Не знам за вас, но аз съм станала напълно безчувствена и не се и замислям за някаква неизживяна любов от време онО. Според мен в живота ми се случва това, което трябва, и така, както трябва да бъде.
- Публикувана: 8 септ. 2024, 01:35 ч.
- Последно мнение: 21 фев. 2025, 19:05 ч.
Неизживяната любов
Благодаря, Revoker 
Аз също не смятам себе си за невъзможна за живеене, още повече че вече съм живяла с други хора и знам какво е. Но с годините като че ли все по-малко желание имам да се съобразявам. Дори за закъснението - разбира се че е редно да се предупреди, ако човек е в съжителство. Но аз вече години не давам сметка на никого и така съм свикнала. Не че човек не си създава нови навици, но ще ми е досадно да го правя, неприятно даже. И не става дума за кръшкане и следене, аз не мишкувам като съм във връзка. Даже не знам как да го обясня, но дори мисълта да трябва да давам отчет на някого и да съобразявам ежедневието си с друг човек ме напряга.
За навиците, особено хигиенни такива да не отваряме дума
Ако ти разкажа как са свикнали тук по отношение на къпане, миене на съдове, чистене, елементарни неща, които за нас са даденост, всеки ги е видял в семейството си ще се хванеш за главата. Ами не мога да превъзпитавам възрастни хора, затова най-добре всеки в дома си и срещите навън.
Аз също не смятам себе си за невъзможна за живеене, още повече че вече съм живяла с други хора и знам какво е. Но с годините като че ли все по-малко желание имам да се съобразявам. Дори за закъснението - разбира се че е редно да се предупреди, ако човек е в съжителство. Но аз вече години не давам сметка на никого и така съм свикнала. Не че човек не си създава нови навици, но ще ми е досадно да го правя, неприятно даже. И не става дума за кръшкане и следене, аз не мишкувам като съм във връзка. Даже не знам как да го обясня, но дори мисълта да трябва да давам отчет на някого и да съобразявам ежедневието си с друг човек ме напряга.
За навиците, особено хигиенни такива да не отваряме дума
Ако ти разкажа как са свикнали тук по отношение на къпане, миене на съдове, чистене, елементарни неща, които за нас са даденост, всеки ги е видял в семейството си ще се хванеш за главата. Ами не мога да превъзпитавам възрастни хора, затова най-добре всеки в дома си и срещите навън.
Прекрасен пост.
Даже не мисля че трябва да превъзпитаваш. Пък и няма как друг да те превъзпита.
Хората са това което са.
Аз не бих приел някой да ми звънни и да ми казва какво и кога да правя.
За хубаво или лошо.... имаме доста неща за правене. Работа, родители, деца, битови проблеми......
Които не изчезват ако/когато някой ми се обади.
И ако не го разбира .... няма да се получат нещата.
"Неизживяна любов" няма в моя речник.
Щом е приключила, значи е изживяна. Връзката е достигнала до своя край с причина и абсолютно никога, никога не гледам назад, не изпитвам носталгия, не ме навестяват бивши в сънищата ми или каквото и да било от този род.
Понякога някаква случайност ми навява спомен за някоя приключила връзка. Но дори и да си спомня за момент нещо хубаво, то не е емоция към човека, а към моите преживявания в минал етап от живота ми. Понякога си спомням някое пътуване, някой хубав споделен празник... Но към конкретния човек имам нулева емоция. Ако случайно се засека някъде с бивш, също изпитвам нулева емоция.
Всичко различно от това донякъде закотвя човек в миналото и пречи на щастието му тук и сега. А аз искам и давам 100% на човека, който е в настоящето ми.
Щом е приключила, значи е изживяна. Връзката е достигнала до своя край с причина и абсолютно никога, никога не гледам назад, не изпитвам носталгия, не ме навестяват бивши в сънищата ми или каквото и да било от този род.
Понякога някаква случайност ми навява спомен за някоя приключила връзка. Но дори и да си спомня за момент нещо хубаво, то не е емоция към човека, а към моите преживявания в минал етап от живота ми. Понякога си спомням някое пътуване, някой хубав споделен празник... Но към конкретния човек имам нулева емоция. Ако случайно се засека някъде с бивш, също изпитвам нулева емоция.
Всичко различно от това донякъде закотвя човек в миналото и пречи на щастието му тук и сега. А аз искам и давам 100% на човека, който е в настоящето ми.
Завиждам ти, bid bag mama.
Защо завиждаш?
Роботите и те милите няма неизживяна любов.
Скрит текст:
"Неизживяна любов" няма в моя речник.
Щом е приключила, значи е изживяна. Връзката е достигнала до своя край с причина и абсолютно никога, никога не гледам назад, не изпитвам носталгия, не ме навестяват бивши в сънищата ми или каквото и да било от този род.
