Сблъсках се с изневяра, търся съвет и мъжка гледна точкаа

B2022, подобни думи съм чувала от изневерил мъж.
Колега ми беше. Бях настрани и набирах номер, но го чух с другите колеги мъже да казва почти тези думи, които пишеш за неговата ситуация.
И такива съвети получи и от колегите си. От 5-6 събрани мъже един не се изказа лошо за постъпката му.  Да се държи добре с жената, да и прави подаръци, да помага повече. Да е внимателен следващия път и да си подбира любовниците и да се крие добре.

На  т.нар. съпруг не изневярата му е проблема. Той в това семейство е гостенин. Поведението му е пасивно-агресивно, ама авторката трябва да дозрее да го прозре (не храня надежди, че тя самата е достатъчно образована, за да дозрее). Изневявара е следствие на неприсъствието му - ментално - в семейството. А авторката като твърди, е били имали хармонични отношения, хармонични са, да,  по патриархален модел. Като е съгласна с патриархата, да си търпи и "харема".

Елора, извинявам се за офтопика.
Абе тея тримата отдолу на постовете ти... много съмнителни.

А 'мъже-нерези', което ти използваш какво е?!

По темата бих казала, че аз лично, ако имам две деца, никак не бих търпяла мъж, който ходи на работа на непълен работен ден (щом се прибира следобед), само лежи, спи, лентяйства и си гледа телефона.
Изневярата е просто капака на наглото му поведение. Авторката има три деца за отглеждане, не две. Но поне истинските предполагам я радват, а и е длъжна да ги гледа, този мъж не е.

Въобще не са съмнителни. Най-прекрасните са. Ти си мъж, какво разбираш от мъже?
Седи мирен.
Това ми е Коледния екзистенциален подпис вече

Много е жестоко спрямо теб - или ще играеш театро, все едно нищо не е било /а вътрешно ще крещиш/ или си тръгвай и ти бъди виновна за разпада на семейството. Това му е поведението! Безкрайно нечестно, нагло и гадно.

Имам обаче едно питане, което е изключително важно - опиши неговото поведение, което би те удволетворило, което би те накарало да простиш. Не е нужно да го описваш тук или на мен. Направи тази сцена в главата си. Направи я пак и пак и пак, докато видиш всички детайли и обмислиш защо са ти нужни. Няма значение дали искаш да падне и моли или да ти говори колко си специална - сцената е само спрямо твоите нужди.
После сподели с него какво би оправило нещата според теб. Не го обсъждайте - просто го сподели.

Поставена в твоята позиция щях да "върна" топката - щях да му кажа, че не мога да се държа все едно нищо не е било, защото е било. Щях да кажа, че за мен семейството и той са били най-важното в живота. Щях да му кажа, че се познаваме от амнайсетхиляди години, избрахме се в този живот да сме другари до гроб и очаквам от него да се опита  да оправи нещата. Ако не знае как - може да пробваме да посещаваме семеен терапевт.
Не желая да бъде наказан, но и няма да приема аз да бъда единствената потърпевша от неговите забежки. В крайна сметка той е виновен, че семейстото ни е преди разпад. Виновният си поема вината, инициативата да оправи нещата и отговорността.
Какво ще последва - вариант 1) ще се съгласи да идете на терапевт ама ти да го намериш и уговориш - какво ще стане от това е Божа работа; вариант 2) нищо няма да предприеме, което се връщаш в изходна позиция - правиш се, че нищо не е било, живеете като съквартиранти, разделяте се.  

Ако трябва да съм честна - мисля, че мъжа ти по онзи мишешки начин се държи така за да си тръгнеш, защото на него не му стиска да развали семейството.

П.П. Възможно най-скоро обсъди нещата с доверен бракоразводен адвокат. Хубаво е човек да е подготвен.

Тя е готова да му прости като гледам, но той нехае. Навел е глава да мине бурята a.k.a. съпружеският ѝ гняв и да продължи да не го еве за нея.
//
С Елора имаме подобен вкус за мъже, съм забелязала и от други теми. Сигур щото сме по-бойни.

