Как да продължа със съпруга ми?

  • 12 386
  • 220
  •   1
Отговори
# 180
  • Out of the Mix
  • Мнения: 3 068
Защо изобщо трябва да живееш с някой, само колкото да се каже, че имаш мъж у дома? Особено на по-зряла възраст и при налични големи деца и опции за секс и забавления навън.
Колко пък да са тези опции? Опашки от мъже. Нека сме малко реалисти.
Някои живеят в отворени връзки, не им се нарушава мекото, изграденото с пот и труд 10-15-20 г. половин живот.
Аз също не го разбирам да се седи, но всеки си избира.
Но, ако се избере тази опция, винаги би се имало едно наум, че не си "сам", психически си обременен, дори и емоционално и това пречи на потенциалния ти партньор, който можеш да срещнеш, с който ако поискате връзка, "съквартирантът" трябва да изчезне. Може би много жени това чакат - да срещнат и "съберат сили, смелост". Други зависими от имота, покрива, или не им се занимава с години дела и делене, разделяне, също не правят крачки.

Иначе "опции" винаги има, стига да си на такава вълна, да се огледаш, и с правилното повдение, няма да "си на сухо". Много от потенциалните не ги и забелязваме в ежедневието, дори тези, които са най-намусени, "надути", най-много им се иска и ги сърби. Външният вид също е фактор, както и умението в общуването и излъчването.

# 181
  • София
  • Мнения: 45 562
По мои наблюдения /и май не само мои/ жените си тръгваме повече.

# 182
  • Мнения: 5 784
Ами явно не всеки има смелостта като декларираната тук от потребителките.
Достатъчно теми има в този раздел на жени, които си живеят с "изневерилият" съпруг.
Значи може и с него и без него. Светът е шарен.
И на Стефан Данаилов жена му живя с него до края и на Сърчаджиев също. Не са се развели или отделили и то при положение, че всички знаеха за техните изневери, че и деца имаха.

# 183
  • Мнения: 1 364
Аз пак ще попитам, че тоя въпрос все се заобикаля. Какво правят тези двойки, когато единият изпадне в нужда? Нали за любов, за приятелство все казваме - отношенията се изпитват в трудни моменти. То докато сме здрави, имаме пари и всичко ни е наред, всякак ще си уредим живота. Но хора на по 50+ все трябва да се сещат, че наближават и други  варианти и сценарии. Ето това не мога да си представя, другото ясно.
Да кажем, че имам и аз такъв "съкварирант". Хубаво, разминаваме се из къщата с любезни усмивки, ходим си по гаджета и т.н., но в една прекрасна сутрин го намирам в кухнята, покосен от инсулт. Сега че ще извикам 112, ще остана с него, ясно - хора сме. Но стои човекът две седмици в болница и го изписват половин зеленчук, я парализииран, я онемял, я без акъла си, а може и всичкото накуп. Предстоят месеци и години рехабилиации, грижи, бърсане, мазане, хранене с лъжичка. Е, кой това ще го прави? Някой 90-годишен родител, ако случайно е останал жив? Колежката, дето са си палили фитилите преди някоя и друга година? На общите деца да го метнем, какво? Или тогава изведнъж се сещаме, че с този човек не сме двойка от 15 години, имаме отделни рафтове в хладилника и т.н., та по-добре сега, разбираш ли, да седнем с делбите и разправиите, понеже не сме го направили навреме.
Ако се визират някакви богаташи с обезпечени животи, да се съглася, всъщност много от тях така и живеят, но там е друг свят. В нашата беге действителност тия изкълчени отношения са си чиста рецепта за проблеми.
Е какво ще стане ако ти си зеленчука?
В живота никога не се знае

# 184
  • София
  • Мнения: 19 355
RoninBG, имаше коментар, че мъже за секс се намират. И да, така е. Все ще намери мъж за секс и може да е повече (сексът) от мъж, който не може да я понася. Ако не, сама е по-добра опция от живот във взаимна неприязън.

# 185
  • Мнения: 2 788
Адмирации за авторката, че удържа фронта и не се подвежда на всякакви праволинейни дето “мъжът мии никога, ама никога не би го направил”, друга дето”аз на момента се разведох”, иначе с години търпи и стига до болници от нервни кризи, или тук там се промъква протяжна мъка от години тегоби🤣 ама иначе всички на раз го направили. Хайде моля, форума помни, прегледайте си историите.
Точно.
Авторката писа многократно, че не е готова да остане сама по различни причини, включително материална и финансова. Честолюбието, гордостта и обидата не плащат наеми и сметки, нито такси по развода.
Ако може да си овладее ревността, която изпитва (нейното не е любов вече, след всичко преживяно) и да си наложи отвращение и безразличие към съпруга си, ще продължи живота си по-лесно.
Не е нужно да го обслужва, да му готви и сервира, да пере и да чисти. Пълен игнор, сутрин кафе и закуска сама, вечер след работа забавления с приятели по заведения, курсове, фитнес, танци, книги, телевизия, хобита...

# 186
  • Мнения: 2 640
Живот в безразличие и отвращение, звучи като рецепта за някоя чудна болест, защото рано или късно всичко избива на физическо ниво.

