В днешно време да разполагаш с времето си е ценен ресурс, даже лукс. Разбирам защо ви липсва, но не го приемайте като лишение за децата, защото не е такова.
- Публикувана: 9 окт. 2024, 09:17 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2024, 14:27 ч.
Чувствам се гузно
При вас има ли го това чувство но вина? Или аз нещо съм сбъркана.
Имах го, да - след близо 7 години непрекъснато майчинство. Но същевременно и много се радвах, че съм обратно в света на "нормалните хора", макар че не съм големият кариерист, не си припадам от любов към работата. Според мен е някаква форма на стокхолмски синдром. За две-три седмици всичко си дойде на мястото.
Естествено, пет години по-късно копнея пак да съм в майчинство. В смисъл не за още едно бебе, а да си стоя вкъщи и да не ме занимават с глупости
Здравейте мами, така.. има нещо, което много ми тежи, всеки ден се събуждам с буца в гърлото и тревожност, защото наскоро започнах работа, след около 7-8 години пауза. Имам две деца и бях по майчинство почти едно след друго, съответно имах цялото време за децата си. Те си ходят на градина, но преди да започна работа можех когато си реша да ги оставя вкъщи и да си прекарваме време заедно и знаех, че по всяко едно време съм на разположение, сега обаче е друго. От 8 до 5 работя и след работа гледам да прекарвам колкото се може повече време с тях, но ми е гузно, мноооого гузно, че не е като преди. При вас има ли го това чувство но вина? Или аз нещо съм сбъркана.
Кое пък е толкова трудно за издържане? Децата по цял ден на градина, майка им вкъщи без работа... Затова и това с идеите за собствен бизнес ми се вижда нещо необмислено и което няма да се реализира. Тя, ако е искала собствен бизнес и щом е толкова гъвкава заетостта, щеше да го почне, докато си седеше вкъщи. Не сега, като ходи на работа от седмица, да си мисли как ще спре да ходи на работа и ще започне собствен бизнес, за да имала повече време с децата.
Рутината поглъща, всеки ден си прилича с другия без изключение, поражда се липса на идеи как да забавляваме децата, на които всичко им доскучава бързо. Наистина децата е най-добре да са сред връстници.
Рутината си е същата и след връщане на работа, в общия случай става още по-еднообразно и досадно (особено през учебната година). Мен много повече ме мъчеше липсата на диалог с възрастни, разумни хора. Забравила бях какво е някой просто да ти отговаря "да", "не", "добре" - с децата всичко е с пазарлъци, всичко с обяснения, кое-какво-как-защо... Наистина е мъчително. И децата след определена възраст трябва да са сред връстници и други възрастни. Прекаленото въртене около мама, респ. на мама около тях, не е хубаво.
Между другото при мен само голямата дъщеря, като първо дете, внучка, племенница и т.н., се адаптира трудно в детската (но и едната от учителките беше неприятна и не се харесваха). Двамата малки не са имали никакъв проблем, обявиха градината за супер място, пълно с играчки и приятели. Не искаха да си тръгват следобед. Та ние майките повече се ядем от вина, отколкото на тях нещо им има всъщност.
...
И моето по-малкото много започна да плаче МНОГО от скоро, защото от ясла премина в първа група на градина и това допълва моята вина, че не мога да съм до него когато реша… и мен това ме мотивира, че поне съм независима и мога да им осигуря всичко, от което имат нужда и евентуално да спестя нещо за старт на собствен бизнес (дай боже) за да ми е по-леко и на мен като знам, че работя за себе си.
И моето по-малкото много започна да плаче МНОГО от скоро, защото от ясла премина в първа група на градина и това допълва моята вина, че не мога да съм до него когато реша… и мен това ме мотивира, че поне съм независима и мога да им осигуря всичко, от което имат нужда и евентуално да спестя нещо за старт на собствен бизнес (дай боже) за да ми е по-леко и на мен като знам, че работя за себе си.
Свободното време е много скъпа стока и не всеки може да си я позволи.
И аз като кукумицинка съм убедена, че собственият бизнес (личен опит) е гаранция за по-малко свободно време, ако наистина искаш да изкарваш пари с него. Много по-голяма всеотдайност, много по-малко време за децата, много по-голям стрес. Едно е да си отработиш от 8 до 5 и да ти е свободна главата да се заемеш с деца/домакинство/почивка, а съвсем друго да си нон стоп под пара и всичко да зависи само и единствено от теб.
Ще се хвана за това, че мислиш със собствен бизнес е по- леко.
Ако искаш да изкарваш пари със собствен бизнес- това е работа нон стоп, няма работно време.
Ти мислиш идеи, разработваш си проекти и действаш, и отпуска няма, вземаш там някоя седмица, през, която или някой те замества, или затваряш.
Ако си мислиш, че когато ти е кеф ще ходиш, когато -не, ами не става така.
Проблемът ти за мен е, че си се задържала дълго у дома, децата свикват, те си искат средата. И ти ще свикнеш.
Аз честно никога съм нямала такива терзания, но не ми се е налагало да оставам толкова без работа.
Ако искаш да изкарваш пари със собствен бизнес- това е работа нон стоп, няма работно време.
Ти мислиш идеи, разработваш си проекти и действаш, и отпуска няма, вземаш там някоя седмица, през, която или някой те замества, или затваряш.
Ако си мислиш, че когато ти е кеф ще ходиш, когато -не, ами не става така.
