Любители на котки - Тема 200

Голям екран с Йори.
Ваксиниран.
Съседът мина покрай блока да го видим. Разходи се. Видя старият си вилает и фурна под колите на паркинга. Станал е дивак. Не се дава.
1/2 чад рони под колите и го прикоткваме. Изяде един пауч. Ходихме до нас за нов.
Яде, но не дава да го галиш. Успокои се по едно време и успях да го гушкам.
Смях.
А иначе обикаля, играем си с пръчка, наакахме пейзажа...
Съседът се тюхка "какво ще правим сега..." Взехме котката на жената за ваксина и го загубихме

Видях го. Да си стои в Сливница.

Момичета, он 5 мин сме в България.  Приятелката докладва, че всички животинки у нас са добре.
Нори, чудесни новини. Казах ти , че всичко се случва за добро.

Лигльото мускетар
Владетелят на апартамента. Само доберманката му спира тока... ближе го, бута го и с едно перване на лапата го обръща по гръб. Затова той като я види и вече сам се обръща по гръб и вирва краката, предава се без бой

Мускетарчо, мустакатчко е прекрасен!
Лео по цял ден дивее на двора, не мога да направя една свястна снимка, защото постоянно бяга и се крие в храстите.
Видимо е пораснал и загладил косъма 🥰

Хари има тикове докато спи.Конвулсии някакви,де да знам как да го нарека🙄
Иначе нищо му няма,умЯука блока ,зор за навън,ама след малко.

Сигурно сънува, и при моите понякога има. Не чак конвулсии, но потрепват с мустак, лапичка. Сигурно сънуват че ловят плячка.
Лео към момента

Лео преди месец и половина. Има ли разлика 😊

Станал е още по-сладък.

Лео има страхотни гримирани очи и като цяло е много хубав котарак!

Обаче Хари и Феро колко много пораснаха, а какви бебешори бяха.

Поредната "удобна" поза и нещо от нета

Лео наистина е като гримиран, дори миглите му са като със спирала 🤣
Най-хубавото е, че е много добър и позволява на всички да го мачкат и гушкат.
Part of me , ей така се позира, перфектни снимки 🥰

На мен ми е още по -интересно живеенето с котки,отколкото на вас.
От дете съм пазена от кучета и котки,имах кожни проблеми от играта в пясъка,където котките се изхождаха. Набивано ми е в главата,че са нечисти животни,пъдени са от двора и къщата,баща ми не ги понасяше,а те вечно на тавана раждаха.
Никога не съм имала възможността и желанието да си имам котка(от кучета ме е страх,въпреки че имахме ).
Децата ми в семейния ни дом не са се занимавали,завъртяхме едно коте,но то изчезна....И чак сега,вече те са тийнейджъри,а аз на 42,се решихме на тази стъпка,на това предизвикателство,и мисля че досега ни се получава. Много го обичаме,и се стараем да го обгрижваме добре. Мисля,че и той е щастлив с нас🥰🥰🥰

Когато бях малка , живях в къща с двор, с баба ми. Тя трепереше над градината си и гонеше котли, защото ѝ ровели в градината. У дома не се пускаше животно, защото ще изцапа и ще направи косми . Имах един Мърко, сиво таби което с майка ми тайно хранехме. Но Мърко изчезна по любов, или заради баба .
Когато станах на 12 се преместихме в апартамент и още докато правим ремонт, спасих от изхвърляне Томи, който тогава беше шепа коте без козина. Стана огромен котарак между Мейн Кун и Норвежка горска котка и живя с родителите ми 20 години.
Моята, лично моя котка проимах ба 30+. Но винаги съм била коткарка. В апартамента на нашите, в моята стая бях направила зоологическа градина. Вероятно наваксвах заради забраниха на баба ми . Моите родители само вдигаха вежди и пускаха поредният хамстер, морско свинче, птици, спасени таралежи, костенурки, свраки и рибки. Винаги съм била доктор Дулитъл.
Може да ми честитите! Лео в приет в прайда! Точка би го ръмжала, ако я закапа, но той се научи. Но пък вече може да спи до нея. Снощи докато Чери и Лео спаха един до друг, тя нещо се намеси и изяде лапа от Чери. Нямаше такава изненадана и обидена физиономия. Разбра, че с кривотията си няма да стигне далеч. Една лапа, която я сложи на мястото ѝ.

