Паническо разстройство - 64

  • 24 817
  • 784
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 832
Продължавам да смятам, че тук пишем залудо, както се казва. Няколко мнения по-назад ви обясних ясно, че никой не ви води в регистри, защото вие не сте шизофреник.
В коя точно работа ви искат бележка от психиатрия? Вие подигравате ли ни се?

# 91
  • Мнения: 845
Woman, съжалявам да го кажа,но сама не искаш да си помогнеш. Ако съм на ръба да се разделя с живота си заради депресия и натрапливи мисли ще направя всичко възможно да се спася. Слушай си лекарите и определено има разлика от това да се лекуваш вкъщи и да си под постоянно наблюдение... В болницата в хода на събитията ще могат да коригират и сменят лекарствата докато се почувстваш по-добре,от вкъщи само стоиш,тормозиш се и лекарят чува това,което ти му казваш от разстояние..
Страх ме е да постъпя в болница,защото съседката е мед.сестра в психиатрията и всички ще разберат,че съм лежала там.Освен това там ще има много по-тежки случаи от мен и със сигурност сред тях ще полудея още повече.

Вие изобщо четете ли какво ви се пише?
Тежките случаи НЕ са заедно с леките. Колко пъти да ви се каже? И какво, като съседката разбере? Какво, като другите разберат? Да не сте нещо заразно болна? Точно за това грижата психичното здраве в България е под всякаква критика.
Нямам желание в целия блок да тръгнат слухове,че съм луда,затова не искам съседката да разбира.Знаете,че в България на тези заболявания се гледа леко с насмешка.Няма ли да се водя на отчет ако постъпя за лечение?Нали при започване на работа изискват бележка от психиатрията.Благодаря за всички отговори и съвети.

Първо, никой никога не ми е искал бележка от психиатрия.
Второ, щом съседката ви е мед.сестра там, значи е напълно наясно с това състояние, в което сте и няма да ви смята за "луда".
Наистина не знам как търпите. Послушайте Sunflower, която е минала през всичко това. Тя Ви даде информация от извора и отговори на всичките Ви притеснения.
Всички тук сме минали през това в по-лека или по-тежка форма, затова и сме в тази тема. Наистина Ви моля - чуйте ни и вземете мерки.

# 92
  • Мнения: 832
Аз отговарям, и съветвам, ама кой ли ме чете… Явно жената е в някаква фаза на отрицание, и не знае накъде да поеме. Аз съм напълно наясно, че е трудно такова решение, но тя просто си намира оправдание за всяко едно нещо. Такъв човек и 1000 различни неща да му се кажат, като съвет - няма да извлече нищо от тях.
Аз повече няма да се включвам по тази тема, защото искрено смятам, че е абсолютно напразно. А защо да се връщам към най-тежкия период от живота си, след като няма никакъв смисъл..

# 93
  • Мнения: 38
Имате ли едно вътрешно треперене, като вътрешна вибрация в тялото? Няма външно проявление. Все едно минава слаб ток през тялото.

аз съм така от цяла година, най- вече в краката. В най-тежкия ми период цялата вибрирах с лек ток 24/7. Не съм намерила обяснения на това чувство, бях на множество доктори, изследвания и т.н. и се отхвърлиха всякакви тежки диагнози. Някои от докторите смятат, че е от постоянен стрес и вече мозъка работи на подсъзнателно ниво, дори и да не го мисля в момента или съм спокойна.

При вас от кога е така и придружено ли е от стрес?

На приливи и отливи съм. Има дни, в които не го усещам, но има и други, в които е по 24 часа. Нямам стрес в момента и не мога да си го обясня. Имам и рязко подскачане, когато тялото ми е в покой. Или краката, или направо цялото тяло, което ме разтреперва страшно много и имам чувство, че сърцето ми ще изхвръкне

ако мога да попитам пиете ли антидепресанти?

Мускулни потрепвания имам и аз.

# 94
  • Мнения: 845
Имате ли едно вътрешно треперене, като вътрешна вибрация в тялото? Няма външно проявление. Все едно минава слаб ток през тялото.

аз съм така от цяла година, най- вече в краката. В най-тежкия ми период цялата вибрирах с лек ток 24/7. Не съм намерила обяснения на това чувство, бях на множество доктори, изследвания и т.н. и се отхвърлиха всякакви тежки диагнози. Някои от докторите смятат, че е от постоянен стрес и вече мозъка работи на подсъзнателно ниво, дори и да не го мисля в момента или съм спокойна.

При вас от кога е така и придружено ли е от стрес?

На приливи и отливи съм. Има дни, в които не го усещам, но има и други, в които е по 24 часа. Нямам стрес в момента и не мога да си го обясня. Имам и рязко подскачане, когато тялото ми е в покой. Или краката, или направо цялото тяло, което ме разтреперва страшно много и имам чувство, че сърцето ми ще изхвръкне

ако мога да попитам пиете ли антидепресанти?

