За прословутите граници в отношенията ни с хората

От навик вероятно, наистина вече отношенията ни не са като преди, в тотално различни вселени сме. Ние не се виждаме и честно, през месеци някакви.

Иначе ситуацията беше така да - обади ми се в 18 часа и освен предупреждението да се погрижа да не си стои сама (не закъснявам по принцип), след това започна да се оплаква от различни неща - първо нещо в офиса, после някакъв шофьор, после как и писнало от всичко, после от мъжа и и просто реших, че няма да търпя и на живо и и казах, че съм решила, че няма да излизаме.
Както и да е - мисля, че се изчерпа темата с моята приятелка, дадох я за пример за отстояване на граници, а не за коментари дали съм постъпила правилно или не Това реално си е моя работа и преценка

И аз много мразя закъсненията, много, но повечето хора са неорганизирани и не са особено точни, та нямам големи очаквания. Всички знаят, че цепя секундата на две и намираме компромис или да се срещнем някъде около нас и да ми звъннат като са наблизо, или друго. Чак пък да спра да се виждам с човек, защото закъснява, не ми е и хрумвало. Даже не се и ядосвам, защото повечето хора не са като мен, но пък много се радвам ако някой има същата представа за 10 минути, каквато и часовникът

Усетя ли някой да ме натоварва по някакъв начин – изчезва от кръга ми. Без значение приятел, познат, роднина. За любим мъж толеранса е голям, но и той се изчерпва.
В работата приемам, но до един момент, докато намеря алтернатива и бягам от подобни въздействия и енергии.
Разболяват.

Това е доста модерно и удобно, затова хората, които в даден момент преживяват нещо лошо, скръб, загуба, имат проблеми, традиционно остават сами, защото натоварват. Никой не иска да се натоварва...

Мнем, не означава това. Означава, че и без това допускам малко хора до себе си. Ако и те ми носят негативи и трябва да "търпя", няма как да стане.
Да си емпатичен е съвсем друго. Това и с непознати може, даже е по-лесно.

да, модерната емпатия!
аз не съм емпатична, и  "попивам " лоша енергия като гъба, затова имам нужда да си пазя здравето

има неща, в които не е необходимо да вярваме, но случат ли се ..
имах една "приятелка", която дотолкова ме натоварваше, че след напоителен 2-3 часов разговор с нея , все нещо ставаше-
колата..., някой уред..,малки инциденти..,скандал...
докато се осъзнах, изведнъж отрязах комуникацията

О, да, спрях. След поредното чакане от над 1 час, приключих със срещите с тази приятелка. Абсолютно всеки път и без изключение, с обяснението, че си е такава. Комуникираме дистанционно или ако мина около работата ѝ и тя има възможност да излезе, което се случва горе долу веднъж годишно. Много си я обичам, но повече чакане с часове няма да си причиня,

Отиди и ти два часа по-късно или я покани у вас. Предполагам, че липсата на уважение и отношение са проблема. Пак казвам, аз съм маниак на тема точност, но все пак по-комплексни причини ще ме доведат до това да отрежа човек.

За закъсненията, аз повече от 15 мин не чакам. Зимата макс 10. Ако не дойде, си тръгвам или ако е приятелка, с уговорка за кафe, ще отида да я чакам в кафето. Ако не дойде - супер, време за мен.
За работни срещи чакам до 10 мин макс, даже и 10 са много и излизам от онлайн платформата или стаята, ако е наживо и после ако дойде човекът, казвам да ми види календара и да запази нова среща за следващия ден. Евентуално, ако е нещо важно и не търпи отлагане, ще се срещнем, след като завърша работата, с която съм се захванала.
Но със закъсненията това е начинът - просто си тръгваш. Без скандали, без ама защо, ама как. Достатъчно ми е ценно времето, че да чакам някой 1 час, как не.

Но контакт няма да прекъсна с някой, заради това че закъснява. По-скоро ще го карам да ми звъни като е там на място или вече пътува натам и тогава аз ще тръгвам. Иначе не тръгвам, докато не се уверя, че пътува натам.

