Червените знаменца при жените

За мен червен флаг и за мъже и за жени са прекалено енергичните хора.
Може би, защото моята енергия е по-слаба, но страшно ме натоварват и избягвам всеячески, ако мога.
Какво имам предвид - 8 часов работен ден, хоби два пъти седмично, спорт 3-4 пъти седмично или целия уикенд, обикновено всичкото това комбинирано с определен хранителен режим - я вегетарианство, я веганство, обвързано с часове ровене за рецепти и количество хранителни вещества на порция. Ако в картинката има и дете - работния ден е намален за сметка на “програмата” на детето, което бива всеки ден водене на някакво занимание и ежедневието е на педал целогодишно.
Мъжете пък се удавят в работохолизъм и всичко това се представя за норма.
Мерси съм, не сме си в категориите и е ок, колкото и други положителни качества да имат.

Не изчетох всички коментари. При прочитане на въпроса, в ума ми изплуваха две жени, като едната от тях е откровено подло същество (способна да свали мъжете, които приятелките ѝ харесват, за да им натрие носа, че е повече от тях). Общото при тях е, че са drama queens. Те са вечните жертви, техният живот е изключително тежък, те са минали през всякакви изпитания, те са нещастни, неразбрани и сами... Само че като се вгледаш в живота им и като понаучиш някои неща от биографиите им - там няма нищо чак толкова драматично. Едната беше уважаван професор, пътуваше навсякъде по света, в началото на 90те беше взела докторат в САЩ. Другата беше в средата на 20те и мама и тате я обрижваха до степен, че тя беше похарчила парите за високата си семестриална такса, а те ѝ бяха дали отново пари (макар и след сериозно конско). Знам, че всеки си има своите изпитания, но наистина не видях в животите им нещо, което да е чааак толкова драматично. Та, точно този манталитет "аз, горката, невинната жертва, другите са лоши и виновни" за мен е ОГРООООМЕН червен флаг.
Другият признак вече са го споменали - вечното "аз, аз, аз, аз, аз, аз, аз, аз".

Жени, които ще са кофти приятелки - ревнивите и такива, които смятат, че ако са във връзка, винаги и навсякъде трябва да са с мъжете си. Едно време си мислех, че това не е мой проблем, защото няма аз да се женя за тях, но се оказа, че не е точно така.

С първата бяхме приятелки, докато и двете бяхме обвързани. В момента, в който аз се разделих с моя приятел, тя започна да ми влачи всякакви мъже да се запознавам с тях, защото се уплаши, че мога да открадна нейния. Е, нейният я заряза (не заради мен), така че има карма.

Другата в момента, в който се загаджи, излизаше само и навсякъде с мъжа си. Наложи се да приема, че вече ще сме групичка от трима. Бързо ми омръзна тази конфигурация.

И един червен флаг, който може би е валиден и от мъжка гледна точка - жени, които си просят комплименти. Постоянно повтарят "дебела съм, грозна съм, увиснали са ми гърдите, не ми е хубава косата" и очакват да чуят "не, няма такова нещо, много си си добре, много си си хубава". При мъжете го няма това, ниски, плешиви, с шкембенце, успяват да преценят дали отсрещната страна ги харесва физически без да подпитват по този подмолен начин.

И аз това щях да питам, не мога да се ориентирам във въпроса. Ако е за приятелки е едно, ако се опитам от мъжка гледна точка да преценявам, съвсем друго.
За приятелки и познати, имам много приятелки които с времето се промениха. Но каквито и червени флагове да има, не мога да зсчеркна предишно приятелство. Инсче стоя далече от познанство и приятелства, от жени, които:
-се смятат за съвършени в отглеждане и възпитание на деца. Все техният начин е най-правилен
-смятат, че ако детето има някаква характерови особеност при всички е така (много често се споменават като задължителни"пуфтене", "въртене на очи", "затваряне в стаята" на тинейджъри, ами не, не при всички е така)
-жени, които не ценят твоето време. Ако сте се разбрали за кафе, то това трябва да продължи цяла вечност и се сърдят, ако кажеш, че имаш и друга работа
-жени, които ако имат проблемна връзка, задължително смятат, че при всички е тска. Сакън, да не кажеш нещо хубаво за партньора си.
Ако е от гледна точка на мъжете, с мъжа ми много не сме говорили, но тъй като синът ми е достатъчно голям, говорим по тези теми, наблюдавам и приятелите му. Едва ли е универсално, но в неговата среда с червен флаг са
-жени, с прекалено много "украси" по себе си-силикон, изкуствени мигли и вещерски  маникюр
-жени, които нямат отношение към спорта (не да "му разбират", а да се движат, да спортуват макар и самодейно. Да полагат грижа за тялото. Все пак, това вероятно е само за най - младите мъже)
-клюкарки, интригснтки и такива, които не умеят да си държат езика зад зъбите
И в двата случая :
Тук много често се споменава "прости жени". Не знам кой какво влага, но не могат всички да са сложни. Аз имам приятелки с много различен от моя кръгозор, да го кажа нсй-безобидно). Но са добри, разбирсщи, подпомагащи и затова разликите не ми пречат. За връзка мъж-жена, наблюденията ми са, че ако мъжът е с интелектуално превъзходство, жената някак се приспособява. Обратното е много трудно, мъжът избива комплекси и руши връзката. Но все пск, не е задължително.

Това за тестването,  на мен са ми го правили. Имаше пари, ама не искаше да се знае, идваше все със стара кола и т.н. И малко по натам си го призна, бившата му била с него заради парите, ала бала. Нямаше следваща среща. То си им личи на жени, дето търсят основно пари, ама явно много мъже нямат радари за това.

