ОКТОМВРИЙСКИ бебчета 2024 тема 2

Панадол е хубаво да има човек вкъщи за всеки случай.
Куул пач сложих 2 през 6 часа. Нямаше темп, но облекчават и болката в крачето, че са хладни.


Да

Температурата меря с обикновен електронен термометър под мишницата. Притискам ръчичката леко, поне не шава още много. И ние имаме Агу и е най-безсмислената ни покупка. Всеки път различни стойности показва, отделно излиза някаква грешка нон стоп, която я няма в упътването и няма оправя. А вече не и в гаранция.
Голям зор е с това стачкуване с кърменето, вчера мина на магия денят.... Пробвах в тъмна стая, на фитнес топка, различни пози, какво ли не и все същия ефект, въобще не знам колко е успял да изяде за целия ден. И с помпата почти нищо не изкарвам, понеже той си сучеше супер, много по - ефикасно, разбира се, от нея, но уви. Днес ще видим как е, само се моля да не е такова чудо. И на мен ми омекват гърдите и се тревожи заради неефективното сукане да не би да намалее много кърмата. Продължавам да си пия чайовете, да се наливам с течности и да се стремя да се храня. Но вече не усещам и тези "иглички" като наближи времето за кърмене и не знам.... Ще се водя по бебето, пък дано се справим.

Панадол и аз не съм използвала, но ще го запазя за зъбките.

За дърпането от гърдата забелязах, че нашата го прави, когато кърмата в гърдата свърши. На 100% реагира така в момента, в който вече нямам нищо в гърдата. Проверявала съм с опит да се изцедя след това. Дори да пъхна зърното в устата ѝ, седи с отворена уста, върти глава и нервничи. Ако ѝ пъхна пълната гърда, засуква веднага и суче спокойно, докато не свърши и там. Може и други бебета да правят така по тази причина.

И аз забелязах нещо такова при моята девойка - като намалее струята, почва да нервничи и да се дърпа и усуква. Последните дни обаче промени модела - дърпа се дори когато има кърма, както и от шише, и се заглежда във всичко и всички, като междувременно забравя да суче. Косата ми се изправя като си помисля какво ще е като още повече започне да фокусира.

Вие цедите ли нощно време? Или само кърмите? А ако бебето не се събуди за нощно хранене, как процедирате - будите го, оставяте го да спи и ставате да цедите, или нищо не правите?

Температура меря с дигитален термометър под мишницата. В болницата ми казаха към измерената стойност да добавям половин градус, за да получавам реалната стойност - не го знаех това.

Не се цедя нощно време, само кърмя. Ако малката не се събуди, оставям я да спи, съответно и аз не се събуждам. И това не е добре за кърменето, но предпочитам да се наспиваме.

Аз също не се цедя през нощта, както и не го будя. Момчето ми прави една по-дълга пауза от 4 часа, а след това се буди на 2-3 часа. А случва ли ви се да върнат/изплюят мляко още докато сучат и приемате ли го като знак, че вече са се нахранили? Бебчо понякога суче много кратко, 7-8 минути и връща мляко още докато е на гърда.

Едит - направо не знам как съм отгледала първото си дете 😄 Едно, че вече нищо не си спомням, но и определено тогава нямах хилядите въпроси, които имам сега.

Harmony, случвало ми се е - ако заспят, а кърма си тече в устата им или от връщане заради легнало положение. След малко продължават да сучат.

Ох, явно не сме само ние с дърпането. Малката от няколко дни нервничи на гърда и гледам да давам и изцедено, да си знаем да няма гладни!
Аз също не ги будя, но се цедя понякога, ако от много часа не съм - например 6 - и гърдите са много пълни. Но се цедя 5-10 минути колкото да не експлоадират или не почнат да правят сирене и си продължаваме съня.
Вие си ме спомняте още от бременността с лудите ми сънища - е сънувах, че всеки човек има характер, който го описва някое животно. Свекървата беше кон, мъжът й - орел, ММ - морско свинче (???), а аз …. Хлебарка!
Хайде сега някой да ми обясни от психологична гледна точка какво ми има.. мисля да не задълбочавам много, но тези сънища почват да излизат извън контрол

Здравейте! Искам да попитам понеже не намирам информация в интернет.. Зле ли е за бебето да спи при мен на ръката ми ,може ли да се получи някакво изкривяване на кръста ,врата или главата от самото спане на ръката ми. Той не обича на креватчето и когато го гушна и легна с него веднага заспива и му е много спокойно,както и на мен ,но бащата твърди че не било полезно за него и трябва да спи в креватчето..

Момичета, напълно ви разбирам с това дърпане от гърда. При нас започна още миналата седмица като ви казах, че е като куче с кокал. Допълнително ме рита и сама се удря с юмручета и ситуацията ескалира. Случва се предимно вечер след полунощ. Вече разбрах, че нещо я мъчи, няма смисъл да се опитвам да я успокоя с кърмене и тихичко говорене. Трябва да стана, да я оригна, да видим памперс, да се поносим. Ако плаче неутешимо, давам изцедена кърма, защото явно от мен не ѝ стига. Иначе ако сме разрешили всички проблеми и още не е спокойна, помага да я кърмя разхождайки се или на топката, да има движение и допълнително музика. Понякога се налага да правим по няколко опита на целия този процес.

