- Публикувана: 5 ян. 2025, 16:49 ч.
- Последно мнение: 10 ян. 2025, 12:16 ч.
Редно ли е да се кръсти детето на свекърите,ако те са осигурили жилище на младото семейство?
Сега се сетих за едни познати.
И при тях така. Свекърите купили, дали, осигурили.
И при тях така. Свекърите купили, дали, осигурили.
Скрит текст:
И двете им деца са кръстени на свекървата (първото с буквата, второто с вариация на името). Не са се бъркали "старите". Сами са го решили родителите на децата. Но винаги ми е било странно, защото жената е единствено дете. Нейната логика беше точно такава, че всичко им осигуряват (даже и сега, когато въпросните мъж и жена са над 40, пак родителите им - пенсионери вече - са насреща за всичко). Но пък те само на свекървата явно са благодарни. На свекъра не. На нейните родители пък хич.
Тези конкретно и на двамата. Поименно. Към днешна дата и на децата.
Грозно поведение от страна на свекърите. Но и снахата се е разпростряла с апартамент, че и обзавеждане. Така става като си толкова финансово зависим и избираш лекото и мекото. Някои неща трябва да се взимат предвид. Безплатен обяд няма. Сега или ще си настоява на нейното с риск да се изпокарат, пък може и да го преодолеят. Или ще предаде собственото си виждане за име и зорлем ще избере нещо, което не е първото й желание.
Но това си е вид поведение и има голяма вероятност да продължи. След време може да е към сина "Тя какво е дала в този брак, че иска това и това от теб? Ти бачкаш, ние дадохме апартамента, тя за какво си е вдигнала пръста."
Трябва да се има предвид, че много жени (заедно с гаджето си) се оправят с майстори, финанси и си късат нервите, докато авторката действително трябва да оцени, че е влезнала с пантофите. Просто някои позитиви идват и с негативи.
Но това си е вид поведение и има голяма вероятност да продължи. След време може да е към сина "Тя какво е дала в този брак, че иска това и това от теб? Ти бачкаш, ние дадохме апартамента, тя за какво си е вдигнала пръста."
Трябва да се има предвид, че много жени (заедно с гаджето си) се оправят с майстори, финанси и си късат нервите, докато авторката действително трябва да оцени, че е влезнала с пантофите. Просто някои позитиви идват и с негативи.
Ами да, ама който плаща музиката...
Дали е грозно, грозно е. Ама пък и тя га е яла кифтаците, не е ревала. Може и да го оценява. А може и да не е показала, че го оценява. Пък явно свекърите й го изискват от нея. На това му се казват зависимости и компромиси. Всеки сам решава какви.
Дали е грозно, грозно е. Ама пък и тя га е яла кифтаците, не е ревала. Може и да го оценява. А може и да не е показала, че го оценява. Пък явно свекърите й го изискват от нея. На това му се казват зависимости и компромиси. Всеки сам решава какви.
Вероятно и го оценява. Не е задължително това да става по начина, по който се опитват да ѝ диктуват.
Ами това е един сравнително безболезнен начин. По-добре ли е да обещае да им сменя памперсите, като одъртеят?
Факт е че някои неща са й били по-лесни. Може и да го оценява. А може и да не е показала, че го оценява. Пък явно свекърите й го изискват от нея за това, което е получила.
Скрит текст:
Дали е грозно, грозно е. Ама га е яла кифтаците, не е ревала. Много просто казано разбира се. Може да има много повече детайли.
П.П. Не казвам, че не е получила нищо. Твърдя, че не е това, което те се опитват да я излъжат. На нея те дават по-малко, отколкото на сина. Съответно не могат да имат същите претенции като към сина.
Това не отменя факта, че не се е занимавала с кредити, финанси, търсения и финансови компромиси.
Плюс това може и никога да не се разведат.
Извинявайте, ама то оставаше хем да получи наготово апартамент, хем да има независимостта всичко да си решава, да не си е мръднала пръста, но да е на нейно име. Да, има и такива случаи и не случайно такива хора трябва да са много осъзнато щастливи от факта. Другите трябва да си правят сметката по един или друг начин - като поведение или финансово.
Нищо не й пречи да си кръсти детето както иска, и е естествено да се съобрази и с бащата. При всички положения трябва да изтърпи някакво "неудобство". Тя избира какво.
