За прословутите граници в отношенията ни с хората

Аз преди не бях такава, но животът ме срещна с много меркантилни, прости, двулични и нагли хора. Налагаше се да се отстоявам. И полека лека…

сега...не знам как е в Бг, вече...аз 23 години съм в Португалия
тук са многословни, и подробни, и се обясняват, и ...ако не кажеш подробно ....си недружелюбен...
но, както казах, повече зли хора май, съм срещала, та ...парен - каша духа
и, като се замисля- някой по- рано, каза нещо за завистта...

Озъбването не е комплекс  според мен, въпрос и на темперамент е. И според зависи кой колко се е опитал да ти се качи на главата. А и моето впечатление е, че много хора не разбират с нормално и любезно казване и помолване.
Често трябва да получат същото, което правят те, за да разберат.
Вкъщи винаги са ми казвали да се поставя на мястото на отсрещния.  И аз наистина допреди десетина години автоматично все се поставях на мястото на другия. Вече не. И сина си не уча на това.
Понякога само с енергията и излъчването си поставяме граници.

Всичко започва от там да си най-важен за себе си. Нарушаването на границите означава липса на уважение към себе си. Защото, когато някой наруши границите ни, ние "угаждаме" на другия, за сметка на собствените си спокойствие и балансирана. Преди и аз го правех. Обаче сега годините единственото, което ме интересува, е това да съм спокойна и балансирана и няма шанс да си разваля баланса, за да угодя на друг. Изобщо не ми пука кой какво ще си помисли и как се е почувствал - застрашиш ли ми баланса, оправяй се. Давам пример от днес е една приятелка, която по принцип държи сметка на хората и като цяло е напрягащ човек. Бяхме се разбрали в 19 часа среща в центъра. В 18 часа ми звъни по телефона, да съм тръгвала, за да не стане така че да ме чака сама. Обаче с тон и пасивна агресия. Вероятно се беше изнервила от нещо и си го изкара на мен. Бързо сметнах, че ако изляза с нея, ще си прехвърли негативизма на мен и съответно на мен после ще ми е гадно цяла вечер, защото ме е натоварила. Няма как да стане това. Казах и че всъщност съм размислила и че няма да излизам и затворихме. После започна да пише някакви романи във вайбър как съм несериозна, само отворих съобщението, без да чета. Нямам намерение да се обяснявам на никой, нито дължа обяснение на никой за нищо. Преценила съм, че не искам да излизам с теб днес и точка. Това преди години нямаше шанс да стане, щях да тичам да отида преди нея там, да не ме чака и цяла вечер да я слушам как плюе по някой и после 2 дни да не мога да спя от прехвърлената негативна енергия върху мен. Сега абсурд.
Когато няколко пъти игнорираш исканията на хората за обяснение или ги отрежеш, когато ти поставят условия и се научават, че ако искат да имат контакт с теб, няма да си го позволяват. Ако не - прав им път. Аз си имам сестра и семейство, така че една, две приятелки по-малко, все тая хаха
А сега, когато съм майка пък, още повече не ме интересува кой какво си е помислил, как се е почувствал.и т.н. Най-важното ми е да съм балансирана, спокойна и щастлива за детето ми, за себе си и мъжа ми, от там нататък всеки да се оправя. Със сестра ми и мама отдавна си знаем границите и там проблеми няма, а с годините разбрах, че сестра ми ми е най-добрата приятелка и всички останали са random хора. Ако не ме напрягат и не.ми пречат, ще се виждаме, ако го правят - чистка. С колеги, които няма как да "изчистя", защото работим заедно - разговори само по служебни теми, дистанция, ясно заявяваща и без да е нужно да казвам директно: "Не искам да общувам с теб, извън работни теми. Не ме занимавай". Не обичаме екипи, тип "ние сме семейство", ама насила. Ако сте ми приятни, ще си общуваме и забавляваме, ако нещо не ме кефите - без мен, просто ще имам хладно поведение и в един момент ще свикнат. Реално, като се замисля, аз не казвам директно, но по поведението ми много ясно личи и веднага се сещат. Случвало ми се е на работа колежка интригантка да идва и да плюе по друга пред мен. Аз от такива неща страня, не ме интересуват. В такива моменти просто си продължавам действието, което правя - напр.нещо на лап топа, храня се или започвам да си гледам на телефона или да говоря директно с друг човек, игнорирайки натрапника все едно не е там. Ако не се усети и продължи да говори: "Нещо казваше ли, че не те слушах. Обаче отивам до тоалетната. Хайде до скоро".

