Здравейте мами, така.. има нещо, което много ми тежи, всеки ден се събуждам с буца в гърлото и тревожност, защото наскоро започнах работа, след около 7-8 години пауза. Имам две деца и бях по майчинство почти едно след друго, съответно имах цялото време за децата си. Те си ходят на градина, но преди да започна работа можех когато си реша да ги оставя вкъщи и да си прекарваме време заедно и знаех, че по всяко едно време съм на разположение, сега обаче е друго. От 8 до 5 работя и след работа гледам да прекарвам колкото се може повече време с тях, но ми е гузно, мноооого гузно, че не е като преди. При вас има ли го това чувство но вина? Или аз нещо съм сбъркана.
- Публикувана: 9 окт. 2024, 09:17 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2024, 14:27 ч.
Чувствам се гузно
Щом и преди са си ходили на градина, защо да си гузна. Пак не сте били през цялото време заедно.
Ходи си на работа, все пак така се печелят пари, но не само - имаш стаж, осигуровки, не си зависима, да останеш без препитание.
Ходи си на работа, все пак така се печелят пари, но не само - имаш стаж, осигуровки, не си зависима, да останеш без препитание.
Здравейте, явно е нормално да се чувствате така след като толкова години сте били плътно до тях.Но,вие също имате нужда от това да работите и да имате социални контакти извън семейството.Така,че не сте сбъркана...аз все още спя със 7 год. си дъщеря и със сигурност ще ми е гадно да се отделя от нея.Така,че споко.
Аз помислих, че се касае за любовник 😁
И аз понякога съм така, моето дете доскоро плачеше, като тръгвах за работа. Но нали му осигурявам необходимото! Нали плащам екскурзии и почивки даже!
И аз понякога съм така, моето дете доскоро плачеше, като тръгвах за работа. Но нали му осигурявам необходимото! Нали плащам екскурзии и почивки даже!
Не, не…😃😃
И моето по-малкото много започна да плаче МНОГО от скоро, защото от ясла премина в първа група на градина и това допълва моята вина, че не мога да съм до него когато реша… и мен това ме мотивира, че поне съм независима и мога да им осигуря всичко, от което имат нужда и евентуално да спестя нещо за старт на собствен бизнес (дай боже) за да ми е по-леко и на мен като знам, че работя за себе си.
Радвай се на възможността да си плътно до дечицата си толкова години.
Като ти стане гузно си помисили за държавите, в които майчинството е 3месеца, 6 месеца или 9 месеца и майката се връща на работа.
Почти всички сме на твоя хал.Нямаше ли да ти е по-гузно ако чакаш само на заплатата на съпруга ти или да броиш стотинките в магазина?
Най-трудното е да направиш баланс и да отделяш нужните време и енергия и за двете -дом и работа за да не пострада нито едно от двете.
И пак казвам -всички така живеем
Като ти стане гузно си помисили за държавите, в които майчинството е 3месеца, 6 месеца или 9 месеца и майката се връща на работа.
Почти всички сме на твоя хал.Нямаше ли да ти е по-гузно ако чакаш само на заплатата на съпруга ти или да броиш стотинките в магазина?
Най-трудното е да направиш баланс и да отделяш нужните време и енергия и за двете -дом и работа за да не пострада нито едно от двете.
И пак казвам -всички така живеем
Седенето у дома, докато децата са на градина, не е баш грижа за тях. Тадвай се, че имаш работа, собствен доход, стаж и така нататък.
7-8 години стоене в къщи са доста повече от обичайното, дори при две деца, още повече щом ходят на градина. Ще се справиш, като всички работещи майки. Щом имаш амбиции и за собствен бизнес, още по-добре. Децата ти като поотраснат ще се радват да имат активна и работеща майка, вместо да се мотаеш из къщи без пари.
7-8 години стоене в къщи са доста повече от обичайното, дори при две деца, още повече щом ходят на градина. Ще се справиш, като всички работещи майки. Щом имаш амбиции и за собствен бизнес, още по-добре. Децата ти като поотраснат ще се радват да имат активна и работеща майка, вместо да се мотаеш из къщи без пари.
Има амбиции за собствен бизнес, защото си мисли, че е по-лесно, отколкото да ходи на работа.
Разбирам авторката. Може да компенсира времето със забавни игри и по- интензивна комуникация само с децата. Те я обичат и ще разберат ангажиментите и.
Жалко е , че някои жени поставят кариера и приходи пред огношенията с децата си. Същите разчитат персонала на ДГ или учители да възпитават, мотивират и усъвършенстват наследниците им. Децата растат игнорирани и непознати за създателите си. Някои проявяват и девиантно поведение. Адекватната грижа към децата включва и емоционални отношения, освен материална обезпеченост. Наскоро четох за жена, която води децата си на психолог, поради отказа им да се адаптират в ДГ. Децата са стресрани, отказват да се хранят и имат неврологични симптоми. Описвам другата крайност, защото поощрявам терзанита на авторката, като нормална майка.
Жалко е , че някои жени поставят кариера и приходи пред огношенията с децата си. Същите разчитат персонала на ДГ или учители да възпитават, мотивират и усъвършенстват наследниците им. Децата растат игнорирани и непознати за създателите си. Някои проявяват и девиантно поведение. Адекватната грижа към децата включва и емоционални отношения, освен материална обезпеченост. Наскоро четох за жена, която води децата си на психолог, поради отказа им да се адаптират в ДГ. Децата са стресрани, отказват да се хранят и имат неврологични симптоми. Описвам другата крайност, защото поощрявам терзанита на авторката, като нормална майка.
