Ми аз не съм чакала да родя, за да стана самостоятелна. И няма значение къде живееш, за да можеш можеш да си изпереш гащите.
- Публикувана: 30 авг. 2024, 23:57 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2024, 22:25 ч.
Можеш ли да избягаш от семейния модел
Само на мен ли ми се струва прекалено литературна темата на анонимната...
Много кредитни карти на майката, "трайно безработна"????? Кой ги дава тези кредитни карти на човек с лоша кредитна история...? И какъв е, чий е този апартамент, който е ипотекиран? Кой плаща месечните вноски? Майката, която е неадекватна?
Изразът "кочина в къщи" ме впечатли неприятно. Жена на възраст 35 ще живее в кочина, защото...? Един час на ден да домакинства и няма да е кочина. Жени на тази възраст ходят на работа, гледат две деца, въртят къща, обучават се, спортуват, имат хобита , а авторката все още живее в кочина и си блъска главата как да продължи да живее.
Много кредитни карти на майката, "трайно безработна"????? Кой ги дава тези кредитни карти на човек с лоша кредитна история...? И какъв е, чий е този апартамент, който е ипотекиран? Кой плаща месечните вноски? Майката, която е неадекватна?
Изразът "кочина в къщи" ме впечатли неприятно. Жена на възраст 35 ще живее в кочина, защото...? Един час на ден да домакинства и няма да е кочина. Жени на тази възраст ходят на работа, гледат две деца, въртят къща, обучават се, спортуват, имат хобита , а авторката все още живее в кочина и си блъска главата как да продължи да живее.
И аз нищо не съм правила в къщи. Нито аз, нито майка ми сме можели да готвим и да домакинстваме като сме се изнесли за да учим другаде. Не сме спали под мостове. Никое от децата, нищо не карам да прави. Домакинстването няма да избяга.
Като заживях сама, всичко научих. Е, имаше фалове като изпиране на палтото на 90°С и нареждане на тенджерите с дъното надолу в миялната 🤭.
Пелена или памперси не сме сменяли с мъжа ми докато не се роди първото ни дете. В Англия дават една книжка с обяснение как се гледа, храни и захранва бебе и това беше. Нито съм гледала деца като мома, нито на курсове съм ходила.
Не ми е и на ума идвало да воюваме с родители за място в домовете им. Знаех изискванията на всяка баба, майка ми, баща ми и ги спазвах когато съм у тях.
Няма лошо да се живее с родители по принцип ако има хармония. В конфликтни и отровни отношения изнасянето е първата и най-важна стъпка.
Като заживях сама, всичко научих. Е, имаше фалове като изпиране на палтото на 90°С и нареждане на тенджерите с дъното надолу в миялната 🤭.
Пелена или памперси не сме сменяли с мъжа ми докато не се роди първото ни дете. В Англия дават една книжка с обяснение как се гледа, храни и захранва бебе и това беше. Нито съм гледала деца като мома, нито на курсове съм ходила.
Не ми е и на ума идвало да воюваме с родители за място в домовете им. Знаех изискванията на всяка баба, майка ми, баща ми и ги спазвах когато съм у тях.
Няма лошо да се живее с родители по принцип ако има хармония. В конфликтни и отровни отношения изнасянето е първата и най-важна стъпка.
Доста сте изписали, ще се опитам да адресирам повечето твърдения.
Осъзнавам, че не съм дала пълна информация, тъй като фокусът на питането ми не е бил толкова практически, а по- скоро как се избавяш от това емоционално, има ли шанс или си счупен завинаги, как се бориш с чувството за самота и ниско самочувствие.
- Изнасяла съм се, живяла съм в чужбина, говоря език. Върнах се поради здравословен проблем, тогава бях приютена, не исках да плащам наем, да. Тези неща въпреки всичката гняс ми стоят в съзнанието. Има професия, но никой не я взима, тъй като вече всичко е дигитализирано, а тя не е наваксала. Откакто вече нямам дядо, говори само, че е сама, че няма подкрепа, че е загубила и последния си родител. Че другите деца идвали всеки ден при майките си. Смятам, че тя самата е жертва на лош семеен модел, в който се грижеше и въртеше на пета около дядо, който си беше подвижен и добре, но изискваше постоянно внимание, което беше влагано в него, вместо да си работи макар и неквалифицирана работа.
