Ние искахме куче и затова си взехме куче - не като някакъв тест. Но съм съгласна, че след като видях как ММ търчи по кучето, чисти "бели" докато свикне да стиска, мие му лапите и дупето и му дава лекарства, води го на ветеринар като трябва и си играят - успокоих се, че и с детето едва ли ще е много различно.
- Публикувана: 11 ноем. 2024, 17:12 ч.
- Последно мнение: 17 ноем. 2024, 21:54 ч.
Ти кога ще имащ деца?
Отглеждането на дете не може да се приравни с покриването на физиологичните нужди на едно животно.
Освен миене на дупе и др. подобни, детето изисква огромен емоционален и интелектуален ресурс, който един далновиден родител трябва да се нагърби да отдели.
Става въпрос за търпение в изграждането на добри навици, на определена ценностна система, разграничаване на добро и лошо, внедряване на човешки добродетели и още много неща. Те не са монотонни и еднообразни както ежедневната разходка на кучето и миенето на лапи. Всеки ден родителя трябва да учи самия себе си, да се учи и от детето, от неговите специфични особености, за да успее да загнезди в него зрънцата които ще дадат добрите плодове /дай Боже/.
Всичко това включва и четене на литература, и самокритика, и много отдаденост.
"Дребните" напредъци с невероятни темпове през първите 2-3 год от живота на едно дете, когато се изграждат основните невронни връзки също изискват много работа - прохождане, пълзене, проговаряне /пасивният речников запас започва да се трупа от деня на раждането/, всички тези стъпки са предшествани от добре планирано действия от родителя, така че детето да мине плавно през тези периоди и да се развие по - най добрия начин. Общо взето сравненията с грижа за животни за мен е неуместна и определено може да се направи само от хора, които не са отделил и минута време да се опитат да надникнат в работата по разгръщането на човешкия потенциал и в ролята на ранното детско развитие.
Освен миене на дупе и др. подобни, детето изисква огромен емоционален и интелектуален ресурс, който един далновиден родител трябва да се нагърби да отдели.
Става въпрос за търпение в изграждането на добри навици, на определена ценностна система, разграничаване на добро и лошо, внедряване на човешки добродетели и още много неща. Те не са монотонни и еднообразни както ежедневната разходка на кучето и миенето на лапи. Всеки ден родителя трябва да учи самия себе си, да се учи и от детето, от неговите специфични особености, за да успее да загнезди в него зрънцата които ще дадат добрите плодове /дай Боже/.
Всичко това включва и четене на литература, и самокритика, и много отдаденост.
"Дребните" напредъци с невероятни темпове през първите 2-3 год от живота на едно дете, когато се изграждат основните невронни връзки също изискват много работа - прохождане, пълзене, проговаряне /пасивният речников запас започва да се трупа от деня на раждането/, всички тези стъпки са предшествани от добре планирано действия от родителя, така че детето да мине плавно през тези периоди и да се развие по - най добрия начин. Общо взето сравненията с грижа за животни за мен е неуместна и определено може да се направи само от хора, които не са отделил и минута време да се опитат да надникнат в работата по разгръщането на човешкия потенциал и в ролята на ранното детско развитие.
Никой не ги сравнява, приравнява, казва че кучетата са по-добри и мрази деца.
Единственото което казахме е, че ако Пешо не става в 3 през нощта да изведе кучето навън докато е бебе, "защото не чува алармата" (случка с най-добрата ми приятелка) - после да не се правим на учудени като Пешо не чува бебето да реве през нощта.
Накратко, според мен - това, че се грижиш добре за животно НЕ гарантира, че ще обрижваш дете (но е добър знак). Но ако не го правиш, за мен е гаранция, че и с бебе ще се скатаваш.
Единственото което казахме е, че ако Пешо не става в 3 през нощта да изведе кучето навън докато е бебе, "защото не чува алармата" (случка с най-добрата ми приятелка) - после да не се правим на учудени като Пешо не чува бебето да реве през нощта.
Накратко, според мен - това, че се грижиш добре за животно НЕ гарантира, че ще обрижваш дете (но е добър знак). Но ако не го правиш, за мен е гаранция, че и с бебе ще се скатаваш.
За мен това че се прави паралел между едното и другото, си е именно сравняване, приравняване или както искате го наричайте.
Само че едно дете активира съвсем различни инстинкти, както в майките, така и в бащите, които силната любов и привързаност към едно животно не може да задейства. Затова го намерих за неуместно и не считам че има някаква корелация между двете - че ако се грижиш за животно, ще си грижовен родител, както и ако не полагаш големи грижи за животно, това автоматично те прави негрижовен родител.
Само че едно дете активира съвсем различни инстинкти, както в майките, така и в бащите, които силната любов и привързаност към едно животно не може да задейства. Затова го намерих за неуместно и не считам че има някаква корелация между двете - че ако се грижиш за животно, ще си грижовен родител, както и ако не полагаш големи грижи за животно, това автоматично те прави негрижовен родител.
Хората са твърде различни и многопластови, за да може да се отсъди така категорично - кой е добър и грижовен и кой егоист.
В съвсем друг разговор навлизаме, но все пак ако някой има очаквания от друг човек които не се оправдават, то проблема е на този който има очакванията. Защото си е позволил лукса да вярва на обещания, вместо по емпиричен път да стигне до изводи за човека с който ще гради бъдеще.
В съвсем друг разговор навлизаме, но все пак ако някой има очаквания от друг човек които не се оправдават, то проблема е на този който има очакванията. Защото си е позволил лукса да вярва на обещания, вместо по емпиричен път да стигне до изводи за човека с който ще гради бъдеще.
А ако имаше змия и очакваше твоето прясно гадже да се грижи за змията ти и той го стори и това ли би те навяло на мисълта че ще се грижи добре за теб?
И въобще как може аз да съм заклеймена за егоист при положение, чр нр желая да чистя л**** на някакво псе което ти си си решила да дундиркаш. Демек искаш да правя някакви доказателства за любовта си към теб, като се грижа за гнусното ти смрадливо псе… ами не мерси. Ако това ще ми е живота с теб, аз се отказвам.
И въобще как може аз да съм заклеймена за егоист при положение, чр нр желая да чистя л**** на някакво псе което ти си си решила да дундиркаш. Демек искаш да правя някакви доказателства за любовта си към теб, като се грижа за гнусното ти смрадливо псе… ами не мерси. Ако това ще ми е живота с теб, аз се отказвам.
Ама грижовността у повечето хора е относителна, грижиш се за това, което цениш и обичаш, не за целия свят от бълхата до синия кит (има и такива, но са рядкост). Аз лично познавам човек, който спи и се целува с кучетата си, но се е "развел" с дъщеря си от бебе и я вижда веднъж на три години. Познавам и майка, дето душа дава за децата си, ама забравя да си полее цветята по един месец. А да се сетим и за класическия пример между хора: грижовен синковец, който пърха около мама от сутрин до вечер, но на жена си гледа като на кухненски придатък. Примери да искаш. Най-важното обаче го каза МандиБо: нищо общо нямат кучето, котката, рибките и саксията с детето, защото детето е човек и има его, животните - не. Не е всичко до грижата и ставането нощем и сменянето на подложки. Житейски, психологически това са различни светове.
Не знам, от къде и защо тръгна дискусията за домашшните любимци, но искам пак да напиша, че за да тръгнеш да създаваш дете, трябва да си 100% убедена, че го искаш. Никак не е ок да създава дете, защото ти тиктака биологичния часовник, защото майка ти иска внуци или каквото и да е подобно. Задължително е да си наясно, дали искаш дете. Заради самото дете, не за друго.