И аз бих разказала на всички, вместо да му пазя реномето.

Да, едното е на свекървата
Може да го върне да си го отглежда тя.
Реално тоз само седи, цъка фейс, на компютър, яде, пърди и това е.
А тя върши всичко.
И смисъла е?
За какво и е този. Че той е товар огромен.
Че тя ако го разкара, ще и е много по-лесно.
Ама тя не. Искала на театро, на кино
Ма какъв е тоя зор да общуваш с човек, който те е предал.

Good point. Това са мъже, което осеменяват жени без никакво сито и скрупули. Но не е обида в никакъв случай, а класифицкация.
Вземам си го като забележка да не го употребявам повече.

И двамата са се отместили един от друг, за да се направи място за трети. Само с терапевт ще се постигне някакво движение в отношенията или с някаква помощ отвън.

Намести ли се трети човек, психолог може да помогне да се освестиш и да продължиш.

В събирането след изневяра и в хубавите семейства след това аз не вярвам. Ако ми се случи, при наличния ми вече житейски опит, не бих полагала никакви усилия да пазя семейство. Би било само загуба на време.

Ъмм, тези три акцента ме убиха... Ако не беше тъжно, щеше да е смешно. Не го казвам с лошо към теб.

На твое място, без да се възгордявам, бих направила един жест аз към него и бих го хлъзнала в посока да си търси бракоразводен адвокат. И след като приключа с него, бих си продължила напред сама.

Не искам да те разочаровам, обаче това не му е нито първата, нито последната изневяра. И не се чувства виновен, защото за него си е напълно в реда на нещата. Има го за свое право.

Минах през това, второто ми дете беше още бебе и бяхме за пореден път в болницата,  когато мъжът ми се е сдобил с любовница. Твоят хубостник в момента се прави на умряла лисица, докато мине бурята с надеждата, че всичко ще е пак както преди. Аз не си повярвах, че ще се справя с две малки деца, нямаше и къде да отида и единственият подслон, който ми беше предложен, беше от хора, на които не исках да се тръсна на главата за неизвестно колко време, докато си стъпя на краката.
Не мога да ти дам мъжка гледна точка, освен тази, която неведнъж съм споделяла в този форум - веднъж в пристъп на самосъжаление хленчех какво не съм му дала, а той ме изгледа особено и ме попита "Не ти ли е хрумвало, че си ми дала прекалено много?"
Така си беше, опитвах се да съм идеалната съпруга, жена и майка. Твърде изтощителна и погрешна житейска практика, която е съсипала не едно и две семейства. В крайна сметка аз му дадох свободата, той обърна палачинката и ми се моли на колене да му простя. Не съжалявам, че останах с него още 5-6 години. Съжалявам, че му простих от душа и сърце и никога не го наказах, затворих страницата без обвинения и последици. Именно липсата на наказание, което той очаквал и искал, за да си изчисти съвестта, в крайна сметка го накара да ме намрази жестоко. Един вид аз с моето великодушие и любов съм го накарала да се почувства като гнида. Наистина мислех, че постъпвам правилно. Никога не ми прости това и никога няма да ми прости, че в крайна сметка го напуснах.
Ако ми се случи отново, се надявам да си тръгна с достойнство без излишно губене на време. Сега, толкова години по-късно, именно от това най-много ме боли - не от едногодишните рога, с които мъжът ми ме закичи, а че си бях загубила достойнството.
В момента имам мъж до себе си, когото много обичам. Никога не съм крила, че все още обичам първия и въпреки всичко винаги ще го обичам, просто няма да му дам шанса да се гаври повече с нас.
Много е трудно да си тръгнеш от мъжа, когото обичаш, тук се раздават правилни съвети бий му шута, развод, бягай с двеста. Обаче не е лесно, после идват въпросите правилно ли постъпих, лиших ли децата от баща заради собственото си добро, ще се справя ли да ги отгледам като добри хора и още милион такива червейчета, които изпълзяват нощем и ще изпълзяват коварно до последната ми нощ.
Извинявам се за дългия пост, надявам се ако авторката чете темата, да намери поне грам утеха.