Здравейте,
Много съм объркана и не знам как да продължа напред.
Женени сме от 20г и имаме голямо дете. Съпругът ми ми изневери с негова колежка. Бяхме се отдалечили от известно време, по-скоро той се отдалечи от мен. В онзи момент бях заета с други неща и по-скоро го приех, че има нужда от усамотение. След това интуицията ми ме поведе към друга жена, потърсих и открих, потвърдиха ми го и други хора.
Последваха скандали, той отричаше, че има нещо, само приятелка му била, но няколко неща, които посках да ми покаже, за да се уверя, че не е така, не ми ги показа /ясно защо/. В тези скандали, реакцията му беше ответна - че не е виновна жената /с която няма нищо?!/, а аз - че през целия му семеен живот, той не се е чувствал добре с мен /подтискан, неоценен и т.н./. Показваше много яд, че хората са ми наговорили "глупости". Но според мен беше яд, че е разкрит.
Първият път му се молих, че ще се променя, да опитаме отново, през много трудности сме минали заедно. Склони, но не прекъсна връзката си, както и не промени отношението си към мен. Да, внимателен е, помага в домакинтството, но дотам.
След това поисках да се разделим. Не иска, нямало къде да отиде, семейното имущество, детето. Иска да е свободен, да не го питам къде е, с кой, кога ще се прибере. Не закъснява много, през нощта не излиза. Но когато човек иска нещо, и през работно време може да го направи /може би го е правил/. Правих му проблем за телефона - на вибрация, скрити чатове, без нотификации, проверяване сутрин като стане, вечер като се прибере. Сега и това не правя, опитвам се да не съм при него, за да не се дразня.
При последният ни разговор, се опитах да му обясня, че така не можем да живеем, като съквартиранти, че има нещо още в мен и искам да живеем нормално, да има нежност, интимност. Но при него имало наслоен негативизъм, не може да го промени, а само да го потиска и няма нищо против да си живеем така, както живеели много други "семейства".
Бях при психолог, който ме посъветва, да дам време, но ако нещата не се променят, да се разведа.
Не искам да се развеждам заради самия развод, делене на имущество, багажи и няма къде да отида.
В същото време няма какво да си кажем, усеща се напрежение. Готвим си, делим си разходите, оправяме си дома. Не се държи лошо с мен, но няма и вниманието като към жена, все едно е със сестра си.
Объркана съм, защото:
1. Не мога да го разбера, не му вярвам на думите, на действията. Колко искрено е всичко? Казва ми, че няма нещо против мен, уважава ме като човек, но не ми казва и че ме обича? Казва, че ако се разделим, той няма да бъде с друга жена, но не настоява и да бъде с мен? Когато се държи нормално, лъже ли ме, само да не се разделим, защото няма има къде да спи и да яде? Когато не ми показва чувства, наистина ли няма или от инат и его го прави?
2. Не мога да разбера и контролим себе си. Не ми е давал всичко, от което имам нужда като мъж. Нарани ме с желанието си към друга жена. В скандалите се е държал грубо, обиждал ме е, упреквал ме е. И въпреки вскичко не искам да се разделяме. Искам да си бъдем заедно, както толково дълго време сме били. Липсва ми да се държа лигаво, да има нежност, да усещам желание в него. Това навик ли е? Любов ли е?
3. Искам да стана неутрална към него. Да не ме интересува какво прави, с кой е и т.н. Но не мога. Дразня се от малки неща, които знам, че ги е правил за мен, а сега ги прави като отива на работа /може би за колежката/. Дразня се като виждам как си гледа телефона /може да му е писала/. А може и всичко и да не е така, но аз всичко свързвам с нея. Тормози ме и това, че не знам какво наистина се случва с връзката му - ако е прекъснал, може би се е осъзнал, ако не е - пак съм лъгана, аз страдам, а той се забавлява.
Искам да остана с него, сякаш ми се иска да вярвам, че ще се осъзнае, че ще се обърне към мен, ще свърши всичко с онази жена, но ... не виждам в него желание за това. Тайно се надявам, но заблуждавам ли се? /Аз съм доста по-добре от него - визуално, интелектуално и финансово, не завися от него - не е от тези причини да искам да сме заедно./
Искам да имам мир в душата си, да не го мисля всичко това, да го оставя във времето. За няколко дни се отърсвам и после пак нахлува всичко. Дава ми грешни сигнали, веднъж така, веднъж иначе. А може и аз да ги тълкувам грешно. В момента, той е психически нестабилен, объркан, както лично, така и служебно.
Сега не ми е изгодно да се развеждаме, може би след няколко месеца /чисто финансово/.
Дайте ми съвети как да спра да го мисля всичко, как да се оставя на течението докато взема окончателно решение?
Стана много дълго, но имах нужда да споделя!
