Може да имаш пасивни доходи или това, което си влагал през годините преди детето, да ти се възвръща.
- Публикувана: 9 окт. 2024, 09:17 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2024, 14:27 ч.
Чувствам се гузно
Кое му е хубавото да нямаш избор и да те използват по цял ден, а ти да нямаш време за децата си, да си стресиран постоянно, набързо да се храниш, да се къпеш, да нямаш време за съпруга си, за теб също като отделна личност, често да нямаш пълноценен сън…
Че ти дават пари? Иначе откъде ги вземаш?
Е да де, дават пари, т.е. работиш от необходимост, не защото е много хубаво да си от 8 до 5 вързан някъде си. Щом може да си позволи да не го прави, толкова по-добре за нея. Може да има пасивен доход, може мъжът ѝ или родителите да я издържат, във всички случаи не я издържа форумът. Който я осигурява, той да ѝ държи сметка защо не ѝ се ходи на работа (последното не беше към теб, Ирис, а във връзка с по-горни мнения).
Ами стояла си вкъщи 8 години, някой те е издържал теб и децата, децата са ходили на детска градина, ти си си почивала. Сега ти е трудно да ходиш на работа и си мечтаеш за собствен бизнес. Ако човек е амбициозен и способен и здрав, не седи вкъщи 8 дълги години. Аз бях 9 месеца по майчинство и не съм се чувствала гузна, че работя, напротив, чувствах се горда.
Защото истинската причина не е децата ти. Зад всяка ситуация и има изгода, при теб годините вкъщи ти е било явно добре, сега си сменяш рязко навиците и ти е тежко, затова ти е "буцата в гърлото" Реално работното ти време съвпада с времето, когато децата са на градина, за каква липса говорим? Липса на твоето свободно време. Може и да не го осъзнаваш, но подсъзнателно всъщност това са липси.
А можеш ли финансово да си позволиш да останеш вкъщи? И на мен ми се струва, че проблема не е толкова, че ти липсват децата колкото, че 8 години не си работила. И си мисля, че просто не ти се работи. Съжалявам, но децата ти да са на градина докато ти си у дома и да се изкарваш перфектната майка е комично.Мъжа ти може ли да си позволи да ви издържа ако си останеш вкъщи?
Абсолютно нормално е за мен да се чувстваш така. Аз имах някакъв подобен период на адаптация след първото майчинство. В началото като се върнах на работа се чувствах като ограбена от свободата да разполагам с времето си и да съм гъвкава с детето. Отне ми време да свикна с режима. Но после се чувствах страхотно. Не всичко се въртеше около дете, домакинство, еднообразие. Време заедно имахме - вечер след градина, уикенди, празници, отпуски. Важно е колко качествено се прекарва, не количествено.
Сега съм второ майчинство. Пак от време на време мисля за момента, когато трябва да се върна на работа, но вече знам, че всичко ще е наред. Усещам се и че имам нужда от това. Някак с второто дете вече минавам периода на новородено, колики, зъби, захранване, пълзене. Виждам колко по-добре са нещата с по-голямо дете и някак затварям малко по малко страницата с бебешките неща. Искам и на себе си (чисто кариерно) да си обърна внимание. Чисто финансово също гледам на нещата. С днешната инфлация и цени никак не е за подценяване втори доход.
Сега съм второ майчинство. Пак от време на време мисля за момента, когато трябва да се върна на работа, но вече знам, че всичко ще е наред. Усещам се и че имам нужда от това. Някак с второто дете вече минавам периода на новородено, колики, зъби, захранване, пълзене. Виждам колко по-добре са нещата с по-голямо дете и някак затварям малко по малко страницата с бебешките неща. Искам и на себе си (чисто кариерно) да си обърна внимание. Чисто финансово също гледам на нещата. С днешната инфлация и цени никак не е за подценяване втори доход.
Кое пък е толкова трудно за издържане? Децата по цял ден на градина, майка им вкъщи без работа... Затова и това с идеите за собствен бизнес ми се вижда нещо необмислено и което няма да се реализира. Тя, ако е искала собствен бизнес и щом е толкова гъвкава заетостта, щеше да го почне, докато си седеше вкъщи. Не сега, като ходи на работа от седмица, да си мисли как ще спре да ходи на работа и ще започне собствен бизнес, за да имала повече време с децата.
Да де, ама чак сега се появила буцата 😂😂 Преди това като е бил айляка, няма буца 😆
Четох темата и наистина ми беше смешно. Това са пълни глупости. Децата са по цял ден на градина/ясла. Дали ти си на работа, или си във вас за тях няма никакво значение, защото те са ТАМ. Аз работя 4 дена в седмицата по 5 чася, почивам събота, неделя и понеделник. Това значи ли да ходя да си взимам детето на обяд или да се чувствам гузна, че съм се прибрала вкъщи в 14 часа, а него ще го взема в 17.
Просто ти липсва времето, в което си си била айляк- грозна дума, но пък точно нея искам да използвам в случая, това няма общо с времето прекарано с децата. Защото дали ще си на работа или ще си у вас, с децата сте заедно след 17 часа.
Моя мъж има собствен бизнес, да разполага си с времето, но всъщност 24/7 е на линия - я някой да звънне, я някой да иска да се срещнат, няма събота, няма неделя, няма сутрин, няма обед, няма вечер. Така че не мисли, че е по лесно.
Моето дете е на 5г, върнах се на работа като тръгна на ясла. Работих по цял ден, смених две работни места, трудно ни беше. Защото си гледаме детето сами, той боледуваше, мъжа ми не искаше да реже клиентите си (нормално, от неговата работа е по-големия ни доход). Аз категорично отказах да вися в нас по цял ден и решението ми беше да си намеря работа на половин работен ден. Така хем ходя на работа, хем изкарвам някой лев, осигуровки, колеги, хем имам време за мен и семейството ми. И малкия като е болен, мъжа ми не го гледа по цял ден, успява после да свърши и неговите проекти.