Бременна и сама

Именно. Последните години преживях доста по-тежки неща. Това да съм оставена бременна беше бонус, капак, не знам. Но самосъжалението за всичко в миналото не е вариант в случая.

По тази логика ако броим наличност на ръце, крака, гениталии... няма да спрем да правим аборт при "всяка нова" реколта при жената - и този "микроскопичен организъм" ще го отчитаме точно като плесента в банята...

Помисли си още максимум 2 седмици. В толкова ранна седмица, никакъв проблем, всичко ще мине и замине.
Ти в момента живееш с илюзията, че с бащата ще се получат нещата. Така както го описваш, няма да стане. Показал ти е най-искрено безотговорното си отношение към теб, а ти продължаваш да имаш очаквания. Даже е много добре, че не те е мотал, ами направо те е отрязал. Поне имаш шанс да вземеш решение за бебето навреме. Има случаи, в които принцът си бие шута, когато бременността е напреднала и няма накъде....

Видях поста по-нагоре, че се развиваш предимно в академичните среди.
С последния ЗРАСРБ въведоха едни кофти времеви ограничения. Ако правиш докторантура хубаво си разчети времето. От друга страна от септември вдигнаха заплатите и ако заемаш академична длъжност ще ти е една идея по-спокойно. Служителите във ВУЗ - овете могат да ползват и общежитие за преподаватели.
Силно се надявам "принцът" да не е някой хабилитиран колега, от който зависиш по някакъв начин служебно.

На мен ми е много интересно как така случайно се правят деца, след като не се желани и планирани от отсрещната страна. Вие полова култура нямате ли?

Как решихте, че не са били планирани, като именно обратното съм написала? Не мога да коментирам желанието му, след като се видя, че днес го има, утре - не.

Вие как го чувствате? Накъде клонят везните за вас? Усещате ли себе си като самодостатъчен и щастлив човек?

Физически може и да минава лесно един аборт, но психически е съвсем различно и зависи много от нагласата на правещия го. В случая не знам колко е уместно да се прехвърля личния опит върху авторката, защото нейното изживяване може да е съвсем различно и няма после съфорумките да й държат ръката.

Мило момиче, виждаш крайните емоции в постовете. Какво значи това, че трябва да вземеш ВАЖНО решние.
И нито едно решение не е нито 100 % вярно, нито 100 % грешно. Защото не знаеш какво ще стане в бъдеще.

Поговори на 4 очи с жени, които са минали по този път (ако имаш такива познати).
По мои наблюдения, жените съжаляват ако махнат детето и после нямат друго (не срещнат човека си, не могат да имат дете от друг мъж ...).
Не познавам жени, които са правили аборт и после имат деца. Това съвсем не значи, че няма такива жени. А че те не говорят за абортите си. Намерили са щастие и забравят този епизод.
Жените, които сами отглеждат деца също не съжаляват, точно обратното радват се и са горди. Включвам всички - не само изоставени от осеменителя, но и родили от донор, разведени, осиновили сами дете.
Желая ти да направиш избор, за който да не съжаляваш.

Разбрахме вече, че група клетки не били бебе, хайде да преминем натам. Аз не знам с какви очи може някой с такова упорство да набива това на изплашен човек. Особено след като не го познава и не може да предвижда как би му повлияло такова решение.

