Можеш ли да избягаш от семейния модел

Доколкото разбирам имаш финансова възможност да се отделиш, от теб зависи дали ще го направиш. И вече самостоятелна да опиташ да създадеш приятелства, някакви контакти с външни хора.

Разбирам за какво говориш, имам познати жени в сходна ситуация, и виждам, че докато се стои и се чака родителят да се промени и животът да потръгне, нещата никога не стигат до подобрение.

Много тъжно ми стана от твоята история.
Когато човек е вътре в проблема му е трудно да види пътя навън.
Но понякога, хората, които виждат проблема отвън, виждат ясно пътя.
Смятам, че виждам ясно твоя път и той не е в тази среда.
Вече си голямо момиче, трябва да живееш самостоятелно.
Майка ти също е голямо момиче и трябва да може да се оправя сама. Така че е време да срежеш пъпната връв.
Намери си квартира и без да казваш на никого се изнеси. Ако трябва си прехвърляй по малко нещата, за да не се забележи.
Ако желаеш може да не спираш контакта с майка си по телефона или да ходиш да я виждаш, ако решиш, но не и казвай новия си адрес.
Бъди умна не само на теория, но и на практика.
За мен винаги е била вярна и правилна тезата, че е по-добре да си живееш живота сама, вместо зле придружена ( мисля, че е цитат на М.Монро), толкова е вярно.
Също тяка мисля, че е по-добре да ям сух хляб със сол, но да ям спокойно и  да спя спокойно.
Ако изкараш няколко месеца сама , всичко ще ти се избистри и ще намериш пътя си.
Разбира се, ако решиш можеш да останеш където си. Аз не казвам, че майка ти не те обича. Смятам, че тя има някакво психическо разтройство.Но след като самата тя смята себе си за нещо повече от другите, значи е напълно способна да си вземе и тя живота в ръце и да започне да се оправя с проблемите си сама.
Останеш ли обаче, просто потъваш, никога няма да имаш свой живот, ще правиш подобрения по апартамент, който е ипотекиран, след няколко месеца банката ще го вземе и вие оставате на улицата. Обосновавам се, че точно заради това, за теб е време да се изнесеш, колкото се може по-скоро.

Звучиш ми като да си поне на 30+ години. Не влагай повече нито лев за подобрения в дома на майка си. Няма да имаш наследство най-вероятно. Добре е да го приемеш. Това се случва на много хора, не само на теб.

Ако не се отделиш от майка си, няма да имаш собствен нормален живот абсолютно никога. Твой избор е.

Здравейте, много благодаря за отговорите.
Осъзнавам, че не е продуктивно да се обвинява, без да потърсиш решения. Аз постоянно търся и планирам, изчислявам какво и как мога да направя, но все не се осмелявам. Точно така е, както го написа една потребителка- често съм си казвала само това и после приключвам, не са били прищевки в интерес на истината. Да оставя някого, който е за операция, да се влачи и то собствената си майка ми се стори чудовищно.

В случая се терзая от друго, не знам дали съм го формулирала вчера правилно, тъй като бях под голям афект.

Първо, чувствам се измамена и подведена. Че имам що- годе нормално семейство и все пак на някого му пука за мен. Не чакам наготово, аз спестявам от години, но имам чувството, че съм доникъде, цените са непосилни и в последните дни се материализира най- големият ми страх - да остана бездомна на улицата, да няма къде да се приютя, ако нещо ми се случи. И съм наливала в нещо, което никога няма да е мое. От облъчването ми е обидно, от манипулациите и целенасочените опити да ми се създаде някакво илюзорно спокойствие, за да стана зависима, вместо да ми се каже на 18 - оправяй се.
Давам си сметка, че може би толкова се е влагало в образование като тежест и усилия, за да мога един ден да нося. Прочетох подобно нещо в reddit за нарцистичните родители - че отглеждат свръхотговорни хора и влагат в тях с цел възвръщаемост. Доста време отхвърлях тази хипотеза заради съжалението към животинки, че много ми е помагала по предмети, че ми е казвала понякога, че съм умна и хубава. Но на действия често не е така.

Не са груби повечето изказвания - знам, че много хора живеят от заплата до заплата и че в момента си мисля, че моето положение е най- лошо,но наистина около мен хората с много кофти среда имат някакви смекчаващи ситуацията обстоятелства. Може да е баща, може да е някоя баба, задомили са се, друго е двама да се борят дори от нулата, имат кой да им даде една супа, дето се казва. Защото съм далеч от мисълта, че се махам и приятелите и мъжете ме налазват. И всичко тръгва нагоре. Затова и питах - има ли някаква надежда поне за нещо приемливо, ясно е, че семейство надали ще имам, нито ще имам подкрепа, но поне да не живея като депресиран скот. И да мога да мръдна някъде на почивка, без да се обвинявам и треперя.

