Име за второ момче

  • 3 510
  • 94
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 16 967
Затова се е давало малко дете, което да приеме новите родители като такива. И да, имало е и между роднини, но май по-често е било богато семейство да вземе и да отгледа дете на бедно семейство, което не успява да си изхрани децата. Раждали са много, не са се пазели. Което оцелее. Така поне едно дете  е имало шанс за нормален живот е добро бъдеще. Което не значи, че родителите лесно са вземали такова решение, че не им е било мъчно. И да, детето в някаква възраст е научавало кое е биологичното му семейство.
Другият вариант е между роднини - сестри, брат и сестра, двама братя... Детето е знаело, да, но обикновено е вземано като бебе и е приемало осиновителите си за родители.

# 76
  • Мнения: 385
Други времена, други възприятия. От гледна точка на сегашното битие много хора не го разбират.

# 77
  • Мнения: 3 757
Не знам колко далеч са тези времена от последните мнения, имам такъв случай в моя род, това не е ок, не е точно мир и хармония за всички роднини. Добре, че живеем вече с други възможности за сдобиване с дете и всеки сам да си преценя.

В моя род става въпрос за жена 66 -ти набор, осиновена 7 годишна от леля си, която е била бездетна,  брат се съгласява да даде едно от трите си деца на сестра си. Не е до нямаме,  симпатии, обич, да си е между нас.
Към момента въпросната осиновена е възрастен, лекар по професия, омъжена с деца големи, не е близка и не желае  брат си и сестра си, има живи осиновителка - лелята приема за майка само, родна майка - от която не се интересува.
Всички живеят в едно населено място, не е до липса на време....
Получило се е нещо както Ристо станал Христофор

# 78
  • Мнения: 16 967
Седемгодишното е голямо вече. Има изградена привързаност и изведнъж за го дадат на друг па макар и лелята е обидно най-малкото. Моята леля е ревнала "Само за мен ли няма хляб в тази къща?" и дядо ми отказва, а са били бедни, искали са я богати хора.

# 79
  • Под Сините камъни
  • Мнения: 4 544
Баща ми навремето така са го дали на чичо му да го осинови, защото тяхното дете починало, нямали други деца, а и баба ми е била все болна и по болници. Той е бил най малкия от двама сина. Незнам на колко години е бил, но не е бил и малък. Плакал е много за родителите ти и те го върнали от страх да не се разболее от мъка. Докато бяха живи чичо му и чинка му винаги са имали слабост към татко и към нас като внуци.

# 80
  • Мнения: 1 932
Не знам за кой край на България става дума, за софийско не съм чувала чак такива истории. Т.е с пълно осиновяване
Да, ходили са да работят по дюкяни, вкл. В столицата, но изучат занаят и се върнат, ако са моми се омъжи някоя там
Но ако е имало някое племениче то си стои у дома, просто си го тачат чичи, лели и тн. Освен ако не е сирак.
Може би до към 40та г. Някъде от немотия
Имали са деца, да но от нужда на работна ръка, големите изглеждали малките.
Много ръчици, благословени, викаше баба ми
Тя имаше брат Траян, да трае, поради загуби
Изобщо между двете войни е било трудно, после гонения на режима и тн
От гладни деца, татко ми е едно дете накрая, да има да не страда
А той си страдаше, сам навсякъде си за всичко от към родители и задължения

# 81
  • София
  • Мнения: 18 212
Аз точно от софийския край ги знам тези истории. И то от шопската част. По граовската не съм чувала.

# 82
  • Мнения: 16 967
Моята история е от 40-те години Търновско.
А баба ми е родом от Замфирова, между Берковица и Монтана. Сестра й е имала хранениче, защото с мъжа й не са имали деца. Баба ми е била много по-малка от сестра си и братята си, но така са я гледали като останала сираче, че се наложило да бяга от тях и да се спасява. Иначе чуждото са си го гледали, техните - също.

# 83
  • SF
  • Мнения: 25 017
Димитър е много хубаво име. Много харесвам и Дамян от вашите предложения. Което и от двете да изберете, е много хубаво!

# 84
# 85
  • Варна
  • Мнения: 2 042
Никола и Дамян, за мен красиви имена

# 86
  • SF
  • Мнения: 25 017
Да, това са и моите фаворити.

# 87
  • Мнения: 385
Днес рано сутринта, почти месец по-рано се роди Тодор.
(Бяхме се спрели на Дамян, но решихме, че дойде с името си)

# 88
  • Мнения: 5 570
Днес рано сутринта, почти месец по-рано се роди Тодор.
(Бяхме се спрели на Дамян, но решихме, че дойде с името си)

Честит Тодор. Да расте здраво и щастливо дете.

# 89
  • Мнения: 3 574
Честито! Да ви е жив и здрав!

Общи условия

Активация на акаунт