- Относно кочината- правила съм неща по въпроса, докъдето стигат и моите възможности, а и желание. И не съжалявам, че не набутах всичките си пари в ремонт от - до.
- Битово съм самостоятелна от близо 2 десетилетия. Преди често готвех, бих казала, че ми е нещо като хоби да пробвам различни неща.
- Работа и заплата имам, но смятам, че скоро ще съкратят екипа ни, не се чувствам много сигурна дългосрочно. Имам повече опит, но съм по- амортизирана ментално. Не искам да черня форума, защото не е ваша задача, но аз смятам, че съм в депресия. Всичко ми се струва безизходно, отлагам всичко до последния момент и елементът, който се дава от психиатри, че наистина имаш от най- лошите мисли е, че не са просто идея, а съм обмисляла много начини как и кога да стане. И завещание.
Изчисленията съм ги правила, за момента не мога да си позволя спокойно ипотека. Не са оправдания, и наем става, просто реалността и числата за ипотечен кредит е такава за момента.
Справка: Най- евтиното жилище в София е 50к (Ботунец). Гарсониера в евтини квартали -70к. Нормален апартамент - 100к
Не казвам, че нещо ми е под нивото, просто не смятам, че ипотека за депресиран човек в пика е най- удачното. Замисляла съм се и за таван, колкото да имам покрив, но това е емоционално, а не рационално решение.
Елора, отказът от наследство е заради дълговете, проучвала съм въпроса заради баща ми. Дълго време не поддържахме връзка с основание. Отказваш се от всичко- активи и пасиви, но мен ме притесни друго, което не знам още как да тълкувам, че правейки действия, при които се възползваш от наследството, то се счита за прието и се изплаших, че ако продължавам да живея там, негласно ще приема наследство, заедно с пасивите- ипотеки, дългове и всякакви тежести.
На въпроса на Невена Виролан - благодаря ти за него. Замислих се.
Страх ме е да не я видя някъде пребита или вървейки си по улицата, да я видя просеща, примерно. Страх ме е да остана без покрив на стари години, което вече го казах
И последно ме е страх или по- скоро не мога да приема вътрешно, че човекът, който те обича по презумпция, явно не те обича и действа против твоя интерес. Трудно ми е и ме тормози, знам, че е правилното на теория.
Динчо, аз също не съм оптимист. Имам хора около себе си, които са от кофти среда и въпреки че някои са се оправили чисто материално и не са зависими материално и битово, носят много травми. То това е избягването от модела, иначе просто съществуваш отделно. Което не е малко, но ако травмите и ниското самочувствие ръководят действията ти и отношенията с околните, значи не си избягал.
Осъзнавам, че не съм дала пълна информация, тъй като фокусът на питането ми не е бил толкова практически, а по- скоро как се избавяш от това емоционално, има ли шанс или си счупен завинаги, как се бориш с чувството за самота и ниско самочувствие.
- Изнасяла съм се, живяла съм в чужбина, говоря език. Върнах се поради здравословен проблем, тогава бях приютена, не исках да плащам наем, да. Тези неща въпреки всичката гняс ми стоят в съзнанието. Има професия, но никой не я взима, тъй като вече всичко е дигитализирано, а тя не е наваксала. Откакто вече нямам дядо, говори само, че е сама, че няма подкрепа, че е загубила и последния си родител. Че другите деца идвали всеки ден при майките си. Смятам, че тя самата е жертва на лош семеен модел, в който се грижеше и въртеше на пета около дядо, който си беше подвижен и добре, но изискваше постоянно внимание, което беше влагано в него, вместо да си работи макар и неквалифицирана работа.
- Относно кочината- правила съм неща по въпроса, докъдето стигат и моите възможности, а и желание. И не съжалявам, че не набутах всичките си пари в ремонт от - до.
- Битово съм самостоятелна от близо 2 десетилетия. Преди често готвех, бих казала, че ми е нещо като хоби да пробвам различни неща.
