Какво прави един човек алкохолик? Какво ви тласна към алкохола?

  • 8 618
  • 165
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 12 371
И аз мисля, че пристрастяването към алкохола е ген. Срещала съм доста алкохолици през живота си, няколко души от неблизващи алкохол, буквално за 2-3 години се превърнаха в отчаяни алкохолици. Според мен има значение и средата, в която се движиш. Ако си с някой, който пийва, не е чудно да започнеш да пиеш като видиш колко му е сладко, ей така, за компания и постепенно да ти стане навик. Аз лично, не се сещам за пиене, дори да имам алкохол около мен. Плюс това, винаги съм с кола, така че трябва да съм 100% сигурна, че няма да излизам. Не ми пречи да не пия, ако някой около мен пие, все едно ми е, да не казвам, че малко питиета ми харесват като вкус. Не понасям бира, червено вино, ракия, не спя добре, ако съм пила алкохол.

# 16
  • Мнения: 1 715
Бих искала да задам тези въпроси и към алкохолиците и към тези, които не са алкохолици. Какви са тези преживявания, душевни състояния, които са тласнали ваши познати/ вас самите към алкохола? Още с първото питие ли се усетихте свързани с алкохола? Като непреодолимо приятно усещане? Или апетитът дойде с пиенето? Усещането за безсмислие на всичко ли ви накара да посегнете към чашката? Или непреодолимото чувство на вина? Слаби хора ли са алкохолиците?/ Слаби хора ли сте?

Защо питаш? Каква е целта на темата?

# 17
  • Мнения: 7 226
Мразя алкохола. Не пия алкохол изобщо. Гаден ми е в устата и да го преглътна.
Иначе алкохолиците не са слаби хора, както и тези, които са наркомани. За да прибегне един алкохолик към чашката, явно иска да избяга от психическите си проблеми, които го измъчват. Впуска се в бездната на отчаянието и самоунищожението. Намира утеха само в чашката и да избяга от проблемите си. Всеки се справя по-различен начин с проблемите си. Но алкохолът и наркотиците не са спасение и изход от проблемите. Те само се задълбочават. Такива хора се нуждаят от силна подкрепа и да им покажеш, че ги обичаш. Трябва да им подадеш ръка и да им помогнеш. А не да ги обвиняваме и укоряваме.
Всички имаме сериозни проблеми. Докато сме живи, проблеми винаги ще има. Не трябва да се подаваме на пороците и да се опитаме да избягаме от тях. Не можем да избягаме от проблемите си.

# 18
  • Мнения: 1 179
Алкохол не пия от една година изцяло по свой избор, не мога да кажа, че съм пила особено много и преди. Никога не ми е харесвало, но имам в семейството си алкохолици. От най-стереотипния образ на препъващ се пияница, падащ в канавките и даващ последните си 2 лева за една водка до функциониращ член на обществото с работа, на която е винаги трезвен, семейство, приятели и среда.

Причните, които съм наблюдавала от първо лице са комплексни, но са свързани с предразположеност, сериозна емоционална репресия породена от времената, семейната и социалната среда, нуждата от отдушник и чувство за неудовлетвореност. Не мисля, че има лесен или едностранен отговор, особено след като субстанцията е толкова нормализирана, че дори и поставяна на пиедестал в нашето общество.

Знам само, че алкохолизмът унищожава душата на човека и близките му, а раните, които нанася дори да заздравеят оставят много дълбоки белези.

# 19
  • Мнения: 1 389
Хубаво е да правите разлика между употреба на алкохол и алкохолизъм...

# 20
  • Мнения: 24 573
Има хора, които имат в рода си алкохолици и означава, че са по-склонни да се алкохолизират и закачат. Не е задължително да се отключи този ген или да станат алкохолици.
Има и такива, които пият често и по много и пак не се закачат или отключват алкохолизъм.
Много, много зависи от организъм (как и дали, колко преработва алкохола и капацитет на ензими, черен дроб), начин на живот, работа, сън, среда, хранене, психично състояние.

