Ходенето на работа реално е в пъти по-еднообразно, защото нямаш избор как да изкарваш деня си.
- Публикувана: 9 окт. 2024, 09:17 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2024, 14:27 ч.
Чувствам се гузно
Абсолютно. Просто жената е загубила свободата си, спокойствието, нормалността тя да определя как да преминават дните и, как да се чувства добре в редиците на робите от 8 до 17 часа? Кое му е хубавото да нямаш избор и да те използват по цял ден, а ти да нямаш време за децата си, да си стресиран постоянно, набързо да се храниш, да се къпеш, да нямаш време за съпруга си, за теб също като отделна личност, често да нямаш пълноценен сън… Моля ви се, това е лудост, не нормалност и е напълно разбираемо, че жената вече не се чувства добре.
Авторката за човек, който си е останал вкъщи "заради децата", доста рано ги е пратила да се социализират и да се институционализират - нещо, което уж се цели да се избегне с оставането вкъщи с по-дълго майчинство. Аз, честно казано, не мога да се сетя на прима виста за много познати, които са си пратили децата на 2 години на ясла и са продължили да си стоят вкъщи без работа. Ако стоят вкъщи, ги гледат вкъщи до 3-4 г. обикновено.
Авторката за човек, който си е останал вкъщи "заради децата", доста рано ги е пратила да се социализират и да се институционализират - нещо, което уж се цели да се избегне с оставането вкъщи с по-дълго майчинство. Аз, честно казано, не мога да се сетя на прима виста за много познати, които са си пратили децата на 2 години на ясла и са продължили да си стоят вкъщи без работа. Ако стоят вкъщи, ги гледат вкъщи до 3-4 г. обикновено.
По едно време, в някои райони на София, децата записани в ясла, ги махнаха от млечна кухня. И имаше жалби, протести. Та така.
Трябва да отписват деца от яслите, които ходят няколко дни в годината. И на тяхно място да си влязат деца на работещи родители.
Абе, не са виновни родителите. А това, че няма места. В провинцията, където има места, никой не го прави. Но да не спамим темата.
Бгмамма123...., чувстваш се гузна, нормално е, но няма защо. Както вече са ти писали, при по-големите деца е важно качеството на общуване - да споделяте хубави и лоши моменти. Да споделят чувства с родителите, да търсят подкрепа.
И аз бях гузна. Работех средно на 2-3 места. Но намирах време за детето. Дори развих интуиция - усещам, ако има проблем. Понякога просто знам, че трябва да се обадя веднага - и започваме да обсъждаме. Мисля, че съдбата ни компенсира, когато времето е малко, ни дава други възможности.
Неработещите, чиито деца ходят на градина, така са си преценили, да си почиват вкъщи, а друг да им гледа детето.
Има работещи, които губят работата си, заради това, че няма кой да им гледа детето, докато неработещи го записват, но не го пускат година-две. Детската градина не е задължителна, само предучилищната е. В повечето училища има предучилищна, има вариант, не е като да пазиш място.
Проблемът е в липсата на места, разбира се. Никой не може на съвест да ти обяснява да го пращаш или не. Всеки си прави така, както си прецени.
Има работещи, които губят работата си, заради това, че няма кой да им гледа детето, докато неработещи го записват, но не го пускат година-две. Детската градина не е задължителна, само предучилищната е. В повечето училища има предучилищна, има вариант, не е като да пазиш място.
Проблемът е в липсата на места, разбира се. Никой не може на съвест да ти обяснява да го пращаш или не. Всеки си прави така, както си прецени.
Има и много работещи, на които децата им са записани на градина, а ги гледат бабите.
Колко и дали си почиват неработещите няма значение, когато децата им са редовно посещаващи.
По критерий работещи/неработещи няма как да се пресее достъпът, но пък работещите имат точки в предимство.
Колко и дали си почиват неработещите няма значение, когато децата им са редовно посещаващи.
По критерий работещи/неработещи няма как да се пресее достъпът, но пък работещите имат точки в предимство.
Аз съм в частния сектор, но аз дори майчинство не карах. Работех си, вземах 50%. Гъвкаво работно време означава работа събота и неделя и реално не съм имала почивен ден или гледам детето или на работа. Това да се мотаеш вкъщи или вън с дни никога не е било, но и аз не бих го търпяла, натурата ми е да търся с нещо да се занимавам.
Да, сега като ходи на градина имам много повече гъвкавост да работя, да свърша нещо в къщи или навън и т.н., но всичко е планувано и разграфено кога, как, какво и т.н. Да, мога ако днес не съм на кеф да не ида, ама работата си чака. Дори и фризьорка да си, поемаш ангажимент пред клиент, ако отмениш среща/час този клиент дали ще дойде пак.
Имам чувството, че авторката е от жените, които могат да си стоят в къщи и да гледат деца и бебета цял живот и хич не им харесва да ходят на работа. Не го казвам с лошо де. Аз пък съм обратното.
Да, сега като ходи на градина имам много повече гъвкавост да работя, да свърша нещо в къщи или навън и т.н., но всичко е планувано и разграфено кога, как, какво и т.н. Да, мога ако днес не съм на кеф да не ида, ама работата си чака. Дори и фризьорка да си, поемаш ангажимент пред клиент, ако отмениш среща/час този клиент дали ще дойде пак.
Имам чувството, че авторката е от жените, които могат да си стоят в къщи и да гледат деца и бебета цял живот и хич не им харесва да ходят на работа. Не го казвам с лошо де. Аз пък съм обратното.
Ходенето на работа реално е в пъти по-еднообразно, защото нямаш избор как да изкарваш деня си.
Че ти дават пари? Иначе откъде ги вземаш?