МОН - промените продължават (6)

Учебникът за 7. клас е пренаписан за 5. клас почти 1:1. Преди 10 години седмокласниците учеха за античността и възникването на световните религии, а днес петокласниците трябва да знаят какво е ерес, политеизъм, да изброяват римски императори с точни дати и да чертаят граници на древни империи върху континенти, които ще изучават по география в 9 клас. Ей така разместиха програмите.
Седмокласниците пък учат съдържание, предназначено за 10. клас преди десетилетие – Възраждане, Нова и най-нова БГ история. От тях се очаква да разбират идеологията на БКП, да правят разлика между Димитровата и Живковата конституция и да боравят със сложна терминология, която изисква политическа и историческа зрялост, която се придобива от гражданското образование 11-12 клас. За НВО ли да се подготвят, или да слушат за сформиране на елитарната буржоазна групировка "Звено" от Кимон Георгиев

---

Разбира се, очакваме десетокласникът с лекота да прескача през българските класици, които доскоро измъчваха зрелостници на матура. Междувременно, в седмицата му се събират по 4 часа история, 4 география, 3-4 химия и 4-5 биология – защото е напълно нормално на 16 да си малко анархиста Милев, малко геополитик и напълно подготвен за Нобелова награда по биохимия и да се явиш на НВО по математика.

За учебниците по история съм съгласна - написани са безобразно - и по новата, и по старата програма.

Дали обаче един или друг автор се учи в 10-ти или 12-ти клас, няма никакво значение.

Има значение! Защото всеки изучаван автор е представител на определено литературно течение. А те си имат своята история и логика. Експресионизъм, например (поемата "Септември" на Гео Милев) не е никак проста работа за разбиране, възприемане и емоционално преживяване. Така че ... преструктУрирането не може да се извършва механично.

Е, то преди 40 години и аз учих за античността в пети клас и то с много по-големи подробности отколкото сега учиха децата ми.
А кажи речи целия материал по математика, който сега се учи в профил, съм го учила в 9 и 10 клас в най-обикновено СОУ.
Въобще целият този спор за вдигане/смъкване на материал в безсмислен, защото трябва да се сравнява според коя от десетките програми какво се е променило.
Единственото по което няма спор е, че учебниците са безобразно написани.

Ох...кажете му да си разгледа годишното учебно разпределение и да погледне срещу цифрата в учебника от 156 урока какво е точно съдържанието.
Едно време учителите си правеха сами разпределенията, пишеха в книгата на учителя след всеки час какво са покрили и разработваха сами уроците си. Сега всичко им е наготово и не си правят труда елементарно усилие да положат, за да постигнат някакъв резултат от влязъл в час и цъкнал в школо, че часът е бил проведен.

А откъде идва изводът, че преструктурирането е механично? Учи се в 10-ти клас, наред със символистите, материалът е структуриран по епохи. Кое не му е на мястото? И аз съм го учила на 16 години и не съм имала проблем с разбирането и възприемането. И съм кандидатствала с литература в СУ на 17. Ако не разбират експресионистите на 17, няма да ги разберат и на 19.
А каква е причината за заяждането с преструктурирането не ми е много ясно, само мога да предполагам. Пиша достатъчно дълго в образователните теми в този форум, за да знаят хората, че съм грамотна и тази грешка не е от незнание. В тази тема не си ръмжим. Добре е поне в тази тема да запазим културния тон.

За историята: голямата ми дъщеря завърши по старата програма, в 6 клас българска история - от Освобождението, през Съединението, македонския въпрос, всичките войни, до социализма. Никаква историческа база, на която да стъпят! Сега поне това се учи в 10 клас, след като са минали античност, средновековие и световна история.

Иво Сиромахов (известен): "Изгонете родителите от училището". "Децата ви са тъпи не заради училището, а заради родителите си."
Георги Богданов (изпълнителен директор на Националната мрежа за децата):  "Предлагам да изгоним и децата и да останат само синдикатите!"
Това е положението днес.

