Минало и е от теб приятелю.
Няма връщане.
Като се случи на теб да ти мине от някоя ще ме разбереш.
Няма връщане.
Като се случи на теб да ти мине от някоя ще ме разбереш.
- Публикувана: 8 ноем. 2024, 10:20 ч.
- Последно мнение: 20 ноем. 2024, 18:44 ч.
Как бихте постъпили,реагирали,взели правилно решение, ако сте на мое място?
"Виновен ли съм че притежавам добротата, емоционалното в мен и лоялността да бъдат важните черти и да държа прекалено на тях"
ах, клетия, каква фина йезуитска хвалба
ах, клетия, каква фина йезуитска хвалба
И това е очеизбождащо.
Умре циганката....
Тя такава, тя онакава, аз прекрасен.
Ама грам не казва защо са били скандалите.
Та вината със сигурност не е само в нея, ама авторът мълчи за истината и само пляска колко бил добър и не знам си още какъв.
Със сигурност и той има вина, но не смее да си признае, дори и пред себе си.
Ама и тя не е бяла и добра. Използвачка и манипулаторка. Като се е разделила какво мрънка да и се купи това и онова. Как така се разделяш с някого, ама да идва, да му се разхождаш гола, после човека възприема това по-съвсем друг начин и пак отблъскваш.
А да, идеята и е да и купи туй и онуй.
Търкулнало се гърнето, намерило похлупака.
Здравейте!
От дълго време търся отговори от самият себе си,които в крайна сметка не успявам да дам.
Реших да се обърна към всички вас с цел, да получа съвет как да постъпя и продължа.
Вече минаха над 2 месеца от раздялата с човека който смятах че правилно съм посочил за явлението което не бих желал да изчезне, но ето че краят както всяко друго нещо дойде след 4 години щастие.
Решението беше еднолично от нейна страна,че не желае да бъде с мен повече. Обвини ме за всичко,сравнява ме със свои стари връзки(всичко било като със всеки друг) и че всичко съм провалил аз.
Около 3 години правихме опити да имаме дете, така и не се получи. Въпреки всичко което опитвах, бях посочен като поредната черна овца.
Виновен ли съм че притежавам добротата,емоционалното в мен и лоялността да бъдат важните черти и да държа прекалено на тях, въпреки че съм обиждан от нейна страна по-много различни начини? Наивен ли съм, че съм се държал мило към нея въпреки нападките които съм изтърпял и приемал с усмивка?
Разделихме се без караници и с разбиране един към друг, въпреки че не бях щастлив да приема решението което тя избря сама да вземе ,без правото аз да кажа своята дума или тя да има някакво голямо значение. Решението да бъдем само приятели,поне беше съгласено от двете страни.
Не крия че не я обичам все още, но вътрешно дълбоко знам за себе си ,че няма да бъдем повече никога заедно и не изпитвам жаждата към нея както в началото.
След като си тръгнах тя ми остави ключове от апартамента в който живеехме заедно, и сподели че винаги мога да идвам когато имам нужда да остана в градът. Естествено в бързината и емоцията която ме беше обладала,усетих това като жест и приех.
Вече за втори път се налага да идвам да вземам неща които съм забравял/пропуснал да взема/открия в бързината когато си тръгнах.
Естествено тя е тук, виждаме се,смеем се, излизахме, но нищо по-съществено, освен когато се чуваше и казваше “ох това го искам, онова също,вземи ми ги”, и аз глупака.. вземам какво да правя, държи се мило , а материалните неща не са проблемни за мен и ако откажа,ще се чувствам тъпо.
Нямам идея как да реагирам на някой от нещата които тя прави когато съм тук.
Разхожда се без дрехи,спи в леглото което и аз, а когато направя опит да я прегърна,стопля,докосна,погаля, веднага ми бие през ръцете,дърпа се и прави гадни коментари(от сорта - не искам да правя нищо с теб, не искам деца от теб, не сме заедно, не ми е приятно, не ме докосвай,колко пъти да ти кажа да спреш да опитваш нещо да правиш с мен).
Естествено не реагирам с лоши думи за да отвърна, но определено дълбоко в себе си , наранявам единствено и само себе си.
Ако не я потърся да питам справя ли се,как е минал денят и,как се чувства и т.н., тя не ме търси,нито интересува.
