Баща на 50

Е, как, малко им е бил стресът, особено на простите селски хорица като тези на Йовков или на простите градски хорица като тези на Смирненски. Дето постоянно пишат за мъката на бедняка.
Всяко време си има радости и стрес (тоест психическо напрежение от трудности или тежки събития), а животът им е бил за по-напрегнат субективно не знам, но по-тежък обективно от нашия - със сигурност. Имали са и те за какво да се стресират. Дали градушката ще им очука нивите на селските хорица, най-малкото.

Ами, не съм съгласна. Виждам го и по родителите ми и баби, дядовци. Притеснявали са се за разни неща, разбира се, но в днешно време несигурността е много по- голяма.

Кои заболявания се лекуват, освен инфекции с магическия куршум - антибиотика? Диабетът се поддържа, така е, но не се лекува с лекарства.
Секциото и други операции спасяват животи, но болестите са нещо друго.

И коя е тази по-голяма несигурност? Едва в последните 3 години се появи опасност от война. И двете ми баби са преживели двете световни войни.

Ежедневната за малките неща, която се трупа.
Самият факт, че повечето от родителите ни са се пенсионирали след 20г работа в едно предприятие говори малко или много за сигурност. Сега всичко е много по- динамично, забързано, което изтощава също.

Сега масово на 35 вече имат сума болежки. Всеки трети е депресиран и т.н.

Не мисля така. Сега е модерно да се оплакваме колко сме стресирани. Аз определено живея по-лек живот от бабите си.

Редактирах си мнението, че обърках 1917г с 2017 за вноса на слънчоглед в БГ, по невнимание. Извинявам се.


Съжалявам за тежката ви загуба 💐.

Разбирам какво искаш да кажеш и отчасти мисля като тебе, но ветоятността починалият на 35г мъж да остави живи родители, брат или сестра на негова възраст, приятели, които могат да помогнат с грижа към сираците е много по-висока от вероятността 60, 70 или 80г мъж да ги има.

Както вече писах в темата, няма страшно Роберт де Ниро, станал баща на 79г да се гътне, защото наследството му може да финансира грижа и образование. За децата на по-обикновените му геронто събратя не е същото.

Шоколад моите баби и дядовци, родени между началото на 20ти век и 1920г са яли, макар и не в промишлени количества. Емблематичната българска торта Гараш е шоколадова, мям, мям. Чак ми се прияде. Имали са и разни продукти от рожков, с наподобяващ вкус на какао. Не са яли само сланина, чесън и праз и е срамота в аграрна държава да ги дрънкате такива. Отглеждали са и са изсушавали зеленчуци и плодове, които са накисвали и после готвели. И баба ми сушеше изкорубени патладжани, тиквички, чушки, сливи, кайсии, вишни итн. Преди 1945г в България е имало повече овце, отколкото хора. Също крави, биволи, но не са били толкова млекодайни, колкото съвременните. Сливенските ми роднини са яли месо, прясно или изсушено, поне 2 пъти седмично. Беломорските не, но там се яде риба. Едните са готвели с орехов шарлан преди вноса на слънчоглед през 1917г, а другите със зехтин. Сланината е била лукс.

The Catcher, сега жилищата може да струват повече заплати, но ги има поне. Баба, дядо и майка ми са живеели в една стая, в която водата замръзнала зимата и не са можели да купят жилище дори и да имат парите. Преживели са 2 войни, а някои са били 2 пъти бежанци и са бягали с дрехите на гърба си.

Прадядо ми е фалирал 2 пъти. Имали са повече деца и нужда от по-големи жилища. Не са имали от кого да наследят, защото всичките им прадеди имали по много деца. Първите жилищни блокове бяха 3-4 етажни и без парно, без топла вода. Качваха всеки ден дърва и въглища от мазето, нафта. Не им беше живота по-лесен от нашия, съжалявам. Бабите ми не са имали пералня, нито миялна машина докато имали малки деца, а едната и перяла на чужди хора за някой лев. Не са имали памперси, нито детски ясли и градини. Не са имали кола, пазарска количка с колела до поне 1970те и така живееха повечето хора, не само моите баба и дядо. Не са имали кухненски роботи, прахосмукачки, роботи за миене на под и прозорци, нищо. През 1980те моите баба и дядо правеха зимнина с ръчна месомелачка, ръчна мулинета, ръчни рендета. И аз имам такива. Електрически миксер с пасатор купуват малко преди да се родя, значи 1965-1970г, а кухненски робот през 1980те. Пералня, която да топли вода имат от края на 1950те. Без центрофуга. Центрофуга през 1960те са купили.

Опитайте да гледате едно, единствено дете на пелени без пералня, без миялна и без електрически уреди в кухнята, както и без кола! Ако и без асансьор успеете, ви гарантирам прекрасен холестерол и кръвна глюкоза. В блока на баба и дядо, 0т 15 апартамента никой нямаше диабет, нито високо кръвно, особено по високите етажи 🤣.

Е, айде сега, кои болести се лекували освен инфекциите. Десетки или стотици диагнози имат съвременно лечение, различно от антибиотици, което преди го е нямало. Не непременно пълно излекуване, щото то нали ако не лекува напълно, за чий ни е, пък много важно, че подобрява живота или го удължава с десетки години. Но понякога и пълно излекуване. От генетични до рак.
Не само секциото (и антибиотиците) решават въпроса с майчината смъртност, също така.

_____

За стреса. Аз принципно не споря, че обективно по-тежък живот, както в миналото, може да не е свързан с повече тревога и стрес, ако всички живеят като теб и нямаш резки лоши събития и поводи за притеснение, но ето, Невена и Динчо изброиха няколко масови причини за стрес на бабите и дядовците ни. Нито им е било лесно, нито им е било по-спокойно.