Проблемът ти за мен е, че си се задържала дълго у дома, децата свикват, те си искат средата. И ти ще свикнеш.
Аз честно никога съм нямала такива терзания, но не ми се е налагало да оставам толкова без работа.
Спор няма, че е доста приятно да си си у дома, докато децата са на градина (изключая финансовата част, разбира се). На децата, обаче по никакъв начин не им е проблем, че мама е на работа докато те са на градина. Та драмата с времето за децата е леко преекспонирана. Не е баш гузна авторката, ами си страда за своодното време, което е имала.
Спор няма, че е доста приятно да си си у дома, докато децата са на градина (изключая финансовата част, разбира се). На децата, обаче по никакъв начин не им е проблем, че мама е на работа докато те са на градина. Та драмата с времето за децата е леко преекспонирана. Не е баш гузна авторката, ами си страда за своодното време, което е имала.
Ами не е точно така, точно времето с децата ми е проблема, как пък си решавате от ваше име кой за кое страда не знам. На мен примерно ми е по-приятно, ако ще съм у дома и децата ми да са при мен, ако са на градина, през времето, в което не работих съм го прекарвала почти изцяло навън. Но коя съм аз да казвам, като има хора, които да ми слагат думи в устата и да говорят от мое име?!😂
Все едно аз съм писала тази тема. 7 год. вкъщи с децата, не видяха много от детската градина, но в края на тоя период бях наистина изтрещяла. Родих се като тръгнах на работа, малкото беше на 4. Не е плакала, но й липсвах. После изкарах още 2 години майчинство с третото и тогава вече ме стегна гърлото. Не бях оставяла 2 годишно на ясла и дори и след година, още изпитвам вина и се чудя как да съчетая работа и деца.
Има голямо значение това, че сме седели толкова години вкъщи, нямаме нагласата за работното ежедневие, или поне аз. Все не ми стига времето, не мога да смогна с всичко (готвене, домашни, кутии с храна, чистене...), все се опитвам да измисля някакви схеми за повече време вкъщи...
Сега се оглеждам за работа на непълен работен ден, за близките няколко години примерно. И на мен ми мина през главата идеята за собствен бизнес, но са прави другите - стрес и постоянно работно време.
Ако нямаш вариант за по-малко от 8 ч работен ден, съветът ми е да делегираш максимално задачи вкъщи на другите членове от семейството, включително и децата. Моята дъщеря примерно много обича да помага в кухнята, това е време, което си прекарваме двете заедно и си споделяме разни работи.
Има голямо значение това, че сме седели толкова години вкъщи, нямаме нагласата за работното ежедневие, или поне аз. Все не ми стига времето, не мога да смогна с всичко (готвене, домашни, кутии с храна, чистене...), все се опитвам да измисля някакви схеми за повече време вкъщи...
Сега се оглеждам за работа на непълен работен ден, за близките няколко години примерно. И на мен ми мина през главата идеята за собствен бизнес, но са прави другите - стрес и постоянно работно време.
Ако нямаш вариант за по-малко от 8 ч работен ден, съветът ми е да делегираш максимално задачи вкъщи на другите членове от семейството, включително и децата. Моята дъщеря примерно много обича да помага в кухнята, това е време, което си прекарваме двете заедно и си споделяме разни работи.
Хич не е възпитателно това - днес вали ще останем вкъщи, уморени сме, няма да ходим на детска, мама и се иска да сме заедно и ще правим нещо по-забавно.
Ако са ходили избирателно, когато им скимне, нормално е да се чувства гузна. Вече не може така. Има ред, защото тя ходи на работа.
Ако са ходили избирателно, когато им скимне, нормално е да се чувства гузна. Вече не може така. Има ред, защото тя ходи на работа.
Бившата ми шефка, бизнеса беше нейн, работеше от родилното. Идваше до офиса и се прибираше да накърми детето. Винаги й звъняха от детската, че детето е останало последно след работното време на госпожите, защото тя бачкаше нямаше време да иде да си го прибере. Ей това е да имаш собствен бизнес, от който изкарваш пари. Хората си представят собствения бизнес като едно нищо-правене, от което текат едни пари и живота е песен.
Такава е рутината на масата простосмъртни - работа/ градина/ училище и свободно време за себе си/ семейството. Който е успял да се измъкне и да живее по-добре, евала.
Такава е рутината на масата простосмъртни - работа/ градина/ училище и свободно време за себе си/ семейството. Който е успял да се измъкне и да живее по-добре, евала.
Аз съм в частния бизнес и наистина работното ми време е както аз го определя. Реално съм на работа по цял ден, но винаги мога да изляза по всяко време и да свърша нещо, което ми се налага. Да заведа дете на преглед, да отида докъдето искам и т.н. или просто да се разходя. Мога и да отсъствам с дни, когато реша, като в този период пак работя, но оналйн, а не в офиса. Зад тази свобода стоят 20 години постоянен труд, неочаквани ситуации и всичкото ми време и усилия, вложени в бизнеса. Да, струва си и наистина печели много гъвкавост.
Но вкъщи с децата не съм стояла никога след първите им месеци, а това 7-8 години вкъщи ми звучи като фантазия Невероятен лукс. Разбирам, че на авторката й е трудно да влезе от света на приказките в реалността...
Но вкъщи с децата не съм стояла никога след първите им месеци, а това 7-8 години вкъщи ми звучи като фантазия
Невероятен лукс. Разбирам, че на авторката й е трудно да влезе от света на приказките в реалността...