Какво означава семейство?

В България за дъщерите има основно зестра, ако има синове, но това не е поради забрана дъщерите да наследяват. От самото освобождение нататък българските закони дават право на наследствен дял и на дъщерите, а и в Османската империя през 19 век е било така. Традиционното уреждане на отношенията е било бащината къща и т.н. за синовете, но че не можело дъщеря да те наследи, е невярно. В другата Европа не знам.
Синовете са били традиционно по-желани не за да не отиде имотът някъде другаде, а заради идеята, че те продължават рода на баща си, а не дъщерите.
При овдовяла майка може да са били нужни в ролята на "мъжа в къщата", но не на единствено възможен наследник.

Вярно е. Малко цитат и линк "Обичайното наследствено право е тясно свързано със семейството и включва норми, които регулират предаването на семейното имущество от главата на семейството – собственик на това имущество, в наследство на членовете на семейството с цел да се осигури тяхното бъдещо съществуване.

Характерна особеност на българското обичайно наследствено право в периода на османското владичество е запазването на принципа на наследяване, типичен за обичайното наследствено право в Средновековна България. Според него право да наследяват имота на починалия наследодател имат само синовете, тъй като след оженването си обикновено те остават в бащиното семейство и чрез труда си продължават да допринасят за увеличаване на неговото имущество. Дъщерите не наследяват имот, тъй като след омъжването си излизат от семейството на родителите си и отиват в семейството на своя съпруг, където се ползват от неговия имот.

След Освобождението наследствените отношения в българската държава биват уредени от Закона за наследството от 1890 г. Според него низходящите от мъжки и женски пол трябва да наследяват по равно. Тази система на наследяване обаче противоречи на обичайната практика. В резултат на това между закона и практическото му приложение се появява конфликт. Верен на вековните си традиции, народът продължава да се придържа към обичайната практика и по този начин открито изявява нежеланието си да се съобразява с новия закон.

В така създалата се обстановка се налага законът да бъде на два пъти коригиран: през 1896 г. и 1906 г. Втората по-съществена корекция предвиждала наследниците от мъжки пол да наследяват от непокритите недвижими имоти и от онези движими имоти, които се смятат принадлежност на земеделското стопанство, дялове два пъти по-големи от дяловете на наследниците от женски пол.

https://balgarskaetnografia.com/svetogled/cennost-normi-pravo/ob … stveno-pravo.html

Ако горе е ставало дума за средновековна България, с нея не съм запозната.
Защото от другия текст се вижда именно, че и дъщерите са били напълно годни за наследници според закона през 19 и 20 век.

Не не става въпрос за това, просто не прочете нито пейстнатия текст, нито статията в линка. Прочети и ела пак. До 20-те години на миналия век само преправят закона. Реално чак по соц време започват наистина да го прилагат и пак традицията е на дъщерите зестра, не наследство.

Аз съм го учила тоя закон и преправките му все пак, помня го и го имам предвид. Поправката е, че дават на синовете двойно по-голям дял от непокритите земеделски имоти, докато в първоначалния вариант се наследява поравно. С прости думи - при син и дъщеря синът взема две трети от нивите, дъщерята взема една трета; къщата поравно, защото тя не е непокрит земеделски имот. Най-често те се разбират, и така се очаква, къщата, евентуално нивите, да останат за сина, което законът не го коментира.
Кое точно в това се тълкува като "дъщеря не може да наследява", не мога да разбера. Ако няма син, всичко е за дъщерята.

Ако си учила историята на този закон, или поне беше прочела линка, нямаше отново да циклим тук-.

И без това темата е за друго.

Бояна, не знам твоите баби как са се женели и как не. Колкото и да говорим, едно време, когато хората са били предимно земеделци и животновъди е било физически невъзможно една жена сама да обработи нивата и животните. Ако мъжът се спомине често са се омъжвали отново, за вдовец. Така събират децата, прираждат и нови. Било е вид оцеляване.

Баба ми е на 81 и е вдовица от 1985 г. Не се е женила повторно, в днешните времена и в последните 50-60 години нещата са различни.

