Мама и свекърва

Авторке, лигавиш се. Плачела всеки ден за майка си. Не си в яслата, голяма жена си.

Свекърва ти е баба на това бебе, колкото и майка ти. Не вярвам майка ти да се чувства прекрасно месец време да живее с вас и свекърите. Видяла е жената какво е положението, обърнала ти е внимание 3-4 дни и си е тръгнала.

Докато живеете със свекърите, няма как да сте напълно самостоятелни. Избързала си да родиш бебе на човек, който иска да живее като българи от старо време. Не си мислила когато е трябвало един ход напред. Сега ревеш. Защо?

Без значение къде живее, авторката не е емоционално пораснала, за да се отдели от полата на мама, да създаде собствено семейство и да бъде майка. Честно, как я виждате да се изнесат с младия татко и да заживеят самостоятелно? Още на втория ден ще ревне мама да се премести при тях да й помага. Хич не я навивайте да се изнася. Мъжът й ще работи, тя по цял ден у дома с бебето ще има да реве. Пък като почне и бебето да реве, направо не ми се мисли.
Ако е депресия, да се стягат да я пратят на психолог докато е време.
Ако е инфантилност, да вземе да порасне и да осъзнае, че сега тя е мама и това бебе на нея разчита.

Майката реве повече от бебето. 😁

Хайде да не й се караме много, че няма да пише повече в темата.
Просто авторката е прескочила един етап от живота си, най-хубавия, когато едно момиче се превръща в млада, образована и зряла, независима жена. И то с някакъв начален опит за живота.

Образование някакво е започнала, може би и завършила, или не, не си спомням, но сега изведнъж е като тръгване от началото. Не е свикнала да напуска семейството си, града си. Разстоянието е много голямо и трудно преодилимо - по-лесно се пътува от София до някоя европейска страна, отколкото от единия край на Бг до другия.

Аз бих й казала да помисли доколко е независима от другите, има ли някакъв занаят, диплом, може ли след майчинството да започне добре платена работа. Ако не,  докато трае майчинството, да се огледа, да проучи какво точно би могла да прави, някой курс ако е необходимо, преквалифиция или пък усъвършенстване в образованието, което има досега.

Свекървата може само да й е от помощ да осъществи нещо от горепосочените неща, затова не й е изгодно да се сблъсква със свекървата. Казвам нарочно изгодно, тоест от полза, преди й писах за възпитание и благодарност, сега й обръщам внимание на здравия разум.

Така умът й ще е зает и с друго, освен бебето, и след време, както и да се развият събитията, ще е придобила нов опит или знания, някой сертификат, каквото и да е. Ще решава дали да работи за заплата, дали ще й е по-добре в семейния бизнес и на каква позиция.

За майка си не е нуждо да реве, а да се организира за гостуване с мъжа и детето няколко пъти в годината, за празници, по време на отпуски. Така няма да се конкурират 2-те баби. А и може да остане седмица-две с бебето при майка си, мъжът й ще се върне щом има бизнес. Няма да се разруши семейството.

Това е нормално за семействата, гъвкавост се нарича. И да се спазят и уважат желанията и емоциите на всички.
Желая ти успех, авторке!

Още в предишната си тема авторката казва, че не може да приеме факта, че свекърите ще виждат и ще са до детето всеки ден, а не нейните родители. Ами, авторке, сама си го правиш да ти е криво. Настройваш се сама срещу свекърва си и от там отношенията ви се развалят, което съм убедена, че ще доведе до влошаване на отношенията между вас със съпруга ти, заради напрежението, което се създава. Ако не искаш помощ-не искаш помощ от никоя от двете, ако искаш-приемаш и от двете ( ако някоя не застрашава здравето и живота на детето естествено, в което се съмнявам, според предишната ти тема). Успех! Успокой се. Вече ТИ си майка. ВИЕ сти родители- задълженията си ги разпределяте помежду си. За Мама и свекърва…. има време.

Защо някой трябва да е до детето, освен родителите му? А и при съгласие да се живее при свекървата, то е логично, че тя ще вижда повече бебето.
Ей затова трябва да се живее отделно - да няма бакалски сметки.

Какви преквалификации или нови неща да изкарва? Тя си е отишла с образованието, с което иска да се развива, но освен частният бизнес, който са и обещали, явно друго там за нея няма. Съвети за курсове и преквалификации за мен са уместни за по-големите градове. В по-малките, ако се отвори едно апетитно работно място, докато изкараш курс, то друг се е вече намърдал. Няма търсене.

Ако съм мъж, щях да съм много тревожен и подтиснат, ако жена ми реве всеки ден за майка си.

