За мен щом вече се стъмва е вечер , макар, че някои от вас може още да не са си тръгнали от работа...
А стъмни ли се, хич не ми е работно, не че иначе съм много работна и все около леглото ( предпочитам го пред диванаТА) се навъртам.
Сега на последната почивка се запознах с една дама от Санкт Петербург - няколко дни бяхме под един чадър, та си приказвахме и разказвахме разни неща . Казах и че съм била преди години в града и зимата и искам да отида и лятото, да видя белите нощи и всички красиви места, но дали ще ми стигне времето ( и парите ) в този живот да се случи, не се знае.
Та още първоначално, когато ме попита ,,понравилась мой город"" отговорих ,,мне понравилось, но очень короткий день зимой меня угнетает"" . Би ме съсипало това направо, то и късите дни и дългите нощи и на нашата ширина едвам издържам, а там не знам дали грее и слънце всеки ден...
Та това беше емоционална вметка за неприязанта ми към дългите тъмни зимни часове...
А сега си представете, че до 18.30 свръх ако се размотавам до 19.00 сме се разходили вечерно, яли сме, пили сме, всичката планувана работа ни е изработена и сме на креватАТА, кой спи, кой чете и дреме и така до сутринта, до новия изгрев.
Питаш, Пипи, не ни ли е студено да излизаме 6.00, 6.30 ? Студенко е, и преди да имам куче не можех да си представя да ставам всекидневно толкова рано и не само да ставам, ами и да се размотавам по улиците, но неволята учи. Като се събуди животното и заскимти пред вратата, и като знам колко часа са минали от вечерта, когато е ходил на тоалетна, сърце не ми дава да не скокна и да излезем на вън. Не знам дали го прави от необходимост, или просто му се разхожда, но е без значение, това е част от взаимното съобразяване.
А пък да го видите само как весело припка по тъмните улици, а аз едвам гледам с немити още очи - картинка сме. Но пък знам, че после мога до вечерта да не го мисля, но обикновено към 12.00-15.00 го извеждам пред блока за една кратка тоалетна.
Прекалих ли с кучешките размисли и страсти? Това ми е нещото, което ме вълнува, това споделям. Другото е спорта, но и това едва ли ви влече...
Понякога, когато не пиша, е за това, различни са ни интересите, може да съм ви скучна, може да съм ви смешна, но това съм аз.
Всеки да прави това, което му носи спокойствие, удовлетворение и радост.
А сега отиваме на разходка
и после по план - ядене и вечерни занимания по интереси:) .Спокойна вечер, дами!





Ще се постарая да ви покажа снимки от церемонията в Университета.