Точно за 5. клас не съм съгласна, че материалът е 156 часа без време за упражнения. Масово часовете по математика са 6 часа седмично - 5 задължителни и 1 ИУЧ и са си предостатъчни за упражняване, но зависи кой как ги използва. В едно училище препускат по материала, вече са на паралелепипед обем и след празниците трябва да започнат преговор. Тогава ще упражняват явно и ще изчистват натрупани пропуски. В друго си упражняват както си му е редът и са още на лица на фигури, съставени от вече изучени и ще продължат още поне седмица да се упражняват преди да преминат на тела и времето пак ще им стигне, за да си вземат материала. В едното училище се решават само решените задачи от учебника и нерешените са за домашна, в другото решават нерешени от учебника или от сборник и домашната е от 2, 3, 4 сборник и задълбават и в  равнолицевост и в разни други интересни неща. В един клас учениците са на едно ниво и се работи бързо, в друг има от незнаещи таблицата до участващи по състезания и се работи на някакво средно ниво, което е твърде високо за незнаещите таблицата и те продължават да изостават и твърде ниско за участващите по състезания, които пък скучаят и развалят дисциплината, защото никой не се е сетил да ги предизвика със задачи като за тяхното ниво. Това пък последното, ако се случи, ще скочат няколко родители, за да обяснят, че не може да има различни изисквания за 6 в един и същи клас.  Та специално за 5. клас има достатъчно време за упражняване, но учениците нямат навика да учат самостоятелно, свикнали 4 години някой друг да мисли за домашните и уроците им, да им напомня какво имат за следващия ден, а някъде даже и да им ги пише на дъската. И така в 5. клас се сблъскват челно с това, че трябвало да се учи и истината лъсва. Някои родители се усещат и взимат мерки, като в началото помагат, за да свикнат с изискванията на няколко учители, други не обръщат внимание и ученикът затъва.

Аз не знам каква е тази практика, която наблюдавах и при моите деца, в клас да се решават решените в учебника задачи, а от нерешените да има за домашно, ако изобщо дадат такова. По-добре е новият материал да се обяснява и показва с нерешените задачи. Учениците вкъщи могат да погледнат сами решените в учебника задачи. Така имат една много по-широка база от решени задачи - направените в час и разгледаните в учебника - и на тази основа да си направят и  домашното.

Обаче държавата иска ли всички да са високо платени? Може ли да си позволи да плаща "високо" на всички, завършващи училище?

Държавата не им плаща заплатите, така че... Пък и по- високите заплати са с по- висок данък, който прибира държавата, така че...
Разбира се са необходими всякакви кадри, включително и обикновени работници, но така или иначе училищата, които дават минимума от средното образование са повече от тези, които дават добра подготовка, част от което е владеене на чужд език.

Държавата ли плаща "високо" на всички високообразовани?
Владеенето на поне един чужд език на високо ниво позволява и висока специализация, защото осигурява възможност за достъп до ресурси и информация на съответния език. Останалите предимства от владеене, изучаване на чужд език на високо ниво няма смисъл да се повтарят.

На много високообразовани плаща държавата. Колко от държавните служители са със средно образование?  А има ли интерес държавата цялата държава да е съставена от високообразовани? Кой ще работи да ги храни? В този смисъл Никола Тесла си е съвсем прав.

Тапията за висшУ не е равнозначна на високообразован. Заплатата на държавните служители не се определя основно от степента на тяхното образование и неголяма част от тях са с наистина високи заплати.
Кой ще работи да ги храни?
Това е смехотворно. Хората, притежаващи висока специализация и знания, се изхранват сами. Те не лежат да чакат социални помощи и малка част работят в бюджетния сектор.
Не мога да коментирам мислене от типа на бивш министър-председател, който пращаше ИТ специалисти да пасат овце, защото не го разбирам. Да не говорим, че технологиите и новите научни постижения вече са широко застъпени и в производствения, селскостопанския сектор. И там хората пращат децата си, за които знаят, че ще поемат семейния бизнес, първо да се образоват.

Високото и добро образование произвежда качествен продукт, който води до подобряване на качеството на живот за всички.
Имам усещане, че в главата ви е пълна каша и не правите разлика между високо образование и висше такова.