В момента чета ... 92

Аз мисля, че разбих каръка със "Свирепа зима" - започнах я снощи и докато се усетя вече бях на 100ната страница и не ми се искаше да спирам. Много приятен език, интересно повествование.

Е, супер, Гея! Чакат те още 2 книги чиста наслада!

И аз разбих каръка с "Поляната" на Робърт Дъгони
Толкова да ми харесва как пише този човек! Схемата ми е уютна и  приятна - пак убийство сега и друго- cold case - в миналото.

Споделям една инициатива, може някой да реши да се включи
https://napravimagia.nmd.bg/

Миж, аз доста ги отлагах, обаче не издържах, то нищо не ми вървеше за четене и реших да ги почна. Радвам се, че "Поляната" ти е харесала. И аз много го харесвам Дъгони и чакам с нетърпение да преведат следващата му книга. Надявам се да пуснат цялата серия. Аз го следя във фейсбук него

Започвам "Между небето и Лу" на Лорен Фуше

Една от любимите ми книги Дано да хареса и на теб!

Чудна книга, много топла и човешка.

Присъединявам се в хора. Много приятно четиво.

За Дъгони не чакайте. Има книги ,от други издателства през годините.

Само , че малко с превода на името....
Както и да е вчера ми попадна в сайт за книги и се разрових да проверя. ,, Гробът на сестра ми,, и втората са книги от 2014/15 г. ,, Поляната,, не съм я проверявала. Просто ми стана странно, че не издават по-новите му книги , а от преди 10г. Същото е и със Себастиан Фитцек. ,,Новата" му уж , която предстои е също стара. Предполагам правата за по-стара книга са по-евтини. Иначе горните две ,за които споменах ги има в библиотеката и в един момент ще ги прочета.
И за темата чета ,,Балерини,,. Кратка ,малка до ден ще я завършва. Балерина споделя за грозната страна на това иначе красиво изкуство.

Аз чакам серията за Трейси. Нея се надявам да я допреведат, че са 11 книги А иначе другите ще ги потърся, може и да намеря нещо от него. О, намерих две, благодаря!
Иначе си права, да, по-старите книги са с по-евтини права, затова и тях купуват. За тази поредица не знам как ще се развият нещата, но се надявам да не я зарежат до никъде.

Прочетох първия том на Чамкория и мисля, че това е забележителен труд и ако не талант - то смел подход има Русков. Сравним с този на Алеко Константинов и Георги Марков.
Книгата е толкова многопластова и реално филтрирана, че сега разбирам защо много хора не са я чели или не биха я дочели.

Със сигурност постановката по романа ощетява Русков и без да съм я гледала, съм готова да се обзаложа, че представя хумористичната част от книгата. Колкото и да е добър един драматург обаче - едва ли би могъл да предаде нюансите, преобладващи в романа.

Дори не знам дали това е роман, защото художествена измислица тук няма. Това са очерци и анализи за България. Знакови места, хора и събития са описани и вплетени с конкретика, истина и семиотика. И най-фрапиращото е, че промяна за повече от век няма. В София и в България - играта е същата, играчите просто са други. По-скоро само имената са други, а адресите дори са същите.

Разбирам и защо Русков не е писал друго толкова мащабно след Чамкория. Ясно е, че вече има и чист конфликт на интереси, ако се тръгне дори от факта кой е издателят му. Възможно е и да се е изплашил самият автор, не е да не се знае колко остър може да е българският чадър. Със сигурност има за какво да бъде предупреден, както и причина да бъде смълчан. Въпреки че… той в тази книги си е казал всичко. Просто нещата стоят и сега така.

Каквато и да е причината да няма нова книга от Русков за последните 7 години - то тази е забележителна. С всичко, което казва с нея. Хуморът го има, но в един момент отстъпва пред зловещите факти. И пред една действителност, повлияна от обстоятелствата и водеща до едно - мракобесие.
Много силна, много тъжна и много важна книга.
Ще ми трябва малко почивка преди да продължа с том 2.

Ясно е също защо с този си роман Русков не може да вземе награда като Букър. Ако социализмът/комунизмът са понятни вече и любопитни за света, то българската народопсихология и събитията от историята ни остават загадка в продължение на векове. Трудно би могла да бъде преведена, разказана, разбрана и оправдана.

Изслушах Култът на Лекберг в съавторство. Ми... не. Интересна тема( секти, култове, убийства на деца), но толкова натъпкана с факти, числа и некъществуващи логически връзки, че много бързо ми омръзна. Една камара образи, всеки подобаващо поставен в лично обкръжение, става манджа с грозде с тези скандинавски имена Не ми хареса.
За сметка на това, чак сега, години след като изчетох на един дъх трилогията Милениум, започнах Онова, което не ме убива на Давид Лагеркранс. Още съм в началото, но смятам, че чудесно успява да наподоби стила на Ларшон и вярвам, че книгата ще е добра!

Колаборацията на Лекберг с този другия писател грам не ми хареса ( да не използвам по-силни думи). Само първата книга съм чела и няма да продължа.
 Виж поредицата за Патрик и Ерика ми е много приятна. Току-що приключих "Кукувичето". За съжаление още по средата на книгата се досетих за повечето неща, които са се случили. Нямаше го изненадващия край, за който си мечтая във всеки трилър. 😃
Нещо, което ме подразни е, че е 2024 г, пък жените нямат елементарни познания за пренатални тестове, установяване на генетични проблеми при бебе и т.н.
Не знам как е оригиналното заглавие на книгата, но "Кукувичето" е изключително точно попадение. Пасва идеално на книгата. Оценка 3.5/5, защото разгадах почти всичко.
Продължавам с "Да се завърнеш по Коледа".

Дочетох я току-що и напълно споделям впечатленията ти. Въздейства ми по начина, по който ми въздействат и книгите на Фоенкинос - нещата от ежедневието ни, описани семпло, ненатрапчиво и все пак красноречиво - пейзаж в пастелни тонове в края на ноември.
Една жена на 30, която се намира в безтегловно положение, в тази точка от живота, от която като че ли може да има само падане, защото изведнъж осъзнава, че възможностите, които в младостта си всички вярваме, че са пред нас, могат да бъдат и възможности да се провалим, да изгубим и това, което сме загърбили, защото не ни е стигало, но е било дори повече от всичко, на което можем да се надяваме занапред. Реалността, такава каквато е за хиляди обикновени жени като Хана - без шанс за реализация, въпреки положените усилия, без мъж до себе си, без идея за утре, низ от пропуснати ползи. Един живот, който може да отмине незабелязано, но все пак си заслужава да го живеем, какъвто е, защото друг няма да имаме.