Аз не си налагам виждането на никого, не мислете, че искам да споря с вас. Коментираме си.

Жените са имали зестра, да, мъжете са имали наследство. Но не е темата в това.

Според мен и в днешно време ако се разделиш, разведеш или овдовееш в по-ранна възраст просто е травматично и тъжно. Дори аз да умра по-млада не бих искала мъжа ми да седи сам до края на дните си. Просто защото да си сам на 50-60-70 не е лесно.


Относно майка с дете, което е по-честата конфигурация, става особен случай. Примерно родителите са разделени. Тати си има ново семейство, с нови деца. Първото дете е при неговата си майка. Сега за това дете кое е семейство?? Бащата част от семейството ли е? То за самото дете сигурно е много трудно и объркващо.

Семейството за мен съжителства под общ покрив.
В случая с живеещите отделно деца и родители - те си остават деца и родители, но обикновено (чувала съм го от деца на разведени) самото дете смята, че е семейство с отглеждащия родител, но не отрича наличието на втори такъв. Пример: "моето семейство сме аз и мама, но имам и баща, който живее отделно и му гостувам".
Вече при отглеждане 50:50 става по-сложно.

Относно майка с дете, което е по-честата конфигурация, става особен случай. Примерно родителите са разделени. Тати си има ново семейство, с нови деца. Първото дете е при неговата си майка. Сега за това дете кое е семейство?? Бащата част от семейството ли е? То за самото дете сигурно е много трудно и объркващо.
[/quote]
Детето има повече от едно семейство. Това ако и двамата родители наистина полагат грижи, а не да отбиват номера. Бивши бащи и бивши майки има доста, но заради наличието им по-лесно можеш да  разбиреш защо единия  родител се е развел. Тия бивши родители са били толкова родители и преди това, та формалното съжителство с тях не е обърквало децата по-малко.
Иначе мисля, че всички сме съгласни, че идеалното семейство, което всеки би искал е влюбени родители и здрави деца. Просто животът не е винаги идеален, много семейства с оказват добри, но извън идеала.

Така е, но нямат вина за значението на думата в езика ни. Ние можем да си приемаме всяка дума с какво ни душа иска значение, но ако някой счита за правилно само официалното, също има това право.
На други езици има много по-широк смисъл. Ако ви е важно, пишете на учените в БАН, правят всяка години промени, може и това да включат.

E, защо с тоя тон?! И на мен нищо не ми е важно, бях омъжена, семейството ми произлиза от брак точно по речника. Просто питам какво е разбирането на потребителите, явно не по речника, защото над половината семейства и тук са си с двама родители, но без брак, това е статистиката в страната.
Поне извънбрачно дете са махнали от речника, предполагам

Майка ми овдовява на 40 с две деца в ранен пубертет, не ми е и хрумвало, че не сме семейство. А какво сме били тогава, съквартиранти ли?

Не съм искала да прозвучи грубо. Редовно пиша до различни места за неща, които са ми важни. Просто дадох насока къде може да се търси промяна.
За мен това е начинът. Не че работи всеки път, но сме длъжни да пробваме.

И за мен хората, делящи едно домакинство,  са семейство. Абсолютно малоумно ми звучи жена да каже "приятелят ми" за мъжа, с когото живее и има деца от него.
Хипотетично, ако в едно семейство почине единият родител, значи ли, че от утре вече не е семейство и какво е? Децата остават с един родител, тотална промяна в обстоятелствата, и не стига, че са изгубили родител, ами губят и семейството. Не мога да се съглася.

И аз не мога, но вече няколко човека в тази тема, и няколко в една друга, твърдят, че това не е нормално и традиционно семейство. Аз твърдя, че това са някакви нови митове за традиционното и се чудя колко са разпространени, какво стои зад тях като идеи. Историята с отхвърлянето на еднополовите двойки и родители са ми ясни, но това със самотните родителите не.

Да допълня тук от речника на БАН от 1990-та година "СЕМЀЙСТВО, мн. -а, ср. 1. Най-малката социална общност, основана на съпружеския съюз и на родствените връзки" https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1 … 1%82%D0%B2%D0%BE/