- Работа и заплата имам, но смятам, че скоро ще съкратят екипа ни, не се чувствам много сигурна дългосрочно. Имам повече опит, но съм по- амортизирана ментално. Не искам да черня форума, защото не е ваша задача, но аз смятам, че съм в депресия. Всичко ми се струва безизходно, отлагам всичко до последния момент и елементът, който се дава от психиатри, че наистина имаш от най- лошите мисли е, че не са просто идея, а съм обмисляла много начини как и кога да стане. И завещание.
Изчисленията съм ги правила, за момента не мога да си позволя спокойно ипотека. Не са оправдания, и наем става, просто реалността и числата за ипотечен кредит е такава за момента.
Справка: Най- евтиното жилище в София е 50к (Ботунец). Гарсониера в евтини квартали -70к. Нормален апартамент - 100к
Не казвам, че нещо ми е под нивото, просто не смятам, че ипотека за депресиран човек в пика е най- удачното. Замисляла съм се и за таван, колкото да имам покрив, но това е емоционално, а не рационално решение.
Елора, отказът от наследство е заради дълговете, проучвала съм въпроса заради баща ми. Дълго време не поддържахме връзка с основание. Отказваш се от всичко- активи и пасиви, но мен ме притесни друго, което не знам още как да тълкувам, че правейки действия, при които се възползваш от наследството, то се счита за прието и се изплаших, че ако продължавам да живея там, негласно ще приема наследство, заедно с пасивите- ипотеки, дългове и всякакви тежести.
На въпроса на Невена Виролан - благодаря ти за него. Замислих се.
Страх ме е да не я видя някъде пребита или вървейки си по улицата, да я видя просеща, примерно. Страх ме е да остана без покрив на стари години, което вече го казах
И последно ме е страх или по- скоро не мога да приема вътрешно, че човекът, който те обича по презумпция, явно не те обича и действа против твоя интерес. Трудно ми е и ме тормози, знам, че е правилното на теория.
Динчо, аз също не съм оптимист. Имам хора около себе си, които са от кофти среда и въпреки че някои са се оправили чисто материално и не са зависими материално и битово, носят много травми. То това е избягването от модела, иначе просто съществуваш отделно. Което не е малко, но ако травмите и ниското самочувствие ръководят действията ти и отношенията с околните, значи не си избягал.
Извинявай, но не си се изнасяла. Не и в смисъла, който всички тук вложихме. Да отидеш при някого, защото не искаш да плащаш наем не е започване на самостоятелен живот, а може да бъде и допълнително депресиращо. Мисля, че имаш нужда от професионална помощ. Казвам го с най-добри чувства. Успех и направи нещо с живота си, но не го прекъсвай!
Да, то от началото бе ясно, че темата е да покажеш колко дълбоко си депресирана и да те съжалим, че мислиш за самоубийство.
Като дъщеря на самоубиец съм мислила много и има някой аспекти, върху които да се замислиш:
- Защо реши, че самоубийството ще ти реши драмите? Не ти ли хрумва, че може пък да се нахендриш на място, я което всичко това от което бягаш се повтаря до безкрай по увеличаваща се спирала? Все пак цял свят вярва в задгробния живот, Ад и Рай що пък баш за тебе да настъпи мрак и покой?
- Да, разбирам как мелодраматично си представяш световната трагедия от твоята кончина и съкрушените хора, но всъщност най-впечатлени ще са тези, които ще те намерят след n-дни. Следва чувал, сандък и два метра гроб. Нищо в света няма да се промени. Освен малцина хора, които ще казват "Тая идиотка как пък можа да се самоубие!". Няма да има съжаление и добри спомени... повярвай ми...
- Защо за разнообразие не престанеш да се взимаш за жертва? Ясно е, че с майка ти сте наследствени жертви. Ама ей така за разнообразие що не си кажеш "Е що пък да бъда жертва! Дай да не съм такава и да видим какво ще стане!"? Ами пробвай да му се невиди.
- Защо мислиш и се държиш като старица? Оу, нямам подслон, оу, утре като се разболея, оу, нямам близки. Ми хвани се и си осигури всичко, което желаеш. Къде живееш? Погледни какви хора и какви животи се борят да живеят!
- Защо смяташ, че е трябвало да получиш само хубави неща в живота? Къде и кой е получил всичко наготово? Всеки води собствените си битки и трудна майка и липса на жилище далеч не са напред в класацията на гадориите, които може да ти сервира мелбата ЖИВОТ.
