Антисоциални, интровертни, темерутковци - 3

Извинявай тогава, трябваше да попитам.

Няма проблем.

Къде предлагат позиция за пазач на фар? Искам....

Чета пазач на фар и се сещам за прокълнатия фар Widow’s Point. Мерси.

За мое съжаление вече всички фарове са автоматизирани(ако така се казва).

Моя опит е да се намери баланс. Работа, която да ти допада, хората около теб на дистанция поносима от теб. През свободното време в компания със самата себе си.
За да те вземат на работа трябва да се самоизтъкнеш дори да не е съвсем вярно. Просто си налагаш да изтърпиш интервюто.
Проверете дали не сте силно чувствителни натури. 20% от хората са такива. Това ще обясни до голяма степен поведението ви. Преди години бях пуснала една тема за хората PAS. Там бях дала тест, с който да разберете дали не сте чувствителна натура.  Не знам дали още може да се намери с търсачката.

И мен ме мислят за нещо повече и постоянно натъкват родителите защо не се събираме на едно място когато чакаме децата да излязат от училище,просто е не пуша,не искам 15човека да говорят един през друг просто не е моето.Не се съгласявам с тях и сега съм Аут по собствено желание разбира се,имат и чат група чудя се от къде имат толкова свободно време за празни приказки.?

Аз изпитвам ужас от групи майки, с колички, без колички, училищни групички майки. Абсолютна досада.

Лошото е,че се изприказват само безсмислени думи и празни разговори.Тотално лицемерие и бездушие,което мен лично не ни се нрави.

Мен ме дразнят много клюкарките пред блока. Същата досада и безсмислени разговори, одумване на минаващите и празнословие. Майките поне се занимават с деца, а тези лентяйстват.

Те и някои от майките едва ли изостават с клюките. До човек е.

Клюкарките пред блоковете са ужасни. Мен със сигурност ме коментират. Не че ми пука. Поздравявам и това е. Доста пъти се е случвало да се засека пред асансьора с някоя персона и се започват някакви въпроси. Опити, по-точно. Къде отиваш, къде е бебето? Плюс надничане в торбата ако съм ходила на пазар. Обикновено казвам, че бързам. Хубавото е, че в нашият вход са 2-3 такива особи. Останалите просто поздравяват, което ме устройва чудесно.

Скъпи интроверти,
Ще ви разкажа една случка, която много ме жегна. Аз освен интроверт имам и соц. тревожност, но не смятам, че тук това е основния проблем.
Запознах се с една съседка, която е екстроверт. Тъй като си работя от вкъщи и не се виждам с много хора, имах нужда от малко соц. контакт. Ходих няколко пъти у тях на гости и всеки път се чувствах ужасно изцедена след срещите. Говори ми колко много неща прави, как била дисциплинирана, как поне правила нещо, за разлика от нас раците, които сме били нерешителни. Имаше и разговори, в които си допадахме и ми харесаха, но като цяло енергията й я усещам много силна и властна.
Днес реших отново да й дам шанс и да излезем в парка. Представях си как ще седнем в близкото кафене, ще си вземем по чай и ще се разходим, ще си говорим тихичко и задушевно на някоя пейчица.
Предложих и да си вземем чай, тя - аз не държа, препдопичтам да се разходим. Може би аз трябваше по-категорично да кажа, че искам да си взема чай, но си викам - ок и разходка е добре.
И ми вика- имам изненада за теб- и вади някакво караоке с 2 микрофона..... _ това е ужасът на всеки интроверт. Ходихме в парка да търсим място, където да я чуя как пее... Яд ме е на себе си, защото бях шокирана и не очаквах това, не знаех как да реагирам, не мога да си кажа- Не искам, не ми се прави това.. И извади микрофона почна да пее, пях и аз...  въпреки че това ми е мноoooго извън комфортната зона. Измръзнахх. и като се прибрах треперех, не толкова от студ, а защото се чувствах насилена, с извинение. Моя е вината, знам, не съм била длъжна да пея, но не мога никога да си налагам мнението, възпитана съм, по -сдържана и винаги ме е било яд, че не мога да казвам- Не. И просто не очаквах да извади микрофон и не знаех как да реагирам.
Това е, почувствах се много гадно и ми отне време да се съвзема.. Тя постоянно говореше за себе си- къде ходила, колко уговорки имала, а съм й казвала, че аз имам страх и тревожност преди уговорки и ми стана гадно колко е можеща и успяваща. На всичкото отгоре се хвали- аз съм много дисциплинирана, като си поставя цел я следвам. Ами ок, аз не съм.
Не знам хора, просто не си пасваме, различни вселени сме. Случвало ми се е след срещи с нея да рева с часове, дори не разбирам причината, просто усещам как ми точи енергията. И просто ми писна и ми достигна лимита вече. Писна ми да плача и да се чувствам по-малко от другите, само защото съм по-свита, по-притеснителна и интровертна. И да не съм дисциплинирана, по-разхвърляна и хаотична съм, но това съм аз и не значи, че съм по-малко значима, а така се чувствам покрай нея.
А сама ми е толкова приятно и спокойноооо. Както и с мъжа и ми и най-близките ми хора, които са много малко.

Но си казах.. вече край. Не мога повече постоянно да се поставям в такива ситуации и да излизам с който и да е, само защото ми е самотно на момента.
По-добре да си съхранявам енергията и да си правя любимите неща- да си ида сама на кафе на спокойствие или да си чета книжка, гледам предавания и да си работя, това, което обичам.

Та въпросът ми е, вие чувствате ли се така след определени социални ситуации?

Не знам до колко е подобна ситуацията, но се чувствам най редовно така, когато гледам да се държа прилично, да се хиля на тъпотиите на човек, да му приставам на акъла до момента, в който започне да ме има за балък и да ми прави пинизи. Това често се случва с нови познанства и най вече в работата.

angelika_, попаднала си на енергиен вампир според мен.
Освен това хората, които в личен контакт непрекъснато говорят за това колко са успешни, как правят по 100 неща, работят на 5 места, пътуват около света и са аз-аз-аз през цялото време, обикновено не могат да свършат работа за 5 пари + имат голяма нужда от някаква валидация и себедоказване. За това и целият разговор се върти около аз. На такива им давам свободно, защото освен да ги слушам и да им ръкопляскам, за друго не говорим. Една книга или филм трудно обсъждаме, накратко няма какво да си кажем.
п.с. Може да съм задръстена, но на мен би ми било странно да се опъна в парка с микрофон и да пея...