Мама и свекърва

Авторката се е навряла в нещо, което е явно далеч от нейните порядки и разбирания. И аз оставам с впечатление да е градски човек, но явно и малко глезена. Чак да реве за майка си ежедневно ми идва в повече.

Не я заклеймявайте, че няма да е финансово независима никога. Човек в днешно време може да работи от дистанция, да развие бизнес с нещо и да го продава из цяла България, дори чужбина.

Моята психоложка е в Димитровград. Аз съм в София. Не е от липса на психолози на моя територия, избрала съм да работя с нея и не ме интересува ако ще да е и в някое село, стига да има интернет. Така че човек може да работи много неща ако излезе малко от рамките си. Сега е с бебе, не казвам да тръгне да работи утре, но да помисли за нови приятелства. Покрай младите майки ще завърже контакти, поне да не е самотна. Не вярвам да седи вкъщи по цял ден с бебето, майките излизат с количките.

Сигурна съм, че й липсва среда и това е основния проблем.

Проблемът й е, че ТЯ се чувства сама в тази среда. Човек може да се чувства сам, дори в стаятата да има 10 души.

Майката е връзката с предишния й живот. Аз не мисля, че е глезла. Просто е сбъркала от неопитност, повярвала е в един проект за живота, който още от началото е бил трудно осъществим.

За мъжа си никога не каза нещо конкретно. Възможно е и затова да изпитва липсата на майка си, и то още по време на бременността.
Тази спалня за 10 000 лв може да компенсира нещо, само предполагам. И проблематиката да се е явила после.

Кой не бърка в живота.
Забелязвате ли, че дори не пише в темата?

Гледам, че спалнята я използва като контрапункт на детската стая. На коментари, че е отишла в детската стая на мъжа си, коментира, че не е детска стая, а спалня за 10 000 лв. Звучи наивно и детински, а е най-малко на 25, щом е завършила и чак след това е заминала и забременяла. Не е дете.

Всеки прави грешки, но мисля, че всеки човек около 18г още знае и си представя как иска да му се стече животът.
Мъжът съжалявам в тази тема повече. Тя се е съгласила, отишла, забременяла (вероятно е имала време да реагира, да се разделят или да не бременее), а реве всеки ден като отвлечена и държана на сила. И да остане с него ще го подтиска с това, че не е щастлива, ако си тръгне ще му завлече детето в другия край на страната. А той вина няма за нищо. Не е и длъжен да ходи в по-голям град. Те са се разбрали, тя също го е искала, а сега ще е като извиване на ръце, защото има и дете в картинката.

Ние не знаем какво са се разбирали. Може плановете да са били други. Не го съжалявам ни най малко мъжа. Едва ли единственият проблем е местоживеенето.

Аз съжалявам свекървата, защото може би (може би!) не знае в какво състезание е натикана - кой по-по-най ще вижда бебето. Жената сигурно няма представа...
Иначе се е получило губене в превода още преди бебето. Вероятно е мъжът да се е наложил заради бизнеса и да е настоял за живот в Петрич, без да се съобрази с жена си. Възможно е да е от ония, които смятат, че като има къща, в която да живее, макар и с родителите, е лудост да се дават пари за наем/ново жилище. Може да е от патриархалния тип, който настоява сто поколения да са под един покрив.

И така да е, тя решава дали да се съгласи или не. Той има пълно право да иска такива неща. Тя има пълно право да откаже, ако желае.

Значи това с плаченето за мама /а то надали е само за нея/ е ужасно натоварващо за партньора. И ако авторката смята, че това е само неин проблем греши.
Племеника ми е горе долу в нейния възрастов диапазон и се раздели с много свястно момиче, след години съвместен живот именно защото прецени, че не може да живее така. Плач с дни мама като си тръгне. Плач, че мама я няма. Плач с дни, че мама казала едикакво си и се скарали. Плач с дни, че татко влязъл в болница. Плач с дни, че татко  излязъл от болница пък тя се била притеснила. Плач с дни, че са спорили! Това е ужасно! Разбирам, че не плаче насила, но е ужасно манипулативно и гадно за човека до теб.
Същото е и ако Той избухва за всичко! Еми няма как да живееш на тръни и постоянно да успокояваш, уверяваш, гушкаш ... просто това не са нормални отношения.

