За прословутите граници в отношенията ни с хората

Ситуацията на крр изглежда като да е искала да приключи отношенията. Ако ми се обади приятелка така да ми отмени уговорка, аз сама няма да искам повече да се виждаме. Може би на крр й е по-лесно така да я отреже, за да се обиди и да не се натоварват взаимно повече. Даже не е трябвало да приема поканата. Тоест като знае, че излиза с натоварващ човек, още от началото защо си го причиняваш?

Според мен въобще не бива да общуваме с подобни “приятели”. Какви приятели сме ако само се натоварваме? Аз минах през много в последните две години. Хората се отсяват с времето. Обожавам си приятелите и сигурно им е било трудно да ме виждат все в проблеми, но слънцето изгрява след буря. Ако постоянно някой е драматичен, кисел, вечно с индийския сериал и държи другите да го слушат.. ми хич няма да му откликвам на поканите за срещи. Нормално е да се разминеш с някого във времето.

Имах приятелка от училище си бяхме близки, после в уни, но с времето без да се караме просто се отдалечихме. А сме почти съседки.. ми нормални неща са. Нито е лоша, нито нещо ми е направила. Просто вече не сме на една честота и толкова.

Хечи, да и това го има. Просто с годините вече спря да ми е важна и наистина се разминахме, но явно от сантименталност още си правя понякога уговорки с нея. Но като цяло, винаги ме нятоварва, защото винаги е в някакъв филм, изнервена и другите са виновни за нещо. Не харесвам такива хора и нямам енергия вече за тях.
Но от мненията, които прочетох в темата - всичко наистина е много индивидуално, относно подходът "как ще поставя граници". Зависи от характер на поставящия граници, предисторията с човека, на когото трябва да бъдат поставени и т.н. Аз лично не обичам да се обяснявам пред хора, които не са ми важни и да дам обяснение защо съм постъпила еди как си, ме натоварва/губи ми времето. Съответно или ще кяжа директно - ве искам, не ме занимавай, или ще стана и изльзя от разговора, но нямя да се обяснявам защо. Така реших и това е. I said what I said, I did what I did. Ако искаш контактувай с мен, ако не - така или иначе ми е все едно. Затова трябва да сме гъвкави и понякога пък да "падаме на нивото" на този, на който трябва да поставим граници, ако не разбира от дума по възпитан начин, т.е. да викнем/креснем и т.н. С някои хора не става по друг начин. На мен понякога все още ми става гузно сега дали не бях много рязка, как ли се почувства човекът и т.н., обаче в крайна сметка след това се сещам, че този човек изобщо не го интересува аз как се чувствам, нарушавайки границите ми/натоварвайки ме с интриги, проблеми и там каквото и да е и аз просто съм защитила личното си пространство.
Но пак казвам - споменът за това колко е неприятно да се претоварен, извън баланс, да не можеш да спиш, да те боли глава и въобще да си в някакво кости състояние, защото някой е решил да си излее нещо върху теб и нежеланието да влизаш в такова състояние, дава огромна сила да си поставиш границата, дори и да си people pleaser по възпитание от родителите. В едни момент ти става по-важно като се прибереш вкъщи, да ти е едно спокойно, приятно, уютно, да си завършиш добре деня и за нищо на света не би го заменил за алтернативата заради друг човек да не се случи това. Под друг човек имам предвид някой, който не ти е важен. Вече за важните за теб хора, нещата стоят по друг начин, но с тях, щом са ти останали важни, си знаете границите и ги уважавате. Но и някой от тях да ги наруши, можеш да направиш компромис, защото този човек ти е близък.

...амии, и за близките трябва да има лимит
веднъж стомна за вода, втори път...накрая се свършва с компромиса

единствено за  несамостоятелни  възрастни и умствено болни, трябва да имаме безкраен компромис

За близките границите се градят още от много рано. Там нещата стоят по друг начин. Хайде, с родителите осъзнаваме, че нямаме граници в по-късен етап. Но започваш да работиш и малко по малко става. Няма как да не стане - роднини сте.
С децата се поставят още от новородени. Трябва да знае какво кога може и кога не и че не се поддаваш на манипулации.
С партньора също от началото се поставят граници. Ако нещо има проблем - с разговор се коригира.

