За прословутите граници в отношенията ни с хората

  • 10 779
  • 262
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 7 882
т.е . не умеем да общуваме,затова попиваме негативното Rolling Eyes

# 76
  • Мнения: 18 340
Да, уменията се изграждат. Има много хора, избрали медицински и сходни професии, които изведнъж се усещат, че това не е за тях, защото съчувстват и попиват. Ми да, не е за тях, ако нямат желание, намерение и ресурс да се научат как.

# 77
  • Мнения: 24 324
😂😂
Дренче, сигура е, защото не мога да комуникирам.
Някои губите човешкото и не правите разлика между хората.
Всичко е патология, а и тук сме все тежки случаи.😝

# 78
  • Melmak
  • Мнения: 9 229
Съгласна съм с дренка до голяма степен.

Има хора, които много лесно се влияят, попиват енергия, други са по-устойчиви. Аз съм от вторите, не знам дали е по природа или придобито от кофти семейството ми.

Примерно има хора, които вярват, че постоянно някой ще им завиди и това ще бъде препъни камък, ще им донесе лош късмет и подобни. Такива, които вярват в лошите очи, да не продължавам с магии и подобни. Има хора, които държат в обкръжението си енергийни вампири, като приятелката, която само знае да си оплаква своите драми и вечно има нещо… някои хора не могат да се откъснат от това.

Примерно мен не ме грее кой ще ми завиди. Аз съм устойчива и знам, че това си е за него. По тая логика утре ако забогатея дай да не си купя чисто нов висок клас кола или хубаво жилище, щото Пенка от Люлин 7 ще ми завиди. Примерът е пресилен, разбира се, но схващате.

# 79
  • София
  • Мнения: 22 567
Хм, не мисля, че става дума за завист и външни влияния в буквалния смисъл.

Давам пример какво се има предвид според мен. Имах колежка, с която сме излизали екипно, не ми е била близка. Тя е доста силна жена и не се жалва, не се обяснява. Случиха ѝ се 2 много кофти неща почти наведнъж - почина родител от рак и загуби (за пореден път) бебе.
Като чух, цяла вечер я мислих и си поплаках. Много криво ми стана. Чисто човешки. Натоварвам се и от тежки новини, болни деца и т.н.

Донякъде разбирам какво иска да каже Дренка, макар винаги да се изказва като инстанция и с лека ехидност спрямо вижданията и поведението на другите. Възможността за емоционална саморегулация е водеща за менталното здраве и спокойствие. Не е геройство да попиваш като гъба и от личен опит мога да кажа, че това много товари

Т.е. в случая не е лоша идея да се възпитава реакцията на стимулите, вместо всячески да се избягват самите стимули.

# 80
  • София
  • Мнения: 44 770
Е то бива устойчивост, бива, ама има някои хора, примерно един на 50, които са като черни дупки - изсмукват всичко позитивно. Там слагаш граница и бягаш далеч.

# 81
  • Мнения: 18 340
😂😂
Дренче, сигура е, защото не мога да комуникирам.
Някои губите човешкото и не правите разлика между хората.
Всичко е патология, а и тук сме все тежки случаи.😝

Не говоря за хората и патологията при тях, а за общуването и отношенията  между хората, Бази. Няма как да не се изказвам като инстанция, защото съм. Моите пациенти и всички около мен очакват да го изслушам и да помогна, не да плача с тях, това е положението - всеки ден проблеми, рак и тежки  болести. Съжалявам, ако се чувствате нещо засегнати.

# 82
  • Мнения: 24 324
Не ме разбра.
Умението за комуникация и отиграването на реакциите е също с лимит.
Ако с всичките си добри чувства и умения съм общувала с някого, след който ми трябват 2 дни да се възстановя - спя като заклана и сякаш са ми седели на главата, мерси съм за всичката ми добронамереност и разбиране.
Нека съм лоша и темерут.
Просто с някои хора нищо не работи.

# 83
  • Мнения: 18 340
Умението за комуникация и отиграването имат принципи, лимит имаш ти, тя той, ние, вие, те.

# 84
  • София
  • Мнения: 44 770
Познавам няколко човека, които са преминали през рака. Повечето са - минало, заминало, давай напред.
Обаче имах една приятелка, точно "черна дупка", за каквото и да говори, все нататък го обръща. На фризьор била, ама косата от химиотерапията и така нататък и така нататък и вметката "а пък твоята коса е толкова добре, ама аз....".
А въпросната химио и прочие беше преди 10 г вече.

# 85
  • Melmak
  • Мнения: 9 229
Кеч, то няма как да сме изцяло пънове. Този месец в офиса починаха две колежки от рак. Едната беше много млада, познавах я и сме работили заедно. Ужасно е! Макар да не ми е близка, разплаках се. Млад човек си е отишъл, трагедия си е!

Не можем да сме тотални пънове. Просто трябва да се научим да се справяме с емоциите, такива тъжни неща да не ни забиват и изпиват. И тъгата е нормално състояние понякога, стига да не е 24/7.

Такива случаи като на Рокстар, много. Дори не е нужно да е с рак или нещо сериозно. Майка ми е такава. Пак я споменавам, защото е пример за такъв отровен човек, който се храни с енергията на емпатите. Ти може да й разказваш нещо, което привидно слуша, извендъж те прекъсва и започва с драмата, че колежката вчера направила ужасна грешка в работата, че брата на шефката яде безплатно при тях, ама кой какво казал, ама как го казал….

# 86
  • Мнения: 7 882
а, то било професионално, мнението на Дренка...
мерси, значи, за консултацията гратис Grinning
Дренче, без лоши чувства, ама колкото повече се заиграваш с професионалното, толкова повече свръхестественото и необяснимото ти се навира в очи Stuck Out Tongue Winking Eye

# 87
  • Мнения: 4 408
При лекарите са съвсем други правилата, там дистанцията и емоционалното загрубяване е нужно, за да си вършат работата, но да не изперкат. Имат си сериозни професионални изкривявания и няма как това да се пренесе сред обикновените хора, които не се сблъскат ежедневно с болни и умиращи хора.

# 88
  • Melmak
  • Мнения: 9 229
Каква е професията на дренка?

# 89
  • София
  • Мнения: 44 770
И аз работя с пациенти. И пак ще кажа - около един на 50 е от този тип - ама аз съм най-зле на света, трябва да ме изслушате, минало, настояще, бъдеще и всички останали глупости....
Като работата може да се свърши за 20-30 минути, по живо, по здраво.
Аз съм доста търпелива, ама някои си просят шут .... Много рядко, един път месечно, но ги има.

Общи условия

Активация на акаунт