Бедността националността и мечтата

aliss50391, в България официалният език е български. Това е езикът, на който се обучават всички деца, това е езикът на институциите. Всеки, който живее в България трябва поне на битово ниво да знае езика.
Дискриминация ли ще бъде, ако момиче от турскоговорящ регион завърши начална педагогика и реши да преподава в Плевен, София, Враца или Благоевград и не бъде назначена на работа, защото говори с акцент и неправилно български?
В която и европейска държава да живееш, детето ти се обучава в местното училище и дори могат да ти наредят да говорите у дома на местния език, за да не изостава детето.
1993-1994 година, в Шуменския университет има открита специалност "Руска и турска филология", приемат без изпит, платено. Втори курс, изпит по морфология, който би следвало да е на руски език. Студентите от специалността излизат с билетчето да ни питат да им преведем на български въпроса, а после се хвалят с четворки и петици. Влизат две колежки да уточнят нещо с доцента, който провежда изпита и стават свидетели на следната ситуация. Студент има да говори за глагол. Доцентът го моли да даде пример. Студентът отговаря "море". Доцентът го моли да даде определение за глагол, отговорът "нещо, което се движи". Извод - морето е глагол, защото се движи. Студентът получава оценка "Добър (4)". Същият доцент скъса колега, защото при разбор на изречението не каза "Винителен равен на именителен", а само "Именителен".  Дискриминация може да има и по отношение на мнозинството. И докато по отношение на някои уязвими групи в определени ситуации говорим за позитивна дискриминация, то в други случаи си говорим за чиста дискриминация, но от малцинството към мнозинството.

Реакция е по-подходящо мисля. За реакцията има причина.

Стандартно. Когато нямаш доводи или не можеш да ги формулираш достатъчно добре - следва да наричаш  опонента .

Авторът на темата говори за развитие на "таланти", а не за доходи. Талантите се развиват в доста по-ранна възраст.

А по отношение на "доходоносните" специалности, за тях още повече се изисква постоянство, дисциплина и усърдие. Човек, който не си е направил труда (или няма капацитет, което е съмнително, но също възможно) да овладее елементарния правопис от първи до четвърти клас, колкото и пари да има, няма да стигне далеч.

Яко тролите темата, и не помагате на автора.

Подкрепям изразилите мнения за правилен правопис и добро изразяване.
Това се учи в началното училище. Какъвто и талант да има човек, ако една молба или друго не е в състояние да напише без грешки, няма как да очаква, че заради таланта, всичко ще върви по мед и масло.

Талантлив, но неграмотно пишещ човек, би създало и други проблеми. В бъдеще.

+1

Някой от смесен брак, живеещ в България, се нарича турчин и нарича българския език чужд.... Никакъв сепаратизам не е ... дори и да е трол.

Съвсем без пари е изключително трудно, да не кажа невъзможно. Но има училища за изкуства за социално слаби деца, финансирани от НПО.

В общия случай, ако талантът е свързан с музика, спорт, рисуване, театър не става без пари, не си кривете душата. Дори таксата да е минимална или се намери спонсор, пак  трябва да се купуват материали, екипи, сценични костюми, инструменти, ноти и др. Участията по конкурси също не са безплатни.

В Турция ще ти позволят ли да защитаваш тези хора, на които турският им е чужд и Турция им е чужда, но са родени там? А и много държат да се раграничават от турците и да го демонстрират навсякъде.

Ами то и много не-бедни хора не могат да си позволят медицина Минават между 6 и 10 години, преди да започне някаква възвращаемост на вложенията. Дори да работят по време на следването, студентите си изкарват нещичко за джобни, за пълна издръжка просто няма как.
 
А за останалите ви примери - езици, математика, химия - мога да дам примери, как могат да се овладеят и без пари, ако наистина има "талант".
Но след репликата, която съм подчертала, просто няма смисъл...

В Турция ще ти позволят ли да защитаваш тези хора, на които турският им е чужд и Турция им е чужда, но са родени там? А и много държат да се раграничават от турците и да го демонстрират навсякъде.
[/quote]

Не знам, има причина постоянния ми адрес да е в България и на паспорта ми да пише ЕС...не съм била в Турция. Досега не съм и правила паралел между Турция и България. "Защитаването", за което говориш, всъщност е проява на толерантност, която една уж европейска и цивилизована държава е длъжна да проявява. "Европейци сме ний, ама до там" както е казал Алеко Константинов.


Не сте били на ръба на оценяването, което ви и личи. Поздравления, постижение е

Толерантост не означава толерантност към сепаратизъм.
Има различни държави, в които хората се обединяват около език и култура, иначе няма никакъв смисъл.
Много добре знаеш каква толерантност ще има в Турция към тези, коита описа.

Повечето специалности имат задочна форма на обучение - право, икономики, финанси, филологии, педагогики, изкуства, журналистика, медии и мн.мн.други. Всъщност много малко нямат - медицина, стоматология и за други не се сещам.

И какво искаш да кажеш по темата ? Че неправилна постъпка на единия е оправдание за неправилна постъпка на другия? Или нещо друго?
Тази тема зави отново в посока "наШте срещу ваШте" .
Отношенията между хората не са само на основа правопис. Очеизвадно става тук Дамите с претенции за правопис се ограничават основно с тази грамотност.  Останалите не ги интересуват.

Не смятам, че в България има дълбок расизъм към турци и цигани, поне в повечето градове. Има крайно недолюбване на една определена група от цигани, която е също толкова нехаресвана и от богатите си събратя, които хич не са малко.

При турците е малко по-сложно. Не смятам, че хората, които живеят в или близо до градове с турци се впечатляват от тях. Ако живееш във Варна, примерно, ни руснак, ни украинец, ни турчин могат да те впечатлят.

Не съм расист, никой не ми пречи, но всяка общност от изброените има определен манталитет, който не винаги се харесва на българите, а и не е нужно.

Най-лошото в случаи като тези на автора са не толкова конкретните обстоятелства, които той посочва като пречка за реализацията му, а че няма кой да го научи на това как да преодолява трудностите. Например всички тези неща, които ние тук изброихме, той най-вероятно не ги е чувал до момента - че може да учи висше задочно и да работи в това време, че все още има държавни поръчки, в които може да успее да влезе, че на тази възраст трябва да набляга повече на ученето, че ако остане на това ниво на грамотност, на което е в момента (и не говоря за правописа), няма да много голям шанс да бъде приет наравно с другите средностатистически граждани в страната, че ако не се научи да бъде адаптивен, винаги външни фактори ще са виновни за неуспеха му и т.н. и т.н. Всичко това ще го предаде на децата си и така колелото ще продължава да си се върти.

Наистина пиша това заради любопитство, не с цел заяждане-може ли да поясните какво имате предвид?