За всички останали, поне при мен е - няма да си наруша баланса заради теб, не ме кефи поведението ти днес - чао. Защо чао? Така реших, точка. Ако искаш го приемай, ако не искаш - добре. И без това си ми фон в ежедневието, имам си достатъчно важни за мен хора.
Така с годините започнах да разсъждавам и не съм била по-щастлива, спокойна и в мир със себе.си

С роднини най-често съм отстоявала граници, точно защото си мислят, че като са ти роднини или близки, всичко можеш да изтърпиш. С някои се напасваме успешно, други приемат доста негативно поставянето на граници, особено, ако са контролиращи личности.
Оставям ги да им отлежи идеята, след ясен разговор защо ми тежи комуникацията с тях, и ако проявят желание за промяна съм насреща, дотогава спазвам единствено повърхностна комуникация от елементарна култура, когато се засечем.

Ей, сетих се за едни съседи в Гърция. Тъй като помагаха при покупката на къщата, срещу съответното заплащане, после с други услуги, пак срещу заплащане, мъжът беше решил, че може да ни се меси в живота. Като например колко дни да седим на вилата, а по-късно и още по-рязко навлизане в семейния живот, като се е стигало до много неприятни конфликти и интриги.
Хич не ме понасяше, щото аз му удрях мълчалив игнор.
Пуу, добре че се отървах!

По същия начин съм и аз. Баба ми, от страна на баща ми е по същия начин. То не са драми - защо не ми звъниш, забрави ме и всякакъв тип манипулации, тип вменяване на вина. Като по-малка много се връзвах. Сега водя разговори, след което не комуникирам известно време (разбирай, не и се обаждам аз). В един момент тя се обажда и вече спазва граници. В някакъв момент пак може са се опита със старото поведение, но и казвам - Нали говорихме по темата. Тя казва - Да, добре и пак се обичаме

Няма да сервирам, ще те информирам, ако съм възпрепятствана или имам причина да не изляза с теб. Светът не се върти около вас и едва ли тропате с крак, когато ви пропадат срещи или ги преуговаряте. То ще излезе, че на човек никога нищо не трябва да му се случи, защото има среща с приятел.

Това е друго. Много ясно, че ако ти изникне ангажимент, ще се отложи. Не прочете ли?
Тя била размислила.

За мен поведението си е направо грубиянско, последвано от газлайтване, че някой е натоварващ или си мисли, че светът се върти около него.

Ако някой ми скрои такъв номер, другия път просто няма да отида на срещата
Само един вид ангажименти предполагат половин час преди уговорката да отложиш. Другото е тотално неуважение към другите и времето им.

За отмяна на срещи не бих развалила приятелство, но да усетя, че на човека насреща му е все тая дали ще се вижда с мен, и ги отлага защото не му е приятна компанията ми, а лицемерничи, да.

Аз разбрах ситуацията по друг начин. Приятелката се е обадила ни в клин ни в ръкав да си излее лошото настроение върху съфорумката. Вероятно и аз не бих имала желание за среща след това, но не ми се е случвало и не знам как бих реагирала.

Ако е мотла по природа и вечно закъснява, което кореспондира с неуважението на времето на другите, може затова да е било.

Айде сега - пасивна агресия. Много ви знаем отношенията какви са, щото. Тя черна, ти - бяла, разбира се.

Ако редовно закъснява наистина е друго, и мен това ме побърква. Имах приятелка, редовно в часа на срещата още се гримираше у тях. Тогава не ми пречеше много, но сега не бих издържала.

Защо въобще общуваш с такива хора? Няма сантименталности, няма такова "задължително" вечно приятелства, а и приятелството от деца е много различно в късна възраст, не бих я изтърпяла.