Случи ми се нещо странно XXX

И аз си издирвам изчезналата брачна халка, но вече трета година я няма. Ножиците при мен не помогнаха.
Менерва, оставяш разтворена ножица някъде и чакаш да се появи изгубеното. Аз така знам, но при мен не проработи.

За мен абсолютно необяснимо ми изчезна една калъфка за възглавница. Това е единствената бяла калъфка, която имам, другите са цветни. Прибирам изсъхналото пране от балкона, включително и тази калъфка. И в следващият момент въобще не можах да я открия. Търсих я, за да я сгъна и прибера, но не и не. Прерових хола, шкафа, е който прибирам калъфките, няма и няма. Вече минаха около 2 месеца, все още не съм я открила, все едно някой ми я дръпна от ръцете.

Може да падне от простора навън. Или ако изобщо не е излязъл от пералнята... да е влязъл в ръкава на някоя дреха с дълъг ръкав. Аз съм откривал изгубен чорап при спалното бельо в горен чаршаф, в ъгълчето.  Ама след месеци.

Книга обаче няма как да изчезне ей така. Беше си на масата предната вечер и я бях снимал като корица, да я пратя на вайбъра на една приятелка. И сега ако намеря този чат, ще разбера точната дата, на която книгата си беше тук, на масата. Изчезна и повече се не видя. А всъщност не се продава и всъщност ми я дадоха едни мисионери, не в България. Много ме е яд. Както и да е...

Миналата седмица с майка ми сме се разбрали да излезем заедно, идва тя до вкъщи, бяхме правили ремонт и показвам стаите. Стигаме до банята и тя поглежда към единия сифон, пита това така ли ще остане - нямаше капачката. Аз знам, че капачка не съм пипала, оглеждахме и двете навсякъде, викам си вероятно мъжа ми я е оставил някъде с цел, знам ли. Прибираме се след два часа, капачката до сифона. Нали, няма как да не сме я видяли, тя беше точно до него. Сами бяхме по това време, мъжа ми със сигурност беше на работа, друг ключ за вкъщи няма. Та така

Ambrosia, нещо много пакостливо има у вас 🥶😱

То това му беше, от години си траеше. Тук може да има и логично обяснение, но аз просто не намирам такова, двама човека гледахме целенасочено.

Ако е сам, човек би решил, че мозъкът му си е направил "шега" с него и просто е игнорирал капачката, докато тя през цялото време е била там. Но тук двама души виждат едно и също.

Вчера сутринта пътувам за работа. Има едно място с един завой на което вече няколко пъти са ми се случвали странни неща. Обхвата там пада, защото е баир. Два пъти като мина от там и съм се осъзнавала вече пред работа. Не знам дали е машинално, но не помня как съм минала от там, пътя не помня и нищо, а от този завой до работа имам още 15-20 минути според натовареността на движението. От там до работа винаги над колата ми кръжат соколи, но аз не помня пътя сякаш минавам през тунел. Вчера пътувам и съм пуснала телефона на високоговорител и говоря с много близка моя приятелка. Интересно на този завой обхвата не се загуби, но се случи друго. Както си говорехме и изведнъж един шум като от мелене на нещо и шумолене, постепенно се превърна в нещо като тътен, но на много ниска честота. Аз помислих, че приятелката ми си мели кафе, тя помислила, че аз съм си изтървала телефона в колата и двете чувахме шума, но не се чувахме по между си. Звука почна да намаля и рязко да се увеличава. Кънтенето беше като фон, а паралелно с него шумолене. И прекъсна връзката, това продължи около 2-3 минути и двете сме стоели на линия и слушали. После се набираме и двете не можем да наберем изобщо. Когато се свързахме установихме, че и двете сме усетили тръпки по тялото и, че може би това беше връзка със същества по висши от нас. Защо са искали да се свържат с нас, защо точно с нас двете, дали ни предупредиха нещо, дали случайно се е случило и мястото има значение аз не знам. 15 Мин след това колата ми се развали и ме остави на пътя. 30 Мин преди това на сестра ми колата също е блокирала.

Моята най-странна случка свързана с изчезването и появяването по-късно на дадена вещ беше преди години когато изчезна една папка с документи. Шкафът в който седеше има три лавици изпразнихме го целия но папката я нямаше. Бяхме 4 човека, които я търсехме все някой щеше да я види ако е била там но не. Месец по-късно папката мистериозно се появи точно там където и трябваше да си бъде като междувременно никой външен човек не е влизал вкъщи. Не беше нещо фатално, извадихме дубликати на търсените документи и свършихме това за което ни трябваха но беше странно как изчезнаха в нищото и се появиха пак.

Сега е ретрограден меркурий, така че чупенето на техника не е странно. Злодеида, ще направиш ли експеримент с телефонен разговор пак?

