С времето и възрастта, с житейския опит, сложих не само граници, но и издигнах високи стени.
- Публикувана: 16 дек. 2024, 05:19 ч.
- Последно мнение: 4 ян. 2025, 01:15 ч.
За прословутите граници в отношенията ни с хората
Много приказки, много! Кажи го с прости думи - дразнят ме хората, но проблемът е в мен 
Аз лично допускам да минават граници, но после ластикът ги шибва, оттам - откъдето сами са си го разпънали. Не било готино, но не ми го казват, срамуват се в ъгъла. Какво да се прави, всеки сам си преценя.
Аз лично допускам да минават граници, но после ластикът ги шибва, оттам - откъдето сами са си го разпънали. Не било готино, но не ми го казват, срамуват се в ъгъла. Какво да се прави, всеки сам си преценя.
Аз се научих по трудния начиндаси поставям граници. Видях какво е ако неси ги поставяш. И хич не ми хареса. Затова си ги поставям и грам не ми пука кой кво си бил помислил. Аз не съм кошче за душевни отпадъци. Аз съм личност, единствената, която имамв тоя живот и ще си я браня, с каквото мога. Simple as that.
В мен е, нали затова пускам темата, Дрънче. Дишай 
Интересно ми бе да прочета, най- много ми импонира мнението на Базила. Аз нямам проблем да се озъбя, имам проблем да защитя граници спокойно и с благ тон, а нали казват, че това са реално добре поставените граници, в които няма комплекс.
И понеже не искам да съм рязка и груба, понякога си замълчавам. Но може би така е по- добре от нищо. Мисля, че кроткото отстояване говори за баланс, а в озъбването има подтекст "как смееш..", което е фокус върху другия, а не върху себе си.
Интересно ми бе да прочета, най- много ми импонира мнението на Базила. Аз нямам проблем да се озъбя, имам проблем да защитя граници спокойно и с благ тон, а нали казват, че това са реално добре поставените граници, в които няма комплекс.
И понеже не искам да съм рязка и груба, понякога си замълчавам. Но може би така е по- добре от нищо. Мисля, че кроткото отстояване говори за баланс, а в озъбването има подтекст "как смееш..", което е фокус върху другия, а не върху себе си.
В мен е, нали затова пускам темата, Дрънче. Дишай
Интересно ми бе да прочета, най- много ми импонира мнението на Базила. Аз нямам проблем да се озъбя, имам проблем да защитя граници спокойно и с благ тон, а нали казват, че това са реално добре поставените граници, в които няма комплекс.
И понеже не искам да съм рязка и груба, понякога си замълчавам. Но може би така е по- добре от нищо. Мисля, че кроткото отстояване говори за баланс, а в озъбването има подтекст "как смееш..", което е фокус върху другия, а не върху себе си.
Интересно ми бе да прочета, най- много ми импонира мнението на Базила. Аз нямам проблем да се озъбя, имам проблем да защитя граници спокойно и с благ тон, а нали казват, че това са реално добре поставените граници, в които няма комплекс.
И понеже не искам да съм рязка и груба, понякога си замълчавам. Но може би така е по- добре от нищо. Мисля, че кроткото отстояване говори за баланс, а в озъбването има подтекст "как смееш..", което е фокус върху другия, а не върху себе си.
Принципът на ластика и при мен важи при даването на толеранс. Давам широк диапазон на границите. И като се стигне до крайно опъване на ластика, резонно той се връща. Преди това съм дала достатъчно време и пространство.
И, да, някои хора не разбират нито от игнор, нито от подминаване. Сега, ако е някой, който само това чака – да му подадеш и да си отвори устата и се затръшка като жертва, тогава го оставяш да се тръшка и игнорираш. С такива нищо друго не помага.
Но, ако е сравнително нормален човек, ще разбере от рязък тон и проявеното нахалство/арогантност/минаване на граници.
И, да, някои хора не разбират нито от игнор, нито от подминаване. Сега, ако е някой, който само това чака – да му подадеш и да си отвори устата и се затръшка като жертва, тогава го оставяш да се тръшка и игнорираш. С такива нищо друго не помага.
Но, ако е сравнително нормален човек, ще разбере от рязък тон и проявеното нахалство/арогантност/минаване на граници.
Много съм търпелива щом мълчах 4 месеца на колежката , която от 9 - 7 часа ми се разхождаше дори когато идват клиенти или работя .. Много търпелив човек съм ще стискам зъби , ще се ядосвам , но ще търпя , докато не прелее чашата . Тогава казвам , каквото имам и спирам да говоря с този човек . Много бързо поставям стени около себе си и трудно ги свалям .
