Къща на село - необходимост, мода или набутвация?

  • 49 726
  • 1 243
  •   1
Отговори
# 15
  • Пловдив
  • Мнения: 19 605
За да не зависиш от пазара на зарзават - каза ли го някой? Wink

А за цените кво ти пука, ако няма да купуваш къща. Аз мисля някой ден да си купя и мен ме засяга.

# 16
  • Мнения: 961
Спокойствието цена няма... Всичките птици, кокошки, петли, кучета, възможно койоти, и всякакви други животни, които от ранна сутрин до късна нощ не млъкват. Всякакви съседи, които нали са си в къщата, и могат да си пекат риба и чушки от сутрин до вечер, а след 9 да си пускат телевизора в хола на макс и да излизат на терасата да пушат и пият и смеят до 1-2-3 часа... А на сутринта с косачката си режат тревата. Всичките клюки и погледи, ако случайно си направил нещо не така както те са си го представяли. И не дай си боже някое дърво си е подало клона в тяхната част - директно с брадвата и после с отровата срещу кучето, което ги лае, като се опитват да крадат от прасковите...  Не знам защо хората си мислят, че къщите на село са на 10 километра една от друга, все едно не ги дели една ограда, и всички по селата са  глухонеми интелектуалци, роднини на майка Тереза.

Подписвам се под всяка дума. Аз умирам да съм сред природата, но като изключим чистия въздух, не виждам никакво спокойствие в живота на село в момента. Малките градове и села не са добре устроени, че да може човек да си има работа, образование и среда там, както е било по социалистическо време. Много ми харесваше този романтизъм, когато бях малка, гостувах на баба ми в малкия град и виждах остатъците от това време, но няма как да се върнем назад към такова градоустройство. Да работя в големия град и да шофирам по един час в посока до големия - не, благодаря, по-голямо НЕСПОКОЙСТВИЕ от това не мога да си представя. Като имам деца какво - ще го играя шофьор и на тях и те самите ще се лишават от всякакво общуване със съучениците в града в извънучилищно време? За тоталната липса на анонимност в малките населени места и клюките въобще няма да започвам да говоря. За по един-два дена ходя до малки градове из България - много е приятно, но невинаги е тихо. Хората си вдигат шум навсякъде - да, не е шум от коли, но какво от това? Кучета, петли, къртене - понякога като се прибера във Варна, нямам търпение да си заспя на леглото и да видя истинско спокойствие Stuck Out Tongue Closed Eyes

Никога не съм искала да живея в къща - за мен изисква много труд и отдаденост поддържането й. Но най-вече изисква пари. Да се направи една къща удобна и функционална е много-много трудно и скъпо. Не знам защо има толкова мераклии за живот на село и то все хора без особени практически умения. Тоест знам де - наистина си въобразяват, че живеят природосъобразно и спокойно. Да, ама те почти винаги работят в града, а детето им рядко учи в селското училище, обикновено е благополучно изпратено в елитно училище в близкия голям град и не им пука, че там ще диша мръсен въздух и няма да има спокойствие за него. Не ми допада такава половинчата представа за селски живот - вземаме парите от големия град и въздуха от село. .

# 17
  • Мнения: 4 768
И идва зима и започват през къща да горят въглища, гуми, найлони и всякакви други остатъци от двора. Да, в някое елитно селце до София или Пловдив, където са през къща хотели и почивни станции, където всичко е на климатик и живеят баровци с по 3 джипа - още по се ядва, ама чистия въздух си заминава в секундата, в която става време за печка...

# 18
  • Мнения: 11 825
Тази мода дойде от предаването "Да хванеш гората", не се базикам Grinning имам няколко познати двойки, които се юрнаха на село, вдъхновени от прекрасните истории в предаването. Цяло лято слушахме за селската идилия как чичо Цоню помогнал с косачката (щото в града всички са темерути), как пиели кафе под росната асма и колко е яко да си скъсаш собствен домат. После дойде зимата, старата каменна къща няма стопляне, тръбите се пукат от замръзване, тока спира при първия повей на вятъра.. и се върнаха в панелката. А като се появиха и децата, рязко им се прииска да теглят кредити за апартамент в големия лош град. Селото не е за всеки.