Авторке,
спри да слушаш анонимни хора за съдбоносни решения в твоя живот. Тук, ако се зачетеш, във всяка тема ,,Да оставя ли детето?" едни и същи са за, едни и същи против винаги, така че си прави изводите. Какво ще се случи хипотетично - ще срещнеш принца на белия кон, като нямаш дете, и ще заживеете, като в приказка, или ще оставиш детето и ще ровиш по кофите, за да го изхраниш, а мъжете ще те заобикалят отдалече - ние не знаем. Както си го направиш ти. Живей в настоящето и се съсредоточи в твоите чувства и желания. След като искаш да го запазиш и отгледаш, как може да се случи това? И почваш! Чертаеш план и правиш каквото е нужно, за да го осъществиш. От това, което споделяш, че имаш - дом, подкрепа, образование, работа, самостоятелна си. Ми ти имаш всичко. Деца се гледат и в собствен имот, и под наем, и с ипотека. И в едностаен, и в палат. Само на улицата не се гледат. А ти няма да си на улицата. Вашите ще те приемат. Във форума е недопустимо да живееш с вашите, но след като те са съгласни, какво значение има външни хора как го възприемат? Това че ще живееш в техния апартамент, не означава, че цял живот ще е така или че е нещо лошо. Нама да си паразит, ще работиш, ще си гледаш детето и ще вършиш твоята част от домакинстването. Твоето задълженние е да осигуриш покрив над главата на бебето. На първо време ще е при баба му и дядо му. Дали ще се изнесете и кога, ще зависи от теб. Дали ще купиш имот или ще си под наем, също. Дали ще срещнеш мъж, пак от теб. Щом работиш, би трябвало да имаш стаж и осигурвки за майчинство - 2 години. След това ясла, градина, училище. Докато то е там, ти ще работиш и ще вадиш пари. Колко и как си е твоя работа. Ако не ти стигат парите, ще се преквалифицираш. Пълно е със самотни майки. Не са им взели децата социалните. Трябва ти покрив над главата и пари да ви издържаш. Както и желание, любов и вяра, че ще се справиш. А ти, три работи, образование, плащаш си наема сама - значи си способна и упорита. Има всякакви истории. Гледах една ютюбърка-гримьорка от Несебър - Daniella се пише. Бащата на бебето я зарязва бременна. В момента то е на 6 месеца и тя го захранва. Ами не мисля, че би го върнала и ще е по-щастлива, ако го беше убила, щото е зарязана. Да, забременяла си от безотговорен човек. Да, той няма да си изпълни бащинското задължение. Да, по-трудно е без единия родител. Но не означава, че е невъзможно! Гледай на ситуацията все едно сте разведени. Аз жените, които са разведени, знам, че съжаляват за избора на баща или за развоя на връзката, не и за наличието на детето си. Обикновено им е най-хубавото нещо в живота.

Пожелавам ти да си силна!:heart:

А жената два пъти споделя, че иска да запази детето и търси подкрепа. Отвратително!

Авторката е емоционална в момента и картинката, която вижда е в краските на бушуващи хормони.

Никой вместо нея не може да реши. Явно е била наивна и е излъгана, че сексът без предпазни средства ако доведе до бременност, то тя ще е желана.

Явно онзи я е баламосвал, а като е дошло яйцето до … сега вече не иска и да чуе. Авторката трябва да е наясно, че този вече не участва в картинката. Каквото и решение да вземе трябва да е наясно, че е сама в това. Дали ще го роди, дали ще направи аборт - тя единствено ще носи отговорност за избора си, последиците също.

Като четох темата и аз се сетих за Даниела, следях я по-активно преди като качваше гримове. Жива и здрава да е, но и нейното е малко “кисело е гроздето” .

Коя е Даниела?

Една влогърка, която daydream споменава в поста си над моя. В подобна ситуация като авторката, самотна майка от раждането на детето. Занимава се с грим и я следях доста преди да забременее.

Явно искаш да си родиш.
Не разбирам целт ана темата ти.
Не си тъпа уж, академични среди, нам кво.
Подобни хора имат обикновено мнение. Поне за собствения си живот. На 27 си.
Като имаш сантимент и искаш детето – действаш. Има начини, има варианти,  трябва енергия, последователност, сила на характера в тази ситуация.
От друга страна абортът. Той не е нещо ужасяващо. Правила съм с пълна упойка. Нямам спомен. Събуждат ме след интервенцията. Седиш 1 час в стаята да се освестиш и те наблюдават. Няма болки. Ставаш, ходиш си. Ще имаш нещо като неразположение или тъпа болка няколко дни. И това е. Психологическата страна – зависи. Ако си взела сама и обмислен избор, няма да се терзаеш. Ако си лабилна и колеблива, не знаеш какво правиш, ще те натисне вина – ах, убих детенцето, убих живот.
Изборът е в твоите ръце. Помисли за себе си какво искаш и действай.