Здравейте, хора. Аз съм младо момиче на почти 23 години и бих искала да ви споделя моята история. Още много малко и ще станат 4 месеца откакто съм на настоящото ми работно място. От няколко дни обаче започнах много да харесвам един мой колега, той е на 21. До онзи момент гледах на него само като на колега и нищо повече, но изведнъж след толкова време, нещата се промениха. Много неща ме впечатлиха в него - гласът му, очите му, уважението му, възпитанието му и това, че наистина има добри маниери. 
Има и още нещо, впечатли ме това, че е доста умен и си личи. Спомена ми, че е записал да учи доста трудна специалност, свързана с компютри. Точно след този момент, той много ме впечатли. Няколко пъти сме си говорили, разменяли сме си по няколко приказки, не ни се е отдавало възможност да си говорим кой знае колко, тъй като на работа сме на различни места и всеки главно върши своите задължения, много рядко се случва той да върши нещо, което е свързано с моята работа. Преди да ми спомене какво е записал да учи само сме се поздравявали, питали сме се как си и това е било общо взето, като инициатор на разговорите винаги е бил той. Онзи ден се случи нещо много интересно, точно тогава го бяха извикали да върши работа, различна от неговата. Тъй като работим с хора, беше възникнал един проблем, разбира се е неизбежно, тъй като хора различни. Та в тази ситуация той взе отношение и някак си се застъпи и обясни на човека как стоят нещата, най-вече след това, аз го харесах още повече и ме спечели доста. 
Според вас струва ли си да пробвам и аз да започна първа разговор с него, да го питам как е, как върви ученето, нещо съвсем естествено и непринудено с което да не се набивам на очи чак толкова? Все пак сме колеги и не искам нещо да се изложа, иначе после няма да мога да го погледна в очите. Друго е ако е човек извън работа, но след като той ми е колега, наистина искам да подходя правилно. Ще се радвам да чуя вашите мнения. 
Има и още нещо, впечатли ме това, че е доста умен и си личи. Спомена ми, че е записал да учи доста трудна специалност, свързана с компютри. Точно след този момент, той много ме впечатли. Няколко пъти сме си говорили, разменяли сме си по няколко приказки, не ни се е отдавало възможност да си говорим кой знае колко, тъй като на работа сме на различни места и всеки главно върши своите задължения, много рядко се случва той да върши нещо, което е свързано с моята работа. Преди да ми спомене какво е записал да учи само сме се поздравявали, питали сме се как си и това е било общо взето, като инициатор на разговорите винаги е бил той. Онзи ден се случи нещо много интересно, точно тогава го бяха извикали да върши работа, различна от неговата. Тъй като работим с хора, беше възникнал един проблем, разбира се е неизбежно, тъй като хора различни. Та в тази ситуация той взе отношение и някак си се застъпи и обясни на човека как стоят нещата, най-вече след това, аз го харесах още повече и ме спечели доста. Според вас струва ли си да пробвам и аз да започна първа разговор с него, да го питам как е, как върви ученето, нещо съвсем естествено и непринудено с което да не се набивам на очи чак толкова? Все пак сме колеги и не искам нещо да се изложа, иначе после няма да мога да го погледна в очите. Друго е ако е човек извън работа, но след като той ми е колега, наистина искам да подходя правилно. Ще се радвам да чуя вашите мнения. 
А на другите умни хора обикновено не им личи ли?
