Име за второ момче

Найден значи именно намерен.

Хранениче означава осиновено дете или дете, отгледано от други хора.

Ужасно.

Кое му е ужасното?

Изобщо не е ужасно.
Така хем близките се радват на рожба, хем детето е обгрижено, но не губи контакт с близките си, хем често въпросното хранениче подпомага и останалите си братя и сестри.  То си остава дете на родителите си и единствено се ползва от грижите на приелите го близки. Особено във времена, когато цялата рода е живяла в обща къща или в една махала, даже на храненичето са му завиждали другите деца, че получава двойна грижа и обич.

Хранениче не е осиновено дете, защото то не прекъсва връзката с биологичните си родители и не става дете на приемното семейство.

Хранениче в разговорния език се нарича и осиновеното дете. Чувала съм възрастни хора да казват така. Ставало е дума за осиновени деца: https://bg.wiktionary.org/wiki/%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA.

Всъщност храненичето е непълно осиновяване. В онези далечни години не е имало официално осиновяване. Намерено/ подхвърлено дете е било отглеждано и е ставало част от семейството, което го отглежда. Практикувало се е измежду роднини, но не само. Едната ми леля са я искали бездетно заможно семейство от друго село, не са били роднини. Тя е била достатъчно голяма (8-9 годишна). Хората се обръщат към дядо, той разказва на баба. Леля чува и ревва "Само за мен ли няма хляб в тази къща?", което слага край на въпроса и не се обсъжда. Сестрата на баба ми е била богата, нямат деца и със съпруга й си вземат дете (хранениче), което става техен наследник. Официалното непълно осиновяване се появява някъде четирийсетте години, ако не греша. В удостоверението за раждане са се вписвали и осиновителите. При непълното осиновяване връзката с биологичното семейство не се прекъсва и детето си остава техен наследник. Наследява от осиновителите само, ако те изрично го посочат. През 60-те години влиза пълното осиновяване, при което осиновителите се вписват като рождени родители, а връзката с биологичното семейство се прекъсва. Детето е пълноправен член и наследник на семейството на осиновителите.

Д, но е различно.
Осиновяването като институция не е съществувало във времената на храненичета, а българинът винаги е обичал да е язвителен и да напомня на осиновените деца, че не са родни.
Аз също съм чувала думата в по-нови времена и е зареден с негативизъм, докато в същността си не е такава.

За мен в случая е ужас, че са имали дете, защото бащата е искал момче, но като се е оказало момиче, са го дали на други. Ако е било момче, е нямало да стане хранениче

Обикновено се е давало най-малкото дете. Нормално при последно дете и единствено момче, да не дадат него, а предпоследното дете.

Да де, нормално е момичетата да са втора ръка деца, да се дават на други, а момчетата да се пазят. Това ако не е ужас, не знам

Когато всички са момчета, а последното момиче, не са давали момичето.
Дава се възможно най-малкото, защото най-лесно приема ситуацията. А родителите реално осигуряват най-добре точно това дете, та може да се гледа на него и като на най-любимо. Въпрос на възприемане.

Момичето, за да го омъжат трябва да му направят чеиз, да заделят за зестра. В противен случай рискуват да не могат да я омъжат. Т.е трябва да я подсигурят. Момчето е продължител на рода и името и наследник на имотите, доколкото ги е имало. А и като остареят хората и имат нужда от помощ, я дъщерите са омъжени, често и в други села, кой ще им помогне? Синът е този, който е оставал да гледа родителите.
Ако бедното семейство има 7 момчета и 8-мо момиче, едва ли ще дадат точно момичето, по-вероятно е да дадат най-малкото момче.
От друга страна, само бедни многодетни семейства са давали дете за хранениче и по този начин са му осигурявали бъдещето, при това далеч по-добро отколкото,  ако остане при тях.

Кое Не му е ужасното? Прибират се родителите ти с другите си деца, ти се прибираш при леля ти и живееш при нея, щото майка ти и баща ти не могат да те изхранват, не искат или каквито и причини да са. Точно сирак. И даже си сирак и гледаш от близо как майка ти и баща ти живеят без тебе през по-голямата част от времето. Това е не ужасно, а противно за мен.

В родата на съпруга ми има такава история.
Две много близки семейства. Роднински. Едните И кумове на другите. Кумците бедни хора и с 5 деца - 3 момчета и 2 момичета. Кумовете без деца, но много имотни.
Дали на кумовете най-малкото момче. Живели в съседни къщи и детето си расло с братята и сестрите. Тичало и при едната майка, и при другата. Спяло и в единия дом, и в другия, бил много обичан и щастлив с 2 любящи майки и двама подкрепящи бащи. Че даже и другите деца наричали кумата майка покрай него.
Пратили го студент в София и даже къща му купили в столицата, а покрай него кумовете поели образованието (професионални гимназии) и на другите деца, но само той получил висше образование. Говорил чужди езици, карал първата кола в селото. Човекът днес щеше да е над 120-годишен.
Помагал на братята и сестрите си. Така става, че той, съпругата му и двете сестри се грижели за възрастните родители (единият брат заминал далеч, а другият отказал). И за родните, и за кумовете. Децата му получили имената на кумовете.
Когато взема наследството от приемното си семейство, отделил от имотите за братята и сестрите си. На сестрите помогнал и къщи да построят наблизо.
Само дето единият от братята му го е мразил от дън душа, че и родителите си зарязал, понеже смятал, че трябвало него да дадат за хранениче на кумовете и цялото наследство да е негово. Не оценил нищо, сторено от малкия му брат. Всичко продал и изхарчил.
Та понякога тъжното е за задържаните, а не за дадените.
Вероятно е имало случаи, когато даденото дете е било прокуждани от родното си семейство, но в повечето случаи не е било така и то е поемало само "административна" роля на наследник на близък роднина, но всички са оставали заедно.
Това е далеч по-добре от това да бъде изпратено ратайче или слугинче в града и да се вижда с близките веднъж в годината. И накрая да го отпратят само с храна и някоя пара от господарите, когато отрасне.