С времето и възрастта, с житейския опит, сложих не само граници, но и издигнах високи стени.
намирам го за крайно-за себе си
не го харесвам
но колкото и да е цинично - не виждам много добро у хората
предпочитам , вече, да си завоюват доверието, вместо да си вдигам нервите, и да моря мишци за издигане на прегради, в последствие
на принципа съм- не показвай всичко, каквото знаеш и можеш
както в положителен, така и в “отрицателен“/ в смисъла на темата- способността да си отстояваш границите/ план
условно разбира се, слагам отрицателен знак, защото самото поставяне и отстояване на граници, носи много негативи за околните, в моя случай
не знам да действам меко
бих искала да мога, но досега съм го докарала до игнориране, докато не ме настъпят по мазола...
Ами аз съм си борсук, чепата , крива, не си оставям магарето в калта. С една дума - дзвер!
Само давам вид на мила, усмихната и бъбрива. Съученик на сина ми, му казал че съм страшна. Мога да бъда страшно готина, но ако някой ме настъпи по кутрето, наистина ставам страшна. И цедка на езика нямам. Ей, така, около мен има много пространство, а хората с които контактувам са малко и калени с лошотията ми
Само давам вид на мила, усмихната и бъбрива. Съученик на сина ми, му казал че съм страшна. Мога да бъда страшно готина, но ако някой ме настъпи по кутрето, наистина ставам страшна. И цедка на езика нямам. Ей, така, около мен има много пространство, а хората с които контактувам са малко и калени с лошотията ми
Аз май съм от тези, дето в първия си пост казваш, че просто са си така 
Никога дори не съм разбирала как хората имат проблеми с границите, до такава степен това ми е чуждо. И всъщност, никога не се зъбя, границите си ги пазя с усмивка, обикновено се шегувам с хората, които нещо се опитват да ги прекрачат, досега винаги е работело.
Преди години работех в една фирма, бяхме десет човека на кръст, едно голямо семейство, в което всеки си споделяше всичко и така си бяха свикнали. Излизам в обедната почивка - Моски, къде отиваш? Отговарях им (аз тогава омъжена и с деца), че имам едно старо гадже и сме си чукнали среща. Повече не питаха. Но дори и да попитат отново няма ли да им кажа, аз нямам проблем с това да им кажа Не. Не се сърдя, не се ядосвам, не ме дразнят. Хората са любопитни и обичат да си врат носовете, да прекрачват границата и т.н. Приела съм, че са такива и просто ги игнорирам. Аз съм супер търпелива, някой може да поиска от мен нещо 100 пъти и аз 100 пъти мило, с усмивка и с някой майтап да му откажа. Знам, че изцяло от мен зависи и е акт на свободна воля да кажа или да не кажа, да направя или да не направя нещо.
Никога дори не съм разбирала как хората имат проблеми с границите, до такава степен това ми е чуждо. И всъщност, никога не се зъбя, границите си ги пазя с усмивка, обикновено се шегувам с хората, които нещо се опитват да ги прекрачат, досега винаги е работело.
Преди години работех в една фирма, бяхме десет човека на кръст, едно голямо семейство, в което всеки си споделяше всичко и така си бяха свикнали. Излизам в обедната почивка - Моски, къде отиваш? Отговарях им (аз тогава омъжена и с деца), че имам едно старо гадже и сме си чукнали среща. Повече не питаха. Но дори и да попитат отново няма ли да им кажа, аз нямам проблем с това да им кажа Не. Не се сърдя, не се ядосвам, не ме дразнят. Хората са любопитни и обичат да си врат носовете, да прекрачват границата и т.н. Приела съм, че са такива и просто ги игнорирам. Аз съм супер търпелива, някой може да поиска от мен нещо 100 пъти и аз 100 пъти мило, с усмивка и с някой майтап да му откажа. Знам, че изцяло от мен зависи и е акт на свободна воля да кажа или да не кажа, да направя или да не направя нещо.
Аз изчетох всичко, което намерих за лични граници, видеа, текст и т.н. и не е въпрос т да се изграждат "бетонни стени", а да се поставят граници с любов. И първият проблем е винаги в нас, защо допускаме, защо някой си позволява да се държи така, да говори, да минава границата с обида. И за мен стигнах до извода, че първо е важно да държим по-голяма дистанция, защото така е здравословно, да не даваме информация и да не се обясняваме. Любезност, добронамереност, но съхранение на нас самите, не е нужна грубост, повишаване на тон, "рязане през кръста" някой беше написал, има ли здравословна дистанция, не се стига до ескалации.