Любители на кучета - 148

Здравейте група, нова съм тук, радвам се, че ви намерих 😌

Искам да разкажа моята история с нашето кученце, тъй като се надявам, че ще мога да помогна на някой нов собственик на кутре, който може би преминава през същото вероятно вече е било споменавано сто пъти, извинявам се ако е така.

С мъжа ми от около 3-4 години си говорим да си вземем куче. Доста време търсихме правилната порода за нас и начинът ни на живот за да може да посрещнем адекватно нуждите му. След като решихме, търсихме и етичен развъдчик за да сме сигурни, че не спонсорираме ферма или backyard breeding.

И така си взехме нашия бивер териер. Много сладко кученце. Мъжа ми се влюби моментално. Аз обаче реагирах доста различно, което беше супер изненадващо, тъй като това решение не беше спонтанно, планираме го от доста време. Още на следващия ден получих задух, сърцебиене (цял ден), гадене, нищо не можех да хапна, изпитвах огромно съжаление, че сме си взели куче, сякаш сме направили огромна грешка. Изведнъж ме удари колко голяма отговорност е (не че съм очаквала друго, но..). Изпитвах и срам, че се чувствам така, такъв самог*зник ли съм, да не мога да се погрижа за 1 кг кученце. Всички около мен се радваха на кученцето, а аз се усмихвах насила. Реално нямаше обяснение за това ми състояние - да, пишкаше където му падне, но аз знаех, че е бебе, плюс че пишка колкото една супена лъжица, чисти се лесно с правилните препарати, не е голяма работа. Игрив, но и кротичък като го гушкаш, добродушен (поне засега де, още расте). Бързо схвана команди “седни”, “ела” и “долу”, лича си че е умен. Не знам защо така реагирах.

Накрая на първия ден мъжа ми усети, че нещо не е наред, притисна ме да си кажа какво ми е и най-накрая си излях тези емоции. Мислих, че ще ме намрази (мен ме беше много срам от цялата ситуация), но всъщност прояви много разбиране. Прегърна ме и каза, че ако искам, ще върнем кученцето обратно на развъдчика, тъй като е малък (на 3 месеца и половина беше тогава) и бързо ще си намери нов дом, където да се влюбят в него веднага. Обаче ме помоли да си дам поне 1 седмица. Пое всички задължения по къщата (ние си ги разделяме по равно) и каза да си лежа.

През тази седмица малко по малко започнах да се чувствам по-добре. Четох доста и почувствах облекчение когато видях, че всъщност е познато състояние на много нови собственици и се нарича puppy blues. Нещо като следродилна депресия, но за кучета. Обнадеждих се, че много хора не се влюбват от първото виждане на кученцето, даже доста се ядосват в началото и любовта идва по-нататък. Разбирането от страна на мъжа ми също мноооого ми помогна, просто е прекрасен.

Също помогна, че взехме сгъваема решетка, с която отделяхме коридора от хола (нямаме врата там). Хем той си има достатъчно място да си играе, спи и отделение за памперс, хем аз можех да спя спокойно, че няма да изяде някой кабел и да го хване ток.

Е, седмица по-късно аз сама казах, че не искам да го връщаме. Все още не бях влюбена в кученцето, но определено не исках да го връщаме. Мъжа ми беше във възторг  

Та да, ако някой нов собственик чете това и преминава през същото - и това минава.

rihanna1212, добре дошла! Засега в единствено число, защото не ни показа и представи твоя фъстък! Любопитна съм да го видя! Благодаря, че толкова откровено сподели преживяванията си, което говори за отговорен стопанин. Надявам се скоро да ни зарадваш със снимки!
У нас има земетресение! Кой ме би по главата да извадя конга! Като съм в хола , се тресе тавана, защото диването пуска кокала от леглото на горния етаж!

Засега предпочитам да не пускам снимки

Сладък бонбон! Намерила си пътя към него и ви предстоят много хубави моменти заедно!

rihanna1212, как се казва този пухчо? Много симпатичен дребосъчко ми изглежда.
Аз исках снощи да кажа за кавалерите, обаче много бях уморена и мозъкът ми отказа да съдейства, та идвам сега да кажа.
Когато си вземеш кавалер не взимаш куче, взимаш си придатък към себе си. И денем и нощем Кастиел е залепен за мен стига да съм си у нас, ако ме няма мен, е залепен за Мег. Това е куче, което не обича да стои само и винаги търси компания. Не е куче пазач и се радва на всеки, който влезе в къщи. Предният ми кавалерчо беше много гръмогласен когато иска нещо, но преблема беше, че никога не си показваше с точност дали лае защото иска навън, защото е гладен, или защото иска внимание. Винаги трябваше да гадая. Кастиел не лае, освен ако се заиграе с Мег и тогава издава по някой звук.Това си има и добра, и лоша страна. Няколко пъти вече ми се случва да забравя да го нахраня горкия. Сестрите му няма как да ги забравя, те са чак досадни като са гладни, ама като нямам лаешо напомняне и... Та това е куче, което не знае какво е лично пространство. Сърди се и пуфти на вратата като вляза да се къпя, защото не може да дойде с мен.
И ние се решим сериозно, обаче и той е драма куин, само малко да дръпна по-силно и пищи все едно ще го коля. След всяка разходка имаме пощене от всякакви клончета, листенца, бодилчета и пръчки, защото козината му е много мека и всичко събира. С такова куче разходки в гората или живот на село е просто немислим.
Иначе е изключително нежен и мил с хора и животни. Иска да е приятел на всички.
Кавалерите са предразположени към много болести и за това и много важно да е проверено, че родителите са здрави. През годните предният ми кавалерчо (купен на сляпо от зоомагазин) мина през инсулт, проблеми с ушите, довели до стесняване на ушния канал, сърдечен порок, луксация на става, артрит, проблеми с простата.
Кастиел за сега върви здравичък и се надявам така да си остане.
Та който питаше за кавапу хубаво да си помисли дали иска микс с толкова кекаво чудо като кавалерите.
Vanne, да, в Джъмбо има такива корони, даже съм взимала и с надпис Happy Birthday.
И за шампоани гледам сте говорили. Аз къпя и тримата с един, на който пише, че става и за котки, и за кучета. Сигурна съм, че има доста по-добри варианти, но ще му мисля като изхабим този. Къпя го, него, веднъж месечно, освен ако не е наложително по-често. Тях - по-рядко, че специално Грейси така пищи, че сигурно целия блок научава, че я къпя. Мегчето понася стоически и после много възмутено се ближе.
Ето снимков материал от последното къпане миналата седмица:

