Какво означава семейство?

Според мен не са семейство.

А какво са? 70-годишни гаджета/любовници/приятели/съквартиранти?
Ако можеха да имат деца щяха ли да бъдат семейство? Или трябваше да имат и брак? Или пък ако имаха брак, но бездетен такъв?

Фивър, какво неясно има в написаното от мен? Написах за мен какво е семейството: възрастен с дете/деца, съпруг и съпруга. Допълних и за разширеното. Всички варианти извън написаното, за мен не са семейство.

Разбрах, затова те питам какви са за теб. Любопитно ми е като какви ги определяш. Съвсем добронамерено питах.
И ако едно семейство няма брак, но има дете, те 2 отделни семейства ли са (всеки с детето) или то е семейство с единия, а другият е страничен човек?

Е, това е извън темата.

Бояна, не цитирам, защото е дълго и съм от телефон.

Аз не искам също да споря и да убеждавам някого. Не намесвам СК и подобни уредби на това какво е семейство и тн. Примерно майка, баба вече за мен са разширено семейство, от погледа на 31 годишна аз.

Иначе само родител с дете, което отглежда за мен е непълно семейство. Често семейството е и конфигурация мама, баба и бебе/дете.

В днешно време хората станаха много модерни и забравиха какво е семейство. Не призовавам никой да търпи несгоди и да живее в мъката на нещастен брак/съжителство.
Но виждам жени, които търсят просто някой да родят там, такива с деца от донор просто за да са майки, виждам мъже, които направят някое бебе с някое гадже, после леле ама ние не се понасяме. Първоначално хората не подхождат с достатъчна критичност към това с кого да създадат семейство. Разбира се, че човек може да се раздели винаги и след много години успешен брак. Обаче в мене остава една горчивина, че хората просто не мислят като се женят/събират, правят едни деца, после се разделят и го намират за правило, а не за изключение. И детето израства с един липсващ баща, който забравя, че има деца, а бабата и дядото по майчина линия стават втория родител. Цялата тая обърквация поражда голяма травматичност. Семейството е от двама възрастни и деца ако имат. Това е за мен и не целя никого да убеждавам в нищо.

Ето, майка ми се разведе. С брат ми сме дъртаци вече. Всеки по своя път. Тя дори не е и вдовица, защото баща ми почина след развода им. Сега кой е нейното семейство? За нея сме сигурно аз и брат ми. За мен семейството е мъжа ми.

За мен е по темата. В контекста на питането на Бояна. Както и това, което допълних - питането за двама възрастни без брак помежду им, но с общо дете.
Не си длъжна да ми отговаряш, разбира се.

Хечи, не е нужно човек да има семейство, за да е щастлив, когато в семейството си не е бил (визирам коментара ти за това с кого е семейство майка ти). Понякога човек е далеч по-добре без семейство или само с разширено такова.

Фивър, Бояна пита "какво е семейство?", отговорила съм какво е семейството за мен:


Всички останали варианти извън изброеното, за мен не са семейство. В цитата е и отговорът на въпроса ти "за двама възрастни без брак помежду им, но с общо дете."

Разбрах - брак без деца и деца без брак да, но без брак и без деца не.

Да, разбира се, фивър. Така е, то ако човек е щастлив така, няма значение каква е конфигурацията. Просто ако стане дума майка ми винаги казва, че сме семейство. Аз с брат си не се имам за семейство, той с мен също, защото сме скарани и не комуникираме.

Баба ми е вдовица, има две дъщери. За нея те са семейство, че и ние внуците.

За мен и кучето или друг любимец е част от семейството. Животните са си членове на семейството.

Баба ми е останала вдовица на 27 с две деца, баща ми и сестра му. Не са живели с баби и дядовци, тримата са били семейство и това е в началото на 50-те години. Половината му приятели са или само с майка, или само с баща. Откога това е нетрадиционно и неприемливо?
И разбирам огорчението ти от развода на родителите ти, но това не означава, че хората не мислят като се женят. Хората мислят, понякога са преценили добре, но след 10-15 години вече са други хора. Животът променя. Не е задължително 20 годишното ти аз и 40 годишното да имат еднакъв вкус за мъже, например.
И травматичност в живота да искаш от хилядолетия, хилядолетия войни, в който са умирали бащите и висока майчина смъртност при раждане.
Не оспорвам възгледите ти, но има ли други млади хора с подобни възгледи, много ли са? От моето поколение нямаше, от това на родителите ми също. Вероятно е нещо ново с патриотичен корен, консервативен, но може и да бъркам, затова разпитвам.