Плюс това може и никога да не се разведат.
Извинявайте, ама то оставаше хем да получи наготово апартамент, хем да има независимостта всичко да си решава, да не си е мръднала пръста, но да е на нейно име. Да, има и такива случаи и не случайно такива хора трябва да са много осъзнато щастливи от факта. Другите трябва да си правят сметката по един или друг начин - като поведение или финансово.
Нищо не й пречи да си кръсти детето както иска, и е естествено да се съобрази и с бащата. При всички положения трябва да изтърпи някакво "неудобство". Тя избира какво.
Това не отменя факта, че не се е занимавала с кредити, финанси, търсения и финансови компромиси.
Плюс това може и никога да не се разведат.
Плюс това може и никога да не се разведат.
Мъжът ѝ няма нужда мисли за наеми, ипотеки и подобни. За нея въобще няма такава гаранция, защото след година или две (примерно) могат да се разведат.
Огромна разлика има между "правя те съсобственик" и "давам ти да ползваш". Огромна.
Огромна разлика има между "правя те съсобственик" и "давам ти да ползваш". Огромна.
Вярно е, че може да не се разведат. Но след като свекърите мислят за евентуален развод, тя има същото право.
Най-голямата грешка, която може да допусне едно младо семейство, е да се скара или, недай си Боже, да се раздели, за нещо подобно! Името е важно, разбира се, но да е повод за караници, особено когато жената е бременна и стреса трябва да е сведен до минимум... Казвал съм го преди, ще го кажа и пак - избора на име е на двамата, като - тежестта в решението, е редно да клони към майката - тя зачева, тя носи 9 месеца, тя си рискува живота, за да създаде друг такъв. Нашата роля, като мъже и бащи, е да подкрепяме и да сме опора. Ние, при избора на име, сме го харесали и избрали да харесва на нас, като сме говорили и с двата чифта родители, от уважение, както и да сондираме мнение, но водещите сме ние. Те също ни помагат, кой с каквото може, но не ни го изкарват през носа -по този начин, излиза като рекет/ конска услуга! А и, от гледна точка на това, детето да се появи на бял свят с име, което е било сериозен повод за конфликт между родителите му, някак си не е ок, независимо колко хубаво име е и т.н. В нашия случай, традиционалист по това отношение е тъста - той и жена ми носят едно име, но отстъпи - познавайки ни, че чужда намеса, особено насилствена, категорично не приемаме. Успех!
В едно семейство трябва да се правят разумни компромиси понякога. Тази снаха вероятно е много млада и неопитна и не си дава сметка, че ако сега отстъпи, после ще „има очи" да иска и на нея да й отстъпват в някои моменти.
Друг е въпросът, че и свекърите не би трябвало толкова да настояват, че чак и да се сърдят за името. Можеха просто да кажат на сина си: „Сине, бихме се радвали, ако кръстите детето с името или с буквата на някого от нас, но няма да се сърдим и ако не го направите. Решението нека да бъде ваше. Ние ви обичаме и ще ви подкрепяме".
Моите родители са семейство от 48 години! Не им е било никак лесно през годините, направиха компромиси, за да останат заедно. Аз съм им първото дете, с ДЦП съм още от раждането си, и имената на мен и на по-малката ми сестра са им били най-малкият проблем. Иначе майка ми и свекърва й носят едно и също име - аз съм с осъвременен вариант на това име, а пък сестра ми е кръстена на дядо ни по майчина линия.
Повечето ми роднини, съседи, приятели и познати са кръстили децата си на баби, дядовци или други роднини и го намират за нормално. Аз също не виждам нищо лошо в това. Както и не виждам нищо лошо в кръщаването на някой светец, ако детето се роди на църковн празник, или пък в неутралните имена. Който както прецени.
Друг е въпросът, че и свекърите не би трябвало толкова да настояват, че чак и да се сърдят за името. Можеха просто да кажат на сина си: „Сине, бихме се радвали, ако кръстите детето с името или с буквата на някого от нас, но няма да се сърдим и ако не го направите. Решението нека да бъде ваше. Ние ви обичаме и ще ви подкрепяме".
