Можеш ли да избягаш от семейния модел

И в момента майка ти защо не работи?
Вземи и кажи да се ориентира да си търси работа.

Не съм оптимист. Млад си на 35, вярно е, но не ако сега се учиш да живееш самостоятелно. И това дълбоко размишление, без краткосрочна цел, без нотка инициативност, мама та мама. Болни размисли, оправдания без край. Човек, като се спасява, забравя всичко друго. Инстинкт за самосъхранение му се казва. Каква чужбина, какъв мъж и какви деца? Без борба със себе си нищо няма да се получи. Накрая квартира, котки и така...

Ще е по-добре квартира и котки.
Отколкото да търпи майка си.
И не квартира, да си намери някакво малко жилище и да го изплаща.

На 35 нямах нито деца, нито собствено жилище, но имах надежда. Животът ми не беше лесен, но нито за миг не съм се самосъжалявала и не съм обвинявала съдбата и обстоятелствата. Всеки път се изправях и продължавах.
Казваш, че нямаш приятели, но ако винаги си с плачевна физиономия, все едно световните проблеми лежат на твоите рамене, няма как и да се получи. Сама казваш, че усмихнатите ти колежки напредват, а ти си товарното магаре. Първо създай приятелски отношения с някого, като покажеш ведро излъчване и непринудени разговори, а споделянето и изплакването на проблемите ще си дойде естествено. Чаша вино и рамо на, което да поплачеш винаги действа много добре. Работи и в тази посока. За изнасянето съм 100+.

Съжалявам за всичко, което ти се е случило и за това как се чувстваш. За мене:

1. Миналото е минало и няма да се върне. То не е променяемо. Теглиш черта.

2. Какво ще наследиш не зависи от тебе и може да се промени всеки момент. Правилно си разбрала, че ако майка ти остави повече дългове, отколкото активи, можеш да се откажеш от наследство. Поне няма да ти натрапят излишни разходи от чуждите харчове.

3. На 35г си и по-млада няма да станеш. Не е като 20 или 25г, но не е и като 40 и 55г. От тебе зависи как ще тръгне животът ти оттук нататък и къде ще си на 45 или 50г.

4. Какво са постигнали и имат повечето ти връстници няма значение. Малко е и до късмет. Нищо не те спира веднага да си вземеш ипотека и до 2-3г да родиш дете. На 35г всичко това е напълно възможно, колкото и да не ти се вярва. Можеш и да надминеш повечето връстници.

5. Искаш спокойствие, искаш хоби, искаш да попътуваш, искаш да излизаш, искаш, искаш, искаш. И само искаш. Само с искане не става. В живота човек не получава това, което заслужава, а това, за което се пребори. Ти не искаш да се бориш.

Правилно си осъзнала, че средата с майка ти е токсична за тебе, но нещо те спира да я напуснеш, а никак не е трудно.

След като си инертна, но си се изучила и работиш, имаш капацитета да напуснеш майка ти. Сядаш и черно на бяло, на един лист, си пишеш какво желаеш да постигнеш. След това пишеш бюджета - толкова за квартира, толкова за ток, вода, телефон итн. Срещаш се с ипотечен консултант. Тук, във форума също помагат. Има такъв подфорум. По-добре е директно да купиш жилище, отколкото първо да се изнасяш на квартира. До една година може да си в твой дом.

Пиши в темите за психологическа взаимопомощ! Опиши характера на майка ти за да ти кажат как да се изнесеш без сътресения. Най-лесното е да се преместиш в друг град под рубриката работа и кариера. Помисли дали си способна. Живяла ли си в друг град поради учене и работа?

Започни да заделяш пари за обзавеждане! Походно легло, юрган и два ката чаршафи, микровълнова, 2 котлона и после бавно и плавно ще се обзаведеш.

Според тебе, способна ли си да се изнесеш от майка ти? Страх ли те е да не дойде да се пренесе при тебе ако купиш жилище?

Връзка, деца са за след 2 или 3 години и са напълно възможни в днешно време.

Най-важното, осъзнаването, си го направила.

Успех и много щастие ти желая

Аз си мисля, че ако авторката се осмели да се изнесе, майката не трябва да знае къде живее.
Че като нищо ще се натресе.

Прочетох авторката и ми прави впечатление, че добре осъзнава ситуацията, в която се намира, както и грешките, които е направила, че да се стигне до тук.
Хубави съвети са ѝ дадени, най-вече масовия за изнасяне от вкъщи, както и че може да се откаже от наследството, ако майката има повече дългове.