Ghggg, много добре те разбрах в ситуацията. Въобще разпознавам се по малко във всяко ваше мнение, което ми действа добре. ММ е много грижовен към мен и към беба, и двамата си поплакваме от радост като я гледаме. Естествено си е мъж и не вижда нещата през женска призма, но това беше ясно и преди беба. Сега обаче очакванията към него са по-големи и недоспиването си казва думата. Той самият е изнервен, често гладен защото е последен на опашката, недоспал. Трябва да се опитваме когато единият подпали, другият да балансира. Много ми помогна да прочета тук от Льоли, че мъжът не помага, а си гледа семейството. Аз бях започнала да се чувствам гузна все нещо да го моля да ми подаде.

Аз вчера се разчувствах от клипчето на Джу. Нещо ми беше емоционален ден. Държах ръчичката на Лина и си представих как ще се държим за ръка, не само като дете, но и като голяма.

И на нас се случва да върне мляко почти веднага, ако я оставя малко легнала и е била дълго на гърда. Приемам за знак, че се е нахранила само ако е заспала като гюле и дори и с бутане не реагира на гърдата. Но често се буди малко след това и си иска още.

На мен пък ми казаха в болницата, че най-точната температура е в дупето.

Mommy, как сте?

Simona, аз понякога съм я гушвала така че главата да ѝ е на ръката/рамото ми. Не съм забелязала да ѝ е неудобно, напротив обича много да ме усеща как ѝ дишам в главата. Но по-често е така:

Запис и от мен в темата. Чета ви, но бях изпуснала началото на темата и малко през редовете прочетох последните страници.

И при нас са подобни “проблемите”, с кърменето и с помощта. ММ много ми помага за логистичните задачи - вземи това, занеси онова, оправи онова, отиди до магазина. Ама аз давам нарежданията, той изпълнява. С голямото дете са супер двамата, ама с малкото чака да се разреве, за да му обърне внимание. Аз като чуя най-малкото хленчене и скачам. Но и той започна повече да се привързва към него. Мъжете по-трудно стоплят като цяло. Ние тези бебета 9 месеца сме ги носили и сме с тях от ден 1 без прекъсване. Може да е изморително, но за мен е най-хубавото да се грижиш за детенцето си. Няма как да му се ядосам, дори да ме държи будна цяла нощ.

Аз чета в старата тема мненията на Лунатичка и плача, тъжно ми е и за нея, и за милото детенце. Много е трудно без помощ, подкрепа и без качествен сън.

Гледам го моето бебенце и всичко останало за мен е на заден план. В началото като родих, много се мъчех да е перфектно чисто и подредено, винаги да има ново сготвено всеки ден. Ама ми е по-важно децата ми да са щастливи и да прекарвам време с тях.  Ето, днес вместо да чистя вкъщи, ще правя коледни сладки с каката и ще отида за първи път на фитнес. Ако не успея да сготвя ще поръчаме или ще излезем да хапнем навън. И утре е ден, утре ще чистим.

Тези дни си мислех как съм тоооолкова безкрайно щастлива и спокойна, всеки ден съм благодарна за семейството си. Това бебенце толкова време го чакахме и го искахме, че сега ми е като сбъдната мечта. А по време на бременността бях постоянно нервна, само си измислях проблеми и се притеснявах, че нещо ще се обърка и няма да си гушкам детето.

Dana, добре сме, благодаря! Вече в предпразничен режим. Бебчо има малко хрема, дано бързо му се размине, че не ми се иска точно по празниците да го мисля.

Между другото, ние имаме напредък със стоенето по коремче. Открих, че ако го държа с две ръце с корема надолу или на краката ми, най-дълго време издържа. И явно започна да свиква вече, но пак повече от минутка наведнъж не изкарва по корем.

Относно количката, взех си Cybex EOS Lux, един от по-малко популярните им модели, но е трансформираща се, аз категорично не исках да имам 2 коша, а си имам отделно удобна, лека лятна количка. Тази ми е да изкарам зимата и евентуално пролетта. Супер маневрена е, много ми харесва. Минус е, че не ляга коша за 6+ м до долу и се сгъва отделно от седалката. Тоест си заема доста място в багажника, сега ще мислим как да редим багажа като ще пътуваме. Ама за разходки из града хич не ме бърка, че заема място. Лятната ми се сгъва на чадър и е перфектна за пътуване.