По въпросите - имала съм отношения, не знам доколко се водят сериозни. Били сме ексклузивни, имали сме интимни и емоционални отношения, но не съм живяла с тях, нито плановете за това са били истински планове, т.е. не са искали да създаваме семейство, да се женим и т.н. Знам го. Загатнато психическо насилие, коментари, без ексцесии също е имало. С приятелите също - по- скоро са добри познати. Не допускам и не се сближавам истински с хората, дори да скъся дистанцията. Откъм приятелки често ми се е случвало в един момент да се сравняват с мен и да ми правят коментари, виждайки, че имам ниско самочувствие. Под "харесват" имах предвид, че хващам окото, а не че се избиват за мен, няма и как в момента. Все пак характерът и отвореността към света са далеч по- важни. Аз съм нервна, напрегната, понякога кисела, прохванала съм за толкова години със сигурност.

На 35 съм. Не ме убивайте с камъни, че животът е пред мен, а пиша сякаш съм на 50. Наборите ми вече са си изплатили наполовина ипотеките, имат поне едно дете, а аз съм едни 15г назад и не само от тях, а от живота обективно. Защото тези 15 не са като предстоящите 15. Не знам някой на 55 още да си изплаща ипотеката, повечето хора в тази възраст вече не са в силата си, нито на заплата, нито на енергия, подсигурили са се. Чувствам и голям гняв към себе си, че съм подарила най- хубавите си и силни години в безтегловност, вместо да се застъпя за себе си и живота си. Не знам дали мога да изкажа адекватно мислите си - не искам наследства, не искам някой да ми носи, исках да надградя просто да не е буквално на живот и смърт всичко. Всичко се случва, ако не мога да отделям по 1000 лв месечно по изчисления в идните 10-15 години, към 50 просто ще остана на улицата. С храна и вещи също постъпвам подобно- постоянно се запасявам, за да не остана гола, боса и гладна. Такава е станала личността ми, може би страдам от някаква лека форма на тревожно разстройство, не знам.

Искам и аз да се радвам, да си имам спокойствие за някакво хоби, да попътувам малко, да излизам, да комуникирам с хора пълноценно. Малко да се порадвам на живота, а не всеки ден да ставам с идеята дали ще има какво да ям и дали ще имам покрив. Да, знам, че има и хора, много по- зле от мен. Често ми е повтаряно, но защо все тях да гледам и да се примирявам, а не да искам и аз нещо по- хубаво като съществуване, да поживея малко тоя живот. Това бе и изначалният ми въпрос дали има такъв шанс при толкова токсичност и инертност от моя страна или ще е просто оцеляване.

На 35 наистина не си престаряла. Можеш да отидеш и в чужбина и да имаш нов старт. Толкова много възможности!

Аз самата на 40 се омъжих (вярно за втори път), но това си е вид ново начало. За теб - на 35 - съвсем ми се вижда нормална перспектива.

Обаче - не съм си и помисляла някога след 25 -тата си година да живея с родителите си.

Разбирам те как се чувстваш в безизходица. Не се сравнявай с другите, всеки има различен старт в живота, пък ако са женени с деца не ги прави по-щастливи задължително.

Не тъгувай по изминалото време, не е възможно да е било по друг начин. Приеми го и виж как ще продължиш напред. Никой не знае на 50 дали ще е бездомен и какво ще му се случи. Разбирам ти притесненията, но в момента дай просто единия крак пред другия с бебешки стъпки. Защото идеален вариант няма, но всеки вариант е по-добре от това да стоиш с майка ти и да не посмееш да си дадеш шанс да изградиш живота си.
Да живееш сам е такова освобождение и на теб самата ще ти олекне страшно много. Така ще се отпуснеш, ще видиш че могло и да ти е хубаво и спокойно и нищо чудно да завържеш приятелства че и повече.

Търси си оправдания дамата, и има психологичен проблем.
Не е за чужбина, не я лъжете, че там ще е цветя. Тя в България с образование и професия не може да се отдели, в чужбина я пращате.
На 35 много жени тепърва раждат без проблем.
Ипотеки се отпускат, стига човек да има доход.
Изобщо едно посипване ма глава с пепел имаме.

Наистина е грешка на 35 години да живееш с майка си. Каквото и да е, това може би е част от проблема ти с мъжете и изобщо с приятелствата. И аз да се запозная с приятна, умна, красива жена (респективно мъж, за мен) като видя, че живее с майка си и аз няма да задълбоча връзката. Извън нещата, които разказа за нея. А пък с тях става вече просто неадекватно  да живееш с нея. Разбирам, че ти е липсвала майчина топлина, но просто приеми, че си от хората, които нямат такава, изтеглила си късата клечка, постарай се да не ставаш такъв родител. За Бога, на 35г. си! Помислих, че си на 50г, вече в менопауза(макар, че за осиновяване не е проблем). Изнеси се, не съобщавай къде си, кажи само - ще се чуваме от време на време и може и повече, ако си стъпиш на краката и видя, че се държиш адекватно. Но не чакай да се промени, ако липсата ти е разтресе толкова много, въпреки че се съмнявам. На 35г спокойно можеш да срещнеш мъж, да не говорим, че в днесшно време на 35 години си е съвсем огромен шанс да използваш асистирана репродукция и да станеш пълноценен родител. Аз се сетих на 42-43 (при положение, че имам едно), но за инсеминация беше много малък % успеваемост. А вече на 46г честно казано не ми се и занимава с бебе, но ако нямах е различно. Дори и за осиновяване мислих, но понеже имам едно биологичено дете пред мен са хилядите семейства, които нямат. И в общи линии нямам шанс.