За двойките без брак и без деца – за мен също са семейство след опеределен период съжителство, за закона и с деца са просто едно домакинство.

Ами дано не ме помислиш за гласоподавател на някоя крайна партия, защото не съм.
Не е от огорчение относно развода, аз бях на 29 като се разделиха, не съм го преживяла особено. Било ми е все едно, както те решат. Ако те са ок, и аз съм ок.

Едно време са се женели повторно, говоря преди век и повече, ако някой овдовее. Било е невъзможно мъж да гледа сам деца или жена сама да ги гледа. Физически е било невъзможно. Не говоря за близкото минало. Само че овдовяването не е по избор. За съжаление хората умират. Аз съм “за” човек да не седи сам и след недай боже овдовяване. Просто децата не са с нас завинаги. Те ще си хванат пътя на една възраст и после човек много по-трудно ще намери половинка.

Абсолютно вярвам, че много хора не мислят като правят деца. Някои с това си живеят, че сега може да са заедно, след 10 г да не са. То това ясно, но за мен не е ок да е норма. Просто едва ли не ще се размножа с този, ще избутаме бебето и като стане вече малко по-голямо дете ще му бия шута, защото не ми трябва.

Не знам колко хора мислят като мен. Приятелките ми са между 30 и 40 г и още нямам разведени/разделени. Предимно са с малки деца.

Това изобщо не е вярно. Баба ми не се е женила повторно. Нейната майка също. И по начало не е имало такава традиция за нужно непременно. По-скоро винаги е стоял въпросът да има син в семейство само с майка, защото жените не са могли да са наследници, но никой никога не е отхвърлял от обществото овдовелите родители и не са били обявяване за хора без семейство, с непълноценно семейство и тн. Дори в приказките драмата е с мащехата, а не с липсата на мащеха.
И не те подозирам за нечия гласоподавателка, просто това с традиционното семейство върви като някаква нова мантра без никакъв традиционен корен. Поне за традицията може да ми се има доверие, соцоиолог съм, пределно и подробно съм наясно кое е било традиционно и кога, а и къде.

Съвсем необосновано заключение според мен. Как разбра, че нямало такива в твоето поколение (то е и моето) и как го докара до патриотичен, с негативен нюанс, разбира се, корен? Само защото някоя партия заставала зад "традиционното семейство"? Нищо общо с идеология не виждам в мнението, че хората не се отнасят сериозно към брака например, нито пък нещо нетипично за старите поколения. Без значение дали го споделям, или не, да уточня за всеки случай.
Пак да кажа, съвсем изкуствено ми иде противопоставянето на самотния родител на лозунга за традиционното семейство - точно самотния, особено овдовелия родител никой не би го изключил оттам и не го изключва.

Жените са могли да са наследници на общо основание, дори в "Железният светилник" имаме Ния - единствената дъщеря, която наследява богатството на баща си. Ако къщата и основните земеделски имоти или дюкянът са оставали за синовете или големия син традиционно, все пак син се е желаел не защото иначе няма кой да ти наследи имота, а заради идеята за продължаване на "рода".

Не знам вярно ли е, не е ли вярно за повторното женене, но в моето тясно семейство единствената останала млада вдовица - от Балканските войни, прабаба ми - се е омъжила повторно - за също овдовял съселянин на мъжа на сестра си, тоест вероятно е търсено запознаване и сватосване, макар че конкретни данни нямам. Друга моя прабаба остава вдовица на някъде около 50 през 30-те години и вече не се омъжва повторно, децата и са големи. Мисля, че масовата практика до около ВСВ е била точно такава, и то не съдя само по тези примери.

И в България за дъщерите основно има зестра, не наследство, а по Европа да не говорим, можеш да провериш в коя държава от коя година жените имат право да наследяват родителите си.
Иначе и на мен ми е изкуствено противопоставянето на семейство с двама родители на това с един. И това с един родител е традиционно, защото винаги се е случвало да се стигне дотам.

За несериозността на хората съм съгласна, но то не само към брака, но и към семейството, а това са и децата. Колко бивши деца има и бивши родители..., но и това не е от днес.