Е.. нямам идея какво повече да предприема но повече клоня към това да върна ключовете, и прекратя всякакви отношения, защото започвам да затъвам дълбоко , и вътрешната война със самият мен просто - винаги губя.
Ще съм благодарен да прочета,приема всяка една ваша дума,съвет и критика.
Благодаря за времето!
От дълго време търся отговори от самият себе си,които в крайна сметка не успявам да дам.
Реших да се обърна към всички вас с цел, да получа съвет как да постъпя и продължа.
Вече минаха над 2 месеца от раздялата с човека който смятах че правилно съм посочил за явлението което не бих желал да изчезне, но ето че краят както всяко друго нещо дойде след 4 години щастие.
Решението беше еднолично от нейна страна,че не желае да бъде с мен повече. Обвини ме за всичко,сравнява ме със свои стари връзки(всичко било като със всеки друг) и че всичко съм провалил аз.
Около 3 години правихме опити да имаме дете, така и не се получи. Въпреки всичко което опитвах, бях посочен като поредната черна овца.
Виновен ли съм че притежавам добротата,емоционалното в мен и лоялността да бъдат важните черти и да държа прекалено на тях, въпреки че съм обиждан от нейна страна по-много различни начини? Наивен ли съм, че съм се държал мило към нея въпреки нападките които съм изтърпял и приемал с усмивка?
Разделихме се без караници и с разбиране един към друг, въпреки че не бях щастлив да приема решението което тя избря сама да вземе ,без правото аз да кажа своята дума или тя да има някакво голямо значение. Решението да бъдем само приятели,поне беше съгласено от двете страни.
Не крия че не я обичам все още, но вътрешно дълбоко знам за себе си ,че няма да бъдем повече никога заедно и не изпитвам жаждата към нея както в началото.
След като си тръгнах тя ми остави ключове от апартамента в който живеехме заедно, и сподели че винаги мога да идвам когато имам нужда да остана в градът. Естествено в бързината и емоцията която ме беше обладала,усетих това като жест и приех.
Вече за втори път се налага да идвам да вземам неща които съм забравял/пропуснал да взема/открия в бързината когато си тръгнах.
Естествено тя е тук, виждаме се,смеем се, излизахме, но нищо по-съществено, освен когато се чуваше и казваше “ох това го искам, онова също,вземи ми ги”, и аз глупака.. вземам какво да правя, държи се мило , а материалните неща не са проблемни за мен и ако откажа,ще се чувствам тъпо.
Нямам идея как да реагирам на някой от нещата които тя прави когато съм тук.
Разхожда се без дрехи,спи в леглото което и аз, а когато направя опит да я прегърна,стопля,докосна,погаля, веднага ми бие през ръцете,дърпа се и прави гадни коментари(от сорта - не искам да правя нищо с теб, не искам деца от теб, не сме заедно, не ми е приятно, не ме докосвай,колко пъти да ти кажа да спреш да опитваш нещо да правиш с мен).
Естествено не реагирам с лоши думи за да отвърна, но определено дълбоко в себе си , наранявам единствено и само себе си.
Ако не я потърся да питам справя ли се,как е минал денят и,как се чувства и т.н., тя не ме търси,нито интересува.
Е.. нямам идея какво повече да предприема но повече клоня към това да върна ключовете, и прекратя всякакви отношения, защото започвам да затъвам дълбоко , и вътрешната война със самият мен просто - винаги губя.
Ще съм благодарен да прочета,приема всяка една ваша дума,съвет и критика.
Благодаря за времето!
Разбира се, че решението на инициатора за раздяла може да е еднолично. От твоя страна също еднолично можеш да решиш как да се държиш след раздялата. След като те обиждат и напада, по твои думи, защо продължаваш с контактите? То дори на първосигнално ниво обиденият човек не желае контакти.
Ти безработен ли си? Отишъл си в по-големият град в жилището на приятелката си и след раздялата веднага се прибираш в родния си град, при родителите си?
Нещата, за които не си сетил, или които не си могъл да ги намериш, тя много добре ги знае къде са и че са твои. Оставила ти е ключове, за да си ги прибереш в удобно за теб време, тя не е длъжна да ти ги събира и дава, понеже ти не се сещаш видиш ли, не ти е прислужница. И ти е казала от куртоазия, че можеш да останеш при нея, защото сте се разделили с добро. Но се има предвид непредвидена ситуация, при която наистина нямаш друг избор, а не всеки път като ти се наложи да ходиш във въпросния град, да не търсиш други варианти, а директно да се натрисаш при нея. Отвратителна лепка си и звучиш отвратително задушаващо-мекушаво.