Разбирам авторката. Може да компенсира времето със забавни игри и по- интензивна комуникация само с децата. Те я обичат и ще разберат ангажиментите и.
Жалко е , че някои жени поставят кариера и приходи пред огношенията с децата си. Същите разчитат персонала на ДГ или учители да възпитават, мотивират и усъвършенстват наследниците им. Децата растат игнорирани и непознати за създателите си. Някои проявяват и девиантно поведение. Адекватната грижа към децата включва и емоционални отношения, освен материална обезпеченост. Наскоро четох за жена, която води децата си на психолог, поради отказа им да се адаптират в ДГ. Децата са стресрани, отказват да се хранят и имат неврологични симптоми. Описвам другата крайност , защото поощрявам терзанита на авторката като нормална майка.
Жалко е , че някои жени поставят кариера и приходи пред огношенията с децата си. Същите разчитат персонала на ДГ или учители да възпитават, мотивират и усъвършенстват наследниците им. Децата растат игнорирани и непознати за създателите си. Някои проявяват и девиантно поведение. Адекватната грижа към децата включва и емоционални отношения, освен материална обезпеченост. Наскоро четох за жена, която води децата си на психолог, поради отказа им да се адаптират в ДГ. Децата са стресрани, отказват да се хранят и имат неврологични симптоми. Описвам другата крайност , защото поощрявам терзанита на авторката като нормална майка.
Ти изобщо четеш ли темата? Нейните деца са посещавали и ясла, въпреки че си е седяла вкъщи 7-8 години. И тя разчита на персонала в детската градина.
7-8 години стоене в къщи са доста повече от обичайното, дори при две деца, още повече щом ходят на градина. Ще се справиш, като всички работещи майки. Щом имаш амбиции и за собствен бизнес, още по-добре. Децата ти като поотраснат ще се радват да имат активна и работеща майка, вместо да се мотаеш из къщи без пари.
Има амбиции за собствен бизнес, защото си мисли, че е по-лесно, отколкото да ходи на работа.
Грешка. Никога не съм мислила, че ще е по-лесно, нито пък съм казала, че няма да ходя на работа, просто ще работя за себе си, което ще ми осигурява по-гъвкаво работно време. А от тези 7-8 години, които съм си била вкъщи, 4 от тях съм си гледала децата сама, преди да тръгнат на ясли и градини и дори и да ги посещават е имало доста периоди, в които съм си ги оставяла вкъщи, така че не знам за какво разчитане на персонала говорим. Дори през времето, в което не съм работила съм го обмисляла изобщо да не посещават градини, но и за децата е по-добре да са сред други деца, а не нон стоп с майка си.
Здравейте мами, така.. има нещо, което много ми тежи, всеки ден се събуждам с буца в гърлото и тревожност, защото наскоро започнах работа, след около 7-8 години пауза. Имам две деца и бях по майчинство почти едно след друго, съответно имах цялото време за децата си. Те си ходят на градина, но преди да започна работа можех когато си реша да ги оставя вкъщи и да си прекарваме време заедно и знаех, че по всяко едно време съм на разположение, сега обаче е друго. От 8 до 5 работя и след работа гледам да прекарвам колкото се може повече време с тях, но ми е гузно, мноооого гузно, че не е като преди. При вас има ли го това чувство но вина? Или аз нещо съм сбъркана.
При мен лично, околните си позволяват да изказват мнение и то настоятелно, кога да си пращам по-голямото дете (на почти 2) на ясла. Направо изглежда сякаш смятам да го пращам на заточение. Може би защото аз съм отглеждана вкъщи до 5,5г., но тогава времената са били други, а и късната социализация ми изигра лоша шега в отношенията с хората, до ден днешен съм по-стеснителна от обичайното и за мен това не е от полза при търсене на работа и общуване.
Грешка. Никога не съм мислила, че ще е по-лесно, нито пък съм казала, че няма да ходя на работа, просто ще работя за себе си, което ще ми осигурява по-гъвкаво работно време. А от тези 7-8 години, които съм си била вкъщи, 4 от тях съм си гледала децата сама, преди да тръгнат на ясли и градини и дори и да ги посещават е имало доста периоди, в които съм си ги оставяла вкъщи, така че не знам за какво разчитане на персонала говорим. Дори през времето, в което не съм работила съм го обмисляла изобщо да не посещават градини, но и за децата е по-добре да са сред други деца, а не нон стоп с майка си.
Децата изобщо не правят разлика дали ти си си вкъщи, или си на работа, докато те са на ясла/ДГ. Разбира се, че разчиташ на персонала, иначе защо изобщо ще ги пращаш на ясла? Само, за да не ти се мотаят вкъщи ли? То и работещите се налага да взимат болнични и да си гледат децата вкъщи, не са нонстоп в яслата.
Собствен бизнес, който тепърва се разработва и ти си единственият служител, хич не е гъвкав. Може по всяко време да те търсят, ако работиш с клиенти, поръчки, имаш срокове. Ако си фризьорка, магазинерка и пр., пак трябва да спазваш работното време. Хората избягват да ходят в магазини и салони, които не се знае кога работят. Ако ти е важен доходът от бизнеса. Иначе може сякак.