Като заключение, при мен промяната започна общо взето откакто реших, че искам да стана майка. И си започнаха едни вътрешни процеси на трансхормация, които дори не ръководех аз, просто се променях и като завърши "трансформацията" забременях

Не е важно кой какъв е, а как общуваш с него.
Много хора не успяват да реализират целите си, поради неправилна преценка на ситуации и участниците в тях, неподходящо поведение и позиция. То пък умните, немеркантилните, добронамерените с мед да ги намажеш….
В практикум по ефективна комуникация, моя специализантка се изцепи по адрес на пациентка, без да съм задала въпрос дори - оф, аз тая хич не я харесах, не е дошла с добри намерения 😂

Извинявай, но ако ми сервираш в 18:00 ч, че няма да излизаш с мен, а имаме среща в 19:00ч няма да пожелая да излизам повече с теб.

Аз мисля че поставянето на граници е важно да се осъществи от всяко едно лице. Често живота ни учи и в един труден за нас момент се налага да го направим, особено за хора, които не го правят навреме.

не знам за добрите и немеркантилните...обаче откровените к*чк*, знам че, дори и с игнориране, не си сядат на 4буквието
някои, ей така за спорта , се дърлят с когото успеят да докопат
така че, ако имаш предвид лоша преценка на ситуацията от страна на страдащия- не съм съгласна
аз, затова вече , подхождам първо с недоверие, и държа дистанция

Винаги съм скептична за всеки и всичко и подхождам с 1 на ум.
Особено за хора, които са твърде доброжелателни.

Според мен да си недоверчив и мнителен още в началото е грешка, защото така може да отблъснеш свестни хора. По скоро гласувам доверие и наблюдавам хората какво правят с него в развитие на комуникацията, това ми е показателно. Разбира се под доверие нямам предвид да си казваш майчиното мляко на слабо познати или непознати хора, а да подхождаш човешки и с разбиране.

Прекратих 2 приятелства, заради неуважение на желанието ми да спя до късно, в почивните дни. Всяка събота и неделя, започваха да ми звънят от преди 8 часа. Това във времето на телефоните с шайби, отдавна беше. Години наред обяснявах, че спя и моля да ми звънят след 10 ч. Е не... Случвало се е да не вдигна, преброих над 20 позвънявания. Ми няма такова нахалство. Та така. Вече не чакам толкова дълго.

Аз след дългото описание също останах с впечатление, че това просто е другата крайност.

Когато много си си прекрачвал границите, в един момент реагираш диспропорционално на ситуацията. Което за мен не са добри граници, а реваншизъм. Така аз го усещам поне

 В тази ситуация ти си се "измъкнала", но това не е поставяне "на граница", тя реално идентифицира неправилно проблема. В случая бих казала, че не ми харесва тона и отношението й, и при това поведение считаш, че не искаш да се виждате, не приемаш такова отношение.

Така е, но първо, с този конкретен човек си има предистория - както казах е особен характер и като цяло не зачита чуждите граници и рядко може да се случи да е в добро настроение и да не се оплаква/прехвърля напрежението си но другия. В случая, да си обяснявам, щеше.да доведе до безсмислен спор и загубени 1-2 часа в обяснения и чат във вайбър/разговор по телефон - ама защо, ама какво и т.н. - разговори, които сме водили десетки пъти и след, които се чувствам натоварена и не мога да спя.
Приятелки сме от детството, може би затова още поддържам връзка с нея, някаква сантименталност, но при всеки опит да ми наложи нещо свое, да ме натовари с нейн проблем или да ми се искат обяснения, режа моментално, но без обяснения - така реших и това е.

Замислям се, че няма обща формула за поставяне на граници. С различните хора, се изисква различен подход. Ето, при моята "приятелка" работи горния, при друг работи "викане", както споделихте, при трети игнориране и т.н. Най-важното от всичко е винаги да си поставяш собственото спокойствие и баланс на първо място и хората около теб ясно да знаят, че не правиш компромис с това и че при теб не минава номера.
Но пак казвам - откакто станах майка, съм безкомпромисна и изобщо не ме интересува кой как се е почувствал и дали ще иска повече да излиза с мен, като в 18 часа съм отменила уговорка в 19. В крайна сметка, имам си доверен кръг от хора, с които сме се "нагодили" и ако не си там, не си. Усетя ли, че срещата ми с теб ще ме натовари и после ще прехвърля неволно това вкъщи и на детето, няма шанс да изляза с теб, даже да го реша в 18:50.
Преди да стана майка, може би бих направила компромис, ще дойда, но ако започнеш да ме натоварваш, ще кажа, че ме натоварваш и искам да сменим темата.
Абе, общо взето, човек трябва да си прави чистка на кръга. Сега е края на годината и май май отношенията ни с тази приятелка няма да се прехвърлят в 2025. Нямам енергия за нея вече

На мен ми се получава естествено да слагам граници. Когато е "не", си казвам съвсем спокойно "не". Така ми е по-лесно. Напр в написаното за колежката-интригантка няма да си гледам телефона или да си придавам заетост, а директно бих казала-"Извинявай, не желая да слушам това".
Лесно  общувам с хора но и работата ми го изисква, налага ми се. Не се зъбя, не се тросвам, но и не търпя да ми се качват на главата.