При нас Лори се стовари като ,,гръм от ясно небе"!Непланувано и изведнъж влезе в живота ни...
Показвала съм ви и друг път снимката -леля RooRoo,как плаче с гуреливото мърляче,което и стовариха от зоотаксито...В момента ,в който я гушнах ,я заобичах безкрайно!

Обичам да гледам Лори!

Благодаря ви, че ми стоплихте душата в тази мразовита сутрин!

На втората снимка все едно пита - Ти сега обичаш ли ме? Верно?!
Roo Roo, допълвате се страхотно!

Прекрасна Лори!
rihanna1212, добре дошли! Страхотно пухче!

Една вечер Кокора беше направил голяма беля, и то за беда точно най-като ми беше лошо. Беше успял да ака на пелената, да я обърне и разрушка, да размаже всичко по себе си, в цялата стая, на пода, по мебели, абе погром. С малко материал беше постигнал максимален ефект както се казва.
Наложи ми се в 3 през нощта със силно главоболие да къпя и суша Кокор, да пера целият текстил в стаята, да му измия всички играчки, купички, каквото се сетите.
Накрая го сложих в клетката и си казах - малеее. Слава богу, не се е повтаряло повече. Главоболието, имам предвид
Кокора е много добра душа и като цяло засега ме предпазва от puppy blues, ама и аз съм чела, че като станат на 6, 7 месеца и станат тийнейджъри и тогава вече

Добър ден!

Плануваме да вземем Бергичка с нас в Трябва в началото на март за няколко дни. Ще пътуваме от Варна до Трявна, не е много далеч, но аз изпитвам ужас от това. Помня когато ходихме да вземем Берга от Пловдив минахме през Трявна за няколко дни и се прибрахме във Варна. Пътя беше преполовен. През цялото време повръщаше и беше ад в колата. От Трявна за Варна към Велико Търново, реших, че кучето ще умре. Беше се отпуснало и никаква енергия нямаше в нея. Чувствах се ужасно от цялата ситуация. Та, сега идвам да ме успокоите
Имам покривало за кола, ще го сложа на задната седалка. Мислим там да е по време на пътя. Не знам дали ще мога да съм с нея на задната седалка, защото и на мен ми става лошо при пътуване. Аз я храня 2 пъти през деня, сутрин и вечер, вероятно няма да й давам закуската. Много искаме да я вземем с нас, защото ще се чувства много добре там с нас - природа, разходки по гората и смяна на обстановката за моята любознателна.
Моля, за съвети от вас за по леко пътуване. Имаше някакви хапчета които се даваха против повръщане? Какви бяха? Нещо успокоително, защото знаете, че си е хиперактивничка
Планувам да я изкъпя предният ден и да остане да спи у дома (нали по принцип спи на двора). На другият ден няма ли да изстине? Има пуловер. Притеснявам се от къпането посред зима, но е доста наложително, защото ще е вътре и вероятно ще спи при нас.......

Реа, смела жена си ти
Тъй като "се пека на същия огън", дори при отиване за ваксина в града /веднъж годишно/, ще споделя моя опит, по съвет на доктора ни. Сутринта никакво ядене и вода, половин час преди тръгване половин ампула Деган /това е дозата за 18 кг/, покривало за седалката, но и за гърба на предните седалки /и там става всичко в косми/. Ние така и не купихме колани, но я връзваме с повода за дръжките на вратите - хем да е хлабаво, хем да не може да подскача. Но, Рая повръщащата се върти като шугава, докато Буря се свива и не мърда, та зависи от кой тип е Берга.
От мен толкова, със скромен опит откъм пътувания. Да се изкажат "профитата" с още съвети.

Приятно пътуване и после да се похвалиш!!!!

Мечтая си да си взимам кучето с мен където е възможно. Надявам си мечтата ми да се осъществи и диването да издържи и ние също.

galenaa,

С три различни кучета съм пътувала/пътувам.  С първото - хъскито, никой не разбираше, че минаваме граница, стои си тихо и кротко. В музеи с разрешение сме влизали, ляга и си кротува. Лео също е кротанчо. Ноооо, Ози ми разказва играта! Не повръща, но толкова мрънкане от две деца и внучета заедно не съм чувала. Пробвах с хомеопатични - kalmvet, но грешката си беше в мен, че късно ги дадох.
Като се сетя, че и ние по 1 март ще сме в посока Реа с двамата калпазани и отсега приготвям валидола.
 Реа, и ние така правим - ако се тръгва сутрин, не закусват. Не знам вомитосхила може ли да се дава на кучета. Аз покрай внука ги научих тези капки, пак са хомеопатични и ми помагат.