Минах през това, второто ми дете беше още бебе и бяхме за пореден път в болницата, когато мъжът ми се е сдобил с любовница. Твоят хубостник в момента се прави на умряла лисица, докато мине бурята с надеждата, че всичко ще е пак както преди. Аз не си повярвах, че ще се справя с две малки деца, нямаше и къде да отида и единственият подслон, който ми беше предложен, беше от хора, на които не исках да се тръсна на главата за неизвестно колко време, докато си стъпя на краката.
Не мога да ти дам мъжка гледна точка, освен тази, която неведнъж съм споделяла в този форум - веднъж в пристъп на самосъжаление хленчех какво не съм му дала, а той ме изгледа особено и ме попита "Не ти ли е хрумвало, че си ми дала прекалено много?"
Така си беше, опитвах се да съм идеалната съпруга, жена и майка. Твърде изтощителна и погрешна житейска практика, която е съсипала не едно и две семейства. В крайна сметка аз му дадох свободата, той обърна палачинката и ми се моли на колене да му простя. Не съжалявам, че останах с него още 5-6 години. Съжалявам, че му простих от душа и сърце и никога не го наказах, затворих страницата без обвинения и последици. Именно липсата на наказание, което той очаквал и искал, за да си изчисти съвестта, в крайна сметка го накара да ме намрази жестоко. Един вид аз с моето великодушие и любов съм го накарала да се почувства като гнида. Наистина мислех, че постъпвам правилно. Никога не ми прости това и никога няма да ми прости, че в крайна сметка го напуснах.
Ако ми се случи отново, се надявам да си тръгна с достойнство без излишно губене на време. Сега, толкова години по-късно, именно от това най-много ме боли - не от едногодишните рога, с които мъжът ми ме закичи, а че си бях загубила достойнството.
В момента имам мъж до себе си, когото много обичам. Никога не съм крила, че все още обичам първия и въпреки всичко винаги ще го обичам, просто няма да му дам шанса да се гаври повече с нас.
Много е трудно да си тръгнеш от мъжа, когото обичаш, тук се раздават правилни съвети бий му шута, развод, бягай с двеста. Обаче не е лесно, после идват въпросите правилно ли постъпих, лиших ли децата от баща заради собственото си добро, ще се справя ли да ги отгледам като добри хора и още милион такива червейчета, които изпълзяват нощем и ще изпълзяват коварно до последната ми нощ.
Извинявам се за дългия пост, надявам се ако авторката чете темата, да намери поне грам утеха.
Не мога да ти дам мъжка гледна точка, освен тази, която неведнъж съм споделяла в този форум - веднъж в пристъп на самосъжаление хленчех какво не съм му дала, а той ме изгледа особено и ме попита "Не ти ли е хрумвало, че си ми дала прекалено много?"
Така си беше, опитвах се да съм идеалната съпруга, жена и майка. Твърде изтощителна и погрешна житейска практика, която е съсипала не едно и две семейства. В крайна сметка аз му дадох свободата, той обърна палачинката и ми се моли на колене да му простя. Не съжалявам, че останах с него още 5-6 години. Съжалявам, че му простих от душа и сърце и никога не го наказах, затворих страницата без обвинения и последици. Именно липсата на наказание, което той очаквал и искал, за да си изчисти съвестта, в крайна сметка го накара да ме намрази жестоко. Един вид аз с моето великодушие и любов съм го накарала да се почувства като гнида. Наистина мислех, че постъпвам правилно. Никога не ми прости това и никога няма да ми прости, че в крайна сметка го напуснах.
Ако ми се случи отново, се надявам да си тръгна с достойнство без излишно губене на време. Сега, толкова години по-късно, именно от това най-много ме боли - не от едногодишните рога, с които мъжът ми ме закичи, а че си бях загубила достойнството.
В момента имам мъж до себе си, когото много обичам. Никога не съм крила, че все още обичам първия и въпреки всичко винаги ще го обичам, просто няма да му дам шанса да се гаври повече с нас.
Много е трудно да си тръгнеш от мъжа, когото обичаш, тук се раздават правилни съвети бий му шута, развод, бягай с двеста. Обаче не е лесно, после идват въпросите правилно ли постъпих, лиших ли децата от баща заради собственото си добро, ще се справя ли да ги отгледам като добри хора и още милион такива червейчета, които изпълзяват нощем и ще изпълзяват коварно до последната ми нощ.
Извинявам се за дългия пост, надявам се ако авторката чете темата, да намери поне грам утеха.
Много благодаря на всички които се включиха в моя казус.
Прочетох всички коментари по няколко пъти. Няма да заключа темата и с инетерес ще продължа да чета.Извода е грозен за мен, но реален.
Добрината, лоялността и толерантността в моя случай ми изиграха лоша шега.
Зарекох се че повече такова чудо не бих позволила!
Господина вече е при майка си с много здраве от мен.
Отново искам да изкажа благодарност към всички един който е отделил време да изрази мнение или да разкаже историята си.