Да, коментарите за чужбина и мен ме озадачиха, там е толкова дебела работата, тя ако тук не се оправя добре и не е живяла сама, за там съвсем няма да се оправи. Чужбина не е решение на проблемите. Тя и тук може да живее прилично щом и образование има, малко подбутване е нужно да се осмели.

Много хора, които не са живяли в чужбина или са забравили колко е трудно да се установиш в чужбина, идеализират емиграцията.
Жената, ако успее да си наеме отделно жилище от майка си,  ще е добро начало. После ако иска да учи езици и да замине някъде. Но за начало трябва да се отърси от вътрешните си страхове.

Изглежда, че авторката няма никакви реални намерения да промени нещата, просто си разсъждава какво би било и дали би било, ако и т.н.
На 17 години започнах аз да живея в друг град далече от родителите ми и никой не е дошъл да ми каже, че ми гарантира дали на 55 ще съм жива, ще имам деца и собствен дом и добра работа, и изплатена ипотека. А тя жената чака гаранции на 35 години!
Авторке, нямаш ли воля за живот, да се развиваш, да вървиш напред, да приложиш знанията на практика, а не само да показваш диплома с отличен успех, никой не може да ти помогне. Оставаш с токсичната ти майка, развиваш още по-голяма мания за трупане на предмети и храна и някой ден ще се събудиш и ти ще си майка ти, защото точно натам си тръгнала.

А относно разбиването на семейния модел има как да стане, но зависи изцяло от теб. И няма да е комфортно, безопасно, с гаранция и предвидим край. Ще изпитваш много дискомфорт докато го правиш. Струва ми се, че не си готова да го изпитваш този дискомфорт. Препоръчвам да тръгнеш на психолог.

Изобщо не е лесно, аз се боря със същото нещо и не бих казала че успявам напълно, но се опитвам и има напредък

Авторке, никой не е казал да зарежеш майка си и да не се оперира.
Проблема е, че си на 35 и живееш с майка, която те трови. И това ти съсипва здравето.
Неслучайно ти казаха, че здравословните ти проблеми са от стрес. Принципно почти всички заболявания са си на психологическо ниво. Изключвам инциденти да се подхлъзнеш и да счупиш крак.
Трябвало е отдавна да се отделиш, а ти още седиш.
Една позната имам. Все по квартири. И без работа оставала и без квартира. Все и казвам да помисли да си купи свое жилище, да изплаща нещо свое, а не да профуква по хазяи парите си.
Накрая го направи.
И в чужбина ако искаш отиди да изкараш повече пари.
В момента тоест ти издържаш майка си. Ами ти това го правиш доброволно.
Хем я отглеждаш, хем и търпиш глупостите.
Кой е виновния?
Защо да се отказваш от наследство не разбрах. От продажбата на апартаментите ти имаше ли дял, взе ли нещо? Ако да, защо не направи нещо.
Просто се изнеси бе жена. На майка си кажи да си намира работа, да почне да се грижи за себе си и да не те търси повече.
Па ако иска и тоя апартамент да продава.
Въобще не можете и двете елементарни преценки да правите.
Да сте имали три апартамента. В един живеете, другите два под наем, вие работите, ми много малко хора са така. То кеф е направо.
Имам позната също имотна. Има си къща и апартамент. Живеят по различно време в годината и в двете. Отделно имат още два апартамента и ги дава под наем. И работи. Абе живот си живее. И да остане без работа, без пари няма да остане. Ама даже си намери спокойна държавна работа и така и е още по-добре.
Майка ти и милион да спечели, няма адекватно мислене и ще го профука и пак ще има задължения.
Може би трябва просто да си тръгнеш, да не се върнеш, да не и вдигаш телефона.
Пиши и едно кратко писмо в което и казваш защо си тръгваш и да не те търси никога. Може и да напишеш да си търси работа. Ако искаш и имейл напиши, ако искаш и говори с нея, макар че като те чета вие комуникация свястна нямате.
И започни начисто. Не комуникирай с нея, защото може да не живеете с нея, но ще драпа за издръжка.

Обаче няма да го направиш. То това е стокхолмски синдром.
Тя така си е впила зъбките, че хем те манипулира, тормози, обижда, но и ти налива чувство за вина, а ти попиваш като мокра кърпичка.

Не си стара. На 35 си, млада си. Още колко ще се туткаш и мрънкаш? Време е да вземеш решение и да се погрижиш за себе си.

Сядай смятай финансите и бягай бързо! Дали ще е под наем, дали ще е собствено жилище - колкото по-бързо се махнеш, толкова по-добре.

Психолога е задължителен, но преди да стигне до него, трябва момент на осъзнаване.  Че има проблем.