Спят ли малките ви деца в собствена стая?

Моето спи в отделна стая още от преди да се роди....

Кой когато и където иска да си слага детето да спи - в същата стая, в отделна стая, в отделен апартамент, в друг град --свят широк, хора разни...

Голямата ми дъщеря не искаше да спи в стаята си, беше я страх и взехме решение да спи при нас. На отделно легло обаче. След като се роди сестра ѝ ни стана прекалено тясно и някак полека-лека започна през ден-два да спи в нейната стая. Преместихме ги и двете изцяло след като сестра ѝ навърши 2г., чувстват се добре в момента, не ги е страх, но всяка по единично не желае да спи сама. Поначало бяхме предвидили стая за всяка, каката е на 8, а на малкото стаята беше типично бебешка. В момента едната се ползва само за игри, другата е за сън - по тяхно желание. Очевидно имат страхове, но за момента имаме решение на проблема. Ако беше сама не ми се мисли, вероятно все още щеше да иска да спи при нас.

Не ми извъртайте думите и не вменявайте неща, който нямам предвид, а са ВАША ПРОЕКЦИЯ с менторски тон. Ако детето има страх трябва да се търси причината и чисто зад този страх се крие родителя, който по никакъв начин е допринесъл да го има вменявайки неправилни вярвания. И тук не говорим за американски глупости, а за правилен подход на възпитание, както дадох примера да си разделиш близнаците едното да спи с теб, друтого с майката не е много възпитателно и правилно нали? Въобще в моя пост никъде не съм споменала  ситуацията страх за да си позволите да обвиняват и пишете такива неща.

Четете с разбиране и отговарайте с УВАЖЕНИЕ!

Ето и поста ми, че остана доста назад:
Детето няма място в леглото на родителите си, това оказва влияние на отношенията между партньорите трайно,  и насажда грешни модели при детето. Поне като спи при вас детето, не го слагайте между вас. Който иска може да прочете повече от енергийна гледна точка, влияние на отношенията и т.н. Имам около мен няколко примера, безумни за мен. Едните са с 2 момичета на 3 и 5 г. спят  с майка си на спалнята, тя е като пребита, като я видя и постоянно се оплаква как се въртят и не може да спи. Нищо не съм казала, не ми е работа, щом така го разбира. Други с близначета едното спи с майката, другото с бащата от години. И третия случай, детската е склад, той спи на дивана с хола, тя с детето, което вече е на 6, да си е при мама.  За мен детето трябва да свиква, от една страна, че има свое легло и пространство и от друга страна, мама и татко си имат своето легло и своето пространство. За мен това е много важно от всякаква гледна точка и особено от гледна точка мъж и жена. Бях чела някаква книга, където психолог съветва, когато единя родител е примерно командировка, детето да спи в леглото си, а не при другия родител, защото е сам и колко е важно да знае, че това е неговото легло.  Може са си кажете е какво като спи при мен, а баща му в другата стая на вид нищо особено, но това има своите последици за всички и ако човек седне и прочете малко по въпроса  със сигурност ще направи по-добрия и осъзнат избор.  Бях чела как някога.са спяли в една стая, бащата, майката, най-малкото дете, следващото и т.н. , но модела между родителите не го имало.

Аз се водя по детето.

До късна възраст кърмено, доскоро искаше да спи в стаята с нас в долепена до леглото ни кошара. Намирах, и все още намирам, за нормално малкото дете да спи с родителите си, да усеща близостта им, топлината им, да чува дишането им. На 3 години и половина изяви желание вече да си спи сама. Повечето нощи се събужда и идва да се сгуши при нас към 4-5 сутринта, но някои нощи откарва изцяло в нейната стая. Чета книжки за приспиване и после я гушкам, докато заспи.

При нея това е някакъв период на търсене на самостоятелност. Съвпадна с тръгване на градина, където също се адаптира светкавично и без плач. Малко ми е носталгично, но е за хубаво, децата растат и това е нормално.

Сефора, и вашия тон идва менторски и звучи като крайна инстанция.
Всеки е чел нещо си и това нещо може да е различно. И не значи че е обективната истина.

Всеки споделя каквото иска, аз споделих какво съм прочела и моето мнение,  но не мога да приема заяждане и ирония насочена директно  към мен,  при това за нещо, което дори не съм написала и имала предвид.

Всеки е свободен да гледа децата си както намери за добре и да сподели мнението си, но когато използваш изрази като "по-добрият и осъзнат избор" за своите разбирания, трябва да си подготвен за съответната реакция. Не може да очакваш само ти да начукваш канчета, а другите да ти любезничат. До преди твоят пост дискусията беше напълно културна.

Всъщност тонът на дискусията отдавна не върви добре, ама то и се очакваше.
Енергии, психични отклонения, замитания на проблеми, денонощно обичани и гушкани, само почасово обичани и гушкани.

Нормално е човек да се наспива добре. На кой колко му е голямо леглото, колко му е голямо детето, хърка ли му мъжа, кой колко се върти, колко стаи има, колко се отопляват... не е ли много субективно, за да се изкара канон. ЦелтЪТ на цялото занимание е сутрин всички участници да са отпочинали. Ако не е изпълнено, може би си струва човек да помисли за друг вариант, независимо колко възмутени има, понеже на тях си им е добре. Възмутените чуждите деца на недоспалите майки не гледат. Нито осигуряват достатъчно стаи, за да се отдели детето.

За колко голямо дете говорим ,защото ако е дете на 3+ съм съгласна да спи в собствена стая ,но по-малките деца все още имат нужда от мама . Моя син спи при мен на спалнята ,попринцип си има легло до нашето обаче още го кърмя и не ми се става по 10 пъти на нощ . Не виждам нищо лошо в това да спи в нашето легло

Пише си в поста на авторката: на 1.3 е детето, от 8 месечно е отделно, спи по 12 часа. Като цяло няма драма, освен, че някой се бил възмутил.
Чудя се по какво разбираме, че едно спящо непробудно по 12 часа вечер дете, има нужда от мама докато спи?

Аа,аз говоря за моето си ,защато ме търси нощем . Явно съм пропуснала пояснението на авторката ,че спи непробудно .
Всеки решава как и къде да спят децата йм ,щам на авторката не й е проблем няма значение какво мислят хората.

И на мен ми иде да се гръмна ,но предпочитам детето ми да е щастливо ☺️

Е, то е ясно, че никой не вижда нищо лошо в това, което прави. Въпросът е вижда ли нещо лошо в различните от него, възмущава ли се и порицава ли ги.
Предлагам на авторката сутрин като стане, освен че е отпочинала, защото проблеми със съня няма, да пие 1 до 2 з*ебина на гладно и да си гледа работата през деня (независимо дали е да го отглежда въпросното дете или нещо друго).

То драма че няма, няма.
Смисъл от темата също няма.
Защо ли - защото моето дете не е като твоето нито като това на авторката.
Та примери от чужди животи, битиета, деца, характери и тъй нататък, не виждам как ще помогнат на авторката.

Просто си драскаме в поредната безсмислена тема.

Всъщност тя не търси помощ, пример или съвет, а да се похвали.

Ако спи спокойно е само, ако се буди съм при него, но си имам мое място. Нямам интерес да се разкарвам из стаите когато се буди. Ако е много болно спи с мен на моето място. Освен, че явно се нуждае, така ми е по-лесно и да следя температура. Само се боря да не е върху мен през нощта. Усетя ли, че е заспало го измествам някъде до мен, докато не се събуди и пак не легне върху мен. Денем може да спи върху мен.