Понякога някаква случайност ми навява спомен за някоя приключила връзка. Но дори и да си спомня за момент нещо хубаво, то не е емоция към човека, а към моите преживявания в минал етап от живота ми. Понякога си спомням някое пътуване, някой хубав споделен празник... Но към конкретния човек имам нулева емоция. Ако случайно се засека някъде с бивш, също изпитвам нулева емоция.
Всичко различно от това донякъде закотвя човек в миналото и пречи на щастието му тук и сега. А аз искам и давам 100% на човека, който е в настоящето ми.
Щом е приключила, значи е изживяна. Връзката е достигнала до своя край с причина и абсолютно никога, никога не гледам назад, не изпитвам носталгия, не ме навестяват бивши в сънищата ми или каквото и да било от този род.
Понякога някаква случайност ми навява спомен за някоя приключила връзка. Но дори и да си спомня за момент нещо хубаво, то не е емоция към човека, а към моите преживявания в минал етап от живота ми. Понякога си спомням някое пътуване, някой хубав споделен празник... Но към конкретния човек имам нулева емоция. Ако случайно се засека някъде с бивш, също изпитвам нулева емоция.
Всичко различно от това донякъде закотвя човек в миналото и пречи на щастието му тук и сега. А аз искам и давам 100% на човека, който е в настоящето ми.
Любовта, за която говориш е изживяна и приключила. За такава никой не съжалява или мисли. Ти имаш какво да си спомним, а ние не. Не сме го избивали. Темата е за неизживяната любов. И тя тежи.
Скрит текст:
"Неизживяна любов" няма в моя речник.
Щом е приключила, значи е изживяна. Връзката е достигнала до своя край с причина и абсолютно никога, никога не гледам назад, не изпитвам носталгия, не ме навестяват бивши в сънищата ми или каквото и да било от този род.
Понякога някаква случайност ми навява спомен за някоя приключила връзка. Но дори и да си спомня за момент нещо хубаво, то не е емоция към човека, а към моите преживявания в минал етап от живота ми. Понякога си спомням някое пътуване, някой хубав споделен празник... Но към конкретния човек имам нулева емоция. Ако случайно се засека някъде с бивш, също изпитвам нулева емоция.
Всичко различно от това донякъде закотвя човек в миналото и пречи на щастието му тук и сега. А аз искам и давам 100% на човека, който е в настоящето ми.
Щом е приключила, значи е изживяна. Връзката е достигнала до своя край с причина и абсолютно никога, никога не гледам назад, не изпитвам носталгия, не ме навестяват бивши в сънищата ми или каквото и да било от този род.
Понякога някаква случайност ми навява спомен за някоя приключила връзка. Но дори и да си спомня за момент нещо хубаво, то не е емоция към човека, а към моите преживявания в минал етап от живота ми. Понякога си спомням някое пътуване, някой хубав споделен празник... Но към конкретния човек имам нулева емоция. Ако случайно се засека някъде с бивш, също изпитвам нулева емоция.
Всичко различно от това донякъде закотвя човек в миналото и пречи на щастието му тук и сега. А аз искам и давам 100% на човека, който е в настоящето ми.
Любовта, за която говориш е изживяна и приключила. За такава никой не съжалява или мисли. Ти имаш какво да си спомним, а ние не. Не сме го избивали. Темата е за неизживяната любов. И тя тежи.
Невена, разбирам те, може би аз не бях много изчерпателна и не стана съвсем ясно.
В моите представи ако нещо е останало неизживяно, не е било "любов".
Истинската любов според мен винаги се гради от двама. Тя е съзнателен избор, приемане на другия, обич, грижа, отдаване, преданост. Това са все неща, които се изживяват, заедно.
Неизживяните емоции са от друго естество. Те са свързани със страст, фантазии...
Бих приела израза "неизживяно увлечение" или "неизживяна романтична фантазия". Но неизживяна истинска любов мисля, че няма. Вероятно това е и моята причина да нямам никакви сантименти към миналото.
Скрит текст:
"Неизживяна любов" няма в моя речник.
Щом е приключила, значи е изживяна. Връзката е достигнала до своя край с причина и абсолютно никога, никога не гледам назад, не изпитвам носталгия, не ме навестяват бивши в сънищата ми или каквото и да било от този род.
Понякога някаква случайност ми навява спомен за някоя приключила връзка. Но дори и да си спомня за момент нещо хубаво, то не е емоция към човека, а към моите преживявания в минал етап от живота ми. Понякога си спомням някое пътуване, някой хубав споделен празник... Но към конкретния човек имам нулева емоция. Ако случайно се засека някъде с бивш, също изпитвам нулева емоция.
