Защо няма съвременни мъже, готови за семейство и деца и способни да обичат?

Аз мисля ,че и е приятно да е жертва.

Не, не й е приятно. С две бебета, без помощ и без пари. И мъжът й постоянно да я увиква.

Ами тогава да си впрегне амбицията в посока промяна на положението, а не в мрънкане по форуми.

Има помощ от родителите . От мъжа никаква помощ не получава, не гледа децата ,само я натоварва.

Проблемите се решават и отстраняват, а не се търпят.


Безумно ми е някой да иска да спра да общувам с приятели, роднини.
Такова ако някой ми спретне, жив го изяждам.
В детството ми се  е случвало роднините да ми забраняват с кой да си играя отвън. С кой да излизам на кафе. И не ставаше въпрос за момчета.
Тогава не допуснах такова вмешателство.
А като голяма пък просто не виждам как ще стане.

Е, нали не мислиш, че някой директно ти казва - Забранявам ти да контактуваш с едикоя си?!
Те тези неща не се случват така. Под маската на загриженост, че този човек не ти влияе добре, че не е хубав човек, ако жена е курва, ти какво правиш около нея, ще те вземат хората и теб за такава и т. н., постепенно даже сам стигаш до извода, че е по-добре да си по-далече от човека. То това е идеята, в един момент ти се казва, че сама така си решила...

Аида,  и двата метода са ми прилагали през годините. И директна забрана и завоалирано.
Неуспешно.
Но и зависи от характера. Има хора много се влияят от чуждо мнение, защото нямат свое и не знаят къде да поставят границите.

Хората са два вида - едните се изправят срещу проблема и гледат да го решат. Вторите леко се навеждат, отстъпват да отмине бурята и карат по стария начин. На Елора ще й забраниш нещо друг път, ама на русата амбиция е лесно - характерът й е такъв. Просто й харесва да е жертва, а на елора - не.

Авторке, виждайки заглавието на темата, ще ти отговоря така: ако търсиш произволно число, вариантите ще са много, ама наистина много! Ако решиш, че това число трябва да е между 1 и 1000, пак ще има доста варианти макар и не колкото в началото. Добави и изискване да бъде кратно на пет - пак намаляват, ама още имаш варианти. Сети се, че искаш да не съдържа цифрата нула - ново редуциране на групата, но още има нещо в нея! А след това реши, че ще махнеш онези числа, които са по-големи от 20!

Сега сравни първата група - произволното число без изисквания, с последната! Според теб къде ще попаднат повече числа - в първата или във втората? И колко ще бъдат онези, които ще отсееш с четирите изисквания, които направихме? Така и с мъжете - с всяко изискване ставаш все по-специфична и съответно бройката им намалява.  Мъжете, както и хората по принцип, не са еднакви, така че няма такова нещо като дефолтни качества или желания за един мъж. Ако мислиш обратното, ще продължаваш да се чудиш защо повечето ги нямали.

Ако това са ваши идеали, на мен не ми ги приписвайте на мен, над тези неща съм. За разлика от мен мъжът ми се комплексираше от хора със собствен бизнес. Да си търся мъж -никога. Приключих с тази страница. Сама или не, с пораснали деца или не - просто не бих си го причинила. Изключително стереотипирано мислене - продавачките и останалите хора с обикновени професии също са хора. Не сме длъжни всички да сме професори, учени, адвокати, инженери, лекари и т.н. Срамна професия/ работа няма освен една.. така, че нейните представители да се срамуват, а не хората, които с честен труд слагат хляб на масата си. Била съм продавачка, сега съм педагог. Смятам да се развивам и още, но всичко ще се нареди с времето си.  
Не, не ми харесва позицията на жертвата. При мен проблема беше в слабостта на характера. Приех абсурдни забрани и ограничения в началото на връзката си, защото исках този човек повече от всичко на света. Всички тези несгоди обаче ме накараха да израстна и днешното ми Аз няма да стои и минута в подобна ситуация и условия. Бях прекалено наивна романтичка в миналото и съм се примирявала с неща, при които една нормална жена ще драсне с 200. В минали връзки са ме подценявали и са ми губили времето, в началото на настоящата ми връзка са ми налагали забрани, съвсем близки до ориенталския манталитет, но когато розовите очила паднаха и започнах да се осъзнавам и да показвам характер, дори мъжът ми разбра в един момент, че няма как да се случат по този начин нещата.
Осъзнала съм, че нещо някой ден трябва да се промени. Извадила съм си достатъчно равносметки.
Пак тези джуки - едно нещо, от което почти всички си извадиха грешни изводи за мен и отсъдиха цялата ми персоналност. Готини дрехи кой не иска, хубав живот също? Нима това е срамно, да не живеем по времето на аскетите? Всяка жена иска да изглежда добре. Странно ми е, че днешно време удоволствието от живота и стремежът към него още се смята за порок. Но явно това ни е вкоренено дали във възпитание, дали в религия, дали в човешката природа. Искам нормален живот, спокойствие у дома, да печеля достатъчно, да не им липсва нищо на децата ми и да съм щастлива. Да не минава живота ми във вина, сълзи, напрежение, оправдания, скандали, очакване на нещо лошо. Не съдете хората по една дума, която са казали. Всеки в някакъв период от живота си е имал желание да е като другите, чувствал се е отхвърлен. Но това се израства и накрая осъзнаваш, че най-важното е здравето и спокойствието на душата.
А отчаяна домакиня не смятам да бъда вечно, много скоро това ще се промени, защото не съм този тип жена, настръхвам като си представя някоя жена - съпруга и майка да прекара години в жалък брак, затворена между четири стени и тичаща подир деца 24/7. Аз бих полудяла. В този живот трябва да има баланс.

Достигнала си критичната точка. Време е за промяна. Няма смисъл от обяснения. Само действаш. Иначе казуса се обезмисля.

Много приказки, малко действия.

Правилно настръхваш – току-що описа собствения си брак.

Знам.

Да бе, авторке, ти на теория така ги пишеш нещата, все едно си професор, ма разтягаш локуми, ма разтягаш... На действия - зиро...