Майчината смъртност е била голям бич. Не случайно казват, че родилката е с единия крак в гроба. Едната ми прабаба е починала по време на второто раждане, оставяйки 2 годишната ми баба сирак и с много тежко детство. Мъжът и беше роден с форцепс и имаше 2 вдлъбнатини на челото от него. Майка му умира на няма и 30г, от болки в корема, недочаквайки лекар. Оставя 11, 6 и 1г момчета сираци. Вдовецът и на 40 дни от смъртта и е бил ..... отново женен 🌞. Те доживяха до преклонна възраст, над 90г и двамата. Не са имали второ дете заради липса на жилище и да не стане "сакатлък" и баба да умре и да остави сирак. Също и да не остане вдовица с две деца. Тежко е било и голям глад след ВСВ и колективизацията.

Наистина до 1960те хората са умирали от доста болести. Инсулинозависимите диабетици рядко изкарвали 2 години след диагноза.

А стари родители, родили като са били над 50г и двамата е имало повече, отколкото днес, но детето не е било първо или второ. Във Франция все още има такива синове и дъщери с по 80 и 90 годишни родители като са на 30 или 40г. Основно араби, бербери и черни, но повече бербери, може би, защото са от село и са по-здрави, освен че правят повече деца.

Според мене са имали повече стрес - лоша реколта и ще се чудят какво да ядат зимата. Някой се разболее, парализира или умре и липсва работна ръка. Ако не си занесат дърва няма топла вода, всичко в къщи замръзва зимата. Дядо ми ме учеше, че като няма пари, първо се купува и осигурява храна за добитъка, после за бебетата и децата, за работещите и за болните и старите остава ..... колкото остане. Не са имали социални помощи и субсидии, нито безплатно образование или лечение.

Ние не познаваме тежки и страшни болести, които са били ендемични в района - туберкулоза, проказа, детски паралич, малария, шарките и много други. Затова и съществуват темите за конспирациите с ваксините. Аз съществувам благодарение на ваксината срещу бяс, която спасява баба ми в началото на 1920те, когато я ухапва бясно куче. С каруца или файтон я водят в Бургас и седи 20 дена за инжекции в корема. Пак, че баща и е могъл да и плати транспорт, престой и лечение. Разболява се от туберкулоза в края на 1940те. Май не е имало лечение, но оздравява. Майка е карала малария, която лепнала в Албания на детски лагер.

Аз не казвам, че няма някакво лечение, а, че леченията са само симптоматични и не водят до реално излекуване.

От 100г много болести са лечими. Постига се пълно излекуване, а не само да се премахват симптомите. Примерно проказата вече е лечима, при това няма нужда болният да се изолира, защото не е заразен още с първите дози лекарства. Дълго е лечението, но го има. До средата на 20ти век е била ужасен бич за човечеството. Милиони са затваряни в лепрозариуми и са преживели неописуеми страдания. Лепрозариуми извън Индия, Китай и Япония май вече няма. Младите сигурно не знаете какво е това. Кучешките тении до новото хилядолетие трябваше да ги изрязват хирургически, с огромен риск от шок ако се спукат и риск за живота на пациента + нямаше сегашната образна диагностика и можеха да пропуснат по-малки. Сега има лекарства през устата, които ги избиват 100%. Диабет 2 е напълно обратим при 90% от болните. Маларията в Европа, Карибите и голяма част от Азия и Америка е ликвидирана с ДДТ през 1950 и 1960те. Отскоро има ваксина за малария, която ще преобрази живота на младите поколения в Африка и ще им позволи да се развият стремглаво. Поради висока смъртност Африка има висока раждаемост и се завърта в порочния кръг на висока майчина и детска смъртност, ниска продължителност на живота и нищета и още повече епидемии.  Има имуностимулатори, които избавят от ракови клетки баз да засягат здрави и много видове рак вече са лечими и в VI стадий. Благодарение на електроника, микропроцесори и миниатюризация хирургичните намеси са по-леки, бързи и с по-малко травмиране и кръвозагуба. Постигнат е огромен напредък в лечението на слух и зрение. Има напредък в забавяне на Алцхаймер и лечение на Паркинсонова болест.

От няколко десетилетия има добри антивирални препарати. Нямаше ги до 90те. Сега заразЕн с HIV човек може да живее почти колкото незаразените и да не е зарАзен за околните, да има нула вирусен товар в кръвта.

Почти няма едра шарка и вече децата не ги ваксинират срещу нея.

Идиотиите, причинени от липса на йод в далечни планински райони, каквито е имало в централна Африка, Китай, източна Европа, даже Швейцария са почти изчезнали благодарение на йодираната сол и профилактиката.

Не е малко.

Както и да говорим,живота сега е много по-лесен. Но природата не можеш да я измамиш.Които иска да проави деца и на 60 год,има такива случаи. Но те не са практика и трябва да се мисли,че това дете ще остане без родители на по-ранна възраст.

Невена, едрата шарка официално е обявена за ликвидирана, затова и младите поколения не се ваксинират.

И какво като няма пълно излекуване? С хронична болест под контрол човек си има отлично качество на живот, а преди 100 години е щял да умре в мъки. Животът ни е в пъти по-лесен и по-спокоен. Който не вярва да ходи някъде да си скове колиба и да види колко ще изкара.

Прави са Невена и Боряна. Животът е бил тежък - глад, болести, смърт, войни и тежка работа. След това социализма и отнемане на почти цялата собственост.

По темата с ражданията - започнали са късно - едната след 30, другата след 35, заради различни житейски проблеми.

Стресът преди 100-200 г. се е лекувал с религия и вяра. Ако аз трябваше да живея живота на някоя от бабите си (родени в началото на 20 в), щях да изперкам от мъка и трудности.