# 19
  • Мнения: 961
Това с отоплението е голям фактор. За човек, който винаги е живял в южен среден апартамент (като мен), това колко трудно се отоплява една къща идва като шок. Като съм ходила по къщи за гости, буквално съм умирала от студ. Иначе не знам дали модата е тръгнала от предаването, повлияли са според мен и всички инфлуенсъри, които говорят за връщане към живота в дивата природа. По едно време почти всеки мъж в обкръжението ми започна да говори как едва ли не цял живот си е мечтал за къщичка на село, защото "то тая лудница в града не се търпи" и как така, разбираш ли, ще имаш съседи, които виждат какво правиш на терасата. Имах чувството, че съвсем сериозно си мислят, че ще се установят в някое самотно ранчо насред прерията и ще кажат: "Докъдето ми стига погледът, всичко е мое". Според мен живеят в някаква налудничева мечта, че ще са самотни богати земевладелци. Нито пари имаха, нито някакви практически умения като например как се поправя покрив, но напълно сериозно тръбяха за къщичката на село.

# 20
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 145
Преди десет години си купихме къща на село -по необходимост.заради заболяване на детето.
Селото в планината, голямо,много близо до един голям и един по-малък град .
Има детска градина,училище,5 магазина,лекар,зъболекар,заведения...Има канализация.
Няма циганска махала,не се краде.
И работа има..
Наоколо има туристически места-еко пътеки,природни забележителности,язовир..
Тихо и спокойно е.
Къщата е стара,много голяма и беше за ремонт.
Обаче там малки къщи няма.Всичките са големи .
Няколко години я реставрирахме.
Много е удобна-най-много се радвам на огромната си кухня и на двете големи бани.
Ремонтът отне много време и много средства.
Трудно се намират и майстори,ние си доведохме от града.
През първите години си мислех,че може да се преместим да живеем там ,детето още не беше тръгнало на училище и нали има детска градина ...
Там ходим всеки ден на разходка в гората,за гъби,за билки,за горски плодове...научих много от местните..
Въздухът е чист .
И най-важното престоят там се отрази много добре на детето и вече е здраво.

Обаче се сблъсках със селския манталитет.
Но няма да разказвам подробно...сещате се..
Друг сериозен проблем е ,че през лятото често спират водата.
Местните са свикнали ,имат си и бойлери на дърва.
През зимата падне ли сняг -спират тока,може и за 3-4 дни.И водата също.Интернет изчезва...
Ами това за мен е кошмар.С дете особено...
И разбрах,че не мога и не искам да живея там постоянно.
Не знам дали ви се е случвало да стоите 4 дни без ток и вода...

Сега ходим за 1 месец през лятото и за седмица -две през зимата.
През останалото време къщата се ползва от близки роднини-сестра ,брат,племенници,майка ми с приятелки...не остава празна.
И не съжалявам,че я купихме.

Ако искате да намерите евтина къща-питайте в селата.
Хората ги продават сами,не искат да плащат комисионна на брокери.
Нашата така я намерихме.Приятели ни заведоха в селото,поразпитахме....

Последна редакция: вт, 24 сеп 2024, 00:57 от Veronikaaa

# 21
  • Мнения: 47 352
Абуто, просто хората са различни. Понеже инфраструктурата се развива, затова и харесващите къщи виждат възможност да сбъднат мечтата си. Ако на теб не ти харесва, не е нужно да го купуваш, само защото друг е купил. Майка ми например не може да живее в апартамент, аз пък съм обратното, а сме израснали в една и съща къща.
Скрит текст:
Въпреки че до 19 г. бях живяла само в къща и имах 2 села, които посещавах редовно, знаех, че не искам да живея там. Както някой се натоварва от града, а си почива сред природата, така мен природата ме натоварва, а градът ми носи спокойствие.
- Обичам да съм високо, далеч от всички животинки, които виреят в тревите, да си седна спокойно на балкона и да знам, че не може да дотича някое змийче или съседско куче...  
- За тишината, всичко зависи и от съседите и на двете места. Но сякаш в блоковете хората повече се съобразяват. При нас нощем е гробна тишина, нищо че съм в най-големия панелен квартал и се очаква да е лудница. В къщата като гостуваме, все в някой съседен двор ще се съберат на приказки или по комшийски ще си обсъждат нещо, ще пуснат косачка, ще почукват нещо, ще запалят огън и т.н. И то говоря за градски квартал, в селата е още по-шумно. Има селскостопански животни и всякакви миризми.
- Работя от вкъщи и в апартамент нямам проблем, но да съм сама в къща, само нещо да скръцне, ще откача.
- Мързелива съм, умерено, а в къщата винаги има нещо за правене.
Но това са си моите лични мотиви. Друг човек има съвсем различни. Дали са виждали село само по телевизията, няма значение, то и аз не бях оставала в апартамент за повече от няколко часа, но знаех, че това е "моето".

