В момента чета ... 91

Така е.Няма как обаче да повлияеш на това как дадения читател ще усети и възприеме дадената книгата.Тук вече говорим за личностно възприятие на нещата,което се крепи на други работи.Но,пък в тази бясна капитализация(който всеки гледа да пробута нещо,за да изкара колкото си може по-бързо и лесно пари,без значение какво предлага)не мисля,че на голяма част от издателствата(глобално говоря) не им пука особено за това.Затова и виждаме какъв е и крайния резултат,де(не визирам единствено книгите,а като цяло всичко).Аз съм за даването на шанс,ако книгата ти е грабнала интереса,преди  момента,когато си попаднала на  противоречиви мнения. Аз ,ако със сигурност,знам че,някоя книга няма да ми хареса,категорично няма да си дам парите на вятъра.Може би от нездраво любопитство в даден момент ще си я заема от библиотеката. ,Ако,имаш някакви съмнение,преди да си дадеш парите ,отиди в някоя библиотека и си намери книгата.Ако ти хареса и искаш на всяка цена да я имаш във своята библиотека ,тогава си я закупи.

Много интересна дискусия сте заформили покрай книгите на Куанг, стана ми любопитно и на мен, досега е оставала встрани от интересите ми, макар че съм я забелязала.
От една страна ние като читатели сме зависими от избора на книгоиздателите, точно тези думи ги чух на един от панаирите от Саня Табакова, основателката на Леге Артис, но от друга пак ние като читатели определяме дали книгите, които ни предлагат, ще се четат според очакванията на издателите. Ето например тук трудно и все по-трудно можеш да пробуташ на българския читател книги от лгбт жанра (говорох преди време с една от редакторките на Изток-Запад на теххния щанд и тя ми обясни, че не издават "Троа" от Валери Перен, защото очакват лош отклик сред читателите заради лгбт героите) или да да го убедиш да толерира безкритично автори, които не са нищо особено, но са цветнокожи. Например "Американа", "Време за суинг", "Бели зъби" не събудиха възторга на българския читател, даже точно обратното. Има и успешни стратегии, но когато все пак улучиш и това, което търси читателят. Виктория Бешлийска е типичен пример за успех, благодарение хем на рекламата, хем на темите, които предлага и това, гарнирано с лековати за възприемане и много лесночетивни текстове явно я прави хит сред голяма група читатели. Ако обаче беше по-интелектуална, нямаше да има чак такъв възторжен отклик от публиката, щеше да е бутиково явление. От друга страна, ако напишеш нещо тъпо и бездарно, не можеш да излъжеш хората, колкото и да те лансират и рекламират - в крайна сметка любопитството, което ни кара да купим книгата, е едно, но оценката, която ще дадем си зависи от нас и нашите търсения.

О, да, библиотеката е прекрасен вариант за книгите, за които имаме колебания. Понякога може да има проблем със своевременното им набавяне, ако са нови и трябва да се чака да се “освободят”, но по-добре да се изчака, отколкото в една вече добре запълнена библиотека (лична такава) да се добавят заглавия, за които после да се търсят начини за освобождаване (не ми е любимо занимание последното). Последно имах колебания за “Портокал с часовников механизъм”, обаче се радвам, че успях да си я набавя (предпочетох изданието на Изток-Запад, заради корицата, на другото не ми допада, въпрос на личен вкус).

Аз не чакам книга, която искам да прочета, да се появи в библиотеката и ето това е в резултат и на рекламата, колкото и да не е приятно да се признае. Купувам повече книги, отколкото си запазвам (поне си ги прочитам всичките), но истината е, че и самата покупка ми носи приятни емоции, които са различни от ходенето до библиотека. И едното ми дете е същото - обича да си купува книгите, макар че е и редовен читател на библиотеката.

С времето се научих, че нямам време да изчета всичко, което ми грабва вниманието. Научих се и да отсявам по-внимателно появяващите се нови заглавия и да ги избирам основно според текущите ми интереси, за които мога - да отложа и да изчакам. Независимо от това, пак купувам нови книги, но първо търся поне малко от текста, за да преценя дали искам да го чета. Сега има книга на много уважаван от мен български автор, която бих купила по принцип, но знам за нея конкретно от публикуваните откъси, че няма да я приема така, както бих очаквала от негови текстове.

Странен ми се вижда този довод на "Изток-Запад" по отношение на книга с ЛГБТ герои.
Има книги, които са ми харесали безумно много при цялата ми осторожност (ако мога да употребява този русизъм) към ЛГБТ пропагандата.
Ще спомена само няколко - "Силата на кучето", "Невидимите фурии на сърцето", "Стълба към небето", та дори и "Малък живот" ще спомена въпреки отношението ми към нея..
Дали нямат някакви колебания относно стойността на самия роман на Перен?