За BasilA - напълно съм съгласна. И аз съм така и тук не е въпрос на емпатия. Едно е човек да е преживял загуба/да е болен и да усещаш, че този човек нещо не е ок от известно време, друго е по принцип да си тежък и нятоварващ. Плюс това и хората, преживели загуба/болни и т.н., които по принцип не им е удобно да са жертви и не са мрънкала, винаги се опитват да се държат и да продължават напред, запазват си позитивизма и усмивката, въпреки трудностите.
Пример с друга моя приятелка - и тя роди наскоро, но нещо и е доста голям шок и и е трудно. Мъжът и не е от помагащите и адекватните, да кажем и като цяло - не се чувства изобщо добре. Като се видим, пооплаква се, но първо че не говори само за себе си и колко и е трудно, второ че дори докато се оплаква, не прехвърля гадна енергия. Просто защото е светъл човек по принцип, който в дадения момент има някакъв проблем, но работи за да се справи.

Но с проблеми и житейски драми на колеги и други хора, като цяло, не обичам да се ангажирам. Достатъчно мои неща си имам, пък и мнението ми е, че човек стига да иска,.може да се справи с всичко. Както аз мога, така и другите трябва да могат, затова ще изпитам емпатия, искрено ще пожелая на дадения човек всичко да е наред и ще искам да е така с него, но няма да задълбявам да го мисля.

Аз също съм точна и не бих търпяла приятелка, която не умее да си владее времето. Не говоря за случая на крр, а друг, който се спомена, че в часа на срещата приятелката още се гримира в тях. Ами не, съжалявам, как ли няма да стоя всеки път да я чакам. Светът не се върти около нея.

Едно е да закъснееш един път, два пъти с 10-15 мин. Друго е да го правиш всеки път с часове. Въобще такива хора….за какво ми е да им търпя неуважението? Не общувам с такива “приятели”.

Хубавото на приятелите е, че можеш да ги отсееш. Наистина с родата е по-трудно.

За това, че попивате “лоша” енергия не са ви виновни хората. Човек трябва да се учи не да се пази, а да изгражда устойчивост към вредни влияния във взаимодействие със заобикалящата го среда.
“Не искам да се виждам с Х или У, защото ме натоварват”  - реално много малко хора умеят да общуват ефективно, поради липса на хигиена в комуникацията, способност за активно слушане, емпатия и пр. Дали човекът насреща ще ми говори колко са му умни децата, колко добре/зле живее, каквото и да говори, все ще натовари, ако другият няма устойчивост.

Как да изградим устойчивост към вредни влияния?

Дренка, много е спорна тая работа с устойчивостта
при твърде много устойчивост, пазене , способност за отблъскване, непопиване на агресивното и  негативното, може да се стигне и до неспособност , за поемане на позитивното

Точно така - последния коментар.
Няма как да не приемаме чуждата енергия - ние сме енергия и всичко около нас е енергия. Ако ще и камък да сме, не можем да станем устойчиви. Не ни е в природата. Или се научаваме да не ни влияе тази приета енергия и да не увеличаваме нейния "-" (за което се изисква общо взето да си кон с капаци и може би да си неемоционален човек), или просто си правим хигиена на контактите. Аз съм емпат и ми влияе чуждата енергия, затова правя хигиена и се опитвам да не задълбявам в чужди тъжни съдби. Получава ми се,.колкото и странно да звучи, когато приемам дадения човек за предмет и част от масата, а не личност и така не задълбавам. И най-вече - гледам себе си и моя си баланс, напомняйки си колко е неприятно да го изгубя и че за хора, които не са ми близки и важни, не трябва да го губя. Иначе все искам да помагам и това ми вреди.

Устойчивост не означава пазене и отблъскване. Умението да общуваш включва и способност да трансформираш енергия и информация, не да попиваш или отблъскваш.
Позитиви или негативи - позитивизмът също натоварва,  казах го вече.