Има такива места - особени. Аз знам две “лоши”. Не минавам през тях. Мястото е на асфалтова алейка през зелена площ. В алеята има хлътване около 50 см в диаметър и може би около 7-10 см. дълбочина. Мястото не е сенчесто, не е скрито, не е замаскирано по никакъв начин. Аз два пъти стъпих от високо в хлътването, нищо, че го знам и до последната една-две крачки го гледам и внимавам да го прекрача или поне да стъпя на дъното, а не във въздуха. Веднъж си направих експеримент - застанах наблизо и гледах какво става. Повечето хора, които минаха от там се спънаха на това място. Избягвам го определено.
Другото място е подобно, но там самата обстановка е някак неприятна и напрягаща. От ден първи ми е неприятно да минавам от там, въпреки, че съкращава пътя. Виждала съм и други хора да стигат до разклонението, да се поколебаят и да изберат по-дългия път.

Днес направих експеримент минавайки пак от там и отново говорих с въпросната ми приятелка по същото време, но нищо не стана. Може би, защото очаквах.

Често пътувам между Перник и София. По магистралата. По това трасе има три тунела/обикновенно🤣/ Изключително често ми се случва да не "усетя" средния тунел...Сякаш го няма, но това го осъзнавам чак когато мина и през третия тунел. И в девете посоки ми се случва. Дори и сега, когато текат бесни и безумни ремонти пак сякаш ми изчезва средния тунел. Бъдете внимателни в този участък/заради ремонтните/!
И мъжът ми е забелязал това, и с него се майтапим, че пак сме били е паралелна вселена

Здравейте, случайно попаднах на темата и си казах, защо да не споделя някои "странни" неща, които са ми се случвали. Странни е в кавички, защото за мен са си нормални, поради факта, че съм израснала в семейство, занимаващо се с йога и медитация и вярвам в прераждане, карма, енергии и т.н.
Още като дете, на 2,3 годинки съм говорела на баща ми, че съм малко ангелче, паднало от небето. Без тогава той да ми е разяснявал сложни теории като това, че душите на децата сами избират родителите си.
Вече като по-голямо дете на 6 някъде бях наясно с медитацията и силата на мисълта и тогава сме правили дребни неща като да спираме силен дъжд, за да не ни намокри.
Но най-странни може би са пророческите ми сънища.
В 7клас, ден преди изпита, сънувах темата по литература, падна се и изкарах 6тица, защото я прочетох сутринта преди изпита.
Сестра ми трябваше да ражда първото си дете около моя рожден ден. След купона за рождения ми ден си спя до обяд и сънувам, че ми се е родила племенница, но никой не ми е казал. Ставам, обляна в пот и си викам, е добре, че беше само сън. Звъня на нашите и те викат "роди ти се племенница, но не искахме да те будим, нали имаше рожден ден". Побеснях. 😄 До ден днешен с нея сме супер близки и супер много си приличаме по характер и дори съдба до някъде.
Имах един спонтанен аборт и го изживявах много трудно, бях се вманиачила, че веднага след това трябва пак да забременея и съответно постоянно правихме опити. След поредния, някакъв глас в главата ми ми каза "добре дошъл нов живот" Казах на мъжа ми, той естествено каза, че откачам, но това беше успешната ми бременност. Та минават тези тегави 9 месеца и имах 2 дни до термин и вече си мислех, че ще преносвам, никакви индикации за раждане. Сънувам следния сън, раждам със секцио, защото нещо се обърква и съм много разстроена в съня, защото исках нормално. Все пак раждам дете, с доста дълга коса и едни странни пъстри очи,  които имаха ромбове в ирисите. Общо взето като извънземно. На следващия ден родих и детето ми беше същото като от съня, с най-дългата коса в цялото отделение, никой не беше виждал такова нещо от години. Неонатоложките му правеха прически за забавление. Имах дълго раждане и за малко да умра на 3тия ден. Оказа се, че съм била за секцио, но просто усетих напъните буквално минути преди да съберат екипа за спешното секцио. Сега, години след този странен сън, отидохме да си снимаме ирисите за спомен и се оказва, че в този на детето ми има наистина ромбове, но си личат само на макро.

Като прочетох за това място със завоя, където се случват странни неща се сетих и аз нещо. Тук покрай нас има един път (извън града) , където много често стават катастрофи. До тук нищо необичайно, повечето карат като луди. Последната катастрофа е от преди три дни , тежка,  челен сблъсък с три жертви, оцелели няма. Говорейки с колежките за катастрофата, ми разказаха че точно тази местност (някакво дере се води) на времето е било турско гробище и било прокълнато място. Като минеш от там се усеща един студен въздух, независимо от времето. И най-сттанното в случая е , че едната жертва преди година е катастрофирал на същото място и е бил в кома тогава.