Мускулни потрепвания имам и аз.

Да, от 3 години съм на АД по 1 т.

# 95
  • Мнения: 54
Woman, съжалявам да го кажа,но сама не искаш да си помогнеш. Ако съм на ръба да се разделя с живота си заради депресия и натрапливи мисли ще направя всичко възможно да се спася. Слушай си лекарите и определено има разлика от това да се лекуваш вкъщи и да си под постоянно наблюдение... В болницата в хода на събитията ще могат да коригират и сменят лекарствата докато се почувстваш по-добре,от вкъщи само стоиш,тормозиш се и лекарят чува това,което ти му казваш от разстояние..
Страх ме е да постъпя в болница,защото съседката е мед.сестра в психиатрията и всички ще разберат,че съм лежала там.Освен това там ще има много по-тежки случаи от мен и със сигурност сред тях ще полудея още повече.

Вие изобщо четете ли какво ви се пише?
Тежките случаи НЕ са заедно с леките. Колко пъти да ви се каже? И какво, като съседката разбере? Какво, като другите разберат? Да не сте нещо заразно болна? Точно за това грижата психичното здраве в България е под всякаква критика.
Нямам желание в целия блок да тръгнат слухове,че съм луда,затова не искам съседката да разбира.Знаете,че в България на тези заболявания се гледа леко с насмешка.Няма ли да се водя на отчет ако постъпя за лечение?Нали при започване на работа изискват бележка от психиатрията.Благодаря за всички отговори и съвети.

Първо, никой никога не ми е искал бележка от психиатрия.
Второ, щом съседката ви е мед.сестра там, значи е напълно наясно с това състояние, в което сте и няма да ви смята за "луда".
Наистина не знам как търпите. Послушайте Sunflower, която е минала през всичко това. Тя Ви даде информация от извора и отговори на всичките Ви притеснения.
Всички тук сме минали през това в по-лека или по-тежка форма, затова и сме в тази тема. Наистина Ви моля - чуйте ни и вземете мерки.
Наистина ще взема мерки и ако лечението не подейства ще постъпя в болница.Въпросът е как разбирате,че лекарствата действат или не,трябва да се чувствам много по-добре или да има съвсем леко подобрение?Благодаря за отговорите.

# 96
  • София
  • Мнения: 869
При депресия, трайно и стабилно подобрение има след няколко месеца, до тогава симптомите вървят вълнообразно - ту нагоре, ту надолу. При мен бяха нужни 5 месеца. Лекарствата действат с натрупване, не може да очаквате бързо подобрение, тона не е хапче за глава. До тук цитирам думи на лекуващия ме психиатър. Поради това, при Вашето състояние, ако са много силни суицидните мисли е по-добре да постъпите в клиника. Не мислете, че бързо ще се оправите, не чакайте лечението да подейства. Ако нещо греша, моля другите потребители да се изкажат.

# 97
  • Мнения: 845

Наистина ще взема мерки и ако лечението не подейства ще постъпя в болница.Въпросът е как разбирате,че лекарствата действат или не,трябва да се чувствам много по-добре или да има съвсем леко подобрение?Благодаря за отговорите.

За съжаление, лекарствата не действат мигновено. Отначало дори може да Ви се струва, че дори се влошавате. След около 3 седмици ще имате леко подобрение, а след около 6 седмици ще почувствате чувствителна разлика. Има периоди на приливи и отливи, но след 6 седмици нещата само се подобряват. Да, има епизоди на тревожност, депресивни мисли, физически неразположения, но те не могат по никакъв начин да се сравняват с тези без АД.
Освен АД изписаха ли Ви и нещо успокоително - напр.Клонарекс?

# 98
  • Мнения: 832
Не знам какво се очаква да кажем, наистина. Но да, предните две мнение изцяло описват етапите на лечението.
Ако жената в бяло наистина смята, че това става за ден, или два - не, не става толкова бързо. Аз се възстановявах около 4 месеца (включвам времето в психиатрията, и това до първото ми желание да се изкъпя въобще, да не говорим за другите неща, като скубане на вежди, обезкосмяване, и някакви такива неща, нали под санитарния минимум.) а това след като ми уцелиха точните лекарства. Няма да казвам преди това колко време се влачих. Ето за това обяснявам, колко е важно, ако има риск от суицид, незабавно посетете болница.
Въпреки, че самоубийците не се афишират. Надявам се скоро да се оправите, и животът ви да влезе в релси.

# 99
  • Мнения: 38
Имате ли едно вътрешно треперене, като вътрешна вибрация в тялото? Няма външно проявление. Все едно минава слаб ток през тялото.

