В момента чета ... 92

  • 41 440
  • 712
  •   1
Отговори
# 435
  • Мнения: 29 115
Вие изобщо не сте длъжни да знаете кой е Стромае, но преводачът трябва да се поинтересува.

Аз не го знам. Но го потърсих. На какъв език според теб се произнася Стромае? Аз все на Стромай попадам... Чат-пат и Стромей.

# 436
  • Мнения: 2 391
Вие изобщо не сте длъжни да знаете кой е Стромае, но преводачът трябва да се поинтересува.

Аз не го знам. Но го потърсих. На какъв език според теб се произнася Стромае? Аз все на Стромай попадам... Чат-пат и Стромей.
На френски. Човекът е белгиец. Стромае идва от Маестро. И не мога да разбера какви са тези заядливи коментари. Приключвам тази тема.

# 437
  • Мнения: 4 683
Чета “Да умреш за идеите. Литературният живот на Пиер Паоло Пазолини” на Роберто Карнеро. Чета я в оригинал, въпреки че я имам и на руски език. Вероятно щях да я пропусна, защото, след немалко прочетено за живота на Пазолини, избягвам книгите за него. Първоначален повод бе анализът на руска влогърка за литературния живот в страната за изминалата година. След това гледах последното интервю на Акунин, в което той показва книгата, която е получил от Русия (от 10 години не живее там). Ето страници:
Скрит текст:
(Снимката не е моя.)
Да, става въпрос за цензура в официално руско издание от 2024 г. на онези моменти, в които не се крие хомосексуализмът на Пазолини. Заглавието препраща към трагичната ирония на случващото се.
Самият той не изживявал с лекота сексуалността си в католическа Италия от 50те до трагичната си смърт през 70те, но и не я е криел. Достатъчно е да си спомним някои негови филми.
С този последен пост за годината ви пожелавам да сте свободни, търсещи, непримирими и да не се задоволявате с това, което ви се предлага! Понякога цензурата може да не е толкова явна и да цели ограничаване и лишаване от голям читателски избор на добри заглавия!

Последна редакция: нд, 22 дек 2024, 21:33 от Tsugumi_

# 438
  • Мнения: 211
Последно прочетох "Прислужницата" на Фрида Макфадън. Не знам защо очаквах повече или просто на мен не ми харесва да чета за психари. И другите ще прочета ама по-натам.
Сега започнах да чета "Гневът и гордостта" на Ориана Фалачи, тъй като ми е интересна темата за религиите. Предполагам,че ще прочета интервютата и "Един мъж" във времето напред.
Като майка на бебенце, едвам успявам да намеря два-три пъти дневно по 15-тина минутки на ден, та доста бавно ми вървят книжките. Но пък ми е толкова любимо.

# 439
  • Мнения: 29 115
Вие изобщо не сте длъжни да знаете кой е Стромае, но преводачът трябва да се поинтересува.

Аз не го знам. Но го потърсих. На какъв език според теб се произнася Стромае? Аз все на Стромай попадам... Чат-пат и Стромей.
На френски. Човекът е белгиец. Стромае идва от Маестро. И не мога да разбера какви са тези заядливи коментари. Приключвам тази тема.

То да не попита човек нещо... Аман от фръцли.
Мога да чета, потърсих информация, разбрах откъде идва. Питам за произношението.

# 440
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 857
Како, не се фръцкай и ти, хванаха ни по бели гащи, че не знаем кой е СтромаЕ.

Аз скоро в Сторител попаднах на друга простотия. Слушах една след друга две книги от поредица, в първата се говори постоянно за бейзбол, който във втората, незнайно как и защо премина в баскетбол! Много тъпо се почувствах. Ако не бях слушала току-що първата книга, сигурно нямаше и да забележа.

# 441
  • Мнения: 81
Аз случайно попаднах на първата книга на Дж. Д.Кърк и ми хареса много. След това си намерих всичките останали книги от поредицата за Джак Логан, както и още две поредици (в електронен формат успях само на английски да ги намеря). В сравнение с книгите на Кърк, Пасажер 23 ми се струва доста аматьорски написана и ме отказа тотално от Фитцек.

