Сблъсках се с изневяра, търся съвет и мъжка гледна точкаа

Абуто, в онази тема мъжете хич не бяха очаровани от поведението на пишещата с колегата. И пак казвам, този хем сгафил, хем се държи зле. Пък мъжкото мнение явно не е мнение, а адвокатстване, сам го казваш.

Какви битки?! Той ако е толкова нагъл, че да не се усети да се изнесе при положение, че имат две деца, да му ги оставя докато се разведат и да се изнася тя. Да го видим тогава как ще спи и лежи по цял ден, и колко ще издържи да гледа децата и да работи едновременно. Добре му дошло, че го изгонили.

Не знаем дали тя го е изгонила, или той си е тръгнал.
Ако не е неин апартаментът, тя няма как да го изгони просто ей така.

Аз като мъж и прочитайки това съзнателно реших да не давам никакви съвети на авторката. Очевидно е наранена, горделива, отмъстителна и злобна. На такъв човек акъл не се дава, защо не може да го поеме.

Цялата тема е "лов на вещици" или по-скоро на "вещери"

Sun2000, нормално е една жена да мрънка, когато "милото" седи само на дивана, яде, пие и пърди.
Кой няма да замрънка при тая гнусна гледка на възрастен човек?
Ами ако направи и тя същото и зареже всичко и той ще мрънка,нали?

Я Фивър, Айда, Магдена, или друга от знатните ни юристки да каже чували ли са за случай, в който мъжът бива изгонен с Постановление от съда.

Валери, съгласен съм иначе, детето си е вкъщи, въпросът е за жената, прелюбодейка в случая, ако приемем, че е такъв, и като причина за "разрухата".

За Западния свят ясно, там жените са с "предимство", законът ги пази максимално, затова почти всички бракове са с режим на разделности, и предбрачни договори, и всеки го приема за нормално, реално бракът е "договор", а в БГ има "сърдене".

Здравейте, за пръв път пиша но наистина има нужда от съвет. И най вече от мъжко мнение по въпроса.
Та историята накратко.....
Жена на 40г съм и с мъжа ми имаме две деца. Преди няколко месеца хванах мъжа ми в изневяра с моя приятелка. Познава я покрай мен, като във времето започнаха да работят заедно. Вече не работят заедно. Какво е ставало не знам, той твърди че само са писали. Според мен е имало още нещо, за мое щастие попаднах на техен разговор. Преживявам го все още много трудно и мъчително. Кото цяло е сериозен и достоен мъж, но в тази ситуация много силно ме разочарова. Не с изневярата а с поведението след това. Говорихме известно време, каза че аз и децата сме на първо място, но не могъл да ми се моли и да прави жестове защото съм щяла да се възгордея. Не иска да каже какво е довело до тази му постъпка, казва че съм се държала зле от години насам но нищо конкретно. Питам го факти, действия и думи от моя страна с цел да не се повтаря, но отговора беше: не се сещам нещо конкретно! Просто искал да се държим така че все едно нищо не било станало и да продължим напред. Но тук идва момента в който аз място не мога да си намеря. Имам много въпроси, но отговори нулеви. Времето минава, той нищо не прави в пълният смисъл на думата. Прибира се рано слетобяд, яде, гледа фейсбук няколко часа, пак яде, виси в тоалетната 40 мин, излиза гледа още известно време фейсбук ляга и заспива към 8ч.
Отказва да ходи на кино, концерт, театър и т.н ходя сама като след изневярата това вече е проблем.
Не съм вдигала скандали, не разказах на никой за изневярата, исках двамата да решим проблема но някак само аз участвах във това. Каза само че бил мъж и аз трябвало да го "хлъзгам" и всичко щяло да е ок.
 Винаги съм била толерантна към него, но ви дойде в повече да вадя думи с ченгел.
Наистина имахме много хармонично семейство, но аз някак се пречупих. Незнам как съм се държала преди, но сега наистина се държа зле.
Моля господата в групата да изкажат мнение! Какво кара един сериозен мъж да се държи като "мишка" в пълният смисъл на думата.?
Какво очаква от наранена жена като поведение и реакция в подобна ситуация?
Щом един път си е позволил да изневери, ще го направи ли пак?
Знам че  написаното е  хаотично, бих отговорила на въпроси за да видя светлината в тунела. Просто наистина не знам как да постъпя!