Лунатичке, съобщението ти ни разтърси всички явно и аз ще ти напиша нещо.
Не мога да си представя, някой друг да избере име на детето ми въпреки волята ми. Разбирам, че това те разстройва и отблъсква от собственото ти дете. Всяко твое изказване тук е твоята форма на бунт, това е единственото, което явно ти остава, да кажеш, че нямаш чувства към детето си. Аз знам, че не е така, ти в предни публикации си писала, че го обичаш… явно нещо те е провокирало. Това, което искам да ти кажа е, че аз имам голям син на 21 години и той не допуска някой да ме нарани в присъствието му. Имам впредвид, че ако с баща му се караме, той винаги скача на моя страна. Синовете обичат майки те си и наистина, когато станат големи мъже са техни защитници. Галин ще е твоето истинско семейство, гушкай го и го обичай, той е твоя плът и негови клетки ще циркулират в теб до пълнолетието му, ти единствено ще усещаш как е той, не свекърва ти или мъжа ти. Създай си ваш свят, за вас двамата и ще видиш, че така ще си много по-щастлива.

П.С. Не се коси, че ти се е спало и не си преоблякла дрешките му, тежко е това майчинство и аз те разбирам❤, понякога нощем всички сме изтощени. А относно името измисли си някой твой прякор нищо общо с името и си му викай така.

Добро утро момичета. И аз и бебето се събудихме в 9. Аз малко по-рано, та имах време и за едно бързо кафе. През ноща сложих да се готви, сега малко трябва да пооправя из нас.
Вчера отново почти цял ден бяхме по магазините и той спа през цялото време, което много ме бърка режима, та днес между 4 и 5 реши да си говорим и да си се усмихваме.
Някоя мама беше писала за притеснения за синдром на Даун, аз от време на време се притеснявам за аутизъм. А вчера гледах и Дъмбо по телевизията и като ми стана мъчно за това слонче и майка му.
Лунатичке, ако не се лъжа ти беше писала още в началото, че обичаш да ставаш и да ходиш с колата по разни места (извинявам се, ако съм объркала мамите, беше отдавна). Остави бебето на свекървата, запали си колата и се разходи. Ей така сама, да ти се подредят нещата в главата. Защото бебето сега има нужда от храна, сън и да е сменено, но то расте и ще има нужда от повече внимание, говорене, игра.
Момичета, темата е да се подкрепяме. Не всяка жена влиза в ролята на майка от първия ден, и от първия месец. Нека да не изпадаме в този нов модел на mom shaming, въпреки че не ни харесва това, което е споделила.

Ние имахме спор за нашето име. Аз исках да го кръстим Боян, ММ се запъна, че ще Баян. Накрая се съгласих. В началото малко съжалих, звучеше ми странно, притеснявах се, дали няма да му се подиграват другите деца, след време, чудех се как да го наричам на галено /Баянчо ми звучи... ми не добре 😁/. След като няколко човека ми казаха, че има много хубаво име, смених гледната точка. На галено му викам Бобче.
Сутринта се събудих умряла от жега. Веднага станах, спрях радиатора, отворих прозореца. Погледнах термометъра - в стаята 23° и нещо. Аз по гащи и едно тънко потниче. Веднага се сетих за Галин, облечен, завит с дебели одеала, на 30°. И аз да съм - няма да спя цяла нощ при тая жега. Бебчо спи при мен - боди, панталонче и блузка. Завит с олекотената завивка до кръста. Даже често отвит, защото постоянно рита и насън. Щом нослето и ръчичките са му топли, всичко е ок и не му е студено.
Sway и при нас излизането навън бърка доста режима. Понякога даже не ми занимава да излизаме, заради това.
Аз съм минала по този път, свекървата, следродилна депресия, липса на майчински инстинкт. Не си бях гушкала детето /първото/ 4-5 дни, след като се роди. Изобщо не го вдигах от креватчето. В болницата всичко правеха акушерките аз само гледах, вкъщи свекървата и ММ. Гледах го и се чудех за какво ми е. Не му се радвах, не ми се занимаваше с него. Но някак се случиха нещата. Ама не ей така. Намерих го в себе си, стегнах се, опълчих се на свеки. Няколко пъти си събирах багажа /и на детето/ без да знам къде ще отида. Не, нямах пари. Не можех да отида при майка ми или баща ми. Но не ме интересуваше, в този момент здравето ми, психиката ми и връзката ми с детето бяха на първо място. За щастие мъжа ми се вразуми и намери решение - да живеем отделно от родителите му. Това беше едно от най-хубавите неща, които ми се случиха тогава.
Аз снощи измих, пооправих кухнята. Дори сложих кисело мляко да се кваси. В 6ч се ококорих и скочих да го прибирам в хладилника да не прокисне.

И аз така. В рода ни има дете с аутизъм и притесненията ни са още от преди да изберем донора. Избирали сме го по критерии, които според нас изключват вероятността да носи аутистични гени - изборът му на професия, нивото му на образование. Хората с леки форми на аутизъм имат по-друг житейски път от него като цяло. Също разчитаме, че изборът на сперматозоид и после изборът на най-добрия ембрион гарантират максимално, доколкото е възможно, че няма кофти гени Плюс моята подготовка за качествени яйцеклетки месеци преди пункцията.
И сега само гледам дали ни гледа в очите, дали следи предмети с поглед и т.н., да се филмирам навреме