Много съм объркана и не знам как да продължа напред.
Женени сме от 20г и имаме голямо дете. Съпругът ми ми изневери с негова колежка. Бяхме се отдалечили от известно време, по-скоро той се отдалечи от мен. В онзи момент бях заета с други неща и по-скоро го приех, че има нужда от усамотение. След това интуицията ми ме поведе към друга жена, потърсих и открих, потвърдиха ми го и други хора.
Последваха скандали, той отричаше, че има нещо, само приятелка му била, но няколко неща, които посках да ми покаже, за да се уверя, че не е така, не ми ги показа /ясно защо/. В тези скандали, реакцията му беше ответна - че не е виновна жената /с която няма нищо?!/, а аз - че през целия му семеен живот, той не се е чувствал добре с мен /подтискан, неоценен и т.н./. Показваше много яд, че хората са ми наговорили "глупости". Но според мен беше яд, че е разкрит.
Първият път му се молих, че ще се променя, да опитаме отново, през много трудности сме минали заедно. Склони, но не прекъсна връзката си, както и не промени отношението си към мен. Да, внимателен е, помага в домакинтството, но дотам.
След това поисках да се разделим. Не иска, нямало къде да отиде, семейното имущество, детето. Иска да е свободен, да не го питам къде е, с кой, кога ще се прибере. Не закъснява много, през нощта не излиза. Но когато човек иска нещо, и през работно време може да го направи /може би го е правил/. Правих му проблем за телефона - на вибрация, скрити чатове, без нотификации, проверяване сутрин като стане, вечер като се прибере. Сега и това не правя, опитвам се да не съм при него, за да не се дразня.
При последният ни разговор, се опитах да му обясня, че така не можем да живеем, като съквартиранти, че има нещо още в мен и искам да живеем нормално, да има нежност, интимност. Но при него имало наслоен негативизъм, не може да го промени, а само да го потиска и няма нищо против да си живеем така, както живеели много други "семейства".
Бях при психолог, който ме посъветва, да дам време, но ако нещата не се променят, да се разведа.
Не искам да се развеждам заради самия развод, делене на имущество, багажи и няма къде да отида.
В същото време няма какво да си кажем, усеща се напрежение. Готвим си, делим си разходите, оправяме си дома. Не се държи лошо с мен, но няма и вниманието като към жена, все едно е със сестра си.
Объркана съм, защото:
1. Не мога да го разбера, не му вярвам на думите, на действията. Колко искрено е всичко? Казва ми, че няма нещо против мен, уважава ме като човек, но не ми казва и че ме обича? Казва, че ако се разделим, той няма да бъде с друга жена, но не настоява и да бъде с мен? Когато се държи нормално, лъже ли ме, само да не се разделим, защото няма има къде да спи и да яде? Когато не ми показва чувства, наистина ли няма или от инат и его го прави?
2. Не мога да разбера и контролим себе си. Не ми е давал всичко, от което имам нужда като мъж. Нарани ме с желанието си към друга жена. В скандалите се е държал грубо, обиждал ме е, упреквал ме е. И въпреки вскичко не искам да се разделяме. Искам да си бъдем заедно, както толково дълго време сме били. Липсва ми да се държа лигаво, да има нежност, да усещам желание в него. Това навик ли е? Любов ли е?
3. Искам да стана неутрална към него. Да не ме интересува какво прави, с кой е и т.н. Но не мога. Дразня се от малки неща, които знам, че ги е правил за мен, а сега ги прави като отива на работа /може би за колежката/. Дразня се като виждам как си гледа телефона /може да му е писала/. А може и всичко и да не е така, но аз всичко свързвам с нея. Тормози ме и това, че не знам какво наистина се случва с връзката му - ако е прекъснал, може би се е осъзнал, ако не е - пак съм лъгана, аз страдам, а той се забавлява.
Искам да остана с него, сякаш ми се иска да вярвам, че ще се осъзнае, че ще се обърне към мен, ще свърши всичко с онази жена, но ... не виждам в него желание за това. Тайно се надявам, но заблуждавам ли се? /Аз съм доста по-добре от него - визуално, интелектуално и финансово, не завися от него - не е от тези причини да искам да сме заедно./
Искам да имам мир в душата си, да не го мисля всичко това, да го оставя във времето. За няколко дни се отърсвам и после пак нахлува всичко. Дава ми грешни сигнали, веднъж така, веднъж иначе. А може и аз да ги тълкувам грешно. В момента, той е психически нестабилен, объркан, както лично, така и служебно.
Сега не ми е изгодно да се развеждаме, може би след няколко месеца /чисто финансово/.
Дайте ми съвети как да спра да го мисля всичко, как да се оставя на течението докато взема окончателно решение?
Стана много дълго, но имах нужда да споделя!
? 