Моите родители са семейство от 48 години! Не им е било никак лесно през годините, направиха компромиси, за да останат заедно. Аз съм им първото дете, с ДЦП съм още от раждането си, и имената на мен и на по-малката ми сестра са им били най-малкият проблем. Иначе майка ми и свекърва й носят едно и също име - аз съм с осъвременен вариант на това име, а пък сестра ми е кръстена на дядо ни по майчина линия.
Повечето ми роднини, съседи, приятели и познати са кръстили децата си на баби, дядовци или други роднини и го намират за нормално. Аз също не виждам нищо лошо в това. Както и не виждам нищо лошо в кръщаването на някой светец, ако детето се роди на църковн празник, или пък в неутралните имена. Който както прецени.
Честно казано, темата е много грозна. Не знам дали участниците в спора четат тук и се виждат през чужди очи, може би е по-добре да не го правят. Надявам се да намерят такъв изход от ситуацията, който да им позволи да си оправят отношенията. Знам, че тук във форума не се толерират близките отношения с роднини и компромиси, но също така знам, че никак не е лошо човек да се разбира с родителите на половинката си и децата му да получават любов и внимание от два комплекта баби и дядовци.
В едно семейство трябва да се правят разумни компромиси понякога. Тази снаха вероятно е много млада и неопитна и не си дава сметка, че ако сега отстъпи, после ще „има очи" да иска и на нея да й отстъпват в някои моменти.
Скрит текст:
Друг е въпросът, че и свекърите не би трябвало толкова да настояват, че чак и да се сърдят за името. Можеха просто да кажат на сина си: „Сине, бихме се радвали, ако кръстите детето с името или с буквата на някого от нас, но няма да се сърдим и ако не го направите. Решението нека да бъде ваше. Ние ви обичаме и ще ви подкрепяме".
Моите родители са семейство от 48 години! Не им е било никак лесно през годините, направиха компромиси, за да останат заедно. Аз съм им първото дете, с ДЦП съм още от раждането си и имената на мен и на по-малката ми сестра са им били най-малкият проблем. Иначе майка ми и свекърва й носят едно и също име - аз съм с осъвременен вариант на това име, а пък сестра ми е кръстена на дядо ни по майчина линия.
Повечето ми роднини, съседи, приятели и познати са кръстили децата си на баби, дядовци или други роднини и го намират за нормално. Аз също не виждам нищо лошо в това. Както и не виждам нищо лошо в кръщаването на някой светец, ако детето се роди на църковн празник, или пък в неутралните имена. Който както прецени.
Моите родители са семейство от 48 години! Не им е било никак лесно през годините, направиха компромиси, за да останат заедно. Аз съм им първото дете, с ДЦП съм още от раждането си и имената на мен и на по-малката ми сестра са им били най-малкият проблем. Иначе майка ми и свекърва й носят едно и също име - аз съм с осъвременен вариант на това име, а пък сестра ми е кръстена на дядо ни по майчина линия.
Повечето ми роднини, съседи, приятели и познати са кръстили децата си на баби, дядовци или други роднини и го намират за нормално. Аз също не виждам нищо лошо в това. Както и не виждам нищо лошо в кръщаването на някой светец, ако детето се роди на църковн празник, или пък в неутралните имена. Който както прецени.
И по-рано го написах: много по-лесно е да се спре някаква тенденция в зародиш, отколкото после да се обръща. Дано и за това да си дава сметка.
Не се знае как ще бъде по-нататък. Зависи и от двете страни.
Предполагам, че хора, които си мислят, че могат да се бъркат на снаха си за името на детето, вероятно ще се бъркат и за други важни неща.
Неслуачайно толкова хора писахме в темата, че това е началото на такава тенденция и нещата няма да спрат с името.
Мисля, че е време кръщаването на някого да спре да е разменна монета и знак за изпълнен дълг!
Какво визирам: Това, че някой е купил апартамент не бива да се приема като гарант (!) за това, че бъдещото внуче ще бъде кръстено на въпросния човек.
Искали са - купили са, толкоз.
По същата логика означава ли, че когато подаряваш нещо на близък или роднина, го правиш единствено, за да получиш същото в замяна?
Какво визирам: Това, че някой е купил апартамент не бива да се приема като гарант (!) за това, че бъдещото внуче ще бъде кръстено на въпросния човек.
Искали са - купили са, толкоз.
По същата логика означава ли, че когато подаряваш нещо на близък или роднина, го правиш единствено, за да получиш същото в замяна?