Щом е не изживяна, значи носиш миналото със себе си. А носиш ли миналото със себе си нямаш бъдеще. Избий си от главата тия глупости и живей нормално. Ще намериш истинския човек за теб, и ще мислиш за някой си. Така несъзнателно нараняваш твоя човек и недай Боже може да го загубиш. Просто продължи напред.
- Публикувана: 8 септ. 2024, 01:35 ч.
- Последно мнение: 9 юли 2026, 16:13 ч.
Неизживяната любов
Някои жени /като мен например/ на млади години сме допускали и смятали за напълно нормално държание на мъжете, което не бихме допуснали сега. Толерантността е нещо много променливо!
Тази промяна може да стане и за много по-кратко време - примерно 5 години. И принцът от преди да ви се види като едно малко чудовище сега.
Тази промяна може да стане и за много по-кратко време - примерно 5 години. И принцът от преди да ви се види като едно малко чудовище сега.
Някои жени /като мен например/ на млади години сме допускали и смятали за напълно нормално държание на мъжете, което не бихме допуснали сега. Толерантността е нещо много променливо!
Тази промяна може да стане и за много по-кратко време - примерно 5 години. И принцът от преди да ви се види като едно малко чудовище сега.
Тази промяна може да стане и за много по-кратко време - примерно 5 години. И принцът от преди да ви се види като едно малко чудовище сега.
Според мен не са някои, а сме всички жени. Просто с времето започваш да си "научаваш цената", да градиш самочувствие и съответно да изискваш определено поведение от отсрещния човек. Направил си си сметката с кои неща можеш и с кои не можеш да направиш компромис и т.н..
Като малки сме имали друг мироглед, стъпвали сме по-неуверено, страхували сме се повече да заявим какво не ни харесва, защото сме се притеснявали, че ще бъдем отхвърлени по някакъв начин.
Аз поне така си обяснявам нещата.
Не всички узряват. Някои само трупат годинки. Травмите същите, хората около тях един типаж, въртят се в ей такива кръгове цял живот. И знаят, че не е окей за тях и продължават, защото са романтизирали някого и някои отношения и им се струва, че това е любов.
За мен няма любов на този свят, която да ме накара да стоя години на едно място да тъпча, да страдам, да не виждам плюсове ( освен ‘ ми той се държи добрее, забавенн ееее…’ ).. да не говорим мен да ме мачкат .. и да си мисля, че това е любов.
Имам такава приятелка почти на 40 години. Че няма много опит, няма, ама осъзнава изцяло в каква ситуация се намира и е решена да умре с този човек. ( буквално си го е казвала). Нищо, че той има жена и се прибира всеки ден при нея и никога няма да я напусне и това в продължение на 4 години поне. За нея това е искрена и истинска любов. Много е щастлива ( през ден го оставя, ама много е щастлива).
За мен няма любов на този свят, която да ме накара да стоя години на едно място да тъпча, да страдам, да не виждам плюсове ( освен ‘ ми той се държи добрее, забавенн ееее…’ ).. да не говорим мен да ме мачкат .. и да си мисля, че това е любов.
Имам такава приятелка почти на 40 години. Че няма много опит, няма, ама осъзнава изцяло в каква ситуация се намира и е решена да умре с този човек. ( буквално си го е казвала). Нищо, че той има жена и се прибира всеки ден при нея и никога няма да я напусне и това в продължение на 4 години поне. За нея това е искрена и истинска любов. Много е щастлива ( през ден го оставя, ама много е щастлива).
Спри да го мислиш. Ами, ако това, ами ако онова. Щом сте се разделили и не сте се потърсили за втори шанс или просто да се изясните, значи всичко е наред и всичко от двете ви страни е било едно харесване, което сте харесали и не искате да го забравите, защото е било нещо ново и за кратко. Неизживяна любов няма. Щом е имало 2ма човека физически заедно е имало любов. За да има любов значи вие сте се търсели или единият само. Лошото при повечето хора ,е че се влюбват в лоши и грешни хора и след това си мислят, че е неизживяна любов. Всяка любов се изживява. Едни я изживяват за кратко, други дълго време, а трети цял живот.
Ами, когато и за двамата е неизживяно е много силно. Аз имам такава неизживяна любов от преди 15 години. И аз на него съм му неизживяна. Просто се срещнахме, но той женен, аз не исках да се занимавам с женени мъже. Омъжих се имам две деца, но чувството на пълно душевно сливане с друг мъж така и не усетих. И никога няма да усетя. И не се забравихме в годините. Не съм го виждала вече 10 и не мога да го забравя. И той не ме забравя. И да, много съжалявам, че не го изживях, преди години, защото сигурно щях да съм приключила отдавна с него. Но такъв е живота, понякога...
Ясно, че няма как да знаеш на 100%, а дори и да ти кажат пак не е толкова сигурно, но си има достатъчно косвени признаци за това. И особено, когато виждаш как се е развил живота на другата страна, може да си направиш някакви изводи. Факт е, че неизживяната любов е много силна точно защото е нереализирана, идеализирана, плод на много фантазии и от там много трудно бива забравена дори и да е преодоляна.
Ясно, че няма как да знаеш на 100%, а дори и да ти кажат пак не е толкова сигурно, но си има достатъчно косвени признаци за това. И особено, когато виждаш как се е развил живота на другата страна, може да си направиш някакви изводи. Факт е, че неизживяната любов е много силна точно защото е нереализирана, идеализирана, плод на много фантазии и от там много трудно бива забравена дори и да е преодоляна.
Има една крилата фраза: Най-гадното на мечтите е, че понякога се сбъдват.
В момента в който една мечта се сбъдне изчезва божествения ореол около нея и разбираш, че това за което си мечтал е било просто една голяма илюзия.