аз съм така от цяла година, най- вече в краката. В най-тежкия ми период цялата вибрирах с лек ток 24/7. Не съм намерила обяснения на това чувство, бях на множество доктори, изследвания и т.н. и се отхвърлиха всякакви тежки диагнози. Някои от докторите смятат, че е от постоянен стрес и вече мозъка работи на подсъзнателно ниво, дори и да не го мисля в момента или съм спокойна.

При вас от кога е така и придружено ли е от стрес?

На приливи и отливи съм. Има дни, в които не го усещам, но има и други, в които е по 24 часа. Нямам стрес в момента и не мога да си го обясня. Имам и рязко подскачане, когато тялото ми е в покой. Или краката, или направо цялото тяло, което ме разтреперва страшно много и имам чувство, че сърцето ми ще изхвръкне

ако мога да попитам пиете ли антидепресанти?

Мускулни потрепвания имам и аз.

Да, от 3 години съм на АД по 1 т.

Аз също пия от 6 месеца.

Единснвеното обяснение в случая при нас може симптомите да са причинени на нервна почва, щом няма друго обяснение за тях. Аз мога да кажа, че 24/7 се случва нещо някъде в тялото ми - я електричество, я вибрации, та дори и т.н. brain zaps. Странно нещо е човешкото тяло.

Силно вярвам, че са безобидни, иначе бях в страшна тревожност и депресия близо 7 месеца, заради тези симптоми.

# 100
  • Мнения: 1 022
Ако работите в стратегически обект се иска на периодично от психото документ, аз за това отказах, когато ми предложиха 1 месец болничен, но да се водя, че лежа в стационара.

# 101
  • Мнения: 54
Не знам какво се очаква да кажем, наистина. Но да, предните две мнение изцяло описват етапите на лечението.
Ако жената в бяло наистина смята, че това става за ден, или два - не, не става толкова бързо. Аз се възстановявах около 4 месеца (включвам времето в психиатрията, и това до първото ми желание да се изкъпя въобще, да не говорим за другите неща, като скубане на вежди, обезкосмяване, и някакви такива неща, нали под санитарния минимум.) а това след като ми уцелиха точните лекарства. Няма да казвам преди това колко време се влачих. Ето за това обяснявам, колко е важно, ако има риск от суицид, незабавно посетете болница.
Въпреки, че самоубийците не се афишират. Надявам се скоро да се оправите, и животът ви да влезе в релси.
Аз не съм занемарила хигиенните си навици,гримирам се,излизам на разходки.Дори психиатърката като ме видя гримирана каза,че това не е съвсем типично за тежка депресия както е при мен.Но нямам желание за почти нищо друго заедно със суицидните мисли.Не знам как точно се определя колко е тежко положението на пациента.Щом лекарствата действат с натрупване остава да изчакам ще имат ли ефект,ако не да постъпя в болница.Благодаря Ви много за информацията.

# 102
  • Мнения: 832
Значи не сте в тежка депресия, а някаква лека форма, може би по-скоро сте апатична. Аз, като диагностицирана с клинична депресия, с психотични епизоди, изобщо не съм помисляла за гримове, облекло, и каквото и да е било. Единствената цел ми беше просто да стане време за приспивателното, и да заспя.

# 103
  • Мнения: 1 120
А направихте ли опит поне за психолог на този етап?

# 104
  • Мнения: 54
Значи не сте в тежка депресия, а някаква лека форма, може би по-скоро сте апатична. Аз, като диагностицирана с клинична депресия, с психотични епизоди, изобщо не съм помисляла за гримове, облекло, и каквото и да е било. Единствената цел ми беше просто да стане време за приспивателното, и да заспя.
Не знам дали не съм в тежка депресия,защото единствено като излизам навън се гримирам,за облекло нямам кой знае какво желание да слагам различни дрехи,но се обличам прилично.Аз поначало имам комплекс да излизам навън без грим,това със сигурност би ме довело до още по-тежка депресия.Но нямам желание за нищо както казах,гледам само да легна и да спя когато съм вкъщи.Последните дни си налагам да гледам нещо,за да не лежа по цял ден.Нямам никаква мотивация да си търся работа обаче и да се срещам с хора.След 2 месеца трябва да започна работа за лятото и много силно се надявам дотогава да съм успяла да си стъпя на краката.Но на този етап дори изпитвам ужас да позвъня на шефката.Психиатърката ми каза,че срещите с психолог не са подходящи за моето състояние в момента.Уточни,че първо трябва да изляза от дупката и да се стабилизирам и тогава срещи с психолог.

Последна редакция: ср, 29 яну 2025, 13:15 от woman_in_white1

Общи условия

Активация на акаунт