И на мен доста ми допаднаха Терапията и Пасажер 23 от Себастиан Фитцек. Е не чак за 5-ца, но ме развълнуваха. Затова сега си взех и най-новата му - Пакетът.
Нещо напоследък съм в задънена улица с кримките и трилърите, искам нещо много да ме увлече, да препускам задъхано по страниците.
Чели ли сте Дж. Д.Кърк? Какво мислите за неговите романи? Или пък да поръчам цялата поредица на Кармен Мола...

# 442
  • София
  • Мнения: 26 257
Приключих с "Ноември". Идеята определено е интересна, на моменти ми ставаше монотонно, имаше твърде много описания. Мислех да дам по-скоро 4/5, но последната страница ме развълнува много и ще дам 4.5/5.

Продължавам с една кратка коледна книжка "Коледен спомен" и приключвам с коледните книги за годината, защото тази година хич не уцелих с тях. Grinning

# 443
  • София
  • Мнения: 11 912
Аз продължавам да се чувствам объркана по отношение на "Синдромът на куклата"...
Колкото ми хареса "По слънчевата страна на улицата", толкова ме мъчи тази.
Не знам дали изобщо да я продължавам...
В противовес на лекотата и ефирността на "По слънчевата страна на улицата", тук е само мрак, сенки и полутъмно царство на кукли и марионетки във всеки един смисъл на думата..
Не мога да кажа , че съм разочарована (Дина Рубина продължава да ми е в сърцето завинаги!), но определено ми тежи четенето на тази книга. Енергията ѝ ме дърпа, чувствам я тежка и и се чувствам подтисната.
Вероятно не съм дорасла за нея? Объркана съм много.
Моля тези, които са я чели за мнение?

# 444
  • София
  • Мнения: 5 796
Миж, изобщо не ми хареса "Синдромът на куклата" и не я дочетох, даже до средата не стигнах.

А по темата - чета две успоредно - "Нишка" и "Дядо Прас".

# 445
  • Мнения: 42 493
Снощи дочетох Дядо Прас, чудя се дали имам време за още една коледна книга.
С Фрида съм на около 20%, но си я чета, макар и бавно (за сега не мисля да я изоставям) - тъкмо започна да флиртува с Диего Ривера.

# 446
  • София
  • Мнения: 7 396
На мен ми хареса "Синдромът на куклата", но не помня подробности. Със сигурност беше тягостна, обаче. Simple Smile

# 447
  • Мнения: 2 187
Точно това е атмосферата в "Синдромът на куклата" - потискаща, мрачна и обречена история, която на всичкото отгоре е пръсната като пъзел из страниците и трябва да я прочетеш цялата, за да разбереш всички връзки и откъде тръгва всичко, да си обясниш странните завои в сюжета. От друга страна точно това предизвикателство, плюс вплетената филисофия на сенките за мен бяха невероятно удоволствие, не ми е била скучна нито за миг, но и не е много лесна за четене.

# 448
  • Мнения: 7 430
Хареса ми "Синдромът на куклата", тъжна и нещастна ми беше

# 449
  • София
  • Мнения: 2 211
Завърших "Женският кръг на лейди Тан" на Лиза Сий. Научих интересни неща за китайската история и култура, но историите на героите не ме докоснаха. "Снежно цвете и тайното ветрило" ми беше харесала много повече.
Преполових "Приятели, любовници и голямото ужасно нещо" и Матю Пери ми стана още по-антипатичен, въпреки че не мислех, че е възможно. И то не заради алкохола и наркотиците, а защото се показва като арогантен и завистлив мрънкалник. Самовлюбен досадник, който обвинява останалите за скапаните си житейски избори и слабохарактерността си. А това, което казва за Киану Рийвс, е повече от грозно. По-добре да си беше замълчал, не винаги е удачно да разказваш живота си пред публика.

Общи условия

Активация на акаунт