За брокерите бъркаш. Хич не ги обичат тези оферти, не са те тези, които поддържат интереса. За оглед - далече, комисионната ниска, защото цените са ниски, а работата същата, колкото и по апартамент. И не на последно място, офертата е трудна за опазване. Едно е да кажеш каре блокове, в което има стотици имоти и съвсем друго място в малко селце, на което ще му разберат собственика от първия срещнат. След n на брой екскурзии дотам, накрая си го продават без тях.

Последна редакция: вт, 24 сеп 2024, 00:56 от Не се сърди, човече

# 22
  • Down south
  • Мнения: 9 252
Според близки всичко в периметър около 100 км. от София било разпродадено.
Разходихме се до сравнително близко село.
Тесен и разбит път, канализация няма, водоснабдявне и електричество изглеждаха под въпрос. Метеорологични условия имат влияние.
Изключително живописно е да се видят крави и овце, прибиращи се по къщите.

Респект към хората, инвестиращи в имоти и местейки се да живеят извън града. София се задъхва.
Силно се надявам, че пътните артерии ще бъдат подобрени. Кога? Хората се надяват, че следващото правителство ще направи нещо. Дали и кое Rolling Eyes

Последна редакция: вт, 24 сеп 2024, 02:53 от Daylily

# 23
  • Мнения: 6 369
Аз пък съм обратното на НСЧ.
Израстнах в апартамент, но винаги съм искала да живея в къща. След като се събрахме с мъжа ми, заживяхме в къща. Ако имам избор, не бих се върнала да живея в апартамент. Къщата е в града, сравнително голям. Цяло лято сме навън, всяка вечер вечеряме на двора. Съседите ни са готини, често след вечеря сме по дворовете.
Избрахме и си купихме къща на село. Не знам дали в един етаю от живота ни ще се преместим изцяло да живеем там. Към момента децата ни (поне едното) са малки и ми трябват лекар, училище, които в града са по-лесно достъпни.
На село влагаме труд и усилия, за ремонти сами. Не искаме майстори, искаме сами да си правим всичко. Колкото - толкова, когато - тогава. Не бързаме. Ремонирахме първо къщата в града, тъкмо приключихме и взехме тази.  Защо? Не знам, може би защото никога не ни свърта на едно място и винаги искаме да сме заети с нещо, така си почиваме активно от работата ни. Освен това къщата на село е голяма. Аз рисувам, вече дори съм си заплюла една стая, която в момемта е избушена, но това не ми пречи да съм си хвърлила боите и платната там и когато не ми се работи по къщата да се отнеса 2 часа примерно и да рисувам. Мъжът ми пък иска да сади домати, краставици и всякакви подобни неща из градината. Та, за всеки по нещо. Важното за нас е, че интересите ни се пресичат.

# 24
  • Мнения: 2 026
Официалното име на този процес е субурбанизация и поне за България мога да кажа, че с оглед на цените, условията и т.н. има позитиви в подобна инвестиция, като трябва да се обърне внимание на няколко фактора:
1. Жилището да е в някаква близост до областен град.
2. Семейството, което я закупува трябва да е наясно, че ги чака непрекъсната ежесезонна работа по поддръжка и подобрения.
3. Ниски нива на престъпност/отсъствие на маргинализирани групи от хора, обединени по етнически признак. Тук трябва да се вземе под внимание десет години напред дали положението ще се запази такова, каквото е.
4. Автомобил тип "джип" в едно 80% от случаите е наложителен.
5. Човек трябва да  въоръжен с голямо търпение, за да се справи с местните порядки, другите неудобства като ток, вода и интернет са технически преодолими.