Да, и аз тогава дадох пример с Джон Бойн, обаче явно си имат стратегия и със сигурност ще има и много негативни коментари, което не е лошо, в крайна сметка не можем да сме безкритични и възторжени към всяко нещо, за което ни обещават, че ще е страхотно. А иначе въпросната редакторка е фен на писането на В. Перен и на нея лично романът ù е харесал, не го издават точно заради нагласата на читателите в България.
Но да, има отпор срещу лгбт-темите, който е естествен и очакван, защото ни писна да ни ги пришиват във всеки сюжет и на всяка цена, образът на добрия комунист сега е успешно заместен от добрия (...). Всеки да си сложи в скобите, която дума му звучи най-добре, защото ако я напиша, ще се брои за омразна реч.

Миж, аз така и не проявих интерес към автора на "Хвърчила"-та и нищо негово не съм чела. Не искам да съм груба, каква е била причината, защото уважавам избора на тези, които го харесват. Но, ето, аз съм пример на читател, на който много трудно се влияе. Изяоювала съм си тази свобода благодарение на (нескромно казано) добър запас литературни познания и владеене на езици, които ми позволяват да не разчитам на диктата на един пазар.
Чета информативно тези, които обичат да четат. ГР ми е показател за трендове в бизнес и политика, не бих казала в култура.
В книгоиздаването има и мръсен бизнес, на който не е задължително да служат добри слуги (разбирайте, добри автори), ако рекламата ги е набелязала, че трябва да се продават. По-големият проблем е, че така се възпитава изключително слаб и лош  вкус, липса на критично мислене и обезценяване на добрите представители в бранша. Нямам проблем с никоя тематика, не желая да се изказвам за българските издателства, всеки прави изборите си, в какво да инвестира  парите и времето си.
Когато се залага на куц кон, разбирайте, слаби автори, не може все читателите да са им виновни.
Продължавам с Амир Аксел "Защо науката не отрича Бог". Доколкото знам, не е превеждана.

Често срещам посланието “важното е да се чете” - важно е, но е важно и какво се чете. С времето читателите могат да натрупат опит, понякога и “лошата” книга може да е полезна, ако от нея е извлечен опит какво е добре да не се чете, но това за по-младите читатели дали и днес е така с агресивната реклама- не мога да бъда сигурна.

Няма как да предвидят какъв отзвук ще има книгата само и единствено заради тематиката. Сега се сещам и за една друга книга, която масово се харесва сред читателите въпреки тематиката - "Прелест" на Маргарет Мацантини. Мен ме препъна преди време, признавам си, но явно времето не ѝ е дошло, не за друго. Имам навика да оставям временно книги недочетени заради неподходящия период, в който ги хващам, но съм си обещала в скоро време да им дам втори шанс. По отношение на библиотеките - за съжаление аз нямам възможност да посещавам такава, а много обичам. Голяма част от книгите на Агата Кристи, Стивън Кинг и П. Г. Удхаус ги изчетох именно от там. Преди време Озон бяха пуснали временно по две безплатни книги на месец и това ми беше голям ориентир дали искам да чета книги на даден автор или не. Мненията тук са ми много полезни по отношение на избора ми на покупки. Голяма част от книгите, които първоначално си набелязвам или им се чудя по до последно, отпаднаха окончателно. Затова и в крайна сметка се пречупих и започнах да слушам книги.

Мен обикновено ме разочароват най-нашумелите книги (тези с трендовете), затова и вече не си давам парите за тях. Последно Трес от Смарагдово море, която не е лоша и има приятно оформление, но и не е нещо много специално - имаше голяма рекламна кампания, а всъщност не отговаря на хайпа.

Що се отнася до ЛГБТ - спомням си навремето как започнаха да рекламират със замах Полулош - все едно ще е следващият Здрач или следващите Игри на глада, а към края на поредицата нямаше почти никакъв интерес към нея.

Обикновено предварително си набелязвам книги, които ме интересуват, чета или ги започвам на английски (да, имам предвид безплатно) и ако ми харесат, си ги купувам на български.
Сега чакам с нетърпение Одисея на Стивън Фрай - надявам се още в четвъртък или петък да мога да я дръпна отнякъде (в краен случай може и в аудио формат - когато излезе Троя, първо намерих аудиокнигата). При всички положения ще я купя после от Еднорог, защото имам цялата поредица.