Ами то периода е такъв, че който и да ще те дразни. С майка си си свикнала да я слушаш и за това смяташ, че с нея всичко е ок.
Замисли се какво точно те дразни и се самоанализирай нормални и с причина ли са реакциите ти.
И аз като родих всички ме дразнеха - как дишат, как ходят, що подсмръкват в рамките на километър около бебето. Свекърва ми се радваше на първото си внуче, а аз се дразнех че го гледа или носи. Въпреки, че осъзнавах, че нищо лошо не прави. И съвет да даде пак нищо лоше не е. Ама тогава не исках да чуя...

Нямам нерви да чета 4 стр и може някой да е писал, ако четеш все още:
ТАЗИ се е напъвала, родила, отгледала мъжа ти!
Не че ти дреме!
Вземи си иди във Варна, че незнам защо си се женила изобщо!!! Да те дундурка ТАЗИ дето те е теб родила!!!
Аман от недорасляци!!!

Ако авторката плаче всеки ден за майка си, значи е нещастна с настоящия си живот.  И не мисля, че е свързано с раждането, защото тя беше нещастна и в предната си тема. Какво прави съпругът й за да й помогне? На нейно място вероятно щях да си взема бебето и да се прибера във Варна.

Спомням си предишната тема на това момиче. Сви ми се сърцето като я прочетох и противно на повечето нападателни мнения, аз й съчувствам и я разбирам.
Не бих я определила чак като лигава, просто не си е намерила мястото и не е щастлива от създаденото положение.За мен това е типично градско момиче, което е попаднало в малко ...селска среда, макар и в град като Петрич. Там няма познати, приятели, семейството й е далече, нищо, че е в България, явно мъжът й е зает по цял ден с работа в семейния бизнес и тя просто откача от липсата на каквото и да е разумно нещо, за което да се захване и се е заловила инстинктивно за идеята, че й липсва майка й. Всъщност липсва й целия й предишен живот, а в новия не открива нищо, което да я радва. Дори бебето.
Сигурно си дава сметка, че алабализмите за аграрна аптека в двора на къщата на свекарите едва ли ще има такъв успех, че да й създаде финансова независимост, а битът на работничка на полето в семейния бизнес, каквато е свекървата, доколкото разбрах от миналата тема, изобщо не се връзва с нейния живот. Няма да има занимание, значи няма да има и финансова независимост. Да, сбъркала е кардинално, не е премислила нещата ходове напред и сега е в капан.
Има ли измъкване?
Има, но....трябва да убеди съпруга си, че семейния бизнес и къщата в широкия дом на Гераците от Петрич не бива да става тяхно настояще, още по-малко бъдеще. Връщането в по-голям град с възможности като Варна, или избиране на София като алтернатива, ще им даде възможност да бъдат равностойни партньори, които си изкарват сами прехраната, независещи от старите.

Не знам дали ще успее...аз съм скептична, но трябва да опита. Защото иначе нещастието и празнотата ще стават само още по-плътни и убийствени. Особено когато детето порасне и тръгне на градина и училище.

Другия изход е посочен в горния пост, но не знам дали е опция за момичето. Поговори с родителите си, дете, поискай съвет и се подготви за труден разговор с мъжа си,  обясни му как се чувстваш. Да не се поболееш накрая...

Е как така попаднала? Тя не е отвлечена.
След като е решила да живее с този мъж е било ясно, че ще са в Петрич. Знаела го е и преди да забременее.
Това са решения на пълнолетен човек.
Ако толкова не може без мама, то е ясно. Да се прибира при мама.
Няма друго решение в този случай.

Всеки може да сгреши, когато е млад и влюбен. Това не означава, че трябва да тегли доживот. Винаги има възможност да промениш живота си към по- добро, ако си смел.

Наистина всеки (може да) сгреши, но като не си доволен от избора си, го променяш. Не го повтаряш, потретваш и да мрънкаш непрекъснато от решенията си. Авторката е избрала да се съгласи да живее в Петрич, авторката е избрала да се съгласи да живее с родителите му (защото може да живее там, но да не е с родителите му), авторката е избрала да забременее там, да роди там, да остане там... Всичко това са нейни избори и през цялото време мрънка от собствените си избори. Мамино синче в ж.р.

Абе, как жена над 20 г. ще реве всеки ден за мама и ще драматизира, че свекърва ѝ ще вижда бебето по-често от майка ѝ .... докато жевее в къщата на свекърва си. Абсурд някакъв. И не, никак не е виновна свекървата. Дори и за мъжа не съм убедена, че е виновен в случая.