# 21
  • Мнения: 13 521
Дъщеря съм на алкохолик. Вече не е жив по негово желание.

Чела съм доста по темата:
-  Хората имат склонност, която може да се предава генетично.
- Също така алкохолика изпитва много по-силни приятни усещания след приема на алкохол - съвсем на биохимично ниво.
- Всеки човек има зависимост, към която може да се пристрасти - независимо дали е хазарт, алкохол, никотин, наркотици, секс и т.н. Просто зависимите намират, това което ги прави зависими.
- Не търси "драма" с която алкохолика е станал такъв. Това е любимото им - те са жертви на ситуация, която забравят с алкохола. Глупости. Просто са слаби да се справят със своята зависимост.
- Вероятнстта един човек да стане алкохолик е по-голяма ако е в неподходяща весела компания, която често пие, отколкото от драматично обстоятелство.
- Това, че някой пие бира не го прави неалкохолик. Пак си е такъв.
- Не можеш ТИ като страничен човек да помогнеш и спасиш алкохолика. Ако сам не търси помощ просто ще те завлече.
- За съжаление почти НЯМА бивш алкохолик ... рано или късно се връщат при тази тръпка.

За всички зависимости се отнася!
Бог да ти е на помощ ако твой близък вече е в този капан.

# 22
  • София
  • Мнения: 910
Баща ми и дядо ми са   алкохолици ,  а  аз мразя алкохола. Не мога да го понасям , отратителен е. Как може на някой  да му  харесва? Не мисля,  че е само  до  ген. Логично и  аз щях  да го имам този  ген при  двама мои близки  родственици алкохолици. Според мен  е до  характер.

# 23
# 24
  • Мнения: 1 630
Най-забавното в моя случай е че алкохола ще ми помогне много. Ще ме накара за момент да забравя някои работи и ще ми притъпи чувствата. НО понеже имам хронично заболяване на червата не мога да пия. И съм на вода и тъга всеки ден, хаха

# 25
  • Мнения: 12 880
Единственото нещо, което може да помогне на алкохолика да зареже алкохола ,е самият той да иска и реши да си  помогне и да се бори сам. Никой и нищо друго не може. Ни подкрепа, ни обич, ни молитви, ни АА... нищо!
Единственият алкохолик отказал от раз алкохола, който познавам и последващо успял да изживее живота си без чашката да е значела нещо за него, е баща ми.

# 26
  • Мнения: 2 017
Най-забавното в моя случай е че алкохола ще ми помогне много. Ще ме накара за момент да забравя някои работи и ще ми притъпи чувствата. НО понеже имам хронично заболяване на червата не мога да пия. И съм на вода и тъга всеки ден, хаха

Иначе щеше да си на алкохол и тъга всеки ден.

# 27
  • Мнения: 1 630
Най-забавното в моя случай е че алкохола ще ми помогне много. Ще ме накара за момент да забравя някои работи и ще ми притъпи чувствата. НО понеже имам хронично заболяване на червата не мога да пия. И съм на вода и тъга всеки ден, хаха

Иначе щеше да си на алкохол и тъга всеки ден.

Абе друго си е да си пиян-залян до козирката. Светът става по-хубаво място

# 28
  • Мнения: 2 017
Най-забавното в моя случай е че алкохола ще ми помогне много. Ще ме накара за момент да забравя някои работи и ще ми притъпи чувствата. НО понеже имам хронично заболяване на червата не мога да пия. И съм на вода и тъга всеки ден, хаха

Иначе щеше да си на алкохол и тъга всеки ден.

Абе друго си е да си пиян-залян до козирката. Светът става по-хубаво място

Не, Sluchaen.
Някой/и ще трябва да те търпи, ще предизвикаш нещастие на близките си, а и на себе си, друг ще трябва да те лекува после...

Зарежи. Не си струва усилието. Търси хубостта по друг начин. Дано здравословните ти проблеми да се оправят и без алкохол.

# 29
  • София
  • Мнения: 3 161
Нищо не ме тласка към алкохола, рядко си позволявам да пия, при това съм почитател на виното и винаги разредено .. например със спрайт или на някой ликьор, или коктейл.
Сама да си сипя да пия – няма как да стане..
ММ изобщо не пие, за което съм благодарна. Виждала съм алкохолици, това са двама души в едно тяло – преди и след употребата на алкохол. По мое усмотрение, някои ги тласка към пиене нещо, което се се е случило още в развитието им .. в детството им, травми, които „лекуват“ с помощта на алкохола и бягат от реалността. Това за мен е много лош порок и хора изпаднали в такова състояние имат нужда от помощ.

Помня една позната преди години.. как яростно твърдеше, че всеки лев е ценен, защото трябва да отиде за детето ѝ, пък само ходеше да си купува твърд алкохол поради различни причини – за празник, защото така и т.н., вече дори не ми е сред познатите...

Общи условия

Активация на акаунт