Нека е вгледаме истински в нещата: Ти си 35 годишна, нормална, здрава жена, с всички органи и крайници, която си пропилява живота! Това е! Вичко друго са някакви оправдания, самосъжаления и глупости. Всичко друго ще измислиш, депресии, неразгадаеми болести и какво ли не само и само да не поемеш руля на живота си.
И още някой подробности:
- Завещанието дето ще оставиш никой няма да го признае. Лесно се оборва и отменя в съда.
- Не си в депресия. Има си признаци, когато хората са в депресия и ти не си - просто се самосъжаляваш и търсиш съжаление. Дългите писания са един от тези признаци.
- На 35 години много от нас са имали ОТГОВОРНОСТ към деца и имоти, които са били повече на банката, отколкото техни, страх да не останат и ден без работа и мисъл какво ще ядат всички днес и за миг дори не са се смятали за нещастни и неуспели в жиота.
Като дъщеря на самоубиец съм мислила много и има някой аспекти, върху които да се замислиш:
- Защо реши, че самоубийството ще ти реши драмите? Не ти ли хрумва, че може пък да се нахендриш на място, я което всичко това от което бягаш се повтаря до безкрай по увеличаваща се спирала? Все пак цял свят вярва в задгробния живот, Ад и Рай що пък баш за тебе да настъпи мрак и покой?
- Да, разбирам как мелодраматично си представяш световната трагедия от твоята кончина и съкрушените хора, но всъщност най-впечатлени ще са тези, които ще те намерят след n-дни. Следва чувал, сандък и два метра гроб. Нищо в света няма да се промени. Освен малцина хора, които ще казват "Тая идиотка как пък можа да се самоубие!". Няма да има съжаление и добри спомени... повярвай ми...
- Защо за разнообразие не престанеш да се взимаш за жертва? Ясно е, че с майка ти сте наследствени жертви. Ама ей така за разнообразие що не си кажеш "Е що пък да бъда жертва! Дай да не съм такава и да видим какво ще стане!"? Ами пробвай да му се невиди.
- Защо мислиш и се държиш като старица? Оу, нямам подслон, оу, утре като се разболея, оу, нямам близки. Ми хвани се и си осигури всичко, което желаеш. Къде живееш? Погледни какви хора и какви животи се борят да живеят!
- Защо смяташ, че е трябвало да получиш само хубави неща в живота? Къде и кой е получил всичко наготово? Всеки води собствените си битки и трудна майка и липса на жилище далеч не са напред в класацията на гадориите, които може да ти сервира мелбата ЖИВОТ.
Нека е вгледаме истински в нещата: Ти си 35 годишна, нормална, здрава жена, с всички органи и крайници, която си пропилява живота! Това е! Вичко друго са някакви оправдания, самосъжаления и глупости. Всичко друго ще измислиш, депресии, неразгадаеми болести и какво ли не само и само да не поемеш руля на живота си.
И още някой подробности:
- Завещанието дето ще оставиш никой няма да го признае. Лесно се оборва и отменя в съда.
- Не си в депресия. Има си признаци, когато хората са в депресия и ти не си - просто се самосъжаляваш и търсиш съжаление. Дългите писания са един от тези признаци.
- На 35 години много от нас са имали ОТГОВОРНОСТ към деца и имоти, които са били повече на банката, отколкото техни, страх да не останат и ден без работа и мисъл какво ще ядат всички днес и за миг дори не са се смятали за нещастни и неуспели в жиота.
Lost_one, според мене си в тежка депресия. Не разсъждаваш трезво и виждаш всякакви несъществуващи проблеми и черни възможности. Отиди при GP и поискай направление за психиатър. Важно е да се стабилизираш психически. Има хора в по-лошо от твоето положение, които са добре психически и други, които нямат житейски несгоди, но рухват и даже се самоубиват. Отиди веднага на лекар! Не при психолог, лекар ти трябва.
Добре де, не можеш ли пак да заминеш за чужбина? Да обясниш на майка ти, че като уседнеш, ще се погрижиш за нея.
Седни и поговори с майка ти за страховете ти! Обясни и, че тя е наследила или купила 2 апартамента, а ти нищо твое нямаш и на сегашната заплата и цени не се виждаш да си купиш дом. Още не си женена и нямаш деца, а времето напредва. Даже съвет и поискай как да имаш семейство и деца! Да видим какво ще каже.
