В момента чета ... 92

Смени я, това е дефект при печата. Два пъти съм сменяла книги с бели страници на различни издстелства, в такива случаи винаги съдействат. Пиши им във фейсбук, от личен опит мога да споделя, че там най-бързо отговарят, мейлите понякога директно заминават в спам.

И мен ме хвана Щуката, ама не за гърлото, този много популярен израз няма да го използвам, защото не отговаря. Хвана ме, докосна ми душата. „На лов за дребна щука“ от Юхани Карила е третата ми  5* за тази година.
Отначало четях и някак си едно странно чувство ме обземаше. Да е приказка , подобна на "Мечокът и Славеят", да има нещо такова като нюанс, заради митичните същества, които се намесват в реалността, но все пак не беше същото, едно защото времето и мястото на действие е различно, другото макар и горната да беше леко мрачна приказка, тази е дори още с по-наситен нюанс. Трябваше ми малко време, за да свикна с героите и да вникна в самата същност на книгата. Друг е въпросът, че ако след време реша да я препрочета, сигурно чувствата ми ще са съвсем различни, но това е нормално, повлиява се от натрупване на жизнен опит, конкретно настроение и какви ли не още фактори, които влияят. Но и никога повече да не реша да посегна към нея, това е книга, която няма да забравя скоро.
Защо ли? Ами да видим.
 Лапландия като поле на действието ми е много интересна. И още повече, аз съм чела книги, чийто сюжет се развива там, но по начина, който е поднесен тук за първи път срещам. Сега не ме виждате, но Нещотърсачът в мен е много доволен, защото както Аня каза тази книга е находка. Да, за мен също. Не е важно, че просто е в различен стил на писане, което също оценявам, но и героите са различни. По какъв начин ли? Ами обикновено в много книги героите претърпяват ярък катарзис на характера и живота. И тук го има, но загатнато, без фанфарите и захарните конфети. Сякаш е като в живота. Решила се е една ситуация, но следва продължение, винаги има нова ситуация, нова борба, нови уроци.
Героите ме ядосваха, усмихваха, учудваха, по няколко пъти на една страница дори. Четях после спирах. Някак имах нужда от малко време, за да "смеля" това, което четях. Тази книга не е като някои, които като хвана не пускам. Но това в никой случай не намалява стойността й. Да, различна е, мрачна е, може да не хареса на всеки или не във всяко настроение, но мен ме намери явно в точния момент и съм много доволна, че я прочетох.
Хареса ми как се преплита, понякога ме учудваше дори, толкова фантасмагорично щуро беше взаимодействието на приказното с реалността. Човек има нужда от щипка магия, не просто само да бъде в злободневните неща, то аз, а предполагам и страшно много от вас затова четат, не за да убият време просто, а най-вече, за глътка свеж въздух и впечатления. Човек когато го намери този свеж книжен въздух, образно казано като добрата книга, понякога поглежда на дадена ситуация по-различен и спокоен начин, нещо което ми се е случвало и за което съм благодарна.
Но да продължа с книгата и мястото на действие. Малко място на края на света. Мрачно, пълно с предразсъдъци, но пък и където може да намерих неочаквана подкрепа и наистина да разбереш едно-две неща за себе си като сила на характера, като ценности, като желания.
Там чрез преживяванията на героите съпреживях различни ситуации. Става въпрос за това, че всеки от нас иска да бъде приет, обичан, ценен, бори се с вътрешните си демони, с това да събере парчетата от разбитото си сърце, с промените в себе си след всеки житейски урок, с промените в характера си, с това да признае пред себе си, че няма нужда да постъпва винаги според изискванията на обществото, но трябва да има силата на духа и да плати цената. Всяко нещо се плаща, а най-големите уроци с парчета от душата ни. Променят ни тези уроци,  но и да се крием, както и на героинята и се случи, се видя, че рано или късно ще се наложи да се изправи пред истината. Да съберем сили и да продължим често е трудно, но където и да избягаш според мен, колкото и далече да е, демоните ти са с теб, докато не се изправиш пред тях.
Стана дълго ревю, мога и още да пиша, но не е нужно. Мисля, че и това и е силата на тази книга, като на всяка друга докоснала ме история, че в различни ситуации и време се сещаш за някоя част от нея, някоя случка, фраза и си казваш, да така е, това е точното нещо, което ми трябва на душата, точно сега или просто те усмихва спомена за нещо, което е стоплило душата ти в даден момент. За мен душата се подхранва точно от такива хубави моменти.
Лека и усмихната вечер!

Заповядайте в темата за Малинките ---> https://www.bg-mamma.com/?topic=1713577.msg48942078#msg48942078

Ох, аз не дочитам книгите, които не харесвам и не мога да номинирам нищо.
Сега чета Коледата на Поаро - банално е, но ми създава настроение. И се чудя дали да продължа с други традиционно коледни книги до края на месеца или да избера нещо ново.