Та момиче, поотрезви се малко! Това поведение не е в твоя полза.
Ти си голяма жена! Майка вече. Съпруга и това, че си отишла и родила бебе не те прави бетонирана там - спокойно могат да те натирят. Вземи се в ръце. Помисли добре - това от хормоните покрай бебето ли е или е от психиката. Започни да работиш върху себе си. Посети такива групи онлайн, посещавай психолог, чети литература по въпроса.
В момента си токсична и то за всички - и за бебето си, за мъжа си, за свекърите, дори с това вкопчване за майка си. Това не е нормално! Ти си отделен и самостоятелен човек. Майка ти е в държавата - можеш да я виждаш често, да си звъните, говорите на вайбър. Какви са тези ревове и за какво? Какво искаш - да си малкото мамино момиченце, което се прибира при мама с кукла? До кога? Майка ти има ли нужда да те гледа разведена, да търчи да ти помага и ти да ревеш, че мъжа ти те е зарязал.
Да, попоскарвам ти се, но дано не реагираш отхвърлящо, а да се осъзнаеш. Разбирам, че така е чувстваш, но почвай да работиш по това. Разбери защо не искаш да порастнеш, разбери защо не искаш да се пуснеш от майка си, разбери защо не приемаш мъжа си и детето за СВОЕТО СЕМЕЙСТВО, а си все още детето на мама.

Коментартът, че тя страда не за мама, а за предишния си живот е доста адекватен.
Но е и 100% истина, че изборите са си наши, и да всеки може да се обърка, реалността да се окаже различна, да е изманипулирана също. Въпросът е КАКВО ПРАВИ след това. Защото всички наши решения и действия са нашия живот. В крайна сметка, ако не те удовлетворява животът ти какъвто е в момента търсиш и намираш начин да го промениш. Разбира се в допустимото. И аз не се кефя на 100%че бачкам за под 1500 лева, но пък си обожавам работата. Моя позната напусна същата тая работа, сега работи за повече пари, ама пък в другия край на София и излиза в 07:00 и се прибира в 21:00ч. Щом ѝ е по-добре, - ок. Аз пък до петък имах 4 работи, сега оставам с 3 и съм по-добре. Та, избори постоянно се правят и променяш или не живота си. Като не е знаела, че ще се чувства така, да го изговори с мъжа си, да потърсят решения, ако не - да хваща влака/автобуса и да се прибира във Варна. Хвана ме за гърлото, че дори детето ѝ не я радва, което е потресаващо и много зле. За нея, за бебенцето, за всички. Дори бих я подкрепила да го остави, докато се осафери.

Раждането на дете трябва да бъде щастлив момент за семейството. А не повод за скандали и раздори.
Не си дърво, можеш да се преместиш 600 км при майка си и панаирите да приключат. Какъв е смисъла на тази тема? След като щастието ти е другаде, а не в дома, в който живееш, ами напусни го. Успех

Е, защо само тя с бебето да се премести? Може и майка ѝ да отиде да живее в Петрич, тъкмо ще си вижда всеки ден дъщерята и внучето.
И всички заживели щастливо...

С новородено, предполагам се подразбира, че бебето си е с нея, където и да е. Вече тя е майката и някой за нея плаче, нищо че не го разбира още.

Чакайте в тази картинка не е амо авторката!
- Има мъж/баща - той как ще си вижда детето.
- Защо смятате, че майка и е готова да и се стовари разведената и дъщеря с БЕБЕ? Кой иска подобно нещо? До кога ще обгрижва дъщеричката си, която вече е станала и майка? Тя също има право на живот, а не тепърва пак да става споделен родител - защото като ти се тупне у дома щерката с детето вече не си просто баба!
- Свекърите също са хора!

Защо я подстрекавате да се връща, да се лиши от нормален живот /детето също/ след като ще се върне с проблема си - инфантилното желание да не желае да е голям и самостоятелен човек?

Това е поредна тема на авторката. За мен е въпрос на време да си събере багажа, дали сега, дали след някоя и друга година, През това ще е все нещастна и ядосана, я  на свекървата, я на някой друг. Има хора, които все не знаят какво да правят и да са щастливи. В миналата тема много съвети и се дадоха, а тя все си знае, че страда за мама.

От цялата работа само не ми стана ясно как човек с бебе на 1 седмица намира време да се оплаква по форумите. Да предположим, че е била 3-4 денонощия в родилното, значи едва от дни е отново в дома на свекърите. Майка и кога сколаса да дойде, пък да стои, че и да се напрегне, че да си тръгне... Аз месец и половина не знаех на кой свят се намирам.