# 25
  • София
  • Мнения: 18 362
Въпрос на навик.
Ние си взехме селска къща преди 10-тина години. Най-вече, защото беше мечта на родителите ни. Само дето нито ние, нито те, нито техните родители, сме живели някога в къща.
Дори планирахме да живеем там частично. Сега я ползваме като вила.
Близо е до София и до друг град, богат с минерални води, със ски писта наблизо, с добри пътища, но... трябват постоянни грижи. Хем не е много голяма къщата, градината ни е основно на трева, подправки и издържливи дворни цветя. Всичко това си иска косене, плевене, все нещо да се позатегне. Сложихме камина с водна риза и трябва да се мисли за дърва. Пътуването, дори и кратко, си е пътуване по магистралата.
Малцинства и престъпност няма, но няма и много други неща, освен язовир наблизо и смесен магазин.
Ходим за по 1 уикенд в месеца обикновено или за повече дни, които не изкарваме там, а в близкия град на басейн или на спа процедури. Зимата ходим за по 1-2 седмици, заради ските. Не си представям обаче да живеем там.
Няколко години след това (по пандемията) си купихме летен апартамент. В град, с плаж, магазини, градски транспорт, тенис кортове наблизо, аптеки, магазини, всичко на 2 до 5 Мин пеша. Ето там ход с удоволствие и стоя с месеци.
А родителите ни, заради които взехме въпросната селска къща, много преди нас заминаха във въпросния морски град и вече се връщат 2-3 пъти в годината за някой повод. В къщата не са стъпвали поне от 5 години.
Та така. Чак набутвация не е, защото е опция за отдих на чист въздух, пести ни пари за хотел в сезона на ските, имам си собствени свежи подправки, познаваме комшиите и си купуваме от тях истински био продукти, а не "био" от магазина и винаги може да идем някъде, когато не можем да измислим къде ни се ходи. Но нищо повече. Инвестиция е, която обаче гълта още за поддръжка. Раздвоена съм, но можем и с нея, и без нея.
На този етап не бихме я продали, но след 10-тина години, ако не я ползваме или не я иска някое от децата, може би ще го направим.

# 26
  • Мнения: 4 348
50-60 км са с кола около час и по-малко. В София понякога се пътува толкова до работа.
Да, ама е около час до входа на София, а не до работата ти или училището на детето. След това си в изходната точка както ако тръгваш от апартамента си, ако е да речем в кв. Левски, Дружба, или Люлин (края на София).

Та така. Чак набутвация не е, защото е опция за отдих на чист въздух, пести ни пари за хотел в сезона на ските,
Това е сигурно в селата между Самоков и Дупница?
Аз на ски като ходя на Боровец, ако не ми е хотела да се обуя и да тръгна със ските направо за пистата, по-добре ми е да си спя в София. Пак товариш ските на колата, обуваш, събуваш, цялата хамалогия, за да ти е не 1 час шофирането, а половин?

Според мен нямаме в България такива села, каквито имат в Германия или Франция примерно - отиваш пеша до селската гара и с влака си за 30-40 мин. в центъра на града. Или има отбивка за магистралата, и тази магистрала те води до офиса ти, а не до входа на Цариградско Шосе и оттам до Орлов Мост още 30 мин. задръстване, че няма и къде да оставиш колата.

# 27
  • София
  • Мнения: 18 362
В обратната посока е. До Кюстендил.
За ските и близостта до пистите съм съгласна, но при наличието на малки деца и няколко кучета си е удобство да се върнеш в своя дом, а не в хотела. Ако и големите ни деца си дойдат със семействата за празниците, то би било по-добре да си купим хотел, вместо да го наемаме, но чак толкова пари няма желаещи да ни дадат. Wink Семейства от 2-3 човека имат по-голям избор.

# 28
  • Мнения: 961
Чак набутвация не е, защото е опция за отдих на чист въздух, пести ни пари за хотел в сезона на ските, имам си собствени свежи подправки, познаваме комшиите и си купуваме от тях истински био продукти, а не "био" от магазина и винаги може да идем някъде, когато не можем да измислим къде ни се ходи. Но нищо повече. Инвестиция е, която обаче гълта още за поддръжка. Раздвоена съм, но можем и с нея, и без нея.
На този етап не бихме я продали, но след 10-тина години, ако не я ползваме или не я иска някое от децата, може би ще го направим.

Не е лошо, че сте опитали, но малко ми звучи все пак като набутвация. Можело е просто да си купите аналог на апартамента ви в морския град - някакъв удобен апартамент в Кюстендил или в друг град, близо до планината. Щеше да ви привлича да ходите по-често и психиката ви щеше да е по-разтоварена, като знаете, че не изисква толкова поддръжка.

50-60 км са с кола около час и по-малко. В София понякога се пътува толкова до работа.
Да, ама е около час до входа на София, а не до работата ти или училището на детето. След това си в изходната точка както ако тръгваш от апартамента си, ако е да речем в кв. Левски, Дружба, или Люлин (края на София).

Именно Simple Smile А и в рамките на града, ако нещо се случи (колата е развалена или не ти се шофира), винаги има други опции за транспорт. Ако живееш по селата, си длъжен сам да се закараш със собствен транспорт.

# 29
  • Мнения: 21 805
60 км от София или друг областен град са голямо разстояние за българската действителност - и в пряк, и в преносен смисъл.
Абуто, ако гледаш за селска къща, ориентирай се към села в състава на община София, Варна или друг голям град - по-скъпо е, но по-смислено.

Последна редакция: вт, 24 сеп 2024, 12:17 от EmmaT

Общи условия

Активация на акаунт