Аз от цялата история не разбрах само дали авторката е способна да се изнесе, имам предвид чисто финансово. Разбрах, че няма приятели и вариант да е с някой заедно и да дели наем няма, но ако помисли в тази посока и все пак намери някоя позната и успее да сподели и да бъде разбрана от нея, би било доста добре, защото ще спести пари за наеми, които към момента изобщо не са малки за София (понеже не знам от кой град е, но давам просто пример).

Съжалявам и аз авторката, не мога да си представя какво й е.
Не й е вариант чужбина, освен ако не знае език идеално, няма приятели, двойка да им отиде на гости, да й подадат ръка, и все пак някаква квалификация, иначе ще мие чинии, но и това не се знае.

Много голяма грешка на 35 да си с мама. Тук съм категоричен, като мъж, който потенциално би бил с теб, дори да си прекрасница.
Имаш ли изградени навици на самостоятелност - домакинство, грижа за дом, мъж, секс, партньорство, можеш ли да готвиш, те са толкова много неща, замисли се просто.
Това че имаш работа и доходи, е добре, директно си намери някаква квартира - студио, или гарсониера. Намират се по 500-600 лв. Не се хвърляй на първо време в ипотека, ще затънеш, първо наем и виж как ще се развие животът някоя друга година.

Майката е майка, но това не е нормално. Оставяш я, спираш да й даваш пари, или поне за виталния минимум - да не заборчнява, ако не се справя, но да си намери някаква работа. Въпреки че предполагам, че няма никаква професия, но все за чистачка ще я вземат някъде, и не само.

Хващай си живота в ръце, няма кой да ти помогне освен ти самата.
Не бързай и не разчитай на мъж на първо време. Свикни си сама и да живееш сама с всичките отговорности, и като станеш готова, тогава започвай със запознанствата. Но общувай постоянно, защото ще видиш трендовете и ще си сверяваш часовника, както и ще придобиваш опит, което ми е странно да го казвам на жена на 35 г, която трябва да ме отвява принципно от всякакво естество, в смисъл да е жена отвсякъде.

Аз съм скептична, досега никой не съм видяла да избяга от семейния модел. Може да се получи за известно време и после със страшна сила се връщат фабричните настройки. В случая авторката дори и няма желание за това, само си търси оправдания.
Друго ми е чудно - като сте живели с родителите си нищо ли не сте пипвали, та тук се пита дали може да готви, чисти и пере? Много ми е странно наистина..

Според мен чужбината е най-добрия вариант за авторката. И не е като да не съм живяла в чужбина. Там да "продължи" ще е много по-правилно за нея, защото няма да има как майка и да я манипулира.
Изнасяне на квартири, ипотеки и тем подобни ще е както се казва /простете за израза/ - със стари ку*ви нов бърдак да прави. Нищо няма да се промени в живота и - каквото е можело да се случи тук, вече и се е случило. И да се изнесе до половин година пак ще се върне при майка си, за да спестяват за следващото жизненоважно нещо. Или пък мама ще загуби жилището и ще се нанесе при нея. Трябват много километри между тях.
Може да замине с уредена работа /да няма да е висококвалифициран труд/, не е нужно да увисва на приятели, които очевадно няма.  

В днешно време прекалено много се очаква от психолозите ... все едно ще ти променят светоуещането, мисленето, темперамента и песимизма ... ами не. В повечето случаи си е просто един голям разход и приказки.

Аз нищо не съм пипвала у нас навремето, когато съм живяла с родители. Не съм прала, чистила, готвила.

Авторката да пробва терапия при психотерапевт.
Да прочете малко книги за отровните хора. Препоръчвам Отровните родители.
Да осъзнае спешно, че има такива родители, които не стават, които са отровни, които са енергийни вампири, които мислят само за себе си и увреждат децата си.
Нейната майка е такава, а явно и баща ѝ, който пък все едно го няма. Това са хора, които ти вредят, които те дърпат надолу. Абстрахирай се от факта, че са ти родители. Ако бяха някакви познати, щеше да си прекратила връзка с тях, нали?! По същия начин приключвай.

Това ми е супер странно. Тя независимостта не започва като почнеш да спиш под моста.

И под моста не съм спала. Научих се да домакинствам, след като родих дете.
Израсла съм с майка - отлична домакиня, двамата с баща ми заедно правеха всичко това у нас.

Аз у дома правех доста неща, дъщеря ми също, докато живееше при нас. У дома не се толерира нищо не правенето. А и ми е било приятно да помагам на майка. По темата: Аз не познавам някой, който да се е "спасил" от подобна на авторката ситуация. Не че е невъзможно теоретично, но човек, носещ се по течението не проявява подобна сила.