За нас това може да е нещо естествено,но на повечето место извън нашите предели не е.Смисъл и глобално (дори и в уж най-либералните страни)тази тема все още носи отрицателна заря  и то не малко,и се възприема по този начин ,но някак си въпреки това,човек има свободата спокойно да говори и дебатира по тези теми,да пише и  чете книги и т.н,(макар че и там има опити да се вкарват някакви забрани със абсурдни доводи)и най-вече да има смелостта да си изрази мнението ,предпочитанието и т.н,а това  при нас  това ни липсва.На мен не ми е ок да виждам тая затвореност(говоря в по-личен аспект),където човек самичък се свива само и само да избегне меко казано неприятна ситуация.Това за мен не е живот и не трябва да е така.Без значение,какво ми е мнението по  темата,не желая да виждам ,това което виждам в момента,специално при нас.На мен това ми липсва тук и ме дразни,че дори споменаването,намекването на такова нещо много бързо може да ти промени мнението за дадената книга, филм и т.н.Преди време бях попаднала на един коментар,който гласеше ,че книгата е страхотно и много му харесва на драгия читател,но поради дадена част дава една звезда на книгата.Няма да лъжа втрещих се ,като го прочетох този коментар.Точно поради тази причина,дори и да искам да препоръчам книга която ми е допаднала,се спирам,защото,знам че,заради някаква част от нея,някой може да реагира остро.П.С Като цяло хората масово се съпротивляват толкова ожесточено за каквото и да е било,поради простата причина ,че не са свикнали да виждат определени неща и това ги кара да се чувстват по различни начини .Трудно им е и не  са готови да погледнат на нещата по начин,който драстично се различава от този ,който вече им е оформен.Целият проблем,не в това,че има „пропаганда “,че нещо е „ уок“ и всякакви тем подобни,а проблемът е,че нещата са просто отратително и напълно без всякакъв мисъл и душа направени.Вместо това да се критикува,се скача на нещо друго.Повече е от жалко,поради такива причини ,човек да не се докосне до потенциално добри книги.П.С Бих добавила,че без значение от книгата,е важно да се обсъжда тя с когото и да е .Би било страхотно във семейството да има споделяне на тази страст към книгите и това да се прави.Вместо родителя,сестрата или който и да е роднина да ти изкара едно конско,като обсъждате дадената книга(било то хубава,лоша,посредствена и т.н.)ще се получи разговор и по естествен и непреднамерен начин ти се казват съответните неща и ти си правиш изводите.Иска ми се ,при моето семейство да се е получило това,ама...сега в брат ми ,много набързо споделяме по скоро как дадена книга ни е въздействала,а не навлизаме в някакви дълги дискусии,което пак е постижение и се радвам за което.

Всички са свободни да говорят и правят каквото искат, просто няма интерес. Другото са митове и анти- кампания (от общността, а не от разни фанатизирани партии). Ако някой се чувства жертва, това си е от него, не са виновни останалите.

Няма интерес не само в България, а и в САЩ - забелязвам, че на сериалите с такава тематика не им върви много. Имам предвид тези с пропагандата, а не сериали в които темата е застъпена, но са качествени, а не са създадени само с цел превъзпитание на населението.

Там е въпросът.Че има хора,които са с по-крайни нагласи  да речем,не правят разлика между тези неща.Приемат всичко като нещо покварно, пропаганда,промиване на мозъка и т.н. Този тип хора,ще избегнат да се докоснат до такъв тип книги примерно,защото го намират за най-голямото зло.Има  в действителност и такива филми/сериали/книги и т.н,които се правят от видим фанатизирани личности,но в повечето случаи истината е далеч по-проста,а именно: просто не се правят качествени продукции.Липсва на вдъхновение,мисъл,въображение,старание и т.н.Всеки иска да спечели пари и ,ако може да не си дава много зор.Вижда се каква е обстановката и се решава да се прави нещо,не защото много им пука(както повечето казват),а защото виждат възможност от това.Честно казано обаче и аз не мога да си обясня вече,(освен липсата на желание  ,защото не са мотивирани и мързел),защо,като се вижда отзвука от хора,че не са доволни от качеството и т.н.,не вземат да променят това,ами си карат в една посока.

Значи .. с две думи: никой не може да плува безкрайно срещу течението.
Всяка диктатура на малцинството е обречена на провал.
Именно това се наблюдава сега - тотална диктатура на малцинствата - било то ЛГБТ, било то цветнокожи, било то мюсюлмани в западния (християнски!) свят ...
Стига се до абсурди - бели хетеросексуални хора да се извиняват, че са такива и да им се вменява чувство за вина!
Ама , хайде, моля ви се!