След като години наред не оставях недочетена книга, пък било то най- тъпата на света, вече не го правя. Първите 30-50 страници и аут, ако дотогава не е възбудила интерес. Въпреки това, за жалост, май тази година имам повече Малинки, отколкото добри номинации
В момента слушам Истината за случая „Хари Куебърт“. С всяка изминала минута усещам как все повече се дразня. Що за малоумни образи, боже! Прекрасен сюжет, още по- прекрасен начин за поднасянето му, определено с усет към читателския интерес, напрежение, догадки, подозрения, калейдоскоп от факти. Но, боже, абсолютно неадекватно малоумни образи! от самият Хари, който е представен като безмозъчен плазмодий във връзката му с младото момиче, през Нола, която прилича не на 15, а на 5- годишна с държанието си, до второстепенните безкрайно тъпо ченге, баща- идиот под чехъл и пр, и пр. А диалозите! По- малоумни и от образите, чак толкова тъпи не вярвам да са тези диалози, все си мисля, че сигурно има нещо грешно в превода. Да не говорим колко ме побърква това говорене на вие между двама човека, които изгарят от любов...
Така, това дори не ми е номинация за Малинка Искам да ти вярвам на Хейзъл Озмънд чета, тя може и да отиде при Малинките, ще я дочета на инат, защото 2-3 пъти я почвам и незнайно защо всеки път я отварям отново.

Аз пък си спомням Олга Токарчук от “Предай нататък книга”. Четох “Правек и други времена” и ми беше 10 от 10. Харесаха ми и “Чудати разкази” и “Гардеробът”. Точно на “Бегуни” съм хвърлила око да чета, но вие ме разколебахте. Любопитна ми е и “Книгите на Яков”, която ще излезе на български 2025 г.

Слушам "Яловата вдовица" на Бойка Асиова. Объркана, хаотична, накъсана история, може да се спори дали въобще има история, или са някакви нахвърляни идеи, съшити неуспешно. Половината герои въобще не разбирам защо присъстват, някаква манджа с грозде е тази книга. Обаче хубав език, приятни метафори, стилът е напевен, но крайният резултат въобще не ми е по вкуса.

Диалозите в Истината за случая "Хари Куебърт“ са наистина потресаващи.

В момента чета "Тихи години" на Морнщайнова. Забравила съм след "Хана" , колко хубаво пише тази жена. Дано успея да я дочета до края на месеца за да преценя дали ще я номинирам.

В Сторител слушам две книги на български автори "Рана" на Карабашлиев и "Корабът " Лиляна Михайлова. Но някак не ме увличат,въпреки че много харесвам гласа на Гергана Стоянова , която чете  "Корабът ".

“Корабът” на Лиляна Михайлова много ми беше харесала, макар че имаше някакъв момент на наивитет в тази повест (няма сега да коментирам конкретно, защото доколкото разбирам е в процес на слушане). Не съм сигурна как бих я възприела, ако я слушах, но аудио-книгите поначало не харесвам, много се разсейвам и някои в езиков аспект качества на повествованието могат да бъдат пропуснати така.

Съгласна съм ,слушането на книги не всеки път ми върви. Различни фактори доста могат да ме разсейват. Но ето ,че с "Последна молитва " бях като хипнотизирана при слушането й.

Между другото днес пуснаха "Градинарят и смъртта " Георги Господинов в Сторител ,която също ще пусна да чуя как е,чете Владо Пенев.

А,супер новина,значи ще я слушам и аз👍🏻!

Аз днес приключих със слушането на “Корабът” и ми хареса без да е уау. Всички знаем главните факти от историята, тази гледна точка е по-различна и това ми допадна. Прочитът на Гергана Стоянова е чудесен!

Напредвам и със “За да живея” на хартия. Докато тече разказът на моменти трябва да си повтарям, че авторката ми е съвременничка и че това е истинска история (при това много от разказаното се случва след 2000-та година), защото просто е невероятно какви неща не са можели/виждали/яли и т.н. в Северна Корея.

Морско момиче, скоро четох За да живея и също бях шокирана от това, че действието се развива след 2000-та година.
Препоръчвам с две ръце и Дневникът на Ма Ян - отново беше същият шок за мен.
Започнах Зимните хора - уж да видя как почва и прочетох 80 страници. Надявам се това да е книгата, която ще ме извади от книжната дупка.

Започнах "Пътуващото кино на мистър Сайто" на Анете Биерфелт. Първа среща с авторката. Доста интересен стил на писане има, бих казала дори поетичен на моменти. Около 50-та страница съм, засега ми допада.

Превърна се и в моя любима книга

Продължавам с "Поляната" на Робърт Дъгони