Аз винаги съм имала домашни любимци.
На село имаха една дивачка (вуйчо ми я донесе от съседен град), която опитомих. Много ме обичаше. Ражда бебета някъде по чуждите градини и после ги пренася в къщата. Като я питам къде са бебетата и тя ме водеше. И ми даваше да ги пипам.
Като се преместих в София я виждах само лятото. Почина от старост в къщата (баба ми ми каза).
И патенца и врабче съм имала

Като се роди дъщеря ми имахме рибки. Тя лазеше към аквариума и си блъскаше носа в стъклото.
Като стана на 2 взехме Хари. Никакво внимание на рибите не обръщаше.
Осиновихме Торо когато се роди сина ми. Гледахме го 1г, след това стана селянин. Торо в началото ръмжеше на Харо, но после му миеше ушите Много добричък ми беше Хари. Нямаше против да осиновяваме котки/кучета.

Ако знаех, че костенурките са толкова сладки щях да взема по-рано.
Оникс е запленен от тях. Гали им се. Аш ги бие само ако го изпуснем и успее да вкара лапа в аквариума.
Заради Аш поръчахме голям аквариум с капаци

Чеиза на щерката - костенурка, аквариум и две котки

Хаха, а на моите синове зестрата е в кокошки 😂 и едно куче. Котките си не давам!
Мечтая си за мини конче и виетнамско прасенце, което да кръстя Беконче. Гледах обявите, но няма гаранция дали няма да взема бебето на някоя голяма свиня и да се чудя какво да правя. И мъжът ми да ме изгони да спя с плевнята с прасето 😂  Миналата година съседа си продаваше кобилата, много кротка и добричка, бях на ръба да я купя... Абе въобще, добре че е мъжът ми да ми озаптява мераците. Когато купихме къщата, подариха на малкият ми син и бебе козленце, но с благодарност върнах подаръка.

Ех, като сте тръгнали да разказвате за първата ви любов и среща с любимците да разкажа и аз малко. Имам сестра близначка и винаги искахме да имаме батко, ама не можело де по - късно го схванахме това нещо. Та към 10 клас започнахме да си искаме братче, ама и това не можело уффф. Тогава един ден мама каза "да ви вземем куче", ама как така нас ни беше страх. Сестра ми до припадък, а аз до толкова, че да заобиколя на отсрещния тротоар. Обаче някак си мисълта за куче се настани трайно в съзнанието ни и решихме, че това е начина да преодолеем страха си. Започнахме да четем, да разпитваме (нямаше нет тогава). Систър искаше пинчер, татко доберман, аз коли. Започнахме да четем обявите по вестниците и така намерихме Рекси, коли уникално същество! Като отидохме да го взимаме ни питаха мъжко или женско, казахме братче, хората така ни се радваха и донесоха две кученца. Аз гушнах едното, систър другото, а мама рече :"аааааа две кучета не 😂" та взехме изтърсака дето се гушна във систър, стоя кротко и ѝ ближеше ръцете. Още същата вечер мама ме намери заспала седнала подпряна на стената, а Рекси сгушен в мен, много плака, никой не го чу освен мен и така започна голямата ни любов с това куче. Той беше нашият принц, правехме му меню за седмицата, обучавахме го и смело мога да твърдя, че беше най - възпитаното куче в парка! По същото време вуйчо (ние живеехме едно под друго) взеха Рони нещо като булонка, ама много сладък мелезак, но и той беше като наш, извеждахме ги заедно, аз се грижих и за неговата храна, като взимах за Рекси, взимах и за Ронката. В последствие го наследих, когато вуйчо си отиде...
Та от както имахме куче започнахме да прибираме де що намерим вън, едно рижо котенце Ричко, едно сивичко - Сивчо, носихме ги при пра баба, че мама не даваше и куче и коте и някак изчезваха тези котета, не се задържаха и решихме, че или баба ги пуска и ни лъже и по - добре да не ги прибираме, а да ги храним на вън. Така се влюбих в една черна котана с много зелени очи. Систър учеше гръцки тогава и я кръстихме Мавра - обожавах я, дори се опитах да я прибера в къщи, но нали си беше дивачка почти разпори муцката на Рекси и беше много драматично. Върнах я на мястото си, пригодих и кашони да живее спокойно и така 8 месеца докато не роди 4 бебета и изчезна заедно с тях. Вървях по улиците с Рекси и ревях като магаре за нея, много ми тежеше, все се оглеждах, търсих я с поглед, ослушвах се, оставях ядене... и дълго се обвинявах, че не понасилих нещата да свикне в дом. Когато вече бях родила и беше кака на година и 4мес. загубих дядо Рекс, после Рончо и много ми натежа, детето ми беше успокоение, но ми липсваха душичките. Мъж ми обаче беше категоричен, че не иска любимец, криво ми беше, но се примирих някак си с надеждата, че като порасне детето ще поиска и на нея няма да откаже. Ама не стана... Храних външните и детето научих с идеята да поиска, да ама не искаше. Докато не стана тя 10 клас на същата възраст, на която аз за пръв път имах любимец, съвпадение или съдба, но поиска, хареса Линка ииии оооо каква любов са само. Обичам ги тоооолкова много! ❤️😻