Пубертетът при момичетата до 14 години

  • 20 775
  • 396
  •   1
Отговори
# 195
  • Северозапада
  • Мнения: 5 719
Мен лично също ме притесняваха космите на тази възраст, но започнах да се обезкосмявам на 12-13 години, доколкото си спомням.

# 196
  • Мнения: 2 896
На 10 някъде започна да си маха космите, имаше си. Да ви кажа не е приятно нито по краката, нито да се подават изпод банския. На обезкосмяването трябва да се гледа според необходимостта, а не само възрастта. След като ѝ дойде цикъла и минаха някъде 6 месеца космите станаха някак светли и тънки. Сега просто си ги маха с една машинка ниско и не се виждат, по действително преди цикъла беше страшно.

# 197
  • Мнения: 4 327
Проблемът не е на децата а на тези които са около тях... от къде едно дете на 9-10г ще започне да мисли за косми.
За мен махането на косми на тази възраст е като да ги пусна нагримирани и с порцеланови нокти... просто не му е времето.
И не сте разбрали за германките с косми.. не е това че там така е било или е модерно, а обществото им е достатъчно толерантно за да не ги интересуват космите на другите и всеки си ходи както иска.

Последна редакция: нд, 12 яну 2025, 22:47 от Eli..........

# 198
  • Мнения: 2 896
Проблемът не е на децата а на тещи които са около тях... от къде едно дете на 9-10г ще започне да мисли за косми.
За мен махането на косми на тази възраст е като да ги пусна нагримирани и с порцеланови нокти... просто не му е времето.
И не сте разбрали за германките с косми.. не е това че там така е било или е модерно, а обществото им е достатъчно толерантно за да не ги интересуват космите на другите и всеки си ходи както иска.
Щом казваш сигурно не съм разбрала 🤣
Детето е на 10 с гърди тяло оформящо се като женско. Обува си банския и отстрани стърчат космите. Отказва да отиде със стърчащи косми на басейн. И това няма общо с германките с косми. Не знам на колко е детето ти, но когато започне да усеща погледите върху себе си ще започне не само за косми да мисли. Какво значи “не му е времето”? Имаме в класа момиче с чашка D, други носят А, а имаме такива, които ходят с потничета и блузки на еднорози. Децата се развиват екстремно различно. В часовете по плуване мислиш, че никой не им забелязва бюстовете и космите им?!

# 199
  • Мнения: 4 327
Разбира се всеки прави каквото сметне за най добре за детето си Simple Smile

# 200
  • Мнения: 539
Една да има да се кифлее и айде да подражават... Така после ще иска и устни да си надуе, щото има комплекси, и гърди да си сложи .. айде няма нужда 😐
Обезкосмяването е равно на кифлеене за вас? Значи всички жени в България сме кифли, защото не познавам никоя, която ходи с косми. А решението за дъщерите го взема всяка майка. И едва ли ще останете равнодушни към 6-годишно тъжно дете/ особено, ако е вашето/, което се прибира от градина и разказва как цял ден си е дърпало блузката към устата, защото другите му се смеят, че има мустак. И да, не съм й го махала преди да навърши 10, но детето страдаше. И, ако мислите, че ранното обезкосмяване ще доведе до корекции по тялото-аз съм на 44 и нямам нито една, дъщеря ми е на 14 без няколко дни и нито нокти има, нито с грим ходи за разлика от момичетата на нейната възраст. За какво кифлеене говорим?

# 201
  • Мнения: 12 911
Айде сега мустак на 6 годишно...
Ама обезкосмяване се, телата са си ваши. Само че комплексите у децата тръгват точно от родителите.
Ми кифлеене на тая възраст, да.

# 202
  • Мнения: 77
Категорично при нас няма кифлеене, не мога да кажа как е при останалите Simple Smile Няма никакви други мераци за корекции, както и други съученички без косми. Просто космите й причиняваха дискомфорт, в училище ходеше само с дълги блузи или не си сваляше училищната жилетка по цял ден (а е страшно топло в тяхната стая). Грам не се замислих дали да не й кажа да зачака 2 години, защото е по-благоприлично Rolling EyesSimple Smile .
Това не са и мои комплекси, които да насаждам...грам не ме притесняват космите и мога да си живея спокойно и с тях. Лично сама е стигнала до това прозрение за космите. От около 2 години ги забеляза и си обсъждаше колко са тъмни и много (за веждите предимно), но си беше чисто по детски. Сега вече просто им дойде времето Simple Smile

# 203
  • Мнения: 2 896
Децата може да са много жестоки понякога.
Моя приятелка ходеше с плетени бели чорапи до коляното поне до 8 клас по времето когато жените нормално си ходеха с косми. Така си криеше космите от подигравките на момчетата. Нямали сме хабер от кифлеене. Говорим за срам, предизвикан от чужди подигравки, нездравословен срам.
Хубаво е преди да заключаваме “чак пък“ да четем хубаво коментарите кога за майката са грозни, кога детето иска да ги махне защото всички правят така и кога иска да ти махне от срам и подигравки.