Всичко различно от това донякъде закотвя човек в миналото и пречи на щастието му тук и сега. А аз искам и давам 100% на човека, който е в настоящето ми.
Щом е приключила, значи е изживяна. Връзката е достигнала до своя край с причина и абсолютно никога, никога не гледам назад, не изпитвам носталгия, не ме навестяват бивши в сънищата ми или каквото и да било от този род.
Понякога някаква случайност ми навява спомен за някоя приключила връзка. Но дори и да си спомня за момент нещо хубаво, то не е емоция към човека, а към моите преживявания в минал етап от живота ми. Понякога си спомням някое пътуване, някой хубав споделен празник... Но към конкретния човек имам нулева емоция. Ако случайно се засека някъде с бивш, също изпитвам нулева емоция.
Всичко различно от това донякъде закотвя човек в миналото и пречи на щастието му тук и сега. А аз искам и давам 100% на човека, който е в настоящето ми.
Любовта, за която говориш е изживяна и приключила. За такава никой не съжалява или мисли. Ти имаш какво да си спомним, а ние не. Не сме го избивали. Темата е за неизживяната любов. И тя тежи.
Невена, разбирам те, може би аз не бях много изчерпателна и не стана съвсем ясно.
В моите представи ако нещо е останало неизживяно, не е било "любов".
Истинската любов според мен винаги се гради от двама. Тя е съзнателен избор, приемане на другия, обич, грижа, отдаване, преданост. Това са все неща, които се изживяват, заедно.
Неизживяните емоции са от друго естество. Те са свързани със страст, фантазии...
Бих приела израза "неизживяно увлечение" или "неизживяна романтична фантазия". Но неизживяна истинска любов мисля, че няма. Вероятно това е и моята причина да нямам никакви сантименти към миналото.
Значи няма такова нещо ? Ние сега сме го измислили ?
НЕ си чувала никога думи съчетанието - неизживяна любов ?
Представите ти са доста НЕ разпространени.
Щом се гради ? Явно няма и любов от пръв поглед ?
И да ахахахах няма как любовта да е свързана със страст
Ти да не си chatgpt с плъгин за бг Мама
Глупости. Със сродната ти душа болка в любовта не би трябвало да има. По-скоро си мислиш, че ти е сродната душа, само защото не е имало завършек по една или друга причина и в повечето случаи си мислиш ‘ аз можех еди си кое да направя..’ В повечето случаи не е само ти какво си могъл да направиш, а и другия. А за другия отговорност не носиш, за неговите действия и бездействия.
Така си мислех и аз за един човек, ама после се освестих.
Щом не е до мен по един или друг начин какво е ?
След като ти мине тази ‘неизживяна любов’ със ‘сродната душа’ и намериш наистина сродната душа откриваш, че любовта не би трябвало да е чак такава мъка.
Така си мислех и аз за един човек, ама после се освестих.
Щом не е до мен по един или друг начин какво е ?
След като ти мине тази ‘неизживяна любов’ със ‘сродната душа’ и намериш наистина сродната душа откриваш, че любовта не би трябвало да е чак такава мъка.
Неизживяна любов може да усещаш само, ако не си със сродната си душа. Тогава автоматично отпадат всякакви мисли за други хора.
А неизживяна любов има, когато ти не си направил всичко. Любовта сама по себе си (дори и платоночната) идва рядко, винаги с цел и смисъл.
А неизживяна любов има, когато ти не си направил всичко. Любовта сама по себе си (дори и платоночната) идва рядко, винаги с цел и смисъл.
И може да си направил всичко, и пак да не се случи, защото това не зависи само от теб.
Едно е сигурно , хора които не им се е случвало трудно могат да го разберат и пишат подобни категорични заключения
e явни не съм се изразила правилно, съдейки от отговорите на коментара миВ момента, в който срещнеш твоя си човек и го знаеш/усещаш, то тогава изчезват с лекота без усилие мислите за всички други (вкл. неиживяни)
Ако си срещнал Човека, носталгия може да се прокрадва, но малко вероятно, ако знаеш че си опитал/казал/ направил всичко. Ако си, но все пак не е станало, то няма нещо неизживяно, заради което да се връщаш
Какво мислите за забранената и неизживяна любов?
Винаги ли остава тръпка?
Винаги ли остава тръпка?
Забранената и неизживяната любов (по мое скромно мнение) са две различни неща. Забранената .. си е забранена, а неизживяната е друга бира. Аз лично понякога си мисля, че посоката/на живота на човек може да поеме по толкова много и различни посоки, че чак е страшно... Но нещата се случват по начина, по който трябва/ и според изборите на човека. Знам само, че всичко е за добро!
Тръпка/ трътка се забравят само ако има друга такава