Не крия че не я обичам все още, но вътрешно дълбоко знам за себе си ,че няма да бъдем повече никога заедно и не изпитвам жаждата към нея както в началото.
Връщаш ключовете.
Анализираш къде си сбъркал - ако искаш в бъдеще да не правиш същите грешки.
И продължаваш напред.
Не знам откъде тази тенденция, младите мъже да са многословни - много пишещи, но нищо не казващи, просто хвърлящи едни думички в пространството, без много-много мисъл значат ли изобщо нещо 
Интересен начин да опишеш (оп, "правилно посочиш") жената, в която се предполага, че си бил влюбен. Кое е "другото нещо", което идва, освен краят? 
Интересно, какво чак толкова опита ТИ, за да се "получи" дете?
Така написано, е не голям червен флаг, а направо китайска манифестация.
Ако си наистина добрият човек, за какъвто се представяш, вземи да се научиш да уважаваш решенията на другите хора. Иска да се разделите - разделяте се. Взимаш си вещите във време, когато нея я няма, връщаш ключа и забравяш. Изживяваш си тъгата, изправяш се и продължаваш напред, като не поставяш всички жени под един знаменател, и не пренасяш лошите си чувства към следващите момичета.
Добър човек не значи мекушав, безволев и нерешителен.
Добър човек не значи прилепчив и правещ се на неразбрал.
И вземи чети малко литература на български език, да си оправиш изказа, защото написаното от теб е с много претенция, а никакъв смисъл.
Вече минаха над 2 месеца от раздялата с човека който смятах че правилно съм посочил за явлението което не бих желал да изчезне, но ето че краят както всяко друго нещо дойде след 4 години щастие.
Около 3 години правихме опити да имаме дете, така и не се получи. Въпреки всичко което опитвах, бях посочен като поредната черна овца.
Виновен ли съм че притежавам добротата,емоционалното в мен и лоялността да бъдат важните черти и да държа прекалено на тях, въпреки че съм обиждан от нейна страна по-много различни начини? Наивен ли съм, че съм се държал мило към нея въпреки нападките които съм изтърпял и приемал с усмивка?
Ако си наистина добрият човек, за какъвто се представяш, вземи да се научиш да уважаваш решенията на другите хора. Иска да се разделите - разделяте се. Взимаш си вещите във време, когато нея я няма, връщаш ключа и забравяш. Изживяваш си тъгата, изправяш се и продължаваш напред, като не поставяш всички жени под един знаменател, и не пренасяш лошите си чувства към следващите момичета.
Добър човек не значи мекушав, безволев и нерешителен.
Добър човек не значи прилепчив и правещ се на неразбрал.
И вземи чети малко литература на български език, да си оправиш изказа, защото написаното от теб е с много претенция, а никакъв смисъл.
Четка си егото с теб, ката те да я желаеш и те реже, вижда се като фаталната жена, дето щом щракне с пръсти и ще те има. Когато я отрежеш ти обаче идея си нямаш каква драма настъпва, тоя филм съм го гледал с бившата не веднъж. Не си заслужава, хвърляй и ключовете или още по добре по Еконт и спираш да си вдигаш телефона. Идея си нямаш колко е готино като скъсаш синджира и почнеш ти да я отбиваш, не тя както е свикнала.
Поне кекс да имаше, да знаеш за какво даваш пари по нея...............
Друго да коментирам е излишно, казали са го хората по-горе.
Друго да коментирам е излишно, казали са го хората по-горе.
Абез както е написано, няма да се изненадам, ако става дума за суми, доста по-малки от цената на нощувките в хотела/еърбнб-то
Ти си мухльо, драги.
Грубо, ама истина.
Реално това съм убедена, че четящите жени си го викаме на акъла.
Та авторе не се обиждай на това изявление, но се замисли това ти поведение как те кара да изглеждаш.
Рфф е прав. Режиш я отвсякъде. Намери си достойнството.
А това да сте си останали приятели явно за нея е с цел да и купуваш някакви нещица, щото вижда колко си залухав.
Приказката за баницата знаеш ли я?