# 204
  • Мнения: 2 190
Как се справяте с настроенията, отговарянето, сърденето за всичко?
От известно време, освен че я е хванал някакъв ужасен мързел, отговаря за всичко и се сърди постоянно. Сутринта едва я накарах да облече дебелото яке и обувки. Ходеше с преходно яке и платнени маратонки, но днес е студено. Бяха викове и сърдене, обвинения и какво ли не. Събота нямах сили от повтаряне едно и също.
Май трябва да си купя някакви хапчета за нервите, иначе една от нас няма да оцелее.

# 205
  • Мнения: 4 327
За дрехите съм я оставила.. ако и стане студено ще постудува и после ще се сети да се облече. Трябва да се научи да се справя с тези неща сама.. ясно че може да се разболее, но може би и това трябва да стане един път, за да се научи да се грижи за себе си.
Иначе настроенията... на моменти ми е доста трудно... най ме изкарва от нерви когато трябва ВСИЧКО да повторя и потретя... и когато си позволи да ми  вдигне тон. Последното наистина не го понасям.. просто я пращам в стаята и, за да не я виждам докато ми мине.

# 206
  • Мнения: 2 896
Чак такива драми и смяна на настроенията нямаме освен за обличането. Все без шапка, все без шал, разкопчано яке… Казваме ѝ просто, че няма да излезе така и приключваме. Отначало мрънкаше, после разбра. Пак не иска да закопчава якето, но поне слага един шал, пък и то е доста дебело.
Когато имаше по-чести колебания в настроението гледах да не я закачам и я оставях да си ги обработи сама, но граница не е прекрачвала с отговаряне и сърдене, явно усеща, че някак не е уместно понеже от нас получава всичко и знае, че също трябва да дава. В това отношение съм благодарна, че нямаме проблем. Мързел има до толкова, че отлага нещото и не го свършва на момента, но пък затова аз казвам, че трябва да изхвърли боклука до едисиколко часа, или пък, че пускам прахосмукачка до 30 мин и стаята да е разчистена за прахосмукачка, че съдомиялната е за оправяне докато се върна от пазар, дрехите от сушилнята може да почакат до вечерта … Ей така задавам времето и я оставям да планира в него. Правя го от много малка. Научава се да планира, върши си нещата и не устава с усещането, че го е направила на сила, а тя е решила кога.

# 207
  • Мнения: 15 281
С много говорене, спокойно. Казвам и как ще се почувстваш, ако ти ми говориш нещо важно за теб, а аз си ровя в телефона? Как ще се чувстваш, ако ме помолиш да направя нещо за теб, а аз ти кажа - утре, после, в сряда, или не ме занимавай?
Как ще ти в ако попиташ- какво има за вечеря, а аз ти кажи- ми, днес ме домързя да готовя, както теб те е домързяло да си направиш солфежа?!
Ей, така. Говорене, говорене… Редуване на серизно с нещо за което тя иска да говори.
Дори да ви изглежда, че говорите на стената, но вярвайте, 70% остава поне и след 1-2 години всичко ще си дойде на местата.
Моята много рано влезе, сега е на 12 и половина, но много намаляха сценките. Има изблици, но напълно поносими, да не кажа пренебрежими.

# 208
  • Мнения: 21
Мен всичко ме интересува, трудно е да се разграничат работите до 14 и след 14. 😁 Записвам се, пък внимавайте да не засегнете тема 14+.
Препоръчвам филма Inside out, откакто го гледахме отговор "Добре" на въпроса "Как мина нещо" не приемам. 🙂
до 14-15 са песен ...като станат на 16-17 ....не е за приказване ...моята ми изправя косите всяка седмица с нещо ново...

# 209
  • София
  • Мнения: 3 782
Положението е: Господ да ги пази. Като се знам аз какви съм ги вършила, без грам да ме е страх и да се замисля, а тя някак ми напомня на мен... Най-ужасното ми изпълнение, за което сега като се сещам, се кръстя мислено и не само, беше една вечер, горе-долу на 17 трябва да сме били. Може би 11 клас, топло време, пролет и тъмно. Компания съученици и приятели на съученици решаваме да ходим на Царевец сега и веднага, някой казва - искате ли, ама искаме, разбира се. Порталът е заключен естествено. Сигурно всички го знаете входа за Царевец, отстрани на главния портал има трийсетина сантиметра почва, отдолу е пропаст 20 метра и пътят за Арбанаси. И ние посред тъмницата, опипвайки странично портала откъм външната страна, се промъкнахме на територията на крепостта. Разходихме се и обратно. Само че на едно момиче му пропадна единия крак, камъни, пръст надолу, спомням си как се стреснахме, че то май тая работа опасна. Слава Богу, върнахме се обратно живи и здрави.
Ей оттук, колко точно безмозъчни трябва да сме били... А сега ме е страх да погледна от четвъртия етаж надолу. Пример за това докъде се простира младежкото безстрашие, само че ако можем да помогнем да го канализираме в нещо градивно, а не в откровени лудости.

Скрит текст:
Скрит текст:

Общи условия

Активация на акаунт