Темата може и да е ориентирана към мъжете, но отговаряме повече жени и е нормално нещата да са от наша гледна точка. Мога да предположа какво за мъжете е червен флаг, но не бих писала от тяхно име.

-Не харесвам празноглави хора, независимо мъже или жени.

-Също и интриганти и лицемери - такива както ти се усмихват, ще ти забият ножа в гърба, има ги и от двата пола. Най-лошият ми досег беше с една жена, която даже ми е някаква роднина.

-Оплакващите се - много натоварват, даже и всъщност при тях нещата да са си добре. Те са и безкритични към себе си, но зорко следят за грешки на другите и най-общо - на целия свят. Отново не са само жени. Съвсем наскоро се срещнахме със семейство, и двамата такива - направо след такава среща ти иде да се хвърлиш отнякъде.

И аз не съм демонстрирал пари, ако се е очаквало да размахвам пачки и банкови сметки на първите срещи, по добре наистина да заминава от начало.
Тестване не съм правил умишлено, но с времето се опознава сравните бързо като гледаш как се реагира в различни ситуации, как се държи с различни хора, когато е ядосана, сърдита, вкисната и т.н.
По темата, червени флагове както го наричате най категоричното нещо ми е било патологичната ревност и психическата нестабилност. Към ревността включвам и драми за случайни заглеждания, също комплекси за външен вид. Последното до голяма степен съм го избягвал като съм имал връзки с достатъчно красиви момичета, но при приятели каквото съм виждал ми е настръхвала косата. Другото категорично ми е постоянното търсене на чуждо мъжко внимание и нуждата от валидация по този начин, тва предполагам е нещо базово за повечето мъже.
Вече други червени флагове са слабохарактерност- да се набутва в кофти връзки, които не може да прекрати с години, да няма воля за други неща, прекалена суетност и демонстрации във фейса на всяка чиния, да гледа биг Брадър и т.н. Последните обаче според зависи, ако мацката си заслужава до някъде може да се положат усилия или да се попреглътне някой такъв недостатък, все пак идеални хора няма.
П.с
Горния пост ми напомни и друго задължително условие, което до някъде изключва последните изброени- интелекта е задължителен, ако е куха лейка няма много шанс да я изтърпя, трябва поне горе долу да ми е на ниво

Да разбираме ли тогава, че "мацката си заслужава" се ограничава само до външния вид и компромиси очевидно са възможни само с онова, дето не се вижда? Обратното не е опция в мъжките очи или...? Питам само, стана ми любопитно...

Rf, можеш ли да разкажеш?

Склонността към шит тестове и от двата пола ми е направо семафор. Дали човекът изначално е мнителен или параноичен, дали впоследствие нещо се е счупило - не ме вълнува личната му драма, основното е, че за мен тези... особености да ги наречем са категорично "не".

Червено знаменце са ми винаги закъсняващите - и от двата пола.
Закъсняват за среща, за работа, за час при лекар. Много се дразня да чакам и си имам точно определено време, което чакам такива хора.
За мен това е върха на несериозността, говори, че са неорганизирани и не уважават чуждото време.

Връщам се да допиша:
И като дойдат запъхтяни след голямо закъснение, вместо да се извинят, говорят на висок тон, възмущават се, обясняват ти надълго и широко - какъв проблем, какъв лош късмет, кой го засякъл с колата, какво задръстване, как нещо разтърсващо му се случило (в подробности до най-малък детайл). И така още час.
Не стига, че си чакал, пък и привличат внимание с всички сили, а и ти губят още време да слушаш незначителна история.

Е, то това е старо колкото света. При жените добрият външен вид компенсира всякакви недостатъци, все пак жената е трофей за мъжа и повод да се фука пред другите мъже. Ако не може да се похвали с такъв, трябва да влезе в ролята на сгодна и удобна, за да се прижали някой за нея.
А при мъжете всякакви недостатъци са компенсирани от дебелия портфейл.

На първия въпрос - не, не се ограничава само до външния вид. Под заслужава си се има предвид редица неща, като чар, излъчване, отношение, желание да се случват нещата, добър секс ( ако се стигне до там) и т.н. Ако всичко това е на лице може да се преглътне някой килограм от горе, или това че гледа биг Брадър. ..

На втория въпрос, такива комплекси са повече при не до там красиви жени, да не използвам други изразни средства. От там и драмите щото си погледнал някоя по готина мацка или ако случайно се разбере, че харесваш големи сиси, пък тя дъска за гладене ( образно казано, и такива жени са готини ако имат хубаво лице и стегнато тяло със съответните форми). Така че като се подбират по хубави жени, не е гаранция, а и аз нямам кой знае колко опит, но съм ги избягвал такива

Огромни червени флагове са ми:
- да си показва носа навън единствено и само влачейки половинката си като скачени съдове;
- да смята, че светът се върти около него/нея.

И за двата пола важи. Не ги дишам такива. По първата точка съм имала разправии и кофти моменти с разни приятелки. Като върна лентата назад, и аз съм имала такива моменти, но от години насам си искам и имам личните моменти и излизания, ставам много зла в противен случай. И като се сетя как мен ме е дразнило това, гледам да не го причинявам на други.

Сетих се и за още една черта, която ме дразни в жените. Вероятно няма да бъда разбрана правилно, но не понасям тоталното обезличаване на една жена в името на децата й. Говоря за тотално отричане от личен живот, потъпкване на лични нужди и желания. Деца, деца ама и ние сме хора. В общия случай, когато няма болести, недоимък и черезвичайни обстоятелства, това за мен е ужасно голям и блестящ червен светофар.