А като така и така живееш при нея, не можеш ли да вземеш ипотека и да дадеш първоначално жилището под наем? Поне ще имаш нещо твое и някакъв доход.
Търсиш ли си по-платена работа? Втора работа събота и неделя? Работа в чужбина в държавата, в която си живяла, в друга?
Можеш ли да работиш работата, която работиш от друг град? В малките градчета цените на жилищата са доста по-ниски.
Ти нямаш брат или сестра или близки братовчеди. Майка ти има ли близки роднини, които биха могли да и въздействат? Част от отровната ви връзка се дължи на изключителността и липсата на странични наблюдатели.
the Дорис, не съм съгласна, че не е в депресия, но понеже с тебе не сме специалисти, нека иде при психиатър, а той да постави диагноза!
Добре де, не можеш ли пак да заминеш за чужбина? Да обясниш на майка ти, че като уседнеш, ще се погрижиш за нея.
Седни и поговори с майка ти за страховете ти! Обясни и, че тя е наследила или купила 2 апартамента, а ти нищо твое нямаш и на сегашната заплата и цени не се виждаш да си купиш дом. Още не си женена и нямаш деца, а времето напредва. Даже съвет и поискай как да имаш семейство и деца! Да видим какво ще каже.
А като така и така живееш при нея, не можеш ли да вземеш ипотека и да дадеш първоначално жилището под наем? Поне ще имаш нещо твое и някакъв доход.
Търсиш ли си по-платена работа? Втора работа събота и неделя? Работа в чужбина в държавата, в която си живяла, в друга?
Можеш ли да работиш работата, която работиш от друг град? В малките градчета цените на жилищата са доста по-ниски.
Ти нямаш брат или сестра или близки братовчеди. Майка ти има ли близки роднини, които биха могли да и въздействат? Част от отровната ви връзка се дължи на изключителността и липсата на странични наблюдатели.
the Дорис, не съм съгласна, че не е в депресия, но понеже с тебе не сме специалисти, нека иде при психиатър, а той да постави диагноза!
Виж сега, не е било правилно да се прибираш при майка си да търсиш подслон. Загубила си си времето и годините, приеми го.
Все пак си на 35, не си на 65!
Аз съм на 31 и съм от много отровно семейство. Това не можеш да промениш. И майка си не можеш да промениш. Тя върви по лош път и ще те цоца до последния си ден. Сега си представи да си на 55 и в същата ситуация, няма да е по-хубаво.
Не мисли какво ще наследиш. Каквото- такова. Може и нищо.
Трябва да разчиташ на себе си. Почти връстничка си ми, с 4 г. разлика. За млада жена си много смачкана и се самосъжаляваш.
Професията не винаги е константа. Рядко са хората, които работят едно нещо цял живот. Светът е динамичен. Ще успееш да се преквалифицираш ако трябва.
Би ли заминала пак в чужбина?
Там ще се ожениш по-лесно. В много европейски страни разбирането е, че на 35 си млад, а тук в Бг често ти лепват етикети, че ти е минало времето.
Престани да се сравняваш с другите. Ипотеката не е апогей. Всеки по различно време узрява и му се случват нещата.
Все пак си на 35, не си на 65!
Аз съм на 31 и съм от много отровно семейство. Това не можеш да промениш. И майка си не можеш да промениш. Тя върви по лош път и ще те цоца до последния си ден. Сега си представи да си на 55 и в същата ситуация, няма да е по-хубаво.
Не мисли какво ще наследиш. Каквото- такова. Може и нищо.
Трябва да разчиташ на себе си. Почти връстничка си ми, с 4 г. разлика. За млада жена си много смачкана и се самосъжаляваш.
Професията не винаги е константа. Рядко са хората, които работят едно нещо цял живот. Светът е динамичен. Ще успееш да се преквалифицираш ако трябва.
Би ли заминала пак в чужбина?
Там ще се ожениш по-лесно. В много европейски страни разбирането е, че на 35 си млад, а тук в Бг често ти лепват етикети, че ти е минало времето.
Престани да се сравняваш с другите. Ипотеката не е апогей. Всеки по различно време узрява и му се случват нещата.