# 187
  • София
  • Мнения: 19 355
Таксата за развод по взаимно съгласие и без адвокат е двуцифрено число. Сметките са по-малки, когато ги прави 1 човек. Достойнството и себеуважението са единствени обаче. Който няма такива, наляга парцали и трае, че "какво ще кажат хората". Ама добре е в подобни теми в началото да се пише, че са само оплаквачески.
И да чака доброто отношение да се върне с магия.
Представям си такъв живот следващите 30-40 години, че да казва после, че е вдовица, а не разведена. Ама дано да е перде, защото повечето жени в подобна ситуация се поболяват.

# 188
  • Мнения: 24 986
Психическото здраве е най-важно. От там тръгват основно и болестите на тялото впоследствие.
Много хора се натискат и цял живот живеят в унижение, потиснати и недоволни/неудовлетворени, водейки се от измислени принципи за морал и какво трябва или не трябва.
Дори и да живеят известно време заедно с този господин, постепенно ще се натрупва ненавист към него, ако той я подминава като пътен знак и вижда в нея единствено съквартирант. Не заради друго, а защото тя вече е имала любовни отношения с него и продължава да има очаквания в тази посока. И това ще я съсипва и бавно и сигурно. Да я отхвърлят като жена.
А той може да си мени мнението и нагласите, както му дойде. Кеф му днес с другата, кеф му утре да реши да "разнообрази" с жена си. Ако тя е доволна на трохи и подаяния, ок.

# 189
  • Мнения: 2 788
След като си стъпи на краката може да си позволи всичко. Сега тя каза, че не може колкото и да ѝ сипвате сол в раната.
Разходите за развод не са двуцифрено число. Той няма да се съгласи на развод по взаимно съгласие, освен ако не е луд.

# 190
  • Мнения: 13 625
Fever Ray, авторката има нужда от време. Убедена съм, че тази тема тук я е извадила една крачка напред, но не я е принесла до финала на  отношенията.
От психологическа гледна точка трябва да се случат някой неща, за да може човек да приключи успешно една връзка - включително да мине през отрицанието, идеализирането, борбата за запазване на статукството и ако успее да се пребори с ЕГОТО ще е свободна. Защото точно Егото се вкопчва и не иска да приеме краят на брака. То е това, което ни кара да седим и мърморим, да се дракаме, дебнем и т.н. Любовта отлита почти моментално щом разберем, че обичат друга.
Когато авторката успее сама да си каже без особени емоции "Да, той се отказа от мен - не ме обича вече! Случва се! Това е живота! Няма какво да направя повече по въпроса. Животът продължава! Време е да поема напред!" т.е. когато ситуацията вече е надживяна  и емоциите са прегорели то тя ще е свободна и ще предприеме своите ходове.
До този етап ни мъж ще срещне, ни срещи ще има, ни ще се забавлява, ни ще и спокойно - а ще е едно непрестанно гризене и то от егото. Живот в обида!

# 191
  • Мнения: 24 986
Много се драматизира. То не се знае той колко обича другата. Може и да е просто увлечение.

# 192
  • София
  • Мнения: 19 355
Дорис, дано да си права.

FB..., таксата е 25 лв при взаимно съгласие, 50 лв по исков ред.

# 193
  • Мнения: 2 788
А таксата на адвоката? 20лв?
Мъжът ѝ ще каже "който иска да се развежда, успех, аз съм си ОК", няма взаимно съгласие.

# 194
  • Мнения: 7 856
Скрит текст:
Аз пак ще попитам, че тоя въпрос все се заобикаля. Какво правят тези двойки, когато единият изпадне в нужда? Нали за любов, за приятелство все казваме - отношенията се изпитват в трудни моменти. То докато сме здрави, имаме пари и всичко ни е наред, всякак ще си уредим живота. Но хора на по 50+ все трябва да се сещат, че наближават и други  варианти и сценарии. Ето това не мога да си представя, другото ясно.
Да кажем, че имам и аз такъв "съкварирант". Хубаво, разминаваме се из къщата с любезни усмивки, ходим си по гаджета и т.н., но в една прекрасна сутрин го намирам в кухнята, покосен от инсулт. Сега че ще извикам 112, ще остана с него, ясно - хора сме. Но стои човекът две седмици в болница и го изписват половин зеленчук, я парализииран, я онемял, я без акъла си, а може и всичкото накуп. Предстоят месеци и години рехабилиации, грижи, бърсане, мазане, хранене с лъжичка. Е, кой това ще го прави? Някой 90-годишен родител, ако случайно е останал жив? Колежката, дето са си палили фитилите преди някоя и друга година? На общите деца да го метнем, какво? Или тогава изведнъж се сещаме, че с този човек не сме двойка от 15 години, имаме отделни рафтове в хладилника и т.н., та по-добре сега, разбираш ли, да седнем с делбите и разправиите, понеже не сме го направили навреме.
Ако се визират някакви богаташи с обезпечени животи, да се съглася, всъщност много от тях така и живеят, но там е друг свят. В нашата беге действителност тия изкълчени отношения са си чиста рецепта за проблеми.
Е какво ще стане ако ти си зеленчука?
В живота никога не се знае
Ти мислиш ли, че този господин ще се грижи за нея и ще я къпе, принася и сменя памперси за възрастни? Та той е абдикирал заради една къса пола в офиса. Ей сега ще се хване да я гледа в сериозна болест. Друг път.

Общи условия

Активация на акаунт